Как се чувствахте на вашата сватба?

 Отдавна беше, но помня - чуствах се глупаво, като клоун, всички ме оглеждаха, а аз си сложих една усмивка, която трябваше да покрие цялото неудобство....едвам дочаках да се отърва от тоалети, обувки и досадни роднини.... 

Имах предразсъдъци, защото се очаква всичко да мине добре и ти да си в главната роля..
Но беше прекрасно, смях се през цялото време и на снимките си личи, че искрено се забавлявах! Чак се очудих после колко 'в кожата си' бях на този ден!

Ами при нас беше купон!
Независимо ,че много от нещата не бяха по предварителния план...все пак равносметката е 3 дни купон с приятели от цяла България 

Бях болна, много болна  . Отделно свекитата и майка ми се бяха хванали за гушите по неясни причини. Когато обаче се приготвих ми поолекна, теглих им една майна на всички начело с мъжо   (щото ми беше под ръка) и си прекарах добре. Все пак много го обичам и си беше чуден ден  

 Аз се чувствах много странно, все едно гледам някакав филм, а не се случва с мен. А от всичкото търчане преди това и подготовки вече бях толкова изморена, че ми беше все едно.
После даже карах мъжа ми да ми обещае, че ще се оженим пак - за да може да е така както аз искам 

и при мен така...само едно знам, ако някога ми се наложи - никога не бих повторила!!!
не се чувствах хич на място...

Кълбо от емоции - превъзбудена, нервна, притеснена, щастлива и всичко мина като един миг.

Гладна.
През цялото време непрекъснато ни дърпаха насам/натам, така че не можах да сложа ни залък в устата си.

На мен ми беше екстра! Чувстрах се чудесно, специална и прекрасна! Благодарение на стройната организация изобщо не се главоболих с каквото и да било. Единственият ми ангажимент, ако изобщо може да се нарече така, беше да се радвам на гостите си и да сияя Всичко беше прекрасно и всички бяха доволни!

Много некомфортно се чуствах.
Станаха няколко фала.
Валеше като из ведро, духаше вятър, аз мокра.

Абе ужасия. За мен сватбата не беше приказно изживяване.

Като в приказка се чувствах.Беше наистина най-хубавият ден в живота ми без да преувеличавам.Времето беше на наша страна,аз си организирах всичко,както ми харесва,гостите и до сега повтарят,че на по-хубава сватба не са били.....всички бяха доволни,аз най-много ..фалове нямаше,страх ме беше че може да има,но нямаше нито един.

Голям купон беше! Още повече, че сватбата беше в събота, а в сряда бях защитила дипломна работа и камък ми беше паднал от сърцето - един заслужен купон

Перфектно се чувствах. Сама си избирах как да изглеждам на сватбата, сами си определихме кои ритуали ще спазваме и кои ще пропуснем. Нямаше "това е традиция в нашия или техния род". Съответно и не сме се чувствали като клоуни, правещи сеир на роднините.

Първоначално смятах сватбата за един досаден момент, който просто трябва да мине. Мислех, че няма да съм в час, че всичко ще ми бъде като в мъгла, че ще се чувствам притеснена и т.н.
Напротив! Нищо от това не се случи. През цялото време бях напълно в кондиция, не спрях да се хиля, бях дори до известна степен в еуфория. Всичко беше прекрасно, нямам моменти, които да ми се губят като спомени. А вечерта към 3 ч., вече към края на събитието, казах, че искам ПАК  !
Правихме сватба на 10 юни 2006 г., предните дни беше студено и валеше, съвсем нетипично за летния месец. Точно на нашия ден обаче изпече слънце и се стопли.
И още - в качеството ми на булка бях в центъра на вниманието и всички се суетяха около мен и се чудеха с какво да помогнат, още повече че с голямата рокля не бях от най-пъргавите 

Чувствах се прекрасно! Всичко мина много весело.

Добре се чувствах, благодаря!
Малко хладничко ми беше при ритуалите, че не бях предвидила връхна дреха, въпреки зимния месец, но бях с много удобни обувки, с младоженеца от сутринта бяхме обърнали по едно за отскок, предната вечер бяхме цензурирали дисковете на DJ, за да няма неприятни изненади, та всичко беше под контрол.

недоспала, изморена, превъзбудена, нервна, нетърпелива, с болки, изплашена, гладна и ми беше много студено...

Като кралица. Божествено се чувствах, забавлявах се. Беше страхотен ден.  

