Имам и такъв въпрос. Защо за деца НАД 3 годинки? Щом и вие сте със загуба на слуха като моето моми4енце (или поне така разбрах) знаете колко е ВАЖНО, да не кажа ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да запо4не да се работи с това дете и да му се помага възможно най-скоро след диагнозата. Повечето глухи деца така се раждат или развиват глухотата малк ослед раждането си. Тук в болниците имат елементарен уред, с който на първия ден казват дали детето чува или има проблем. За такова нещо в България не са й чували. Бебетата на 1 месец са със слухови апаратчета и няколко месеца по-късно започват с тях съвсем целенасочени терапии за развитие на този остатъчен слух който имат и да им се помага да проговорят. Дори 3 годинки вече е "преклонна" възраст за "нормалната" способност на децата да развият нормален говор ако до тогава са оставени на самотек или дори без необходимите апаратури ............ дори не говоря за терапия. Тук подобни агенции не се занимават едностранчиво с проблемите. Те могат да подхванат детето от това да му намерят подходящо място за изследвания, да препоръчат лекари, аудиолози, да намерят начин детето да бъде снабдено максимално бързо със слухови апаратчета. да намерят финансиране ако родителите не могат да си го позволят, да прикрепят социален работник или нещо което се нарича case workerр който познава цялото семейство, средата, говори непрекъснато с родителите, той ги търси, а не те него, зарива ги с информация и материали.
Имах проблем със застраховката на Ния, обадих се на координаторката ни, казах й къде срещам трудност, тя ми поиска само телефоните и координатите на лицата, скоито съм говорила или от които зависи и тя свърши всичко вместо мен. ................ а то беше еквивалент на 80000$ за операция, които със сигурност нямаше от къде да намерим.
Тук верно, че винаги оставям съобщения на телефонни секретари, но след това хората ми се обаждат. В България колкото пъти опитах да намеря някой или колкото и мейла да написах на единствената май Асоциация (и то) на родителите на глухи деца никой не сметна за нужно да ми се обади или да ми драсне един окуражителен ред. Не критикувам китната ни държавица, а управията в нея. Родителите са песимисти към всяко подобно нещо, то обикновено се оказва огромен балон.
Нямам нищо против ако мога да помагам с идеи, имам тонове наистина, някои ще кажат, че ми е много лесно, защото не се занимавам с български бюрократи, но аз наистина виждам нещо от тая пуста оплюта Америка, което в случая работи в полза на детето ми. И не че в България не се прави същото, напротив, от разговорите ми с други майки на глухи дечица виждам, че тенденцията е същата. Но е само ТЕНДЕНЦИЯ, много бавно кретаща, родителите колкото и да са мотивирани се борят ИНДИВИДУАЛНО с машината.