Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

   Моят бивш приятел беше такъв. Избухваше от нищото и правеше скандали.

Май трябва да сме темерутести коне с капаци, ама не става Майка ми е все нервна, от как я помня.

Здравейте момичета,
обърщам се с въпрос към тези, които вече са минали по този път, Merelenda , ще се радвам да чуя и твоето мнение. След инсулта нормално ли е да има дни, в които е по - дорбе и такива, в които е по - зле?Вчера отидох при баща ми и ми се стори влошен - по - трудно му разбирах какво говори,  и му беше по -
 трудно да се изправи от леглто за да се разходим. Сутринта е имал малко по -високо кръвно, но не ми казаха колко точно, обясниха ми, че са му дали лекарство и го е смъкнал. Днес вечерта, ще го видя как е.

Обясниха ми, че правят микроинсулти. Ще има моменти да се губят и така беше. Моят се будеше и не помнеше какво се е случило. Или както си стоеше и говорехме неща от ежедневието, изведнъж ме питаше, аз защо съм в еди коя си болница, а не съм вкъщи. Това не е вкъщи. Пак зависи и колко е ударило. Може да е съвсем леко.
Тоалетната ни беше заведение, а кухнята клиника - според него. Викаше сестри и доктори по имена.
На следващия ден беше по-добре и така.
Когато споделих на доктор, че има моменти да се губи и сякаш всичко е отначало, ми каза, че не се знае и колко микроинсулти се случват, докато са на легло. Завалваше леко говор и го карах да изговаря ясно. Пемаше дълбоко въздух и със силен глас успяваше ясно да каже дума.
Събуждал се е с изтръпнали крайници, не може да раздвижи... и така.
Гледай устата за изкривяване, накарай да вдигне здрав крайник, да мръдне. Да се усмихне.
То може и от същата увредена страна да удари и да не се разбере толкова, но все пак...

Близък на татко беше по същия начин като него, паралелно боледуваха двамата и изкараха по 2 инсулта. Та и там сходна работата. Той ставаше на крака, движеше се, но се губеше на моменти и се влошаваше. После пак се оправяше и така.

И нещо отделно - споделяли са други близки с инсулти, че докато пият лекарствата за оросяване на мозъка, болните май по-често се губят и се чувстват объркани. Към 6-ти месец след като ги спрат, изведнъж има по-рязко подобряване, спрямо мисловна дейност и съзнание.

   Не знам какви точно лекарствата пиеше моят бивш приятел, но изпадаше в ужасни състояния - правеше скандали, викаше, крещеше и доста моменти му се губеха, след като се успокояваше.

   Сега чувам от познати, че той пие всеки ден алкохол, пуши, ходи на заведения и стои до сутринта и си ляга чак на сутринта. Не мога да разбера такива хора, които са преживели инсулт, защо самите те искат да причинят своето унищожение?! Не искат ли да живеят? Не могат ли да си спомнят какъв ад са преживели?

Здравейте, искам да споделя, че в неделя, на рождения му ден, когато отидохме да вземем баща ми от хосписа за да го доведем в къщи да празнуваме, ни казаха, че е зле, бил вдигнал много високо кръвно. Влезнахме при него, изглеждаше много зашеметен, казаха че е по-добре да го оставим да спи защото са му свалили кръвното. В 4 часа отидохме пак за 10 минути - беше по-добре , в 7 минахме пак за малко и ми се стори, че се е посъвзел. На другия ден беше ок, и вчера ни казаха, че отново е  получил хипертонична криза, вдигнал е около 215-220, идвала е бърза помощ. Аз не успях да отида, но приятеля ми отиде при него вечерта и ми каза, че е бил ок. Но две хипертонично кризи за 3 дни.. днес ще ходим към 6 и цялата треперя.. не вървят на добре нещата.. 

Цвети13, уточнено ли е на какво се дължи това високо кръвно? Дано се стабилизира баща ти!

Майка ми, първо диабетичка от 2000 година, второ 2001 година, на тиха улица, при спиращ автомобил заради СТОП същият автомобил я бута и и чупи крака. 2005 година при положение, че тя можеше да ходи, не си пиеше лекарствата и не ги вземаше, а аз бях тогава на кампания по 12 часа смени всеки ден без почивка, няколко месеца. Да не говорим, че си ядеше шоколад, тя сама си го купуваше, а не лекарства за диабет.
От 2006 е с инсулт, вследствие на диабета. Баща ми я гледаше, помагах му с покупки и грижи за дома и работех до моята операция, която беше месец май по спешност, но преди месец и половина той почина от рак. Тя до последно не го съжаляваше.Тя в деня на смъртта му не пророни и една сълза. Той не си доспиваше цели 11 години и половина. Дали е възможен рака от стреса заради безсънието? Сега по реда не ме съжалява, буди ме по 5-10 пъти вечер (не мога да заспя веднага между буденето), през деня не ми позволява да излизам. Точно когато излизам, си иска нейното. А след 2-3 седмици ще ми свършат болничните, тогава как ще съм? Още сега не ми остава време за сън а когато тръгна на работа?
Но по лошото е, че сякаш на инат тя, преди 10 години си преписа нейн имот (земя) на вуйчо ми, а той ме съветва да я дам в дом и да плащам аз, а не той. Дом, в който таксата е около 700 лева, без лекарствата и памперсите и смяната им.
Това ли ми е присъдата, или да не работя и да нямам за мен нищо, или да работя на две места, за да и плащам, а ако искам за мен да има, то още на едно място да работя?
Способни ли са болните от инсулта да бъдат такива егоисти? Аз бях с болки след операция, а баща ми му оставаше месец живот и тя искаше от нас. А за 11 години и, тя нито веднъж не прояви желание да стане или дори да седне. Такива болни мислят ли за близките си?

Много, много е трудно. В такива моменти се поставях на мястото на баща ми. Човек не знае какво е, докато не му се случи.
Понеже баба ми изкара 6 инсулта и някак за времето тогава, без рехабилитации, успяваше да се вдигне на крака. И тежки е имало, и леки. Татко казваше, че след инсултите е разбрал, какво е изпитвала баба. Силна жена беше. Много силна. Изживявала е всичко и само тя си знае какви усилия и е коствало.
Стават егоисти, да, но зависят от нас за чаша вода, за ходене по малка нужда, за всичко. И всеки път стисках зъби и се поставях на негово място и че един ден може аз да лежа и дано имам силите да се изправя и да не съм в тежест на близките.
Говорехме много, разбираше ни за малко и после старата песен с нов глас.

Значи са болни, а как са се разболели? Дали сами не са си помогнали, за да се разболеят. Според мен да. Родната ми майка не приемаше лекарства за диабет и умишлено сама си навлече това заболяване. А факта, че се ангажират близките и (тати си даде живота, вместо да си изживее старините и аз си унищожих живота оставайки сам, а съм вече на 50+, защото тя ми провали връзка преди 25 години) така се унищожават близките.
Бях в хирургия, а там са хора с операции. Не се предават и не чакат някой да се грижи за тях. Докато при хората с инсулт, самите хора, дори и като здрави са в малка или по голяма степен егоисти и мислят, че дори децата им са длъжни да си дадат живота за тях.

  Току що открих темата. Баща ми получи исхемичен инсулт преди почти 3 месеца. Според скенера, оказа се втори + поредица микроинсулти.  В момента е напълно подвижен, храни се сам, когато прецени. Проблемът е паметта и мисленето. Не ме познава визуално, но когато го назова "татко" вече знае коя съм. Върнал се е във времето преди около 40 години и не помни почти нищо от последните двадесет-тридесет. Понякога говори безмислици (т.нар. словесна салата). 
     Някой има ли опит с барокамера след прекаран инсулт? Нямам никаква идея с какво можем да му помогнем. В момента не може да е самостоятелен и може да бъде опасен за себе си и околните.

