Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

  • 225 026
  • 767
# 315
Мелина, кураж мила! Инсулта е много тежко и коварно нещо. Баща ми получи през май месец трети инсулт (предните два бяха - февруари и март), изписаха ми го на 4ти ден (както и през март), тук в София ги държат по 4 дни. Беше жив труп - при него е засегнат говора и преглъщането. Беше си отскубнал сондата и го изписаха без, съотовено нямаше как да яде или пие вода. Лекарката не ми даде никакви насоки какво следва оттук нататък. Прибрахме се и още на другия ден го закарахме в хоспис. След два дни му сложиха сонда там, през това време беше на специални системи, които купих - за парентерално хранене. Важно е да отбележа, че въпреки че инсулт беше много тежък - в мозъчния ствол, баща ми ходеше макар и много трудно и нестабилно. След две седмици махнаха сондата и о!Чудо! - той гълта пасирана храна - нещо, което лекарката ми намекна, че няма да се случи и спомена гастростомата като вариант. След месец го преместих в по-евтин хоспис. Към днешна дата - яде пасирано, но вода и течности не може да гълта, ходи и като цяло ако не е нервен му се разбира, но говорът е много засегнат. Логопед не сме ползвали-щеше да се изнервя доста. Подобрение има, но продължава да бъде в дом, за да се грижат за него. Иначе си е с разсъдъка. Разказвам ти всичко това, за да не губиш вяра, защото и при най-тежките случаи може да настъпи подобрение. Но бъди подготвена за всичко, това състояние е наистина много страшно. Хората се променят много и лошите им черти се изострят още повече. Майка ти може ли да ходи? По принцип двигателната активност се подобрява с рехабилитация доста успешно, което не важи в такава  степен за говора например.  На колко години е майка ти? Хосписа е вариант, но само ако сте сигурни къде я оставяте. Там, където ще бъде има ли рехабилитация? Да я гледате у вас има своите плюсове, но и своите минуси. При първа възможност ако можете си я вземете у вас, но трябва да продължите с раздвижването.Консултрай се задължително с лекарите от диализата какво следва. Вяра, упоритост , рехабилитация и късмет!
Ако нещо конкретно те интересува питай.
Виж целия пост
# 316
Здрaвейте и от мен! Пишa по повод бaщa ми, който получи мозъчен кръвоизлив преди един месец, нa 60 години е.С дяснa хемипaрезa е и сензо-моторнa aфaзия. Нaпрaвихa му оперaция нa глaвaтa, която кaзaхa, че е успешнa. В моментa е в Болницaтa зa долекувaне в Кокaляне. Крaкът е уж леко рaздвижен, в ръкaтa не виждaм промянa, освен че вече не е оточнa. Животът ни от тогaвa се обърнa нa 180°, много се отчaйвaм нa моменти. Знaм, че могaт дa се опрaви до някaквa степен, и че стaвa бaвно. Чудя се дaли някогa ще бъде нaпълно с aкълa си, или никогa повече. Късa си пaмперсите, когaто се изходи по голямa нуждa, вaди всичко от пaмперсa и го мaже по дрехи, одеaлa, стени..при някой от вaс случвaло ли се е? И ще премне ли? Много ми е мъчно, все си мисля, че не прaвим достaтъчно. Кaто цяло не го виждaм достaтъчно мотовирaн. Посещaвa го и логопед, но и тaм не съдействaл особено. Кaто ходим дa го виждaме, веднaгa искa дa седне, с нaшa помощ успявa. Но aз съм с две децa и бебе нa 1г.и 5м. И не рaзполaгaм нaпълно с времето си зa съжaление. Толковa много въпроси имaм : Той пие сaмо Депaкин и Aспирин протект, товa достaтъчно ли е? От къде дa нaмерим добър невролог, който дa се грижи зa него? Взех му мaгнезиево олио и едни хaпчетa зa облекчaвaне нa болкaтa. Когaто го рехaбилитирaт явно го боли и викa много, все едно го бият. Отделно той обичaше дa си пийвa и явно сегa имa някaквa aбстненция според мен, от което още повече се изнервя, искa и дa пуши..Вече не знaм зa кое по-нaпред дa се притеснявaм. Извинявaм се зa дългия пост и ще се рaдвaм нa всякaкви съвети и нaсоки, които можете дa ми дaдете. Блaгодaря ви и бъдете здрaви!
Здравейте отново! Искам да споделя за промените, които настъпиха с баща ми. Почти един месец стои в Болницата за долекуяане и рехабилитацията в Кокаляне. Като цяло не виждам особена промяна към добро. Напротив...почна да вика много и на всички, да става агресивен. Почнал да хвърля шишета с вода и пакети мокри кърпи по жените, които го обгрижват.. И се чудя защо е тази промяна..случвало ли се е при някой ваш близък? В резултат, на което там вече не го искат, обезпокоява другите пациенти. В неделя ще го местим в хоспис. Споделили сме за всичките неща, които прави, а те казаха, че си имало начин да се справят. Почнах да си мисля, да не го тъпчат постоянно с успокоителни..И силно ме притеснява това. В понеделник ще го прегледа невролог дано каже на какво се дължи тази агресия. С говора има лек напредък..почна някои думи да ги изговаря до един момент, а в следващия почва да буботи неразбираемо. А с рехабилитацията..за сега само пасивна, стигнал е до седеж в леглото за по 15-20 минути. Взехме му водорасли  Афа и Коластра, четох добри отзиви за тях и се надявам да му помогнат. Всеки казва, че е прекалено рано минали са едва месец и половин от инцидент. Казват, че трябва да сме търпеливи. Но честно казано вече не съм оптимист, че ще се оправи...Моля споделете това нормално развитие в състоянието му ли е? Все така ли ще бъде  ..на моменти е добре и спокоен..После се губи, после става агресивен и крещи..Като чета за хосписите как ги гледат и много се притеснявам дали в този ще е добре..Но няма къде да бъде, и кой да се грижи за него активно за съжаление..толкова ми е мъчно...
Виж целия пост
# 317
Здравей, Норечела,
Назад в темата и малко по-нагоре писах за моя баща. С десностранна централна хемипареза-лека степен, булбарна пареза. Това, че не могат да говорят много ги изнервя. В началото баща ми беше жив труп, много отпаднал,защото не беше ял и пил нищо една седмица, поради липсата на гълтателен рефлекс. Когато го взехме беше безкрайно щастлив, още на другия ден го закарахме в хоспис, като му обясних, че вкъщи няма да мога да му помогна. Бях му написала букви на един картон и така той правеше думи.В началото в хосписа беше доволен, понеже се чувстваше обгрижван (както си и беше), а и аз ходех все ден за по час и нещо. Като махнахме сондата беше съвсем обнадежден, започна да прави и думи. След това обаче последва застой и стана изключително нервен. Това беше месец и малко след инсулта и съвпадна с преместването му в другия дом. Тогава вече му се разбираха някой неща, особено като псуваше болногледачките,  а аз умирах от срам, показваше им и средни пръсти. Той винаги е бил с отвратителен характер, но това вече ми идваше в повече, аз също се притеснявах да не ми кажат да си го взимам. След около 2 месеца го преместиха сам в стая, понеже се караше с другия човек, заради телевизора - баща ми до ден днешен седи на пълна тишина и не ще и да чуе за телевизор. Към момента все още е сам в стая, така му било по-добре, но определено посвикна с жените, въпреки че все още вика по тях от време на време, вече забелязвам, че е започнал да се държи по-добре с тях. Когато не е нервен вече му се разбира доста добре. Смятам, че е период и че би трябвало да премине  и като поосъзнае и приеме нещата.  Той разбира ли те? Говори му на чувство, давай му надежда. Говорът ще се повъзстанови, но винаги ще си остане засегнат, а ходенето зависи от неговата мотивация. Разказвай му за други хора, които са претърпели подобрение. Това например много ободрява баща ми, но е и малко нож с две остриета - например като минаха 6 месеца от инсулта и ми каза "Ето, видя ли никакво подобрение нямам", което реално не е така, но в неговите представи той си беше все така зле както в началото. Аз от самото начало му казах, че говорът няма да му се възстанови както в бил преди, но че със сигурност ще има голямо подобрение и ще се научим да се разбираме - както и стана. Опитвам се хем да му давам надежда, хем да не го залъгвам. До къде сте с раздвижването? Логопед работи ли с него? С баща ми аз го карах в началото да казва азбуката по картона с букеите, които споменах по-горе, после срички и така.
Допълвам относно успокоителните - говори с хосписа, че изришно не желаеш да му бъдат давани такива. Говорих с невролог, при които бяхме на преглед, каза че е абсолютно противопоказно в това състояние. Нямат право да му дават лекарства без твое знание и разрешение. В хосписа, в които го местиш свижданията по всяко време ли са? Колко често ще можеш да ходиш?
Виж целия пост
# 318
Хм, интересно за успокоителните. На баща ми му даваха такива и в болницата и по предписание после вкъщи давахме. Понеже е лежал няколко пъти, освен по време на тежкия инсулт (17 дни) и после за пневмония, гангрена и т.н., винаги са му давали и успокоителни.
Пил е и диазепам, особено първите месеци след инсулта, когато по цели нощи викаше и човек можеше да полудее. Пил е и ксанакс, неуролакс и т.н.
За говора... при баща ми след първия инсулт говорът се оправи някъде около 3-ти месец, а след втория тежък инсулт, мисля пак след около 3-4 месец започна ясно да изговаря всичко. Иначе си го разбирах от първия ден на инсултите. Трудно изговаряше и изяждаше букви, но аз му разбирах. Говорът си възвърна на 100% иначе. Не сме ползвали абсолютно никакви методи в тази насока, понеже баба беше с 6 инсулта и всеки път лека полека си възвръщаше нормалния говор, затова може би и при татко изобщо не сме мислили в тази насока.
Обаче с парализата беше страшна картинка. Докато баба всеки път, без рехабилитации и макар и на легло, лежала с месеци, се изправяше и прохождаше, то с татко нямахме този късмет.
Както и майка ми е споделяла, едно време ако направи човек инсулт са го оставяли вкъщи, не са го местели. Който познаваше с инсулт, все криво ляво се справяше и след месеци ставаше на крака. Нито рехабилитации са им правили, изобщо не са ги бутали както се казва и пак са се оправяли. А сега... удари ли го човек инсулт и в 90% остава инвалидизиран.
Виж целия пост
# 319
Хм, интересно за успокоителните. На баща ми му даваха такива и в болницата и по предписание после вкъщи давахме. Понеже е лежал няколко пъти, освен по време на тежкия инсулт (17 дни) и после за пневмония, гангрена и т.н., винаги са му давали и успокоителни.
Пил е и диазепам, особено първите месеци след инсулта, когато по цели нощи викаше и човек можеше да полудее. Пил е и ксанакс, неуролакс и т.н.
За говора... при баща ми след първия инсулт говорът се оправи някъде около 3-ти месец, а след втория тежък инсулт, мисля пак след около 3-4 месец започна ясно да изговаря всичко. Иначе си го разбирах от първия ден на инсултите. Трудно изговаряше и изяждаше букви, но аз му разбирах. Говорът си възвърна на 100% иначе. Не сме ползвали абсолютно никакви методи в тази насока, понеже баба беше с 6 инсулта и всеки път лека полека си възвръщаше нормалния говор, затова може би и при татко изобщо не сме мислили в тази насока.
Обаче с парализата беше страшна картинка. Докато баба всеки път, без рехабилитации и макар и на легло, лежала с месеци, се изправяше и прохождаше, то с татко нямахме този късмет.
Както и майка ми е споделяла, едно време ако направи човек инсулт са го оставяли вкъщи, не са го местели. Който познаваше с инсулт, все криво ляво се справяше и след месеци ставаше на крака. Нито рехабилитации са им правили, изобщо не са ги бутали както се казва и пак са се оправяли. А сега... удари ли го човек инсулт и в 90% остава инвалидизиран.
До колкото знам и на баща ми са му давали тези дни като е почнал да буйства - Атракс и Диазепам... Искам да те попитам относно викането...имаш ли спомен колко време продължи това и с какво се успокои?
Виж целия пост
# 320
Здравей, Норечела,
Назад в темата и малко по-нагоре писах за моя баща. С десностранна централна хемипареза-лека степен, булбарна пареза. Това, че не могат да говорят много ги изнервя. В началото баща ми беше жив труп, много отпаднал,защото не беше ял и пил нищо една седмица, поради липсата на гълтателен рефлекс. Когато го взехме беше безкрайно щастлив, още на другия ден го закарахме в хоспис, като му обясних, че вкъщи няма да мога да му помогна. Бях му написала букви на един картон и така той правеше думи.В началото в хосписа беше доволен, понеже се чувстваше обгрижван (както си и беше), а и аз ходех все ден за по час и нещо. Като махнахме сондата беше съвсем обнадежден, започна да прави и думи. След това обаче последва застой и стана изключително нервен. Това беше месец и малко след инсулта и съвпадна с преместването му в другия дом. Тогава вече му се разбираха някой неща, особено като псуваше болногледачките,  а аз умирах от срам, показваше им и средни пръсти. Той винаги е бил с отвратителен характер, но това вече ми идваше в повече, аз също се притеснявах да не ми кажат да си го взимам. След около 2 месеца го преместиха сам в стая, понеже се караше с другия човек, заради телевизора - баща ми до ден днешен седи на пълна тишина и не ще и да чуе за телевизор. Към момента все още е сам в стая, така му било по-добре, но определено посвикна с жените, въпреки че все още вика по тях от време на време, вече забелязвам, че е започнал да се държи по-добре с тях. Когато не е нервен вече му се разбира доста добре. Смятам, че е период и че би трябвало да премине  и като поосъзнае и приеме нещата.  Той разбира ли те? Говори му на чувство, давай му надежда. Говорът ще се повъзстанови, но винаги ще си остане засегнат, а ходенето зависи от неговата мотивация. Разказвай му за други хора, които са претърпели подобрение. Това например много ободрява баща ми, но е и малко нож с две остриета - например като минаха 6 месеца от инсулта и ми каза "Ето, видя ли никакво подобрение нямам", което реално не е така, но в неговите представи той си беше все така зле както в началото. Аз от самото начало му казах, че говорът няма да му се възстанови както в бил преди, но че със сигурност ще има голямо подобрение и ще се научим да се разбираме - както и стана. Опитвам се хем да му давам надежда, хем да не го залъгвам. До къде сте с раздвижването? Логопед работи ли с него? С баща ми аз го карах в началото да казва азбуката по картона с букеите, които споменах по-горе, после срички и така.
Допълвам относно успокоителните - говори с хосписа, че изришно не желаеш да му бъдат давани такива. Говорих с невролог, при които бяхме на преглед, каза че е абсолютно противопоказно в това състояние. Нямат право да му дават лекарства без твое знание и разрешение. В хосписа, в които го местиш свижданията по всяко време ли са? Колко често ще можеш да ходиш?

Hermione13, благодаря ти, че писа. Като чета виждам много общи неща между твоя и моя баща. Само да попитам баща ти на колко години е и кога и какъв инсулт е получил? Той също започна и да псува жените. Викам си до сега не можеше да говори, а вече почна да псува. Но те пък много чувствителни и трябва да ги успокоявам, че не е лично към тях, и че той е болен човек и не го съзнава. Също се дразни от радио (купихме му, уж да се разнообразява), а преди беше меломан. Сега ще в стая с 1 мъж, доста по-млад от него, пак с инсулт,но останал на легло. Та в стаята има Тв и не знам как ще спогодят.
Относно логопед и рехабилитациите - до сега уж работеше с него една жена, но не знам дали нещо са постигнали. Той често пъти не е в час и не могат да работят заедно..това тя ми каза, и отново, че е прекалено пресен. Говорът му леко се пооправи, но си остава като цяло не разбран. За рехабилитацията - много викаше като го раздвижваха, все едно го бият. Та в това отношение както казах е до седеж в леглото, като ние го изправяме. Я хосписа идвал всеки ден рехабилитатор, но логопед няма.Иначе за посещенията там може сутрин до 14ч. и после от 16ч. до 20ч.
Често пъти някак си не ни обръща внимание..не мисля, че ще успея с картончета с букви, поради тази причина. А и не съм сигурна, дали може да чете и пише. Мислех да му взема магнитна дъска с букви..но то трябва и желание. А той с неговите променливи настроения, най-много и нас да ни замеря с нея...Всеки път отивам при него със свито сърце. Притеснявам се и за децата, че крещи пред тях..но не ни чува като му говорим. Продължава да си маха памперсите, да маже съдържанието в тях..и така..не знам това отминава ли...
П.С. Той в кой хоспис е настанен? И по колко плащате? Благодаря за информацията!
Виж целия пост
# 321

До колкото знам и на баща ми са му давали тези дни като е почнал да буйства - Атракс и Диазепам... Искам да те попитам относно викането...имаш ли спомен колко време продължи това и с какво се успокои?
Със сигурност 6 месеца. Бях чела и тук, че долу-горе като им спрат хапчетата (прахчетата) за инсулта (за оросяването) - Кавинтон и Ноотропил, дето по принцип всеки може да ги пие, а и хора без инсулти пият (свекърите ми също), сякаш по-бързо дойде на себе си. Мисля не си внушавам, защото и други са споделяли.
Не знаеше къде се намира. Често ни обвиняваше, че сме го захвърлили на пътя, че вечер сме го водили в изоставени сгради, болници, гаражи, банки, хвърляли сме го по земята/тревата да спи и т.н. Че не си е вкъщи, че банята е заведение, в коридора е болница, има доктори, сестри... цяла нощ викаше помощ, полиция и изреждаше имена на доктори. Обиждаше, обвиняваше, казваше на хората че го бием, плачеше често и т.н. Много, много трудно беше... физически и психически. Но е типично за хора в това състояние.
Сякаш изведнъж се пробуди. Разбра че е вкъщи, разбра през какво преминава, защото имаше и случаи да се събужда и да не помни какво е било, да се чуди защо не може да мръдне от леглото и т.н.
Иначе всички си ни познаваше, което е голям плюс, защото ако не ни и познаваше, ей тогава просто не знам какво щяхме да правим. Но истории всякакви имаше. Просто изведнъж се пробуди като че ли от сън и постепенно си навърза нещата и спря да говори и прави всички описани по-горе неща.
Виж целия пост
# 322

До колкото знам и на баща ми са му давали тези дни като е почнал да буйства - Атракс и Диазепам... Искам да те попитам относно викането...имаш ли спомен колко време продължи това и с какво се успокои?
Със сигурност 6 месеца. Бях чела и тук, че долу-горе като им спрат хапчетата (прахчетата) за инсулта (за оросяването) - Кавинтон и Ноотропил, дето по принцип всеки може да ги пие, а и хора без инсулти пият (свекърите ми също), сякаш по-бързо дойде на себе си. Мисля не си внушавам, защото и други са споделяли.
Не знаеше къде се намира. Често ни обвиняваше, че сме го захвърлили на пътя, че вечер сме го водили в изоставени сгради, болници, гаражи, банки, хвърляли сме го по земята/тревата да спи и т.н. Че не си е вкъщи, че банята е заведение, в коридора е болница, има доктори, сестри... цяла нощ викаше помощ, полиция и изреждаше имена на доктори. Обиждаше, обвиняваше, казваше на хората че го бием, плачеше често и т.н. Много, много трудно беше... физически и психически. Но е типично за хора в това състояние.
Сякаш изведнъж се пробуди. Разбра че е вкъщи, разбра през какво преминава, защото имаше и случаи да се събужда и да не помни какво е било, да се чуди защо не може да мръдне от леглото и т.н.
Иначе всички си ни познаваше, което е голям плюс, защото ако не ни и познаваше, ей тогава просто не знам какво щяхме да правим. Но истории всякакви имаше. Просто изведнъж се пробуди като че ли от сън и постепенно си навърза нещата и спря да говори и прави всички описани по-горе неща.
