При мен има такава липса на комуникация, мъжо все нещо си намира по-интересно, я се главоболи по проблеми в работата, я вестник чете, я ТВ, я си намира повод да посети родителите си уж заради детето, че обичало да ходи там... Квото и да кажа или ми се озъбва явно показвайки, че не трябва да го занимавам, щото е зает с по-важни неща, или ми отговаря едносрично и лаконично, ако изобщо имам късмет да ме чуе и отговори. Същевременно с всички други си говори, по телефона винаги намира време с приятели да си поприказва и изобщо не оставя впечатление, че е много зает, когато става въпрос за приказва с родителите си или с приятели. Когато ни посетят родителите му, въпреки че живеят в съседната къща и ги вижда всеки ден, дори с тях работи, пак се гаси ТВто, слага се виното на масата и се почват сладки приказки. Ама като съм само аз в къщи с децата разбира се, се гледа всичко по ТВ, всичко изведнъж става важно по-важно от мен, млъква и дума не обелва. Изобщо не говори с мен, квото и да понеча да обсъдим казва, че не иска да дискутира, няма време и това е. Само за наистина важни и спешни неща набързо се изясяваме и това е. Често съм повдигала въпроса за тази липса на комуникация и той се съгласява и се опитва да си говори с мен следващите няколко дни, личи си, че се мъчи човека, но същевременно си и личи, че се чуди буквално кво да си изсмуче от пръстите само и само да ми каже нещо за да не го обвиня, че не ми говори. Той просто няма кво да ми каже, или с други думи не мисли, че това, което прави или му се случава или проблемите му в работата мен ме засягат и не мисли, че трябва да ме занимава с тези неща. Предполагам мисли, че не ме интересува или че съм тъпа и няма да го разбера още по-малко помогна, така ги усещам нещата. Но аз лично се чувствам ужасно от това отношение, понякога си мисля, че ме няма за нищо, за недостоен и скучен събеседник, дори, че едва ме търпи и само се чуди как да ме разкара. Въпреки че според думите му изобщо не съм права да мисля така.
Но одеве пак ми прикипя, защото пак много явно се доказа, че всичко друго е по-интересно от мен. Гледаше си някакъв филм по кабелната. Аз исках да си поприказваме ама не исках да го безпокоя, та си седнах тук на компа до него и си джитках из нета. Но изведнъж кабелната ТВ се скапа и не можеше да си догледа филма. Веднага си пусна ТВто на антена, където имаме само 2 канала и започна да гледа каквото даваха. По мое мнение някакъв идиотски филм, който на всичкото отгоре отдавна беше започнал. Тогава се опитах да го заговоря тактично, не очаквайки че за 3 мин е успял толкова дълбоко да навлезе във филма, че чак да го погълне. Но уви - човекът не прояви никакъв интерес към това, което му говоря. Слушаше ме с половин ухо и не ми отговаряше ако го питам нещо, или ми казваше нещо едносрично с явна цел да не го занимавам. Усетих че не ме слуша, но го попитах за всеки случай и той потвърди, че не ме слуша щото гледа филма. И тогава ми кипна и му вдигнах поредния скандал по темата. Резултатът беше, че веднага загаси ТВто. Казах му че няма нужда, защото вече нямам желание да говоря с него и да си гледа. Той обаче не го пусна, а взе да си разглежда някакъв вестник явно притеснен. След малко започна да задава въпроси по темата, която ме вълнуваше. Аз първоначално го отрязах. но след малко прецених, че никой няма полза от надуване и сърдене и реших да се възползвам от случая да си поприказваме малко и ние като мъж и жена. И се получи съвсем нормален разговор. Не знам дали го вълнуваше темата, но дори и да не е много успешно го прикри. Начи все пак не е съвсем да не му пука за връзката ни и комуникацията между нас. Но защо нормално никога не говори с мен, и възможно ли е наистина да е толкова зает в мисли за своите си неща. Аз винаги гледам да го разбера и вляза в положение, гледам да го оставям вечер да си изгледа новините и филмите и да си почине като човек. Но ми писва на моменти, защото в крайна сметка и аз имам нужда от комуникация, седя в къщи по цял ден с децата и не говоря с никой освен с бавачката и ако не е Интернета направо да съм пукнала от липса на човешко общуване.
Не знам дали нещата между нас има шанс да се променят, вече губя надежда след като до сега поне 20 пъти за почти 4 години съм вдигала доста големи скандали именно по тази тема и подобрение винаги е настъпвало за няколко дни и после край
Има ли други като мен и какво мислите по въпроса?