Щастлива,влюбена,весела,....беше чудно хубав ден !!!

Чувствах се наистина прекрасно! Красива, сияеща и влюбена. Това беше само и единствено "моят ден"!
Всичко си организирахме сами, както сметнахме за добре, без предрасъдаци. Всичко избирахме сами и бяхме доволни от резултата. Приятели ни казват, че на по-хубава сватба не са били.  

Бях бременна (но не го знаех още- беше твърде рано  ) - и ми беше много лошо Иначе гледах да пускам покрай ушите си на свеки глупостите и да се забавлявам. Като изключим това, че ми се гадеше, беше ми студено и гладувах - останалото беше добре 

ако се съмнявах че съпруга ми не ме обича,то всички съмнения отлетяха когато решихме да организираме сватбено тържество.той не обича такива неща,а и бяхме решили да не подписваме,имаше две решения:само ние двамата на екскурзия или сватба.решението трябваше да взема аз.и избрах:сватба.въпреки всичко той направи така че да се чувствам принцеса.
чудесен ден,чудесни роднини и приятели,чудесни спомени.

Изключително тъпо. Но тогава бях млада и глупава и не смеех гък да кажа на свекървата и свекъра. Бяха поканили гости дето повече не им видях очите. Чувствах се като на изложба, всички погледи вперени в тебе и те оценяват, включително и от моите роднини. Фаловете бяха доста, включително и от моите роднини. Все още съжалявам, че послушах майка ми да си сложа воал. Същият, който свекърва ми не даде да сваля през целия ден, а чак вечерта у тях, че не било на добро. А той ми стърчеше ужасно, щото се беше измачкал от прехода София-Грозна Оряховица (без да се обиждат момичетата от града). Добре че имаше и приятели.
Ако ме питате мене хич и не исках сватба, еле пък такава. Но, както казах, бях млада и зелена.

Чувствах се страхотно, всичко мина по-добре, много по-добре от очакванията ни, бяхме приятно изненадани, абе всичко беше супер 

До тоzи момента най гадния ден в живота ми. Сватбата на беше в България и я бяха органиzирали свекърите. На никой не му пукаше какво искам аz или ние, имаше някакви иzмислени игри, типични zа страната им, но аz представа си нямах какво трябва да им говоря на теzи хора, освен това и не владееш еzика добре.

Повторихме сватбата в БГ след 4 месеца и беше супер, мъжът ми беше във въzторг. Но повече сватби не искам.

Безумно щастлива.

Чувствах се прекрасно! Определено това беше моят ден и отстрани си е личало. Вуйна ми даже беше се изказала, че това е най-влюбената булка, която е виждала  .

Чувствах се чудесно, всичко беше точно така, както исках-скромно, малко роднини, много приятели и незабравимо парти. Не съм била напрегната или нещо такова, защото не робувам на традиции и обичаи и посъкратихме това, което не ме кефи, наблегнахме на купона. Като се замисля, искам пааак.......Шегувам се 

Същото и при мен!

В началото бях много притеснена,на бъдещият си мъж му бях взела ръкавели,игла за вратовръзката-и като дойдоха да ме вземат...майка му каза че не ги е намерила и в крайна сметка беше без тях.В началото се ядосах..но после му теглих една юнашка, и въпреки и други малки фалове - за нас двамата това беше приказен ден.През цялото време се кефех на себе си,на вече съпруга си, на организацията.Аз сама се занимавах със сватбата-украса,подаръци за гостите, поканите сама си ги измислих...и много много си ми хареса сватбата.Даже мислим тази година за една година от сватбата пак да си спретнем тържество 

И при мен не беше по-различно.

Аз се чувствах страхотно, бях със всичкия си, успях да уловя всеки миг, всяка усмувка, всеки танц.

Може би понеже чаках този момент дълго, подготвях го дълго и бях убедена в решението, което съм взела.

Искам ако може пак .... ама няма 

Чувствах се малко като на изложение, не бях много във възторг.
От всичко най-приятното беше първата брачна нощ  .

Притеснена, защото разчитахме само на собствени пари да платим сметката в ресторанта. Като че ли от притеснение не можах да преживея този прекрасен момент.

