Въпроси за секциото

Здравей Аз бях секцио по спешност,но обикновенно от предния ден влизаш в болницата.Катетьра е задьлжителен,а мен не ме боля много,единствено като кашлях от трьбата в гьрлото.Бебо ми го дадоха след два дена,пьрво ме питаха дали сьм готова да го взема.Изкьпах се на третия ден без да пазя операьията,на петият ми махнаха конците.Не се страхувай и леко раждане

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=270949.0Погледни тук,ако искаш.Аз сьщо много се страхувах и постоянно разпитвах мамите тук.Много сьм им благодарна за отговорите и благодарение на тях запо4нах да се страхувам по-малко и наистина толкова леко минава вси4ко.Успех

Здравей,

Ще се опитам да отговоря на въпросите ти ,при мен се наложи секцио по спешност,с 8см. разкритие.Ще те приемат в болницита в деня ,за който ти е насрочено секциото.На мен ми направиха и всички процедури за нормално раждане,слагат ти упойката и заспиваш,как протича операцията не мога да ти кажа с точност,събуждаш се и си леко замаяна,но това е от упойката и е нормално,при мен бебето ми го показаха чак на другият ден защото беше на кислород,иначе мисля,че ти го дават веднага да го видиш и гушнеш.Донесоха ми го за постоянно на третият ден,акушерките ги къпеха всяка сутрин и вечер.
Катетър ще ти сложат ,предполагам,не боли от него просто е неприятно самото усещане.Операцията може да те наболява в първите дни,по трудно е да се става и да се ходи но е много важно,колкото по-рано се раздвижиш толкова по-добре,но те ще ти обяснят.Възстановяването е сравнително бързо,аз след 5тата седмица карах кола, не се притеснявай всичко ще е наред.И гледай да започнеш да го кърмиш възможно най-скоро!Успех и леко раждане!

заповядай, мисля че тази статия е много подробна и ще ти бъде от полза http://spisania.rozali.com/ot-moeto-dete/p6360.html
аз също съм раждала със секцио- няма нищо страшно. Желая ти леко и безпроблемно раждане 

здравейте на всички аз имам едно раждане със и едно нормално ако ме питате нормалното е по добре защото бях на крака след половин ден е болката е неизбежна и при едното и при другото раждане но при нормалното с една епидурална упойка болката е поносима мамче желая ти леко и безпроблемно раждане стискам ти палци ще чакаме да се похвалиш което и раждане да избереш като видиш бебчето ще забравиш че нещо те боли

Никьде не видях да пише,4е тя е избрала секцио,може да се налага.А и тя не се 4уди кое да избере

Аз също раждах секцио,но планирано.Приемат те един ден по-рано за изследвания-ЕКГ,преглед от интернист,ехограф,тоновете на беба.На другия ден те оперират-първо е клизмата,след това аз лично и душ успях да взема .Преглеждат те за евентуално разкритие.После те обработват с йод(малко е неприятно,но нищо особено).След това на операционната маса слагат катетър(не е болезнено).Хващат вена и ти слагат източник.Аз бях с пълна упойка и ми поднесоха маската-заспиваш веднага.Като се събудих ме преместиха в стаята и веднага обезболяващи ми сложиха.Болката е около 2 часа.Донесоха и бебка да я гушна за малко.Оперираха ме в 9.30 сутринта.На другия ден в 5 сутринта бях на крак,а следобед ми донесоха и бебето.Почти никакви болки не съм имала.Конецът махнаха на 7-я ден,но се изкъпах по-рано,защото бях с козметичния шеф.Ами май това беше.
Леко раждане,не е толкова страшно 

Раждах със секцио, но със спинална. Никакви проблеми. Има непромокаеми превръзки - с тях можеш да се къпеш. Ако намериш на 3М, по-скъпи са от ... не помня, някакви турски или подобни бяха плъзнали, но далеч по- качествени. Не ме е боляло. Ходех към 3 - 4 часа след излизане от реанимацията. Катетъра е задължителен. Влязох в болницата час преди операцията - толкова беше нужно за подготовките. Бебето ми го дадоха на другия ден за малко, от по-другия си беше при мен през деня.

ох момичета, другия месец и аз ще разждам със секцио, много ме е страх

Приеха ме на същия ден сутринта, операцията беше към 13ч. Сложиха ми катетър, събудиха ме на операционната маса, бебето видях привечер същия ден. Как протича операцията - не знам, нали е пълна упойка Болеше ме от свиването на матката, не самия шев. За къпането - къпах се, но си направих едно приспособление да закрие операцията от намокряне.
Зависи и къде ще раждаш. Аз раждах в частна клиника, а там обикновено повечето неща стават както кажеш ти.
Леко раждане и здраво бебче!

Момичета, не се страхувайте, всичко ще мине ок  И мен всъщност ме беше страх някакси, защото все пак ти предстои нещо неизпитвано досега. Особено, когато не си бил опериран никога като мен. В моя случай беше планово секцио по показатели на лекаря. Но се радвам, че така стана, беше прекрасно! Затова, ако все пак имате възможност, аз лично бих препоръчала секцио без пълна упойка. Моето беше с двойна - едновременно епидурална и спинална упойка и протече направо страхотно - говорех си с лекарите за весели неща по време на самата операция - болка не се чувства никаква, а и следиш, какво става, чуваш първия плач, показват ти бебето веднага като го извадят  Направо е страхотно!

Анестезиологът е най- важен!!!! Той слага упойките, трябва да е много добър, той назначава после болкоуспокоителни, всякакви лекарства и процедури след раждането! Така че, ако той е добър, няма за какво да се притеснявате  Моят беше направо невероятен, да е жив и здрав! Още доста време преди да родя ми обясни, какво точно ще се случи, кое след кое. По време на самата операция, след като ми даде упойките, говореше с мен, шегуваше се, снимаше дори в операционната, сега благодарение на него си имам снимки от момента, в който вадят бебето и веднага като ми го показват. Следващите дни непрекъснато ме наглеждаше и назначаваше, какво да се прави и дори ме държеше да се изправям и т.н. Сега малко за самата операция.

Денят преди раждането се правят последната група изследвания - интернист, кръв, урина за последно, тонове на бебето, контракции се измерват и още разни там други, те си знаят. После си спах в къщи. На другата сутрин постъпих в болница, съблякох се, облякох нощница и след около час подготовка за операцията ме качиха на масата. Преди това ти слагат катетър - на мен това ми беше най- неприятното. Клизма не са ми правили, защото анестезиологът каза, че имало и по- модерни начини в днешно време - дават ти едно лекарство. Преди да идеш в болницата сутринта го взимаш и то те прочиства, без клизма. Та след около час подготовка за операция, включваща оводняване със системи и слагане на катетър, започва анестезиологът - неговата работа ми се видя най- дълга. После се включва опериращият, реже, вади бебето за около 20 минути. Аз влязох в операционна към 8 сутринта и бебето изплака в 8.22  Показват ти го, радваш му се, снимат те, шият те и това е.  Като ме изведоха от операционната, аз бях толкова щастлива, че не можех да спра да се усмихвам и майка ми като ме видя и  Тя си мислела, че или ще спя или ще съм една такава съсипана след раждането  Помня дори песента, която звучеше по време на самата операция и бях адски щастлива. Ама такова щастие..... просто е неописуемо като го съпреживяваш непосредствено 

Искаха да ме вдигат още вечерта да ставам, но не се почувствах готова, та станах на другата сутрин. Трудно е ставането, но трябва да се стане, колкото може по- бързо. Бебчето, след като си го видял веднага след проплакването, после ти го носят и когато го поискаш след раждането, още в интензивното, но за малко. На мамите, които бяха с пълна упойка им го носеха чак в интензивното, дотогава няма как да го видят. А аз си го бях видяла още като го извадиха - голямо щастие  Изцяло при мен го оставиха на 3-тия ден, като още преди това може дори, зависи как си с възстановяването. Стандартното е след секцио на 3-тия ден, но преди това разбира се ти го носят, а и ти ходиш да си го видиш. При мен беше близо мястото, където ги държаха до моята стая и ходех често на 2-рия ден.

Това, което е много важно и което не се обяснява много добре покрай цялата галимация е с кърменето. То не че не се казва, но не се разяснява значението му. Става дума за това, че трябва бебето да се слага често на гърдата, дори и да не ти е дошло млякото, за да ти дойде по- бързо, а и да се подкрепи сукателния рефлекс на детето. Защото при секцио млякото слиза към 4-тия - 5-ия ден, през това време бебето е на адаптирано мляко и му се дава с лъжичка в устата. В някои болници дават от началото с биберон, което е адски неправилно, защото може после бебето и да не засуче от майката. Та тъй като бебето си се засища така или иначе с изкуственото мляко, много важно е преди да е яло да ти го носят да се пробва да суче от теб, дори и да нямаш в момента мляко още. Защото млякото идва по- бързо, когато бебето суче, независимо че е напразно в началото. Първо идва коластрата, една жълтеникава течност, която също е много полезна за бебчо, после чак истинското мляко. Много е важно това с кърменето да се обясни добре още в болницата. Считам новата идея да има специалист по кърмене във всеки родилен дом за чудесна. Мисля, че я приеха вече.

Грешката, която аз направих, а можеше да се избегне беше, че попитах, какво мляко да нося в родилното за първите дни и те ми казаха някакво стандартно, което те си ползват за всяко бебе. А в моя случай, когато има пряк риск бебето да е податливо към алергии, защото единият от родителите е алергичен, трябваше от самото начало да проуча може би тук във форума, от кое мляко са най- доволни мамите, ползващи хипоалергенни млека и да купя такова. Защото е важно, първите дни, когато още майката няма мляко и се дава изкуствено, много е важно, какво ще е то.

За къпането - можеш да се къпеш мисля още на следващия ден, стига да ти е непромокаема превръзката, или пък само на части да се миеш. След операцията продължаваха да ме обезболяват, седеше си на гърба ми едната джаджа, където се влива обезболяващото, влива се и усещаш като ледена струйка в гръбнака, много е забавно. После се маха това и караш евентуално само на течен аналгин. Свиването на матката боли, но мами с естествено раждане ми казаха, че и при тях е така, нали все пак матката трябва да се свие от огромна да стане пак мъничка. От това спасение няма. Малко са неприятни прегледите всяка сутрин, когато опипват корема, дали се свива добре матката. Но общо взето, без да преувеличавам - самата операция, когато съпреживяваш всичко е ПРЕКРАСНО! Нито боли, а пък виждаш и чуваш всичко. Т.е. ти си зад параван и не виждаш, какво правят, но си говориш с тях и изпитваш цялото щастие, когато бебето ти проплаче и го зърнеш за пръв път, веднага след като го извадят  Това е най- прекрасният миг в живота ми!!!!!

Ей я се стегнете бе страхливки Няма нищо по-лесно от секциото, лягаш там приспиват те и като се събудиш, вече имаш бебе
И аз умирах от страх, даже плаках много в болницата, а то не било страшно.

Аз също бих препоръчала секциото да не е с пълна упойка 
Втория път раждах с планирано секцио и със спинално-епидурална упойка.
Приеха ме предната вечер,защото живеем на 90км от болницата.
Опеперацията започна в 8:00 часа,в 8:07 извадиха бебка-дадоха ми да я гухна,целуна,в 8:30 всичко приключи.
Въпреки,че ми слагаха успокоителни си ме болеше-особено когато се раздвижих 
Бебата ми я носиха да я виждам,а на 2-я ден я оставиха при мен.
Конците ми ги махнаха на 6-я ден.
Леко раждане и дано всичко мине нормално 

Да, аз също. Май се води за майсторско изпълнение тази комбинация и затова трябва много опитен анестезиолог. 

А упойката б гьрба не боли ли?Май от кея ме е най страх 

не е вярно ! Катетър не са ми слагали , нито клизма ми е правена .
Конци не са ми махали !


