Аз съм разказвала май как с един приятел ходихме да караме кънки на лед, аз се страхувам доста и само по парапета "карам", но той падна лошо и аз в стремежа си да отида да видя дали е добре пуснах парапета, и така паднах че ми казаха че се чул пукот като съм си ударила главата в леда и само отварям очи и около мен нареден един куп народ да ме видят жива ли съм. На мен нищо ми нямаше, само голяма цицина, а на него устата му кървя после с часове, че се беше прехапал. Повече не ходихме да караме кънки на лед.
Иначе шестгодишна, първи клас, паднах по стълбите ама от най горната, а те бяха мнооооого. Аз се качвам нагоре а надолу слиза клас за закуска и ме бутнаха и съм се търкаляла през глава до долу и за късмет чантата ми е паднала първа та съм си ударила главата в нея а не в твърдия под. Пак я пукнах де, та ме шиха.
Виж целия пост
Иначе шестгодишна, първи клас, паднах по стълбите ама от най горната, а те бяха мнооооого. Аз се качвам нагоре а надолу слиза клас за закуска и ме бутнаха и съм се търкаляла през глава до долу и за късмет чантата ми е паднала първа та съм си ударила главата в нея а не в твърдия под. Пак я пукнах де, та ме шиха.
пак добре, че беше леко изкълчването, но си поседят малко във водораслите, бях точно като кит на брега 
Пристигам на работа и всички започват да ме питат какво се е случило, а аз, умряла от срам, решавам, че за нищо на света не мога да си призная, че съм паднала и в движение започвам да си измислям някаква шантава история как съм се сдобила с ожулванията. Обаче въпросите продължиха цял ден, че и на следващия - колеги, клиенти, приятели, познати - всички ме питаха и така ми писна, че в един момент при поредния въпрос си признах, че съм паднала. Отсрещната реакция беше "Стига де, глупости. Кажи честно как стана." 
за срам и една от служителките в магазина дойде точно тогава да си пусне за нея. Кой знае колко са се смели с нас после, но поне ги спасихме от чистене 