Номинации за най-голяма муня

Във връзка с лампата в хладилника, никога не бих се сетила да вляза вътре за проверка.  По-скоро ми хрумва да пусна телефонът да прави клип...

Това с влизането в хладилника ме разби! Ние пък, три приятелки ,навремето се хванахме на бас коя ще издържи по дълго да диша с пълно гърло в неработещ смърдящ хладилник.Нямаше победител..😄😄
Дет се казва само главите си навряхме..Няма такава гнус!

Аз пак се изявих. Бях на работа, нощна смяна в един курорт близо до града, на връщане колата ми пищи, че й остават около 15 км докато спре понеже резервоарът й е празен. Решавам преди да се прибера да мина и да я заредя. Спирам си на бензиностанцията като истинска дама, слизам плавно, красиво и грациозно от колата и казвам на момчето "Пълни догоре". Дотътрям се бавно като народна песен до касата, поздравявам всички с "Добро утро!" и с ужас отбелязвам, че ми го няма портмонето. Няма го в чантата ми, в колата ми.... Голям ужас. Идва моят ред на касата и като една истинска царица на констатациите отбелязвам с усмивка: "Нямам пари". Всички са или на работа, или извън града, няма на кого да звънна да ми донесе та с разтреперан глас плахо питам продавачката дали не мога да оставя някакъв залог и да отида до вкъщи и да взема пари. През смях жената се съгласи, минах през всички съжалителни погледи на останалите клиенти и се прибрах, после се върнах, де. Вече платих каквото трябва, но вече няма НИКОГА!!!! да ходя сама отново да зареждам (или без пари, де).

От два дни се боря с копма като прасе с тиква - чистих го, рестартирах го, чистих го софтуерно. Бре не върви! Цикли, бави - абе ужас. Викам си - дава някакво съобщение за Уиндоуса, за преинсталиране ще да е. Ужас! Трябва да търся човек, да го нося, абе разправия!
Днес сутринта и дъщерята се оплаква, че бави Уайфая. Подсети ме да се  обадя на оператора, обаждам се, ония са ми намалили КБ, защото не си бях плащала. Вчера си платих, но е трябвало да рестартирам модема! Е, всичко е наред вече.

О, неее. С глас се смея.

И касиерката така.
Пак добре, че изкарах известна доза късмет понеже мислех да спра в някое от малките селца по пътя, за да заредя да не ме остави на пътя. Тогава картинката щеше да е още по - зле.

И на мен ми се е случвало да не мога да си платя горивото, но преди да напълнят резервоара попитах дали мога да платя с карта.
Казаха ми - няма проблем, имаме постерминал.
Давам картата - терминалът не иска да заработи. Пари в брой нямам 
Бензиностанцията е в някакво крайпътно село и няма банкомат, за да изтегля.
А навън е такава зима, че ...
Качих момчето от бензиностанцията, повозих го до съседното село, поизправих му косите, защото хич ми нямаше доверие дали мога да карам в тая виелица, ама какво да прави завалията - жертва се 
После го върнах обратно и си платих в брой.

С. -не си сама, спокойно! Благоверният преди 2 години беше чужбинска командировка с още 5 негови колеги. Цял бус народ пътуваха над 2000 км., респ. налага се да зареждат често. Бяха забравили да платят на една от бензиностанциите в Австрия. 6 човека и никой не се е усетил, че не са платили горивото, докато след два месеца във фирмата не дойде покана за доброволно плащане.

Хахаха, това май ме бие.

Поне трипъти ми се е случвало да се озова на касата и да установя, че или ми няма портмонето, или картата, а и никакви пари в брой.  Хубавото е, че беше при позната касиерка в единия случай и в малък магазин, на който съм редовен клиент.

Посмяха ми се, но ме изпратиха с продуктите и ми казаха да се върна да платя, когато мога.

