Клюкините от пролетта - 11

Честито на всички именници!
Да ви е живо и   здраво името вие с него!      

Момичета, търся детегледачка за малкия - на три годинки.
Ще ми трябва след 15 юли.
Ако някой има нещо предвид ще съм много благодарна ако ме насочите.
Става въпрос за ж.к. Западен парк.

Аз ще пускам малкия на ясла от май, най-късно юни и ще освобождавам нашата. Много е грижовна, малко експресивна в емоциите си (разказва ми какво се е случило през деня поне половин час преди да си тръгне...). Още не съм говорила с нея, та нищо не обещавам, но ако те урежда, ще ви свържа.

Тя живее в района на централна гара.

Аз пък да почерпя, че имам именник. Не е цветенце, а  дръвче, ама хубаво

и риба

Честито и на останалите именничета малки и големи. С добро да ви се споменава името или в банкови сметки

Да ти е живо цъфналото дръвче!!!

И на всички именници много късмет! Другото - самички   

Момичета,много ми е криво 
Забелязах,че винаги се вкисвам най-пагубно съботата и неделята,защото тогава като излизаме по градинките с бебо, там е пълно с щастливи красиви семейства, дечица,тичкащи с мама и тати, татита ,гушкащи своите хубави мами....и една такава сапунено розова атмосфера, че ми иде да ревна съвсем на средата на улицата  (не че не го правя,де).
Незнам докога ще продължава тая депресия  Ужасно е. Нямам време изобщо да излизам сама, с приятели , просто време за себе си, а когато се случи-веднуж в месеца, просто стоя, мълча,депресирам  се и не се чувствам на място.Всичко са весели и си говорят за някакви хубави неща, а аз съм вечно депресирана  Най-ми е спокойно сама да си стоя и да се депресирам, а пък така полудявам 
Все си ги говорим наште за бъдещето, за надеждата , закуража и бла-бла, ама нещо всичко ми изчезва от хоризонта ,колкото и да стискам зъби за нещо хубаво.Незнам какво да направя.Знам,че така вредя на детето,защото то усеща ,че съм някъде там в пространството и съм вечно тъжна.
Оплаках се пак хубаво.
Предложения как да забравя,че ме заразяха бременна, че ми съсипаха най-хубавите години от живота, че сега съм сама физически и емоционално във всички грижи покрай детето?

Днес сигурно няма да съм ти хич полезна, но в общи линни последните дни ме убедиха  в едно- човек, ако не иска да си помогне  и Господ не може... А какво може да причини на детето си един родител, потънал в самосъжаление имах възможност да видя с очите си .....само преди два дни ви разказах малко от тази драма.... Има работа, но майката е толкова погълната с години да страда, че родила дете  от баща, който ги напуснал, че това е съсипало всяка възможност да си подредят живот двамата и да им е добре. Живеят ултра бедно,  потанали в ролята на жертви.. Не знам дали имат шанс да се измъкнат от там... но знам със сигурност, че човек има  избор, но най-вече избира дали иска да бъде смачкан цял живот или иска да живее пълноценен и с много хубави емоции живот.

Едва ли ти помогнах, но вече пришки ми излизат на устата да поватрям, че не знаеш една врата като се затвори как живеят хората, не знаеш всеки от тях каква цена плаща, за да има  семейство и най- накрая... това което се случва на хората тук в този форум, се случва всеки ден някъде по света и то по много пъти. Може да изглеждат щастливо, ми хубаво ! защо вместо да ревеш не им се зарадваш, защо не си кажеш- ето значи все пак е възможно и може да се случи и на мен отново, защо си избираш да се самосъжаляваш???
Никой не обича смачакани хора, напоследък имах много трудни дни,  личеше си по всичко, дори лицето ми се е променило.... ми не се харесвам такава... и се оставям най-много два-три  дни да потъвам, после си бия два шамара, влизам в банята, правя хубава вечеря за мен и децата и им казвам, че имам много специален повод.. и наистина е така... Всеки, който по една или друга причина не е в живота ми, наранявал ме е и продължава,  рано или късно ще излезне от там.... но аз ще съм по силна, по мъдра, макар че няма да съм по-млада
Чети книги за самопомощ, няколко  има много добри, особено тези за положителното мислене. Горещо ти ги препоръчвам, няма да ти навредят, но представи си, че ти помогнат????
Прочети "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу  и си я дръж до леглото
Ако ти звуча грубо, изивнявай,  не ми се корегира, не е лично към теб....бъди  сигурна

my_everything, ти пък - де ги видя тези готини семейства и мъже?  Нещо си се объркала - аз като изляза виждам само ужасни семейства и още по-ужасни мъже. Все нещо мрънкат, че не са пред ТВ, все нещо недоволстват, все нещо се разправят с жените си...
Направо се радвам, че сме само двете с Дариа на разходка, без някои досадник да ми нарушава душевния мир. 

Нареждам се и аз да чета поста на Jaly!
И мен съботите и неделите, а най-много празниците ме смачкват...

Прави сте ,момичета 
Jaly,напротив,не ми звучиш грубо, точно от това имам нужда 
Явно съм по-депресарка и по-трудно си оправям емоциите отвътре 

Хайде и аз да се намеся, че ми е усмихнат деня!
Аз всеки ден осъзнавам колко ми е добре на мен и детето! Организираме си, плануваме си само двамата! Решенията си ги взимам само АЗ! Изобщо не обичам някой да ми се бърка! Като гледам близките до мен "семейства" с какво се борят, хем ми става тъпо за тях, хем ми става хубаво за мен, че не ми се налага да ги мисля семейните проблеми! Хубавите семейства ми се броят на пръстите на едната ми ръка, хайде кажа, че познавам наистина само едно семейство живеещо в хармония и разбирателство/пу-пу, дано да са все така, защото много го заслужават!/ 

Я се стегни.
Защо си мислиш че на тези с мъжете всичко им е розово Престани с това самосъжаление,не си помагаш по този начин.
Аз хич и не мисля че животът ми не е пълноценен,само защото не пера на някой чорапите.
Престани да мислиш колко си нещастна и ще се почувстваш по-добре.

Оморфис,миличка,време трябва да мине.
И аз не мислех ,че пак ще мога да се радвам на слънцето,на вятъра,на тревата,на разцъфващите дървета.Но днес разхождайки се с малката ,разбрах ,че мога отново ,и че ми е много по-хубаво ,отколкото миналата година потова време,когато баща и беше с нас и помръчаваше целият ми живот.Радвам се на Мария,как расте,открива света,на протегнатите и малки ръчички към мен,на това ,че в нейните очи виждам колко е щастиво и спокойно моето дете.Защо ми е тогава той ,та аз имам най-хубавото от него,което той дори и неосъзнава ,че има-ДЪЩЕРЯ МУ!!!
Доло сега играе другото ми дете-голямото ми и красиво момче и си мисля-значи мога да съм пак щастлива,и без мъ .И аз ,и ти,и тя и ние тук всички,можем пак да сме ЩАСТЛИВИ!!!!

Аз бях нещастна в брака си!Сега съм щастлива.Аз и дъщеря ми сме си семейството,заедно вземаме решения!Няма криви физиономии,няма сърдити,няма мръсни чорапи,няма го оня дето като се пребереше и се лепваше на компа и после на дивана.Нищо от него не ми липсва!Да му мисли кифлата!

Да 'фане човек да ме утрепе, ама явно ми липсва на мен той Знам,че заслужавам , но явно има непреминали чувства 1 дявол знае на каква основа и как ,но...ми тегаво ми е ,че вече хич ни вест,ни кост от него.Това целях и му го повторих 100 000 пъти и ето сега -ми все поглеждам дали няма обаждане, или някоя глупост написана...
Абе, аз съм за бой