Как и кога се върнахте на работа?

Публикувана: 10 май 2005, 15:34 ч.

Последно мнение: 11 май 2005, 12:17 ч.

1 286

Samsara

Ентусиаст

# 15 11 май 2005, 10:43 ч.

Цитат на: Ybag

Цитат на: luluto

Миналия път се върнах на работа, когато детето стана на 6 месеца. Почнах на половин ден. Абе бях психирала в нас и най- вече затова го направих. Сега бих си останала и 3 години. Хич не ми се зарязва детенце за сметка на работата #Shocked

Лошото е, че сега пък няма как и ще се върна на работа най- късно на 5-тия месец и за съжаление на пълен работен ден Cry

И аз така!

Аз пък обратното. Миналият път се върнах на 1г. и 4мес. и имах много угризения, но пък бях психясала от висене вкъщи, толкова ми беше достадно.
Сега живот и здраве ако всичко е наред мисля да се върна на половин ден бебо като стане на 3 месеца. Не искам още една зима да изкарам между 4 стени самичка, просто не мога да живея така и много ме изнервя това. А бебето и детето заслужават спокойна и щастлива майка.

Виж целия пост

Саби

Гост

# 16 11 май 2005, 10:54 ч.

Някак си ми е по-спокойно, като знам, че и други изпитват подобни чувства. Просто съм си амбициозна. Държа да съм добър специалист, но и у дома всичко да е на 6.
Благодаря ви за отговорите!
Laughing

Виж целия пост

Ружа72

# 17 11 май 2005, 11:16 ч.

Нищо предателско няма в това да работиш.
Достатьчно си гледала децата. Аз ако можех да си намеря работа тук бих почнала веднага, ама е страшна безработица в района и като чужденка(особено е лошо отношението кьм бьлгари и румьнци покрай влизането в ЕС) не мога и да мечтая някой да ме наеме особено ако разбере че имам и две деца на всичко отгоре.
В Бьлгария и не мечтая да намеря работа, докато бях по млада нямаше а сега всички които се врьщат там или живеят там ми казаха че ако си над 30 нямаш абсолютно никакви шансове.
А на мьжа ми договора изтича август и нямаме никакви идеи занапред все още. Така че ако аз работех щяхме да имаме малко сигурност. Така като и двамата работите поне сте малко по уверени в бьдещето, ако единия по някаква случайност остане без работа, то другия поне може да помага в трудния момент.
А иначе е голям риска - не дай боже - да си гледаш децата и изведньж и мьжа ти да остане без работа.
Ти правиш най-доброто за децата в момента, а и като чувстваш че не си родена за домакиня още повече няма смисьл да се тормозиш.

Виж целия пост

emi_bademi

# 18 11 май 2005, 11:35 ч.

Не разбирам как изобщо ти минават такива мисли - особено да се чувстваш "предател" и тем подобни! Точно така трябва!

И аз, живот и здраве, догодина ми се ще да започвам работа - за съжаление нямам свободна баба, а за ясли - малка е според мен на този етап. А и честно казано не изгарям от желание да се върна на настоящатата си работа - така че няма за къде толкова да бързам.

Но ако имах хубава работа...

Виж целия пост

pilence_74

# 19 11 май 2005, 12:17 ч.

Преди месец и половина се върнах на работа. Детето ми беше на 5 м тогава. Въпреки че се върнах по финансови причини, не съжалявам - чувствам се много по-спокойна и самоуверена като майка. И понеже работният ми ден е дълъг, се научих да ценя всяка свободна минута с детето. Даже мисля, че сега й се радвам повече, отколкото когато си бях вкъщи. Чувствам се щастлива. Единствено понякога се дразня, когато трябва да оставам до по-късно на работа, но нямам как... Не изпитвам чувство за вина и никога не съм изпитвала. Само първата седмица, когато почнах, ми беше мъчно за бебка, защото за първи път се отделях от нея за цял ден, но всичко се преодолява с малко повече търпение и оптимизъм. Simple Smile

Виж целия пост

Препоръчани теми

Ранни симптоми за бременност

2 250
12

Бъдещи майки

Пол на БХС

1 398
21

Бъдещи майки

Не мога да повярвам,че забременях толкова бързо(ОТНОВО)

1 603
31

Бъдещи майки