Не муня, ами счупих тъпомера направо!
Малко предистория:
Детето е болно. Вчера имахме час за пореден преглед и както винаги - закъсняваме... Часът ми е за 12, а ние в 12 без 5 сме в асансьора още. И на слизане от него срещаме съседката с два пакета царевични пуканки. Детето задрапа и се разрева с цяло гърло за "пукикиии". Жената му даде единия пакет въпреки категоричния ми отказ и въпреки уговорките, че след прегледа ще му купя. Тръгваме с присвоените пуканки, а аз се червя - неудобно ми е и има защо, де. Както и да е, имам за цел да ѝ върна пуканките щом се приберем, но пак с друго се занимавах и не остана време. Днес се прибирам от работа и си говоря с мъжа ми по телефона, и му обяснявам как сега ще ида да взема пуканки и утре трябва да идат до съседите с детето да си им ги върнат, но приближавайки блока виждам въпросната съседка пресича булеварда и ще влиза в магазина. Решавам, че ще ѝ ги дам там... Влизам, тя зяпа нещо по рафтовете, аз взимам пакет пуканки и просто ѝ ги давам с думите "да си ви върнем пуканките" и това придружено с една любезна усмивка, и се врътвам, минавам през касата, плащам си моите неща и излизам... На входа нещо ме гложди, че пак се издъних. Мхм. Обръщам се и гледам съседката стиска пуканките и гледа като гръмната. Изтичах, взех ѝ ги от ръцете, платих ги и я изчаках отвън да си ги вземе. Идеята да ѝ "върна" пуканките, като ѝ ги връча насред магазина и я оставя да си ги плаща не е от най-логичните ми действия. Имах много кофти и нервен ден и направо бях в безтегловност като се прибирах, зле ми беше от нерви и мисловната ми дейност беше доста закъсала... И все още е

Аууу!
Голямо връщане е паднало!

По темата за бензиностанциите и жените-шофьори не помня дали съм ви разказвала случка с моя приятелка...традиционно кара само в квартала си, максимална скорост 20 км в час. Обикновено зарежда НМ. Един ден той в командировка, тя в безизходица, ще трябва сама да отиде да зареди. Тръгва, вдига колосалната скорост от 70 км в час по булеварда до бензиностанцията, влиза в нея и влизайки, се сеща, че не помни от коя страна е капачето за резервоара на колата. И...къде-къде да спре, спряла по средата меджу двете колонки (отляво и отдясно). Добре, че е нямало други коли на бензиностанцията, та само персонала на касата й се е посмял...

На първата ми кола ми бяха източвали бензина, като междувременно бяха отмъкнали и капачката на резервоара. Обаждам се на един приятел, връчвам му ключовете и документите от колата със задачата да оправи нещата. После не можахме да се видим беше оставил ключовете и документите на майка, а освен, че беше сложил нова капачка беше налял и бензин в колата. Като свърши този бензин съм тръгнала да зареждам, като изобщо не бях погледнала какво е направил. Стигам на квартална бензиностанция, на която зареждам често. На момчето през прозореца казах колко да сипе и стоя и чакам, като е готов да сляза и да платя. Добре, ама го гледам в огледалото, че той отвори само ламаринения капак и стои и чака. Викам си този пък, като, че е от вчера на работа. Слизам, питам какъв е проблема, а той "Ела си отвори капачката, не знам кода". Аз мигам на парцали и се чудя за какви кодове ми говори. Поглеждам, моя приятел наистина сложил капачка с код. Момчето много ми се смя, като разбра, че и аз виждам капачката за първи път. Обадих се на приятеля, че да си отворя резервоара. А той ми беше оставил и листче в документите на колата, ама аз не погледнах, а майка ми забравила да ми каже. Заредих, де

Шарки, това поне го знам.
На таблото, където е нарисувана колонката до нея има една стрелкичка и тя показва от коя страна се зарежда колата. На почти всички автомобили е така. Така че дори и да не знам като погледна таблото се ориентирам.
Друг е въпроса, че в началото не знаех и всеки ден баща ми ме обучаваше и водехме един и същ разговор:
- Като отидеш на бензиностанцията от коя страна спираш?
- От дясната.
- После какво правиш?
- Изключвам колата и казвам какво да ми заредят.
- И какво казваш?
- Че искам да сложат бензин.
Ама се научих, де.