Здравейте на всички.
На 30 години съм.
Преди 7 месеца късно вечерта  нещо влезе в лявото ми око  с голяма сила.
Усещането ,че нещо  влезе в окото ми остана в левия ъгъл на лявото око.
Помислих ,че нещо е влязло в окото....а всъщност е било инсулт.
Нямах възможност да отворя окото си около 12 часа . Болката беше много голяма. Нямах възможност дори да измия окото.
 На следващия ден след обяд все още на легло ми донесоха капки за промиване .
След опити да сложа от тях 3 часа - успях да отворя окото.
Това,което ме дразнеше като песъчинка в окото започна да се мести от ляво ,в дясно и изведнъж се спря по средата на окото и започнах да усещам дразнене ,пробождане и парене .
Усетих нещо ,като все едно се запуши и не можех да гледам с лявото око на право и на ляво . Само на дясно.
Виждах размазано... появиха се мътнини,черни точки и др.
Тежест и напрежение в окото. Като удар и натиск.
Започнах с посещения на очни лекари. Нямаше чуждо тяло .
Изпратиха ме на УНГ. Предписаха ми лекарства за синузит. Казаха ми ,че до 2 седмици и дори  до 7 дни ще съм в перфектно здраве. Не ми помогнаха изписаните лекарства.
След ,което ми изписаха антибиотик клиндамицин и той не помогна. Очите ми се подуваха и преди и след лекарствата.
Месец по-късно  се парализира шията ми  и не можех да изправя главата си . Изтръпна ми и лявата част на лицето.
Силно и нетърпимо главоболие. Усещане за повишена топлина в лявата част на главата.
Започнах с невролози и  1 ЯМР . Показа съдово-нервен конфликт и загуба на сигнал в всички измервания. Не показа инсулт.
Казаха ми,че е невралгия на троичния нерв .
Последва Ангиография ,която показа Инсулт тромбоза- не се изобразяват синус сигмоидеус и трансверзус в ляво.
И се започна спор в диагнозата ми .
След ангиографията  и нов ЯМР с съдова програма.
И отново спор между лекарите - вродена хипоплазия - не се изобразяват синус сигмоидеус и трансверзус в ляво.
Казваха,че така съм се родила . Предписваха ми Ксарелто, Синтром, Аспирин, Антистенокардин и др.
Казваха да спра всичко и да не пия нищо - освен валериан за успокоение и да отида на акупунктура .
Цял сериал всичко около мен .Всеки казваше, че  другия лъже . Най-вече ,че аз си измислям ,което  не е възможно  да се случи. Не съм такъв  тип човек .
Не знам как издържах и как издържам още .
Последва 3 ЯМР и  отново същото .
Поставиха ми хиляди диагнози на думи  - Невралгия на троичния нерв , инсулт тромбоза, множествена склероза ,лупус и др.
Обърквах лекарите само заради това,че външно не могат да разберат какво ми е .
Едни казваха имаш тромбоза , други нямаш,но ако имаш е много драматично.
Проблема е ,че лицето и очите ми не могат да ги убедят ,че ми има нещо .
Директно ме пращат на психолог и това е .Предписваха ми лекарства за болка, които не ми помагаха ,а ме упояваха и се чувствах като парцал.
Честно аз съм много силен човек ,но вече не съм .
Една болест не е външна ,а вътрешна.
Вътрешно се измъчвам от болки в окото,ухото ,главата отпред и отзад.
Няма хапчета ,които да ми помогнат на болката и парализата.
Последната ми диагноза е Инсулт тромбоза - казаха ,че имам голяма опасност от инсулти и тромбози.
Не ме приеха в неврологично отделение ,а директно ме изписаха от неврохирургично  отделение - без подобрение и без да мина на фраксипарин и се запуших лява ръка и ляв крак. Директно ми дадоха да пия ксарелто.
След 1 ангиография и залежаване 20 часа - ден по-късно започнах да треперя през нощта да се потя и в 04:00 бях в спешното .

Бях 15 дни на рехабилитация и следващият месец искат отново да правя ЯМР и ангиография.
Определено не желая да правя нова ангиография . Изпитвам страх от самата процедура и от залежаването ,защото отново е възможно да се запуша и рехабилитацията отива по дяволите.
Изморена съм от живота и искам всичко да свърши.

Не знам какво да правя вече с живота си .Ужасни болки в главата ,гадене ,безсилие.
Отчаяна съм от живота .
Лекарите ми казаха,че е много драматично,че няма да се разбият и няма да се разшири синуса.
Моля ,ако някой има информация - имам 2 тромба в главата .  Има ли надежда или всичко е свършено
Извинявам се ,ако по някакъв начин  описанието е объркано ..просто умирам от болки вече и се моля реално всичко да свърши без значение как

Желая здраве на всички от сърце

Аз вкервах детето в барокамера след пракаран инсулт, но около 2 години след получаването му. Имаше малко подобрение в парезата. Иначе не видях разлика. Детето получи инсулт-а на 3.4 год. и не мога да правя сравнение преди и след инсулт , защото сега се развива..Опитайте, може пък и да ви помогне.

Благодаря, ravi! Ще опитаме във всички случаи и ще споделя опит в последствие.