Светле, ще трябва да притръпнеш и да не обръщаш внимание на заобикалящите и евентуалните хорски погледи и забележки. Аз ужким съм се настроила така, ма ето днес една баба в трамвая ми вдигна кръвното. Намърда се да седне на седалката пред нас с Яни, като избута давма-трима по пътя си 
, после се обърна гледа ме продължитерно (защото я видях, че ще ме заговаря и се обърнах към детето), накрая ме попита коя дата сме днес - отговорих и. Продължи да гледа Яни и изтресе крещейки в трамвая:"Аааааа, той апарати носи на ушите, не чува, а?". И всички хора се обърнаха към нас, а на мен сърцето ми се сви, ама и викам тихо"не чува" и пак се обръщам на другата страна, бърем млъкне. Но бабиерът не престава и продължава да крещи:"Нищо, той сега не чува, ама ще почне да чува, а те американски ли са апаратите?". И до тук ми издържаха нервите, направо щях вече да я халосам по главата, успях само да изсъскам"Госсссспожо, не ми се говори сега....", явно злобна съм изглеждала, защото противното същество млъкна. Имах чувството, че хората наоколо ги беше срам от тая и всеки гледаше нанякъде забил поглед нанякъде. Много гадно, мислех, че съм свикнала, ама ми се прирева и побеснях едновременно. Отдавна не бях попадала на толкова прости хора 
, но за жалост ги има и трябва да се научим да не им се впрягаме. Защото нашите деца са едно прекрасни слънчица и заслужават силни, борбени и оптимистични майки, а не майки смазани от хорската простотия...
Виж целия пост
, после се обърна гледа ме продължитерно (защото я видях, че ще ме заговаря и се обърнах към детето), накрая ме попита коя дата сме днес - отговорих и. Продължи да гледа Яни и изтресе крещейки в трамвая:"Аааааа, той апарати носи на ушите, не чува, а?". И всички хора се обърнаха към нас, а на мен сърцето ми се сви, ама и викам тихо"не чува" и пак се обръщам на другата страна, бърем млъкне. Но бабиерът не престава и продължава да крещи:"Нищо, той сега не чува, ама ще почне да чува, а те американски ли са апаратите?". И до тук ми издържаха нервите, направо щях вече да я халосам по главата, успях само да изсъскам"Госсссспожо, не ми се говори сега....", явно злобна съм изглеждала, защото противното същество млъкна. Имах чувството, че хората наоколо ги беше срам от тая и всеки гледаше нанякъде забил поглед нанякъде. Много гадно, мислех, че съм свикнала, ама ми се прирева и побеснях едновременно. Отдавна не бях попадала на толкова прости хора , но за жалост ги има и трябва да се научим да не им се впрягаме. Защото нашите деца са едно прекрасни слънчица и заслужават силни, борбени и оптимистични майки, а не майки смазани от хорската простотия... 
Това комикс да провиш няма да го докараш така! Аз пък бих й отговорила "Госпожо - детето чува май повече от вас - като ви гледам как крещитеб!! А вас определено и мъртвите биха ви чули!!!" И ще я оставя в размисъл 
Я не им обръщай внимание -а и нали чакате мига когато малчо ще почне да чува - не се травмирай, а приеми времето до тогава като моментно изпитание - начин още по-добре да оцените после щастливите мигове с малкото чуващо човече! 
знам, че е лошо, ама наистина полудявам от подобни индивиди, най - вече злобни бабички. Та ти се възхитих, че си се сдържала... На мен после ми минава и се смея на дадена ситуация, ама на момента подпалвам моторетката и .....Права е Надя,
, толкова остроумни не ми идват като избеснея 
... 
Даже ще ви помоля, ако забележите дефектче някое да ни казвате. 
И, разбира се, резултатът е един счупен преден зъб, подута устна и ревящи майка и дете! 
Още не мога да се успокоя! Как можах да го изпусна!!! 
(сякаш не знае) и като му отговорих и попита "Защо?" 
Идеше ми да му кажа "Защото не вижда" 
, ама се стърпях. А като му обясних защо, продавачката съжалително започна да цъка с език 
( много мразя!!!) а аз просто откачих. 
.И минавайки край тях,какво мислите че чувам 
Ние сме били аборигени, а? 