Номинации за най-голяма муня

Точно такава излагация имах и аз  Отиваме с приятеля ми на оглед на кола...собственика ни повози малко, разгледахме я, харесахме я и я взехме. Качвам се аз в новата си придобивка, тръгвам да паля...ами не ще. Помъчих се малко и отстъпвам мястото на опитния шофьор....да де ама и той не може да я запали  Почудихме се малко пък звъннахме на собственика, който ни осведоми за чалъма със спирачката

С тази тема за колите се подсетих и аз една история.
Малко ще е дълго.
Та преди няколко години със старата ми шефка ще ходим до областния град за стока и да си взема от вкъщи едни документи.
Баща ѝ запали едвам, едвам колата и тръгваме ние с нейната таратайка...един опел корса на който километража не работи, също и стрелкичката за горивото, пък и пали когато си иска.
Та минаваме 20-тина километра и шефката вика ще отидем да заредим, обаче като спря на колонката, зареди и колата не иска да пали...обаждахме се на познати да ни казват как да палим с бутане, ама не можахме...аз не съм шофьор де...та накрая шефката се обади на нейни познати, дойдоха...та бутахме колата, докато запали....смях, срам, ама всичко е точно...запали те си заминаха и ние продължаваме по пътя.
Стигаме до града, отиваме до складовете да напазаруваме, шефката вика сега влизаме набързо взимаме нещата и тръгваме, няма да гася колата, че после не можем да запалим...
Набързо, набързо, ама сиг 20-30мин минаха...излизаме брей един бял дим се вие под капака на колата. Изгаси я...пробва да пали...изхвърли си водите тази кола и повече не поиска и контакт да даде...един човек ни помогна да я добутаме до паркинг, че бяхме спрели до входа на магазина.
Шефката се обажда на брат си, той дойде с бус (на работа беше човека) закарани да вземем неговата кола...и си продължихме по задачите.
Отиваме до вкъщи, да си взема документите...викам на шефката не гаси колата аз само се качвам, взимам ги и тръгваме...тя ми вика спокойно, нали не сме с моята кола, тази пали.
Взех си нещата вече ще тръгваме...колата не иска да пали...звъни на брат си, той се кара по телефона...нали ти казах, че и моята кола прави проблем за това ти я запалих аз, преди да тръгнете...и неговата кола беше корса, явно с идентичен проблем...
Бяхме на надолнище, обаче не можем да я запалим тази кола и шефката отиде пита един минувач ще ни помогне ли...човека се качи и замина надолу...брей викам този да не ни открадне колата, ама няма спря 😁 и ни я предотстъпи да си се прибираме по живо по здраво.

Мунските истории с колите ме присетиха за едни муни колежки на мъжа ми.
 Тръгват си те от работа с колата на едната, но колата не пали. Вдигат предния капак, виждат празно място около двигателя и звънят на мъжа ми да отиде, че са им откраднали акумулатора.
 Отива мъжа ми с още един колега, гледат акумулатора си е на мястото. Горкичките гледали на грешно място. Така де колата не пали има празно място, следователно акумулатора го няма.

 

На една колежка ѝ трябваше сума време, докато разбере, че акумулатора ѝ е под седалката до шофьора.

Аз пък намерих втория акумолатор на сделката за продажба. 3-4 год я бях карала. Дори не знаех, че има втори.

Аз не съм шофьор, но покрай вашите шофьорски неволи си спомних за един младеж, който беше клиент в агенция за подбор на персонала, в която работех някога. Та момчето попълва бланка, с която кандидатства за работа и на позиция, за която кандидатства гордо с големи букви изписва шЕфЕр. С колежката ми се спогледахме и аз услужливо реших да не допускам клиентът да се изложи пред евентуалния си работодател, затова тактично подсказах, че явно в бързината е объркал думата и след въпросителен поглед от негова страна се наложи да я издиктувам буква по буква. Младежът благодарение на моята диктовка научи, че "ь" се нарича  ер малък. Както  и да е. Не го взеха на работа при това интервю. След два-три дни го каня на друго интервю за същата длъжност при друг работодаетл. Попълва си бланката за интервю и пак допуска същата грешка. Държи си човека да бъде шЕфЕр. Стана ми неудобно да го поправям отново. Свършва интервюто. Не го наемат. Работодателят пристига при мен и казва, че щял да го наеме, но той дори не можел да си напише правилно длъжността, за която кандидатства и затова се спрял на друг кандидат. Момчето до последно продължи да пише по този начин думата. Опитвах пак да му подсказвам, дори му казах за думите на втория работодател, но той ме обяви за заядлива и аз се отказах да му помагам.

Преди да ви разкажа историята искам да направя едно уточнение - тя няма да е смешна на всички. Ще я разберат тези, които имат Донкихотовското в себе си и изживяват с усмивка нелепите ситуации от тяхната добронамереност.

На пейките с масичка и навесче пред блока се засели много млад бездомник. Около 22-23 годишен, много мълчалив, понякога говорещ си сам, младеж. Предимно стои и пие бира, после го виждам до кофите зад блока и после пак на пейката, където и спи нощем. Със съседите му оставяме по някой сандвич, списания, кутии с храна, която ни е в повече, а става за ядене. Впечатли ме и спечели симпатиите ми с това, че за разлика от другите бездомници не създаде мизерия и хаос в лятната си обител, а чистичко всичко си изхвърляше.
Та реши Дорис да го тласне към следващата стъпка - да работи. Така де, може да има нужда някой да му помогне, да го насочиПоровох, събрах и отпечатах на листи А4 с едри букви предложения за работа в квартала и града. Почти половин ден отделих да подготвя "спасението". Изчаках го да отиде да рови по кофите и оставих листите на пейката му. Едвам дочаках надничайки през терасата да се върне, за да видя как ще реагира.
Дойде момчето, седна, вдигна листите, огледа ги, раздели ги на 2 и ги сложи на масата.
"АХА!" - викам си аз - "Нещо му грабна окото! Дали е общ работник в Р. Или пък ....?"
Бръкна в раницата си, извади бира и я сложи на едната купчина листи. Извади нещо за ядене и го сложи на другата купчина листи и взе да си го реже. Хапна и легна на пейката!

Мъжа ми се спука от бъзик, че щяло да ми е по-лесно  да му купя покривка  

 

повери му първо градинката, щом е чист и подреден.
нали знаеш: апетитът идва с яденето.
ти къде го хвърляш в дълбоката вода...

А сигурно ли е, че изобщо може да чете? 

Човекът може да си е помислил, че сте му оставили ненужна хартия, която да ползва като покривка. Едва ли въобще е разбрал за какво са били оставени листовете с обяви за работа.

Да, въобще не се знае дали може да чете. Не съм и убедена дали е съвсем наред. Чисто е облечен, но къде се къпе си е мистерия. Преди ходеше с друг бездомник, сега от седмици е сам.

Но не искам да скъсявам дистанцията и да го заговарям ...

Само за The Дорис:

'Що ми се караш? Ми любопитна съм.

И аз така
😎

Благодаря *Мила*  Точно така е. Натрапена помощ - не е помощ.