Как и кога се върнахте на работа?

  • 1 280
  • 19
И двете деца съм си гледала до към 1.6 год. Първият път се върнах на работа притисната от обстоятелствата. Липса на пари, много работа в офиса и забележки от шефа, че имат нужда от мен...Ревях с лапето пред яслата, а после отивах на работа.
Втория път се върнах, защото не издържах у дома. Аз не съм родена за домакиня. Бях се изнервила ужасно и дечицата си страдаха от това. Мислех, че като почна работа нещата ще се уталожат, но ме подгони едно чувство за вина!!!
Бях свикнала да ям за 3 минути, да тичам в две посоки едновременно (имам 2 деца), да готвя с една ръка, знаете за какво говоря. В офиса нещата са доста по-спокойни и се чувствах като предател. Тук 20 мин се пие кафе, а аз вкъщи, колко работа мога да свърша за това време....
На всичко от горе съм изгубила позицията която имах. От втори човек във фирмата, съм последна дупка на кавала и никой не изгаря от удоволствие да ме въвежда в промените.
И след двете майчинства изживях срив при връщането ми на работа, та се чудя само с мен ли е така?
Вие как си възвърнахте позициите? Чувствате ли се по-лоши специалисти в своята област? Изпитвахте ли чувство за вина пред децата си?
Виж целия пост
# 1
не се притеснявай не си сама.Аз се върнах на работа и постоянно си чуствам виновна,но се върнах от финансова гледна точка и се успокоявам с това,че малката поне е задоволена,а не живеем мизерно.На съпруга ми заплатата също не е малка,но не можехме да живеем както сега.
Виж целия пост
# 2
Стига си мислила такива работи - предател, вина... Откъде ти се взеха тия идей. Имаш семейни задължения, включващи грижи по дом, две деца и съпруг, а си тръгнала да се обвиняваш. Защо! Случайно да си някоя мацка, дето само се чуди какво да направи цял ден и си запълва времето с разкрасителни процедури!

Аз се върнах на работа, когато малката беше на 6 месеца, защото работата не чака. Само че не се чувствам така - добре ми е. Мисля, че вземам най-хубавото и от двете. Голямото дете го гледах почти две години, но тогава бях "млад специалист" и нищо не рискувах.
Виж целия пост
# 3
аз започнах работа,когато дъщеря ми беше на година и половина Grinning чувствах се подобно на теб и доста неадекватно във взаимоотношенията ми с околните.всичко си дойде на мястото и отново започнаха да ме ценят Grinning Сега, обаче, отново по този път, но пък съм мноого щастлива Grinning Успех!Не се предавай Hands Thumbsup
Виж целия пост
# 4
ох, болна тема, и аз щях да пускам таква, аз почвам работа след 2 месеца и хич не ми е ясно как ще я карам,  Thinking
Виж целия пост
# 5
O, много познато ми звучи всичко дето си написала, само дето аз съм с едно детенце.Върнах се когато Мишето стана на 1г и 5 месеца.Тъй като не си харесвах особено работата след 4 месеца я смених.На новата работа все още се чуствам нова обаче, може би защото имам още мнооого да уча.Когато имам много работа се чуствам значително по-добре, но когато е по-спокойно направо се изнервям, като знам колко много неща мога да свърша вкъщи.Изпитвах вина и все още изпитвам, но поне се старая като съм вкъщи да се занимавам предимно с детето.Не е лесно , много успех ти желая и бързо социализиране!
Виж целия пост
# 6
След 2 месеца и аз се връщам на работа... Отсега ми е ужасно криво... Мони тръгва на ясла след 3 седмици... Просто не мога да си представя как ще съм далеч от нея, как ще накарам мозъка си да мисли за нещо друго, освен за съкровището ми... Направо ми се плаче като се замисля...
Виж целия пост
# 7
Отидох за първи път на работа една седмица след като излезнах от родилния дом. Преди това работих една седмица преди да родя /родих 23 дни преди термина/. Така и не намерихме заместник.
Сега ходя на работа 3 пъти в седмицата по половин ден, а останалото върша в къщи.
Имам голямото желание да си гледам детето поне до 9-10 месеца, но пустите пари все не стигат.
Чесно да ви кажа хич не ми се работи. Преди да родя отивах рано в офиса и стоях почти последна, сега гледам колкото може по-бързо да си тръгна.
Виж целия пост
# 8
Аз гледах Жожи до 8 месеца, след което ми излезе оферта за нова работа - по-добра позиция и по-добра заплата - е, приех.
Много криво ми беше в началото заради Жожи, ама от друга страна работата ми е интересна и уча нови неща, така че нещата се успокоиха. Още повече, че Жожи го гледа свекърва ми и чудесно се разбират - чак ревнувам на моменти - ама се чувствам спокойна, че е обграден с обич и внимание докато мен ме няма.
На моменти се чувствам виновна пред Жожи ама се старая да компенсирам и всяка свободна минута съм с него.
Виж целия пост
# 9
Аз се върнах на работа веднага след болничния. Нито един ден майчинство не съм ползвала. Майка ми остана без работа и тя гледа малката. Не ми се връщаше, но парите не стигаха, а и работата ми не позволя много да отсъствам.
Виж целия пост
# 10
Върнах се на работа на пълен работен ден , когато Поли стана на десет месеца . Пуснах я на ясла и съм доволна , че за дни се адаптира , нали е мъничка , става по-лесно.
При мен нещата се развиват положително , намалиха ми работното време с един час , вече почивам и събота и неделя и заплатата ми увеличиха .
От миналата седмица съм и управител на най-големия ни оптичен център , но ще видим дали ще остана такъв, защото веднага след като ме повишиха си взех болнични , защото Поли е с конюктивит .
Върнах се и заради парите , и заради това , че не мога да бъда майка-домакиня , някак си не ми е в кръвта . Детето ми е много палаво(да е живо и здраво), не се спира и оставам без сили направо. Сега в яслата има с кой да си играе , а аз вечер съм спокойна и доволна , и игрите започват... Не мисля , че докато бях у дома съм по-добра майка
Виж целия пост
# 11
Ами върнах се на работа, на половин ден, около месец след раждането.Идеята ми беше да си гледам детето до 3-ти-4-ти месец поне.Тя обаче се роди преждевременно;остана в кувьоз месец и половина и, за да не полудявам у дома реших да  работя.После нещата така тръгнаха, че и досега (бебка е вече на 7 месеца) не съм се спирала.Майка ми е на смени и се редуваме.Сега по-конкретно: управител съм на фирма,но дори половин дневното ми отсъствие ме отдалечава от работата. Rolling Eyes  Прехвърлих на колежка някои от задълженията си и вече не мога да си ги възвърна. Embarassed Друг сериозен проблем ми е, че не съм същата- трудно се концентрирам и организирам.Все имам чувството, че не съм свършила добре работата си нито у дома, нито в офиса.А преди бях перфектна. Confused
Това е.Не ти помогнах и не те успокоих май. Wink
Виж целия пост
# 12
Миналия път се върнах на работа, когато детето стана на 6 месеца. Почнах на половин ден. Абе бях психирала в нас и най- вече затова го направих. Сега бих си останала и 3 години. Хич не ми се зарязва детенце за сметка на работата #Shocked  Лошото е, че сега пък няма как и ще се върна на работа най- късно на 5-тия месец и за съжаление на пълен работен ден Cry
Виж целия пост
# 13
Гледах Калина точно 2г. и 2 м., след което почнах работа. В началото ми беше търсене, но в интерес на истината работата ми е много интересна и изпълнена с емоции, та бързо преодолях "кризата".  Laughing  Детето в момента го гледа свеки, а от септември тръгва на градина. babydust7
Виж целия пост
# 14
Цитат на: luluto
Миналия път се върнах на работа, когато детето стана на 6 месеца. Почнах на половин ден. Абе бях психирала в нас и най- вече затова го направих. Сега бих си останала и 3 години. Хич не ми се зарязва детенце за сметка на работата #Shocked  Лошото е, че сега пък няма как и ще се върна на работа най- късно на 5-тия месец и за съжаление на пълен работен ден Cry


И аз така!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия