Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Номинации за най-голяма муня

  • 2 951 178
  • 15 101
# 14 160
Най-добре скритото нещо в къщи бяха документите на колата. Изчезнаха по времето, преди талоните да станат малки и да приличат на лична карта. Преди две години излязаха от библиотеката, поставени между книгите с българска класическа литература. Колата е отдавна бракувана и предадена за скрап. Така и не разбрахме кой ги "разтреби". Беше по времето, когато си ги предавахме от ръка в ръка, заедно с ключовете.
Виж целия пост
# 14 161
Миналата година се стягаме вечерта за море. Големият куфар с общите неща ,от които нищо няма да ни трябва е готов и прилежно прибран. Сутринта ставаме, оправяме се, достягаме ръчния багаж и айде да сваляме куфара. Куфар няма....говорим за куфарище! Аз ще се побъркам .....викам си тука някакви магии се случват.
Куфарът прилежно ни чакаше във входа пред вратата. Стегнала съм го аз и айде направо навън.Добре че се случи късно вечерта, а ние рано сутринта потеглихме.
Виж целия пост
# 14 162
Милата ми баба едно време си прибрала златото при някакви комплекти чинии, така го прибрала, че изникнало когато родителите ми тръгнали да се нанасят в жилището ни и то взело, че изпаднало от кашоните с чинии JoyJoyJoyJoy и до сега въпросните чинии са споменавани като "златните" . Пък тя жената си мислела че някой е е окрали...
Виж целия пост
# 14 163
Мойта баба така се беше поболяла едно време, вдигна кръвно, получи уртикария, изобщо картинка. Търси, търси някакви златни пендари и като бе ги намери, реши, че ги е изхвърлила с дрехи. След две-три години ги откри, дали не бяха също в стара печка в гаража. Но преживеният стрес още го помни горката.
Виж целия пост
# 14 164
На нас много често ни се случва да приберем в хладилника празни опаковки от разни крема сирене, кофички от кисело мляко, набутани в тях боклуци и затворени. Много е неприятно да сложиш такава кутия на масата, да я отвориш и да видиш вътре боклуци, костилки от маслини и тнт.
А по едно време киселото мляко го прибирах в шкафа.
Виж целия пост
# 14 165
Като заговорихте за хладилници. Мунята за мен е майка ми. На пролет, когато започне да посещава селската къща, след зимното прекъсване, продължава по навик да сваля бушона на тока, преди да се върне в града. Прави го няколко пъти вече и то, при условие, че оставя в хладилника лесно развалящи се продукти. На тях разбира се няма да им стане нищо, ако той работи. Ама без ток....
И да не се налага аз да чистя хладилник, след десет дневна пауза.
Виж целия пост
# 14 166
Не знам дали съм го разказвала.
 Като дете живеех в стара наследствена къща и за всичсо у дома бях заподозрян N1. Един ден нашите режат някакви парцали или стара черга, не помня вече. Свършват те, разчистват и... ножицата изчезва. Голямо метална ножица. Стоеши на скрина в кухнята, в която се развива и действието. Като не я намериха, когато им потрябва обвиних мен, че съм я ползвала и не съм я върнала на мястото й. А аз вдигам рамене. Накрая им казах да видят в печката, от онези старите на дърва и въглища с фурна. Естествено никой  не ми повярва. Дори не допуснаха мисълта, че може незабелязано да са я хвърлили. След като татко изчисти печката, ножицата беше открита точно там - пообгоряла! По-изумени хора от тях тогава едва ли е имало. Татко поне има достойнството на ми се извини, че са ме обвинили и не са ми повярвали.
Виж целия пост
# 14 167
Като ще ходим на почивка, аз събирам багаж, като ще че ли ще се изнасяме...а ММ си събира 5 неща и все мрънка и ми вика ти ще си го носиш този багаж.
Та отиваме на почивка в Арбанаси, през февруари... Аз съм си приготвила няколко чифта - ботуши, с ток, равни, маратонки и съответно якета за тях...спортно шушлеково, палто и един елек, който ми е много удобен за колата или в затворени помещения...не е дебел, ама е космат, да ми топли на гърба.
Тръгвам с елека, пристигаме, настаняваме се и решаваме да тръгваме на разходка...ще търся палтото...няма палто...забравила съм го...
Та изкарах няколко дни с този тънък елек...
Разхождахме се набързо, че да не замръзна или влизах от магазин в магазин, хем да поразгледам, хем да се стопля малко.

Също и  едната година отиваме на море в Созопол, обаче не ни хареса хотелът, който бяхме резервирали и ще търсим друг, ама е средата на юли и обиколихме не малко хотели, няма места.
Един човек от паркинга ни видя и вика елате да ви покажа една квартира.
Катерим се по един баир, докато стигнем...нормална стая, обаче викам на ММ, аз съм си взела токчета, как ще ходя по този баир с тях...отказахме се.
Пообиколихме курортите и си намерихме в Лозенец...та настанихме се и ще влизам в банята...търся си чехлите за баня - няма, съответно ми ги нямаше и чехлите за плаж, токчетата, маратонките...абе бях с едни сандали равни само на краката...