Легнах на операционната и докато помисля какво да кажа на доктора вече ме бяха приспали .
Боли малко след операцията , но слагат обезболяващи .
Не се страхувай ! Всичко ще е наред ! 
Успех ти желая и леко раждане !

не е вярно ! Катетър не са ми слагали , нито клизма ми е правена .
Конци не са ми махали !


  това го чувам за пръв път

Ако е планирано секцио не знам колко време предварително приемат, предполагам 1ден.
Прави се клизма преди самата операция. Катетър слагат като легнеш на операционната.
Упойката се избира след консултация с анестезиолог. При мен беше пълна упойка, изключително доволна съм. Никакви странични ефекти, събудих се още с излизането от операционната.
За бебето, дават ти го когато го поискаш, тоест когато почувстваш, че можеш да се грижиш за него. Първият ден шевовете доста опъват.

Нещо странно ли съм написала ?! Айде темата да не се превръща пак във  възможно и невъзможно .
Най - много мразя изказвания от сорта " ЗАДЪЛЖИТЕЛНО " !!! и " това за първи път го чувам "




Катетър не съм имала ! Помагаше ми жена за обслужването ми докато бях на системи !
Клизма не ми е правена преди операцията !
Конците ми бяха резорбиращи, само одрязаха "панделките"  мисля на 4 тия ден .

Нищо страшно  Мен като теб много ме беше страх , до последно ревах и се тръшках , но всичко мина добре  Слагат катетър , ако ти кажа , че не боли - това значи да те излъжа , но се търпи  Само първия ден са болките , на втория ще трябва да станеш , а на третия те качват при бебенцето и така ...колкото повече се движеш , толкова по - бързо ще се възстановиш    И сега ако трябваше да раждам и да избирам как , отново бих избрала секцио   Успех, мила      

Момичета да ви благодаря и аз за инфото
От тези бъзливите съм и от сега ми е свит стомаха на топка
но като си чета тука се чувствам по - подготвена и не ме е страх толкова
поне докато не тръгна към болницата
тогава сигурно ще ме обземе паника като си се знам каква съм 

Катетъра не е задължителен, аз бях със , за което се радвам, имаше момичета без и им беше адски неудобно, при толкова системи дето ти вливат отначало да викат за подлоги. Да уточня , че не беше планирана операцията ми, по необходимост. Клизма се прави за предпочитане, при каквато и да е операция, ако не е много голямо разкритие и супер спешно, но ако е планово, не виждам защо ще пропуснат. Не се страхувай, няма нищо страшно.  Аз бях с пълна упойка, но при мен в стаята имаше жена на второ секцио със спинална, препоръчали и я , защото трудно излязла от упойката първия път. Аз не исках да съм будна по време на операцията (оперирали се ме и преди и не съм имала проблем с упойката) и избрах пълната.
Не се притеснявай и успех.

Много Ви благодаря, мили мамчета за информацията и за окуражителните думи

ADRI, а защо с пълна упойка?

И на мен не ми правиха клизма,знам и за конците,които се разграждат,но за прьв пьт 4увам,4е може без катетьр

Както на мен ми се струва странно за клизмата, и на теб явно за катетъра, но да , макар аз самата да бях, момичетата които бяха оперирани от екипите на ОРБ, бяха без. Даже акушерките се шегуваха, че по торбичките ни различават, кои сме пациентки на ВМИ и кои на ОРБ. Различна практика имаха двете болници, макар и в една операционна.

Аз пък не се разминах нито с катетъра, нито с клизмата, ааа и обикновенни /т.е. неразграждащи се/ конци ми бяха сложили...

В различните болници практиката е различна.
Предполагам най-добра представа ще добиеш, ако кажеш къде ще раждаш и се включи някоя мама, раждала там.
Аз бях планово секцио, защото бебето не се беше обърнало. Постъпих 1 ден преди операцията. Бях със спинална упойка (и слава богу, защото година преди раждането ми се наложи операция с пълна упойка - излизането от упойката ми беше най-кошмарното преживяване от тази операция). Слагането на упойката в гръбнака мога да го оприлича на взимането на кръв от вената - толкова "боли". Катетър ми сложиха след като ми сложиха упойката, така че нищо не съм усетила. При мен операцията продължи около 40 мин. През цялото време си говорих с опериращите и те доста ме обгрижваха.
Излизането от този вид упойка е безобидно - усещах краката си като изтръпнали за кратко и после лекичко започнах да си ги движа. Аз станах на крака около 8-9 часа след операцията, като под "на крака" разбирай да направя десетина крачки до прозореца и още толкова обратно до леглото, все пак никой не те гони, но е много важно да се стане колкото се може по-рано, ако оперирания се чувства добре.
Бебето ми го дадоха да го гушна и целуна почти веднага след като го извадиха и след това следобед ми го донесоха при мен.
Наистина е много важно колкото се може по-рано да го сложиш на гърда да засуче, независимо дали ти е дошла кърмата или не. На мен кърмата ми дойде на 3-тия ден, като от 36-ия час след раждането започнах да го слагам на гърда - 10 мин на едната, 10 мин на другата и след това му давах добавка; като дойде кърмата, спрях добавката и си го кърмех (и още къърмя  )
Не се страхувай от нищо, в момента, в който видиш бебето забравяш всичко.
Леко раждане, успех и здраво бебе

Аз щях да раждам с планово секцио и ми казаха да отида сутринта на избрания от мен ден.По стечение на обстоятелствата родих със спешно секцио с пълна упойка.Не знам колко продължи операцията,но доколкото разбрах,бързичко съм излязла от упойка.Беше ми студено и не можех да движа краката си.Разрезът болеше,разбира се,но първите часове дават болкоуспокояващи.Трябва само да не правиш резки движения и по възможност да не се смееш много  ,да не кашлиш и да не кихаш,че опъва и тогава боли неприятно.Иначе не е кой знае колко много.Аз родих сутринта,на следващата сутрин трябваше да стана.Отне ми около половин час,защото при ставането участват коремните мускули,а те са срязани.Първия път е доста трудно,но с всеки следващ път е по-лесно.Бях два дни в реанимация,тогава ми носеха детето само от време на време.После като ме преместиха в обикновена стая ми го дадоха за постоянно.Предупредиха ме да не мокря превръзката,но на петия ден като ме изписаха ми казаха,че вече мога да се къпя спокойно.Тогава ми махнаха и конците и да ти кажа,болката чувствително намаля.Явно конците опъват и от тях боли.Съветвам те в първия момент,когато можеш,да сложиш бельо-имам предвид нещо като гащи,които да ти обхванат корема.Понеже той не се прибира веднага,а вече няма бебе,което да го държи твърд,увисва и от това боли.|Като сложиш гащи,те го държат и това намалява болката.Иначе спира да боли след няколко дни,но трябва да не се преуморяваш много.Успех,не е страшно!

В различните болници практиката е различна. Аз първият път раждах нормално, а втория планово секцио. Няма нищо по вълнуващо от това да те събудят и да ти честитят рожбата. Колкото и да боли след операцията знаеш, че резултатът е на лице и ти остава само да се възстановяваш по-бързо. Успех.

И при мен беше така.

И аз бях с катетър...
Като гледам момичетата всичко са ти обяснили.... Но разбира се много зависи къде ще раждаш... Възстановяването пък си зависи от твоя организъм... За съжаление мойто бебе не иска да суче, щото бързо се научи на удобство (със шишето) и аз се бях шашнала много, но има много примери на майки, родили секцио, които кърмят успешно... (това в случай, че искаш да кърмиш) 

Може, може - зависи от уговорката с лекаря и от това някой да те обслужва първия ден !  

не се страхувай  аз бях със спинална упойка и понеже виждам, че са писали и други мами, които не са били с пълна, пиша и аз  изследванията ми ги пуснаха предишния ден, беше планово секцио. в деня отидох 2 часа по-рано, настаних се в стаята, слагаха ми абоката (това на мен лично ми беше неприятно, но не е нещо кой знае какво), чаках доста време да мине едно секцио по спешност, качиха ме на една количка заедно със системата и ме закараха в операционната. там да си призная се шашнах малко, защото беше студео, адски осветено, щураха се 10 човека насам-натам, всеки от които ме стреляше с някакви въпроси - здравни. дойде анестезиоложката (благодаря й много!) и взе да ми обяснява как да се прегъна на леглото (сложно с корема) и какво точно ще прави. упойката мен изобщо не ме е боляла, тъй като предварително пръскат мястото с локална упойка - замразяват го. усещането беше като от допир на горещ предмет до кожата - буквално за секунда и после топлината се разля. прекатуриха ме на леглото  , наместиха ме и ми стана страшно топло изведнъж, обясниха ми че е от упойката. краката ми се обезчувствиха и после нагоре до под гърдите. пробваха дали ме е хванало с кубчета лед - допирът го усещах, но не и студа от леда - значи е хванала упойката. анестезиоложката ми застана до главата, каза ми ако усетя да ми се повдига веднага да й кажа (случи се в последствие, би ми някаква инжекция и веднага ми мина), сложиха паравана, мъжа ми го пуснаха и са започнали. после видях бебето, мъжа ми тръгна с него да го мерят, къпят и т.н. мен мезашиваха, но са ми сложили маска явно, защото не си спомням нищо, чак в реанимация се помня. това за мен беше най-кофти моментът и ми се искаше да знам как се излиза точно от тази упойка - психясах, защото излязох много бавно и не можех да си мърдам краката и страхотно ме тресеше, уплаших се просто. та да знаеш - все пак, ако се наложи да не си с пълна - дай време на тялото си и имай вяра, те те следят и няма страшно  после в стаята, бебето тук си е при майката, карат го в едно като стъклена количка, отдолу на нея има пелени, АМ, кремчета - гледаш си го с две думи  за ставането - тук е на 4-тия час (в тази болница). дойде сестрата и станах, за мен тогава не беше никакъв проблем, защото упойката и морфина действат 24 часа. тази нощ си спах екстра по същата причина. на следващия ден се озъбих малко, болката е силна и пареща, също ми се искаше някой да ми я беше описал  но след това ставане нещата взеха да просветляват  същия ден ме накараха да ходя и под душа, което ми се струваше издевателство, но определено се почувствах по-добре след това! конците ми са абсорбиращи, лепенки отгоре имам само за придържане на шева, не пазят от вода, не са ми и казвали да се пазя. само вана не трябваше да взимам минимум един месец, за да не се разградят конците от кисненето във водата. и това е - от третия ден нататък се възстановяваш вече. аз не съм от тези, които въобще не ги е боляло или са станали лесно, но мисля че е съвсем поносимо и психически е по-натоварващо, отколкото физически. затова спокойно, много е важно да си вярваш и всичко ще е наред 

Ми като чета,явно всяка болница си има определени правила...
Защото мен не са ме приемали един ден по-рано от планирането,а на същия ден,един час преди операцията.
Бяхме там в 7:10 сутринта.Направиха ми клизмата,взех си душ,слушаха тоновете на бебето около 30 мин.После ми сложиха и катетъра.Хич не е приятно,но се търпи...
Бях в операционната в 8:25.Правихме мохабет с анестезиолога и гинеколога ми.Помня,че преди да ме приспят,ми миха целия корем с йод.След това заспах и на събуждане имах син.
Не мога да кажа,че ме е боляло.Свалиха ме в стаята и веднага ми сложиха болкоуспокояващи и болка не съм усетила.
Не се страхувай,наистина от секциото по-лесно няма!
Леко раждане ти желая! 

Е, всички искаме да и вдъхнем кураж, но това е малко пресилено. Като види после какво е, ще реши , че сме я лъгали. Разликата между нормалното раждане и секциото е , че при едното болката  е преди, а при другото след. Много ясно, че при секциото възстановяването е по-бавно (изключвам някакво много тежко раждане с усложнения) и в началото поне имаш повече нужда някой да помага за бебето.
Аз гледах, как нормално родилите майки си ходеха още на втория ден без проблем, докато при оперираните съвсем не беше така. Ставането и ходенето бяха доста трудни и болезнени.

Аз мисля, че всичко си зависи от болницата и лекарят, с който, евентуално имаш уговорка. Това, че на едни са им правили, а на други не, ме навежда на мисълта, че не е задължително, а просто зависи от ситуацията.

Когато говорим за спешно секцио е абсолютно възможно да се мине и без клизми и катетри.
Относно конците-  много ми е интересно, какво толкова невероятно има в тома, че зашиват разреза с абсорбиращи конци.  Мен също ме зашиха с такива и единствено махнаха крайчетата им на 5 ден.

Родих секцио след 8 часа родилни болки и 4 см. разкритие.Бях с пълна упойка.Самата операция траеше 10 мин.Правеха ми клизма.Не боли,просто не е приятно.Катетъра е задължителен,понеже няма да ставаш около 24 ч.Бебето го видях след около 7 ч.

Болките,които изпитвах от операцията бяха нищо в сравнение с болките от контракцийте.

А ако знаеш колко са болезнени контракциИте  до пълно разкритие, изобщо няма да говориш така. И както вече казахме, катетърът НЕ Е задължителен.

Много ми е странно, че катетърът не е задължителен. Може би това е така само за раждане със спинална упойка, която те пуска доста по-рано от пълната упойка. А това, че неможеш да станеш веднага след операцията, ме кара да мисля, че все нещо трябва да използват /може би подлога или памперси   / Лично за себе си бих избрала катетъра пред другите две алтернативи...

Тук си абсолютно права.  Както за видовете упойки, така и за подлогата. Аз също бих избрала катетър. Но, слава Богу, едва ли ще ми се наложи. 

Много странно изказване !!! 
Какво означава " ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН " ???  Няма нищо " задължително "
Това е въпрос на договорка с лекаря .

Аз не исках катетър , за тази цел имаше една акушерка в отделението, която ми помогаше .
Нещо странно ли има в това или нещо невъзможно ?!
Кое Ви изненадва толкова ?!

Само да питам, с пълна упойка ли мина секциото ти?
По какъв начин си вършеше физиологичната нужда, за която по принцип трябва катетър?
Не искам да ме разбираш погрешно, но ми се струва невероятно да не използват нещо, чрез което ще пикаеш на воля, без да ти се налага да ставаш!
Имам и друга коремна операция, също с пълна упойка, пак ми слагаха катетър.

Само искам да добавя, че е важно и какво количество урина си произвел за някакво си време... Спомням си, че при първата ми операция докторът често ме навестяваше и гледаше мерителните числа на торбичката...

Да, така е, при мен също често гледаха количеството и си записваха резултатите. С пълна упойка бях.

 По този въпрос  за количеството урина - Не мога да ти отговоря защото не знам .

MiRa_55 , секциото ми беше с пълна упойка .
Вече  обесних, че първия ден имаше акушерка от отделението, която ми помагаше за физиологичните нужди .
На втория ден ме придружаваше  да стигна до wc .
 

Изследванията ти, ако са готови преди това, няма да те приемат по-рано.
Операцията не боли, болят контракциите, с които се прибира матката. Мястото на самата операция е изтръпнало и чувствителността се връща чак след няколко месеца.
Катетър и клизма - по избор са.
Къпах се на следващия ден, като се раздвижих, лепенката е непромокаема и няма проблем.
Бебето ми го дадоха веднага, заедно с таткото ме чакаха в Интензивното.
Първите 2-3 часа ще те боли повечко, след 3 ден ще усещаш само дискомфорт, не толкова бока, а след 8-мия при мен всичко изчезна  



Упойката няма значение. На подлога се върши работата. Аз лично си предпочитам катетър, но иначе е въпрос на избор.

При мен се наложи спешно секцио с пълна упойка.Като се събудих ми бяха сложили катетър/е това е нещо ужасно/имах проблеми с него защото не беше сложен като хората.Бебчо го видях след като излязох от упойка,а на втория ден беше вече при мен.Конците ми ги махнаха на 6 ден.Леко и успешно раждане и да гушнеш едно живо и здраво бебче.Успех

Момичето с което раждахме заедно след като и махнаха катетъра се изпускаше два дни и беше на памперси,но не знам на какво се дължеше това.
Моят катетър го махнаха на следващата сутрин/родих към 11 часа преди обед/,а нейния го държаха много повече от 24 часа.Не знам дали това не оказа
 някъкво влияние за проблема и.

здравейте аз раждах преди 3м. секцио полекарско предписание приеха ме 1ден преди операцията наследващата сътрин ми направиха клизма слойиха ми катетар тест за алергия за упойката която беше пълна в 10ч. ме оперираха в 12.30 видях бебето а вецхерта ме вдигнаха до леглото а на другия ден ме вдигаха 3 пати на 3 ден ми сжалиха катетара заштото проследяжат количеството урина и на 3 ден ми дадоха бебето тогажа се къпах и на 5 ми свалиха конците

клизма на са ми правили, но катетър имах за 24 часа. сложиха го, когато ме беше хванала упойката в операционната, а махането изобщо не болеше, ама въобще! защо да е гадно? на мен ми беше удобно с него, за 24 часа са ми наляли 8 литра течности ми каза докторката, без катетър щях да си седя все в тоалетната  а течностите са важни както за изчистване на упойката, така и за превенция на инфекции - лекарствата имам предвид 

Аз бях секцио по спешност. Към 9 и нещо отидох в болницата, към 9 и 30 видяха че трябва да извадят детето, въпреки това ми направиха веднага клизма, взеха ми 2 епруветки кръв, сложиха ми катетър (да задължително е, и е неприятно) в 10:00 бях в операционна, сложиха ми 2 системи разпънаха ме на кръст и ме завързаха, опънаха един чаршаф да не виждам какво става и после ми дадоха да дишам малко райски газ, лампичките над операционната ми се врътнаха и после.. се събудих майка. Катетъра ми го махнаха чак след 19:00 часа, и не ми даваха да пия вода цял ден. Бебето незнам кога го дават, защото моето беше в кувиоз.

Здравейте.Аз раждах и двете си деца секцио ,с пълна упойка.Всички изследвания,които бяха необходими ги направи гинеколожката,която следеше бременността.Като ме приеха ми направиха клизма,след това ме обработиха със спирт и йод/не беше много приятно/.Заведоха ме в операционната и там ми сложиха абокат,катетър и най-накрая ме упоиха.Заспала съм мигновенно.Събудих се вече без катетър и торбичка с пясък на корема,който доста тежеше и много болеше.Обаче е необходим за притискането на коремната стена.Бебчо ми го показаха веднага и ми го дадоха на 2ден.Раздвижват те до 24часа  и следтова може сама да ставаш,болезнено е ,дърпаха ме конците.Болката отмина до 4-5ден,а конците ги махнаха на 7ден.След като ми ги махнаха се изкъпах напълно и 1-2седмици обработвах раната с Бивацини слагах стерилни марли.Възстановяването е бързо.Като се прибрах още на 7ден бях на разходка.Щом се реших на второ секцио, а и много жени също,а има и такива с три секцио значи не е толкова страшно.Спокойно,мисли само за сладкия бебок,който ще се появи.Успех ,леко раждане и бързо възстановяване.

Аз родих секцио по спешност с пълна упойка,не усетих болка при слагането на катетъра,махнаха ми го 8-9 часа след секциото.Накараха ме да стана 6 часа след операцията да се раздвижа.Бебето ми го донесоха когато излязох от упойка и го оставиха при мен ,но се грижеше акушерка за него постоянно.Болеше ме гърлото от тръбата и кашлях,но ми дадоха да смуча трахизан и ме обезболяваше от него.