Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Номинации за най-голяма муня

  • 2 993 105
  • 15 307
# 14 760
Страхотна си е историята, особено ако си го изживял на твой гръб...буквално Joy или поне от части. Като бяхме гаджета с мм, имаха такова зло. В негово присъствие беше пухкаво сладко котенце, останахме ли насаме, предчувствах своята бавна и агонизираща смърт! Обаче гадината не спираше до там, напика ми обувки, дамска чанта, ако останех да нощувам в тях, редовно на сутринта ми изчезваше единия чорап. А голите крака, подаващи под завивката, бяха вкусна стръв...бррр още ме побиват тръпки от това животинище!
Виж целия пост
# 14 761
Май е била доста ревнива тази котка.
Виж целия пост
# 14 762
Не бива да се четат таквиз неща в 5 часа сутринта! Събудих квартала и кафето ми избухна в монитора  Joy
  Дорис , уникална си, както и Деймъндчо!
Виж целия пост
# 14 763
Злобна котка какви гадости може да ти сътвори, наистина не е за вярване: преди малко повече от 30 г., когато се събрахме с бившия ми съпруг, той имаше една черна котка, смеска от  сиамец + нещо черно и безпородно. Това умно и злобно нещо си отваряше само вратите   - висне на късото рамо на бравата с лява предна лапа, а с дясната натиска дългото рамо на бравата и вратата се отваря. Когато роди, правеше упражнението с отварянето с коте в устата. Понеже след моето раждане беше преместена при екс-свекървата на село, там късаше мрежите на прозорците и раждаше в спалнята под юргана - "радостта" на екс-свекито от родилното оплескване беше неописуема. Пак там се научи да яде сурово месо, това вече по вина на "хуманоидите", които след заколване на кокошка са ѝ давали вътрешностите сурови.

На мен, в началото,  ми  скачаше на гърба и си забиваше ноктите, съвсем като в разказа на Дорис.
Виж целия пост
# 14 764
The Дорис,то бива истории,съшити с бели конци,ама чак пък толкова не бива.
Разбира се, че е измислена историята, но е поднесена забавно. Нали целта е да се посмеем? Много важно дали котката и историята са истински или измислени.

Шарки, наша Маца, докато беше жива, не само си отваряше вратите по описания от теб начин, но и хладилника отваряше и си избираше менюто. Принудихме се да купим специален модел с ключалка- някаква италианска бракма, която предаде Богу дух малко след като умря Маца.
Виж целия пост
# 14 765
И нашия фризер в със закопчалка заради котката.
Лятото си отваряше вратата и лягаше отпред на хладно 😀
Котките са изключително хитри и своенравни, всякакви номера могат да погодят.
Виж целия пост
# 14 766
Едни приятели имаха котка-демон. ММ не искаше да им ходим на гости заради котката, на мен не ми обръщаше внимание, но него го следваше навсякъде из апартамента, гледаше го злобно и му хъскаше. А когато ходеше на балкона да пуши онова се качваше на прозореца в спалнята и го зяпаше, като загасеше цигарата тичаше да го чака пред вратата 😆
Виж целия пост
# 14 767
Ето затова не обичам котки. Като са малки, са едни пухкави, сладки котенца, ама като пораснат...
И като се има предвид, че животните приличат на стопаните си, или по-скоро обратното – стопаните започват да развиват характерните черти на животното, което отглеждат, винаги си имам едно наум относно коткарките. Никога не се обръщай с незащитен гръб към тях, че не се знае какво може да ти се случи...
Виж целия пост
# 14 768
The Дорис,то бива истории,съшити с бели конци,ама чак пък толкова не бива.
Хвани съший и ти една, ама с цветни.Можеш ли?

Аман от киселяци във всяка тема
Виж целия пост
# 14 769
Ето затова не обичам котки. Като са малки, са едни пухкави, сладки котенца, ама като пораснат...
И като се има предвид, че животните приличат на стопаните си, или по-скоро обратното – стопаните започват да развиват характерните черти на животното, което отглеждат, винаги си имам едно наум относно коткарките. Никога не се обръщай с незащитен гръб към тях, че не се знае какво може да ти се случи...
Не знам дали имаш предвид всички животни и всички стопани, но това за котките не се отнася. Независимо дали породисти или не, те са с характер и изобщо не се напасват към стопанин. Каквато е такава, има си характер и си остава с него.
Разликата м/у кучето и котката знаеш ли каква е? Кучето си мисли "Стопанина ме гледа, храни ме, държи ме на топло, сигурно е Господ". А котката "Стопанина ме гледа, храни, държи ме на топло, сигурно съм Господ" Joy
Те се привързват не толкова към човека, а казват, че е към къщата/мястото. Макар, че съм имала котки които са доказвали обратното
Дорис, почиваше музата ти и много ми липсваше. Много се смях
Виж целия пост
# 14 770
Дарис обезателно трябва да напишеш книга с разкази.😊Имаш талант😊
Виж целия пост
# 14 771
А котката "Стопанина ме гледа, храни, държи ме на топло, сигурно съм Господ" Joy

Е, да де. Не на всекиго му допада да слугува на толкова ревнив и отмъстителен Бог.  Laughing
Виж целия пост
# 14 772
Ами моят котарак е точно кат цар у нас.
Одъртя и вече не хапе, а може и да го болят зъбите... или да го мързи да прави усилие. Само щерката страда от време на време.
Виж целия пост
# 14 773
Е хайде сега, не всички са ревниви и отмъстителни. Повечето ако е гальовна, при всички се гали и ако е дръпната, е такава дори с членовете на семейството. Различни характери са и това, което исках да ти кажа е, че котката не си променя характера за да стане като стопанина. Остава си такъв какъвто е. А и трудно ми се вижда стопанина да стане като любимеца си, защото не разбирам в какво се изразява заприличването.
Риби имаме отдавна и на тях робувам. Това е неминуемо когато имаш  домашно животно, не можа де го оставиш.
Ами моят котарак е точно кат цар у нас.
Одъртя и вече не хапе, а може и да го болят зъбите... или да го мързи да прави усилие. Само щерката страда от време на време.
От 2 месеца и нещо имаме едно бебе коте, което заради детето естествено го взехме, но само него преследва. Гонят се по цял ден. На него му се играе, а детето иска да го гали. Да ама котето всяко посягане към него предпочита да приема за повод да си играе
Виж целия пост
# 14 774
От 2 месеца и нещо имаме едно бебе коте, което заради детето естествено го взехме, но само него преследва. Гонят се по цял ден. На него му се играе, а детето иска да го гали. Да ама котето всяко посягане към него предпочита да приема за повод да си играе
Ще се разберат Simple Smile
Нашият вече е "столетник" и предпочита да мързелува. Страх има само от синът ми. Раждането на синът ми беше стрес за него и малко трудно го прие. Гали му се, но предпочита да е далеч от него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия