Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

Хеморагичен
http://www.zdravnitza.com/a/nav/list_center/list_center_id/237/color/4/cat/14
или
исхемичен
http://www.puls.bg/issue/ishemichen_mozychen_insult_issue_169_part_2.html
?

исхемичен е
благодаря ти

Много е важно психическото състояние на майка ти, дано не е паднала духом. Трябва да я подкрепите и да й говорите постоянно, че този инсулт не е нещо фатално, че ще се възстанови и пак ще се радва на живота. Ако тя самата има желание за живот, иска да се възстанови и полага усилия за това, това е 2/3 от лечението. Казвам ти го от опит. Потърсете добър рехабилитатор. Ако се налага и психолог. Майка ти е още млада и ще бъде чудесно да се възстанови скоро и да живее пълноценно. Искрено й го пожелавам!

Желание за живот се нарича лекарството.Майка ми получи инсулт преди две години и три месеца, но благодаря на Господ се размина с парализа.Отказа цигарите, а беше заклет пушач и започна да се движи с километри пеша.Успокоявала се така нервната система...

разбира се, че желанието за живот е половин (да не кажа цял) лек за много болести.
И си има много специализирани звена за рехабилитация, след прекаран инсулт и парализи.
Чувала съм, че в едно такова звено за месеци са вдигнали на крак млад мъж след инсулт.
Та Гретт, поне в началото е добре специалисти да поемат майка ти, да я раздвижат и да й обяснят кое как. После вече ще може тя сама (разбира се с ваша помощ) да продължи лечението си.

Дядо ми, лека му пръст, имаше инсулт... получил го е на около 33 годишна възраст....беше с инслулт около 35 години...парализирана ръка и крак... мнг обичаше да се разхожда, доколкото знам и на море е водил семейството си в по-младите години... баба ми, лека й пръст, много му асистираше, но той определено се справяше много добре. Даже на моменти ходеше по-бързо от мен. Основното беше движението - малко по малко, постепенно, но той имаше голямо желание... важното е мускулите да не атрофират...

Баща ми е с масивен инсулт вече 1г5м .Трагедия направо .На 82г е и не можа да се пребори с раздвижването.Шест месеца идваше рехабиритатор да му прави масажи и раздвижване и нищо, той самия се предаде и започна да псува да крещи да бие и какво ли още не. Сега е на легло и всичко е атрофирало.Кълбо от нерви и труп.Горката ми майка не може и до тоалетна да отиде защото почва да чука и вика че са го оставили-
Моят съвет е бъдете упорити и дайте кураж да не се предава и да става колкото се може повече да се движи и масажира.Тя поне е млада и ще има повече хъс за да се оправи.
Успех , упорство и търпение. 

Майка ти е млада още и с усилия от ваша и нейна страна всичко може да е о.к. Рехабилитацията е основна, редовен прием на назначените медикаменти, диета - без сол и мазнини, много е важно да не се залежава. Успех и кураж

За един месец започна да сяда сама на леглото
не може още да си вдига ръката. Рехалибитаторката каза че трудно се оправя ръката.
Вече започнаха да я болят крака и ръката. От това че не се движи.

Колко ли още ще има да се мъчи?
Само я лъжа че е останало още малко и  изведнъж ще се оправи.
Все още не мога да се примиря, че вече е инвалид.
Като си помисля че в болницата имаше момиче на 18 години, едно на 30 г.- с тежки инсулти
Колко млади!!
Дано се оправяме

Благодаря Ви!

Grett, от все сърце желая на майка ти скорошно оздравяване. Един месец е много малко време за възстановяване след тази тежка болест, а майкати  е постигнала завидни резултати. Така, че не губи надежда наистина има големи жансове да се възстанови.
От опит мога да ти кажа, че да наблюдаваш близък човек получил инсулт е много тежко. Но майката има нужда в този момент от теб, така че бъди силна и мисли позитивно.

И моята майка получи исхемичен инсулт на 08,10,2006г. Била е сама в къщи, станало е вечерта. Намерили са я на другия ден около обед. Когато я видях в болницата не можех да я позная - подута (от лекарствата), с ожулена буза, почти неадекватна. Живея във Варна, а тя в Сливен. Наложи се с дъщеря ми - тогава беше на 1г и 6м, да останем в Сливен. Сама се наложи да се справям с положението. Нищо не знаех за заболяването. Никой не ми даде напътствия. След 10 дни я изписаха, беше като труп, объркана. Не знам как съм я вдигала и мъкнала. С ужас установих първия ден, че се напишква. Около месец беше с памперс. След това се оправи. Започнах с леко повдигане, удължаване времето за сядане, леки упражнения на крайниците. След 3-тия месец я изпратих на рехабилитация на Сливенските минерални бани. После ходи още 2 пъти. После идва рехабилитатор в къщи 3 пъти на седмица. Резултатът беше, че от парализирана цяла лява страна и горните проблеми оправихме единствено крака. Тя е със хипертония мисля ІІІ степен и активни упражнения бяха противопоказни. Но това можах да направя сама с малко дете. Базата в Сливен не е лукс, но са добри рехабилитаторите. Много ги "тормозят" да се движат, а това е основното. Майка ми е с мисълта, че ще глътне хапче и ще се оправи. Сега е сама в Сливен, една жена и помага сутрин и вечер. Но е трудно подвижна и депресията много я тормози. Добре, че е запазила разума си. Гледай до 1 година от инсулта максимално да я карате да се движи, но не забравяй, че опасността от втори инсулт през първата година е много голяма. Мога само да ти пожелая МНОГО здрави нерви, МНОГО помощ от близките и приятелите. Ако имаш въпроси питай, доста опит натрупах. Между другото базата в Банкя е супер. Ако можеш (финансово и физически) я пращай. Записвай я от сега - много се чака за легло. Сама няма да се справиш с рехабилитация. И в никакъв случай не се самообвинявай, че не правиш възможното.

http://www.bulpress.net/article/5122 - статията е добра, прочети я

Grett, рехабилитацията и изключително важна.
Имаме такъв случай въщи, но не исхемичен инсулт, а аневризъм, което е по-тежко. Беше в кома.
Лекарите го бяха отписали, но не излезнаха прави и в момента се възстановява.
Знам, че е много трудно, както за болния, така и за този, който го гледа.
Много кураж и търпение!! Не се дръжте с нея като с болен, говорете й много.
Ние сега ще ходим в болница за рехабилитация и се надяваме всичко да се оправя малко по малко.
Успех!!

 6o6a - докато четох съобщението ти плаках. Ето при нас как е
Все още и казвам че остава още малко време.
Вече върви с четирикрак бастун. Но още е на подлога. Банята ни има праг и тя не може да си вдигне крака а го сурка. Така че още не може да ходи
Свекърва ми макимално ме нерви.  Само мога да стискам зъби
Рехалибитаторката идва по 3 пъти на седмица- Не мога да си позволя повече.