невероятно -щаслива ,красива , специална и бичана от всички .Танцувах , смях се , а и на бебчо му бе хубаво надявам се

Все едно бях на чужда сватба  Всичко беше страхотно. Спомням си, че в дома много внимателно слушах думите на "онази официалната" жена и ги обмислях. Обаче изпуснах момента, когато трябваше да кажа "да" и мъж ми ме стисна за ръката, сакън, да не забравя за какво сме дошли 
Иначе всеки път като си гледам снимките си мисля "искам пак!".

При нас беше купон. Мъж ми се беше гипсирал в ритуалната зала, а на мен ми беше смешно. Кумът ми каза след ритуала "аве аз си бях приготвил палеца... да те гъделичкам... ако решиш да кажеш нещо по-различно от ДА". А аз си представих съвсем ясно картинката - кикотеща се и въргаляща се по пода булка

Страхотно!
От началото до края летях. Всичко бяхме организирали сами, нямаше никакви изненади, бяхме само приятели и стана невероятен купон. След раждането на децата, това ми е следващия по ред на положителни емоции ден в живота.

Чувствах се страхотно - всичко се получаваше така, както винаги съм си представяла сватбения си ден
Двамата със съпруга ми си организирахме и подготвяхме всичко сами-и на самия ден се забавлявахме страшно много - беше голям купон

Пожелавам на всеки да изживее сватбения си ден-така както винаги си е мечтал 

За най-щастливия не знам, имам много още да живея. Но определено беше забавно и на моменти ми идеше да се разхиля 

Изморена,изписана 2 дни преди сватбата от болница,стояща на един стол като мумия,но щастлива с мъжът си!

зле, заради роднински претенции, на никой угода няма. Много се изнервих, едва когато си тръгнаха всички и останахме аз, мъжа ми и кумовете малко се поуспокоих

Супер се чувствахме и аз,и мъжът ми.Голям купон беше,страхотно се забавлявахме! 

Имах невероятна сватба.чувствах се чудесно!

И при мен беше така.Само да добавя и голям купон.

Страхотно!Точно така си го представях, но мина много бързо.Бихме повторили отново.

чувствах се като клоун роклята,прическата,високите обувки-всичко това въобще не е моя стил,но да не чупя хатъра на свекърите се съгласих да направим сватба

Чувствах се много щастлива, обичана и ... красива. Беше невероятен ден, много емоционален, вълнуващ, еуфоричен. Всичко беше идеално, без никакви спънки.

Страхотно , все едно , че бях на някоя чужда сватба и се забавлявах като за световно изобщо не се притеснявах от това, че аз бях булката. Е в края на деня чаках с нетърпение да си тръгнат всички гости за да остана на саме със съпруга ми .

най гадниа ден в ж ивота ми,свеки ме обвини 4е се жениа за сина и заради това 4е е спе4елил зелена карта. Слава на бога с него се разбираме много добре и до сега и сме много дале4е от нея.

Двамата бяхме толкова притеснени и същисани по време на ритуала, че дори забравихме да се настъпим.Не стана ясно кой ще командва, но за сметка на това аз получих по-голямата част от питата.

При мен беше абсолютно същата работа  .Имах чуството,че за 1 час мина всичко.

Чувствах се красива, обичана и летях от щастие. Не ми беше нито притеснено, нито нервно. Изкарах си страхотно и този ден е много специален спомен за мен.

 Чувствах се много щастлива,но и много изнервена.
Винаги съм мразела да бъда център на внимание,а в този ден това просто е невъзможно,
но няма как нали така?

Прекрасно, вълшебно, неповторимо, забавно.... беше много хубаво. На сватбата ни бяха 90% млади хора и се получи голяма веселба. Мъжа ми иска да направим още една сватба, толкова много му хареса и на него 

бременна и изморена.
нашата сватба беша малка-14 човека. изкарахме си приятно(никой не се е вторачвал в мен, защото си ме знаеха ). разписахме се и след това на банкета. беше просто един повод да се съберем цялото семейство. но не съм се чувствала по-специално

Не знам дали е имало по-щастлив човек  от мен в оня ден Гостите ни бяха предимно приятели, роднини-само най-близките. Организирах сватбата сама, беше изпипана до няй-малка подробност, за всяко нещо имаше отговорник( най-близките ми приятелки), но не това е причината. Предния ден мъжът ми и кумът катастрофираха, блъсна ги един дяно с една стара неизправна жигула на път, прав като конец. Тежка катастрофа, бяха затворили пътя за 4 часа, като почудо нямаше жертви.  Като катастрофираха сутринта се обадиха само на мен, отидох с колата и цял ден сме се разкарвали между болници, скенери, КАТ, мястото на катастрофата, отложих си всички часове за козметик, фризьор, маникюр и т.н.
На следващия ден мъжът ми беше с гипсирана ръка на сватбата ( ама лявата, така че успя да се подпише ) Бях най-най-най- щастливото същество на света, защото всеки път като погледнех до мен беше любимият ми човек- жив и здрав Това ни помогна да оценим важните неща, преживяхме всяка минута от тържество и до сега си спомням ясно всичко. Е, иначе ни валя дъжд, имаше задръстване по пътя, някой ми беше изгорил шлейфа с цигара, ама на кой му пука

Тогава се чувствах много тъпо, може би не съм била узряла за този момент.Не исках нито рокля, нито церемония , но не стана по мойта...

Чудесно!  Всичко беше както винаги съм си представяла сватбения си ден.  Накрая вече бях много изморена,но това не се брои.

Преди сватбата хиляди притеснения ,но в самия сватбен ден бях на седмото небе.Беше много вълнуващо ,много се радвахме всички и нямаше  гафове.

Много добре се чувствах. Беше ми много весело, чувствах се красива и бях с всичките си любими хора.... Страхотен купон се получи. Много танцувахме, ядохме, другите пиха (бях бременна).

Беше много хубаво,всички се забавляваха и млади и стари.А аз се чуствах страхотно.Имаше един момент в който се ядосах за украсата на колата,но бързо ми мина

Сватбата ни беше преди 3 дни, това е най-хубавия ден в  живота ни. Чувствах се като принцеса много добре си изкарахме. На всички гости им хареса, а на нас двамата май най-много ни хареса, дори искам пак да направим сватба да изживея всички страхотни емоции и притеснения пак . Пожелавам на всички, на  които им предстои да си изкарат страхотно сватбения ден за да разказват с радост за него като нас с мъжът ми

прецакана 

Честно казано като на празник!Безкрайно щастлива, уверена и спокойна/ все едно ми е за 10-ти път/.Не спирах да се смея.Нямам една серизона снимка.А в Дома на младоженците едва се сдържах да не се изхиля...както си седим и говори жената и се оглеждам на ляво и на дясно..всички подсмърмчат и бършат очите...така ме наду на смях.

Гадно, нищо не беше така както исках(ме). Имах чувството, че играя някаква роля, която след това продължи много дълго...Но аз не съм подходящия пример. Поне заради шоуменските ритуали беше забавно.

Имах страхотна сватба! Чувствах се много красива и влюбена. За гостите беше голям купон, танци и веселие. Всичко сами си спретнахме - поканите, китките, ресторанта, ритуалната и църквата. За мене е един от най-щастливите дни в живота ми. За това пожелавам на  несемейните да не се лишават от такива мигове!

ами на мен ми беше доста изнервено, не от факта, че се женя или страх дали съм направила правилния избор, а заради цялата суматоха; как почти цялото внимание ще бъде насочено към мен. Притеснението и стреса ми траяха 30 мин, докато изляза от вкъщи. Бях такава шматка там, тотално неориентирана, незнаех какво да правя. Добре, че беше жената на едно наше приятелстко семейство, че покрай нея се поокопитих. А освен това всичко  беше толкова припряно. Аз бях още на фризьор, когато почнаха да идват гостите. Младежът с видеото ме надуши къде съм и доприпка с камерата. После набързо се прибрах и почнах да се преобличам и камерата пак нахлу. Бях полуоблечена. Идеше ми да го пребия.
Но... сега като си спомням за тези моменти ми е смешно.
После като тръгнахме с колата и стигнахме до дома на младоженците и ми стана едно хубаво и леко на душата. Пуснах по някоя друга сълза в гражданското. Мъж ми и той едва сдържа сълзите си. Родителските тела и от двете страни също се бяха осополили После в църквата вече почна да ме избива на смях( сигурно е било от виното).Бяхме забравили свещите, та баща ми горкия набързо се върна вкъщи да ги вземе. Позакъсняхме малко с ритуала, но пък мина супер. Свещенника ми напъха наведнъж бонбони и питка и аз едва ги предъвках.
В ресторанта пък се спънах по стълбите и си ожулих колената, залях се с вино. Абе беше много забавно.
И за миг не съжалявам, че се навих да направим сватба с близките и приятелите. Аз първоначално си мислех да сме много тесен кръг, но след дълго обмисляне какъв ще бъде този тесен кръг решихме, че е по- добре да съберем всички хора, които са ни близки и на сърце.
Изкарахме си страхотно. Имахме много вълнуваща сватба. Забавлявахме се много. Щом и съпругът ми разкършваше снага през цялото време, значи и той е бил много доволен
После бяхме на хотел- беше доста романтично с изключение на неприятната изненада от спряна вода рано сутринта Така, че минахме само с брачна нощ, без брачна сутрин

Чувствах се идиотски, това ми е един от най-кошмарните дни в живота.
Късно вечерта, след като приключи данданията и останахме само двамата, се съдрах от рев-избиха ми бушоните.

Седмица преди сватбата любимият ми дядо почина и аз въпреки това реших да не отменяме събитието- заради него, защото той мечтаеше да ме види булка  Затова така.

Страхотно се чувствах! Искам пак...и пак със същия съпруг

Бях бременна в шестия месец,изморена,с болки в кръста,даже ми прилоша в църквата и ми дадоха стол да седна.
Няма смисъл да обяснявам повече

Чувствах се супер и се радвам, че послушах мъжа ми и да я направим сутрешна. Сватбата ни беше от 11 сутринта като се състоеше само от църковен брак и ресторант (граждански бяхме сключили предварително). Мъжът ми се грижеше да види дали всичко е наред като звънеше по телефони на торти, украса, букет и т.н. Аз се събудих сутринта, изкъпах се, облякох роклята, дойде фризьорката, след това и гримьора и венага след това и сватбарите Нямах време нито за притеснение, нито да се паникьосвам Бяхме се разбрали, че няма да се притесняваме за нищо и каквото стане стане и се получи супер Бях много щастлива, много се забавлявах, не усетих как мина и искам пааааааак

Първата - страхотно! Макар, че пътувахме София - Враца  при 38 гр /  20 август / . Купонът беше върхът. Имам страхотни спомени, независимо от края на брака  .

Втората - още по страхотно  . Подпис на обяд ( следва леко забременяване  ) и невероятен купон вечерта 

Страхотно ми беше! А аз си мислех, че ще се чувствам тъпо...

Да, бях щастлива на този ден. Но не е бил най щастливия в живота ми.Дори не познавам хора , които го твърдят. За деня на раждането на дете съм чувала, ама за сватбата.... 

Темата е много хубава..прочетох всички мнения и се надявам на моята сватба да няма проблеми и всичко да мине възможно най-добре  добре....
Ще разказвам след 2 месеца и нещо 

Чувствах се страхотно,почти нищо не забелязвах освен съпруга си,въпреки:1 метър сняг /женя се на 17.12.,родата трябва да пристигне от Силистра в Пловдив ,в 6 ч. вечерта още ги няма /сняг в цяла България/,никакви коли не могат да се движат в града заради снега,в ритуалната зала-никакъв ред-която булка пристигне с цялата рода,я женят,когато приключи данданията в ресторанта,се оказа че колата която ме разкарва цял ден насам-натам,се е забила в пряспа и не могат да я изкарат.Кума се разтърча посред нощ и изнамери някакво такси,което да ме прибере у дома /бременна в 4 месец,на всичкото отгоре/.ЕМОЦИИ!А аз като кон с капаци,толкова щастлива не съм била.Мъжа ми после разправя:"Всички се тюхкат,притесняват,нищо не става по план,а ти се хилиш като за световно!"Ами весело ми беше.А,забравих да кажа ,че от колата до залата успях и да падна в снега...Абе,голям цирк!Но всички казваха,че при толкова сняг ще ми върви като по вода.И така е,вече толкова години...

Чувствах се супер,а и като се има в предвид,че свеки пропусна да дойде,ми беше супер спокойно Беше весело,купона бе на 100%...Абе с 2 думи-прекарахме си чудесно,на пук на всички дето се мъчеха сватбата да не се състой

В началото бях малко притеснена,но като минаха всички ритуали и седнахме в ресторанта всичко беше ок.Изкарахме си супер весело.Така ми се иска да направим едно повторение

Изключително щастлива 

Притеснена, страшно притеснена!
Защо!? И аз незнам! Бях решила да съм спокойно и да се насладя на усещането, но не се получи много! Може би защото от сутринта - всички хора, които се засуетиха около мен, ме изнервиха. Може би заради това, че фризьорката се замота  и не бях напълно готова, когато дойдоха да ме взимат, а аз страшно мразя да закъснявам или нещо да ми е припряно!
Когато обаче влязохме в ресторанта се успокоих и истински се забавлявах!
Като цяло: щастлива бях, много щастлива!