И последно...ММ отиде на море с дъщеря ни за 2 дни, аз бях на работа. Като приготвях багажа естествено ѝ сложих почти всички дрехи, че тя малка и все се цапа, да са подготвени, козметики, хавлии, чаршафи...абе пак опразних къщата.
Връщат се, търся да оправя багажа на детето...няма го вкъщи, слизам до колата...няма го...
Забравил го в апартамента... Ужас. И някак не върви да тръгне пак 400+км отиване и връщане, неделя следобед, няма и кой да ни го прати...та изчакахме 1 седмица, за да отидем да го вземем, аз се чудих какви комбинации да правя с останалите дрехи...те някак една с една не си отиваха 😁 Купих и някоя друга нова, та да закърпим положението.
Виж целия пост
# 14 168
Сестрата на моята баба страдаше от болно сърце. При поредната хоспитализация докторите й дали лоша прогноза и тя със сетни сили звъни на внука си да му заръча в никакъв случай да не изхвърля купчината стари вестници, които тя е насъбрала в килера. Ама да не си и помисля да ги хвърля, ако тя се споминела,  да погледнел там първо. Братовчед ми от любопитство погледнал, разбира се. Открил спестявания доволно да смени обзавеждането и да купи нов телевизор. С бабето всичко мина благополучно, върнаха я у дома и няма да ви казвам какъв шок изпита жената като разбра, че всичките й кътани парички са изхарчени от внука. Направо незнам как й издържа сърцето тогава.
Виж целия пост
# 14 169
Като казахте хладилник веднъж намерих вътре дистснционното на телевизора. Нямам никъкъв спомен да съм го слагала там, а и два дена го търсих. Накрая го намерих и дори си работеше Mr. Green
Виж целия пост
# 14 170
Прабаба ми си беше леко проклета и хич не харесваше баба ми,нейна снаха.Прадядо ми почина,а дядо ми беше в чужбина,баща ми на работа и само брат ми ( на 7 тогава) беше мъжа при нея на село лятото.А тя на 87 години,леко мръднала и забравяща,но се знаело че имали скътани пари и пендари,ама колкото и да я питала баба не и казвала.Почина 3 месеца след прадядо,обърнали цялата им къща нищо не намерили.И след 5-6 години дядо се пенсионира и решава да изреже овощната градина и да си направи лозе в задния двор.Разчистват и викат орач с кон.Почват и по някое време плуга вади бохча.Дядо ми разправяше че вътре било пълно с пари,няколко пендара и зъба ,грижливо увити в наелон 😁 Били закопани точно до едното дръвче и брат ми тогава се сети,че прабаба все му викала-" Кажи на дядо ти да пази черешата",но той толкова и запомнил.Внесли ги по нашите спестовни,а тати си купи волга тогава 😜
Виж целия пост
# 14 171
Милата ми баба едно време си прибрала златото при някакви комплекти чинии, така го прибрала, че изникнало когато родителите ми тръгнали да се нанасят в жилището ни и то взело, че изпаднало от кашоните с чинии JoyJoyJoyJoy и до сега въпросните чинии са споменавани като "златните" . Пък тя жената си мислела че някой е е окрали...

Същата работа с моята свекърва. Сума време се тюхкаше преди няколко години, че някой бил откраднал от тях една торбичка златни пръстени. Даже заподозря нейна приятелка, която скоро беше канила на кафе. Мина известно време и отиваме със съпруга ми на вилата. Решавам да поизбърша кухненските шкафове, защото ходим рядко и още в първия виждам между чиниите въпросната торбичка. Вероятно ги е взела с нея няколко месеца по-рано, когато изкараха със свекъра 2 месеца на вилата, докато у тях тече ремонт. Добре, че не беше влязъл някой да отнесе всичкото злато. Други ценности на въпросната вила, освен един хубав телевизор, нямаме.
Виж целия пост
# 14 172
Аз преди време бях писала, че търся две червени чанти за пътуване. Вече трета година ги търся у нас. Сега добавям и дънките на мъжа ми. Е, няма ги и това е. Имам лошо предчувствие, защото намерих един чифт, за който съм сигурна на 1000 %, че ги изхвърлих. А те бяха в гардероба. И ми се върти из главата, че сигурно съм изхвърлила чисто новите дънки, вместо старите.
Виж целия пост
# 14 173
Аналогичен случай: моят прадядо го гледаше баба ми - негова дъщеря. Той имаше и син - брат на баба ми. Когато получаваше пенсия въпросния прадядо, си взимаше всичко и никой не му е искал пари за нищо. Имаше си една любима възглавница, винаги спеше на нея и не даваше никой да му я пипа. Когато почина, баба ми му я сложи в ковчега, защото той много я харесвал. Брат й го нямаше тогава, не помня къде е бил. Но след погребението спря да говори на сестра си - баба ми, и тя години се чудеше какво има. После се оказа, че дядото си криел парите във възглавницата и бил казал само на сина си, а той решил, че баба ми ги е взела. Но като почина дядото, скрил от сестра си за парите, не знам защо. И така, сигурно сме погребали една хубава сума по татово време.
Виж целия пост
# 14 174
Моята 10-годишна дъщеря миналата година губи ключовете си от апартамента. Знаем, че са някъде в къщи и ще ги намерим. Или са в суичър прибран в гардероб, или в някоя раница прибрана в шкаф... , ще излязат скоро. Търсихме навсякъде, няма ги, минаха 3-4 месеца, извадихме нови. Ще ходим на опера семейно и аз ще си обуя официални боти (супер неудобни и само в специални случаи ги вадя). Вадя ги от гардероба от кутията и като се обувам в единия ключовете. До входната врата имаме етажерка за обувки. На най-горния рафт се оставят чадъри, ключове... Ключовете й паднали в ботите ми, а ММ ми е прибрал ботите с ключовете в кутия в гардероба.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия