Номинации за най-голяма муня

С детето ще се разбере. Не знам как ще се разберат с рибите, че скоро откри аквариума и гледа вътре разни риби как плуват, а тя не може да ги докопа. Като се научи и да го отваря, тогава вече ще имам проблем

Аз случих на котарак. Не само, че рибите грам не го вълнуват, но и папагалите не забелязва. Спокойно го оставям сам с тях в стаята, не ги отразява. А като го взехме (всъщност той си дойде сам и остана, нахалникът му с нахалник, беше на около 6-7 месеца) , сто пъти се хвърли върху клетката и дори сме го снимали как ги гледа първия ден. С разширени зеници, а детето едва го удържа. След около три месеца разбра, че не трябва да ги закача и вече три години съжителства с тях безпроблемно. Ама как се примири с мисълта, че не бива да ги яде, идея нямам.

Зависи от характера, различни са. Имала съм 4 котки и 2 кучета, обожавам ги всичките. Сегашното ми коте е жестока глезотия - дава да го мачкаме, да го хапем, демонстира само любов. Разбира и има различни мяукания за различните ситуации, така че сме си изградили нещо като собствен език, разбирам го какво ми казва в основни ежедневни ситуации. Знае кои менели може и кои не може да драска. Един недостатък има само - не иска да спи в леглото или да лежи до нас на диван/стол. Това много ми липсва.

По темата: сложих да се пекат едни зеленчуци във фурната преди около 25 минути. Отивам да ги нагледам - не съм я пуснала... добре, че са си за мен, в отпуск съм, все ми е едно дали ще ги ям след половин или един час. Но си е мунско.

Чудесна си,Дорис! Удоволствие е да т чете човек.Този е водил война с теб
 Моят скачаше на гърба ми,дори без да съм наведена,когато беше малък.Тогава не знаеше и как да пази от ноктите си.Позната ме пита един път дали не съм ходила да бера къпини нещо
Сега хапе само гости-мъже и то понякога

Дорис, страхотна история  Наистина трябва да издадеш книга с разкази, просто си уникален талант.

Добре разказано, Дорис! И от мен поздравления за увлекателния стил на писане!
А на скептиците ще кажа, че котките противно на много схващания всъщност могат да бъдат и доста умни същества, а някои от тях наистина са способни да ти вгорчат живота по описания в историята на Дорис начин. В един момент са мили и добри, в следващия стават зверове и обратното. И също така си имат различно отношение към  отделните хора. В дома ни от години се гледат котки и сме се сблъсквали с различни котешки характери, но всеки от тях сам по себе си е бил уникален, темпераментен и впечатляващ с нещо различно от останалите.

Като обсъждате закъснения за работа, успивания и объркани графици, да си кажа и аз Ставам сутрин за работа, но естествено късно. Обаждам се на шефката, че съм се успала. Разбираме се, че една колежка ще поеме децата, докато се оправя и дойда. Аз със скоростта на светлината почвам да се обличам, слагам си една пола, която отзад се закопчава с цип и риза и изхвърчам. Тичам буквално към метрото и вече на метростанцията, аха да хвана влака и се пипнах отзад - лелееее усетих огромна дупка. Докато съм бързала да се облека малко по-рязко съм дръпнала ципа и резултата е бил разпорена пола, точно на дупето. Почервенях, побелях, полилавях, въобще смених всичките цветове от срам и с чантата отзад на дупето, подтичвайки се прибрах отново вкъщи да си оправям тоалета. Пристигнах на работа по обяд.

Една събота отидох на работа с натрапчивото усещане, че нещо пропускам. Идея си нямах какво. Проверих ключовете, документите, портфейла, телефона. В 10:30 часа ми звънна масажистката, да се посмее с мен за пропуснатия час. Толкова много се извинявах, че всички колеги разбраха какво се е случило.

Аз си забравих часа при фризьора последния път. С такъв мерак си го записах и го чаках с нетърпение и накрая... Утре пак съм си записала час. Айде хаирлия да ми е 😉😂

Като споменахте записване на час...
Бях спечелила някаква безплатна процедура, то радост то чудо, записах си час и чакам с нетърпение. Отивам аз във въпросния ден , а то затворено, чаках, чаках и реших да звънна, оказа се , че датата ,която съм записала е била предишния ден , а не този който аз си мисля. Лошото е , че се оказа, че ако запиша друг час няма да е безплатно. Много се ядосах каква съм муня, веднъж да спечеля и аз нещо и мунята в мен ще се обади.

Баба ми пък веднъж отиде на зъболекар в 6:30 сутринта, а не вечерта 😂 Чакала, чакала, и като не дошла зъболекарката, си тръгнала и се обадила на майка ми да се оплаче

Хаха, то в 6 сутринта само бабите са будни и някой по неволя. 

Добре, че ви прочетох. Имам час за фризьор, тази сутрин в 9 и напълно ми беше изскочило от акъла.

В неделя се държах много идиотски. Изложих детето. Горкото! Историята е дълга, така че си вземете нещо за похапване/пийване.
Отиваме на детска площадка, но решихме да опитаме такава в съседен квартал - доста хвалена от други майки и не без причина, наистина е страхотна. Съответно в неделя следобед беше доста оживено пространството наоколо. Всички пейки бяха заети и тъкмо реших, че ще поседна върху тревичката когато съзрях една свободна пейка като оазис насред множеството. И на сянка като бонус. Мечта, какво да ви обяснявам повече. И така. Отправям се към тази сбъдната мечта и се настанявм със задоволство, оглеждайки злорадо всички, които доброволно се пекат на слънчевите пейки. Детето играе. Намери си и приятелчета. В един момент идилията е нарушена от леко гъделичкане, подобно на сърбеж, което чувствам върху крака си. Като че ли се качва нагоре, и май и на другия крак има същото усещане ... В един момент осъзнах, че съм налазена от орда мравки, запътили се в посока по-интимни части от тялото ми. Скочих светкавично и без много да мисля надигнах дългата си ярко жълта пола възможно най-високо (за да видят и всички недоскивчовци) и започнах да гоня наглите нашественици от краката си. Кой да предположи, че единствената свободна пейка е свободна, защото ЦЯЛАТА е налазена от тези гадинки, но муня не си прави труда да провери преди да седне.
Е, този срам го преживях някак. Детето ми метна поглед от типа "Мамо, нормална ли си?", но тактично замълча. Хората може би дори успяха почти да ме забравят. Взех мъдрото решение, че ще стоя права. Разхождах се наоколо, хвърляйки по един белтък към щерката. По едно време същата ме извика да отида при нея на пързалката, че много спешно трябваше да ме информира как се казва детето, с което се е запознала току-що. И докато аз се запознавах с новото другарче на дъщеря ми от едно дърво-интригант ( почти съм сигурна, че дървото го направи нарочно) директно в пазвата ми падна малко сухо листенце. Но предвид опита си с мравките от преди има-няма 30 мин аз отново без да мисля и този път без да гледам започнах в тиха истерия да ровя в деколтето си в центъра на площадката пред погледите на деца и възрастни.  Видях че е просто листенце и се успокоих, но после видях и погледите на хората, от което ... не знам как точно се почувствах, но засрамена е меко казано. Промърморих едно  свенливо "Било е само листенце този път" и побързах да се скрия някъде на по-закътанко.
Нямаше повече произшествия до края, ако не броим коляното на дъщеря ми, но то си е в реда на нещата тя да падне поне веднъж на излизане - следващата муня в семейството.

Другият път на площадката - с водолазен костюм.