Що за глупост?! Никога не бих се съобразила с тъпата им традиция

На сватбата си се чувствах много специална и много обичана.Всички близки и приятели бяха с мен на най-важния ден от живота ми.Омъжих за мъжа на мечтите си.И в представите ми не беше толкова красиво.

Три дена яли ,пили и се веселили. Така я спазихме тази поговорка ,че цяла седмица реанимирахме.Живеем в друг град от родителите (и те са в различен) затова си я организирахме ние ,поканихме ги и приятелите и беше великолепно. Даже имаме идея за 7 годишнината и църковен брак  да направим. Всичко беше супер.

Рени, и в семейството на съпруга ми това е традиция. Но в моя случай аз си избрах каквато рокля исках, а свекървата само брои парата. Тя не ми се е месила и грам- нито за пари, нито за модел. Просто ми каза, че ще ми вземе каквато рокля си харесам. Моята определено не беше евтина( една дизайнерка ми я ши по поръчка), но никога не ми е натяквала каквото и да било по този въпрос. Между впрочем свекърва ми освен роклята ми беше купила и бижута, беше ми дала пари да си купя всичко необходимо, включително и бельо. И то беше дала толкова щедро, че успях да си купя 2 комплекта от новата колекция на Triumph. Така, че това си е супер традиция, стига свекървата да е готина( като моята )

Чувствах се красива като никога дотогава, удовлетворена и изпълнена с любов и щастие.
Любим ден, пълен с неописуеми чувства 

Gorska_Kitka, едно е да ти я плати, друго е да ти я избере. Аз се възмущавам от второто.
Аз по принцип не спазвам традициите, какво остава за някакви измислени семейни правила... От къде на къде булката ще облича рокля, която не харесва?!

Красив ден или поне ние си го направихме такъв!Всичко мина като на сън . Мечтаех всяка сутрин( законно) да се събуждам до избрания мъж,така,че не обръщах внимание на дребни детайли. На 15-та ни годишнина от сем.живот отново сключихме брак, но този път църковен в присъствието на нашата порастнала дъщеря и приятели .Чувствахме се така ,сякаш започваме всичко отначало!    

Прекрасно,осъзнавайки че ще свърши много бързо се насладих на всеки миг !

и аз бях "в кожата си". сякаш всеки ден го правя,  имаше притеснение ,но се чувствах хубаво,макар че не бях правила никаква предварителна  подготовка ,нямаше сценарий,може би затова беше както ние искахме и се хареса на всички,една по-особена сватба,за младоженци не за гости и традиции........

Притеснена бях, имаше някои неща, който не се получиха, както ги мислехме, а и племеника ми, който беше на 2, не се отдели от булката през цялото време, добре че следобяда го настаниха в хотела да спи, имаше и малко реплики от свеки, сега като се замисля сигурно е била по-притеснена и от мен, имаше прекалено много хора (дори такива, който не съм виждала повече) и след 5 дена присигнаха и снимките - повечето без фокус... думи нямам!
Щастлива се чувствах когато, всички си тръгнаха, а ние без планове се качихме в колата и се озовахме в Хисар!
Зарекла съм се, че един ден ще си наема агенция да подновим брачните си обети и всичко ще мине каткто е в мечтите ми!

Щастлива , специална и много обичана - така се чувствах ! 

Чувствах се страхотно и сватбата ни беше голям купон!
Наслаждавах се на всеки миг!Щом за първи път в живота
си играх ръченица и аз не знам как се случи !

Чувствах се странно - не обичам да съм център на вниманието.

Страхотно - един от най-прекрасните дни в живота ми Забавлявах се от начало до край, чувствах се като принцеса, най-важната, най-хубавата и най-обичаната в света. Не исках да свършва
LUIZA2001 ,
аз играх право, еленино и дайчово, макар че последните две изобщо не ги знаех. Ама роклята ми ги знаеше Голям кеф, подскачам с останалите и толкова, нали никой не ми виждфа краката Почти не седнах, всички бяха изненадани, защото аз не съм от най-танцувалните и определено не обичам да съм център на внимание, но този път беше различно

Аз също не обичам да съм център на внимание, но в този момент  така се забавлявах, че дори и през ум не ми минаваше дали някой ме гледа!
Та нали това е нашият ден