Лелее 6 месеца. .Но баща ми не пие ники е от тези хапчета. Приема само Депакин и Аспирин проект. Той е с хеморагичен инсулт. До колкото знам лекарствата са различни при този и исхемичния..
Виж целия пост
# 323
Норчела,
На 68 години е. Първият му инсулт февруари 2017 засегна леко дясната половина на лицето, след две седмици вече нищо му нямаше. Вторият - Март 2017 засегна лява или дясна страна, трябва да погледна, на 5 ден го изписаха ходещ, прибрахме се вкъщи и проблеми нямаше никакви, все едно не е получавал инсулт, казваше сам че му е по-слаба едната ръка. Май 2017 беше третия исхимичен инсулт - в мозъчния ствол.  Обясниха, че това е един от инсултите с най-лоша прогноза. Например е по-лесно да се възстанови ходенето - с движение и упражнения, но гълтането е рефлекс и е много по-трудно да се постигне напредък. Даже ми казаха, че в дългосрочен план гастростомата е най-добрият вариант. Уточнявам, че баща ми все още не може да пие вода и да приема каквото и да е по-рядко от кисело мляко. За говора също ми казаха да не очаквам пълно възстановяване. В началото най-добре овладя псувните и така проговори.. сега ако не е нервен си говори доста разбираемо.
Мереленда, относно успокоителните при баща ми са абсолютно забранени, заради проблема с гълтането - понеже има секрети, хем му е трудно да отхрачи, хем не може да преглътне, а и като цяло се дави често дори и с храна. Невролога, при когото го водих след инсулта, обясни, че успокоителните потискат дишането, а при него това е много опасно, защото се дави. Иначе аз самата го попитах можем ли нещо за нервите да даваме понеже крещи и псува по хората, но отговорът беше категоричен.
За телевизора до ден днешен е голяма борба, в момента е в стая без телевизор и му занесохме един от вкъщи, дума не дава обаче да се пусне. Със "съквартиранта" се караше за телевизията.
Това късане на памперса е ужасно, при баща ми не е имало такива изпълнения, но пак казвам, че той е абсолютно с разсъдъка си. При него избухванията се дължат и на чепат характер, честно казано съм много благодарна на жените, че  проявяват такова търпение, даже бих казала, че много му се връзват на прищявките и съответно напоследък настъпва някакво сприятеляване доколкото е възможно.
Първия хоспис, в който беше е Маринела - 45лв ден - 1350лв на месец - 24 часа мед. сестра, рехабилитатор по 30 Мин на ден и лекар 1-2 пъти седмично - изключително доволна съм, но цената ми беше много висока. След първия месец го преместихме в дом по-близо до нас на цена от 700лв на месец - храненията пак са 4, но мед. лице има само през деня от 7 до към 18:30. Лекар ги посещава по един път седмично средно. Води се дом се стари хора към фондация Свети Мина, в Бояна се намира. Мисля, че не е със статут на хоспис, но все пак има медицински грижа - пускали са му и системи. Относно свижданията - по всяко време са, ходили сме и в 10 вечерта, което ме успокоява и навежда на мисълта, че няма както да крият. При баща ти реално също може по всяко време, освен между 2 и 4, което е супер. Има места с фиксиран 1 час например, което ми се вижда много съмнително. А баща ти къде е?
Пожелавам ти търпение и стискам палци да настъпи подобрение възможно най-скоро! Ако нещо друго те интересува питай Simple Smile
Виж целия пост
# 324
Hermione13, благодаря ти, че ми писа. Някак олеква да се "поговориш" с човек, имащ твоите проблеми. Баща ми от утре ще бъде в Хоспис Дар в  Надежда е. Не е нещо кой знае какво като обстановка, но като грижи по предварителен разговор звучи добре - по 35лв. на ден. Лошото е, че логопед няма там. Но с тази от Кокаляне не са били особено ефективни, защото често не е бил " в час". За посещения..не сме ограничени освен на обед, тогава имат обедна почивка. Днес брат ми като е бил при него само е питал за утре в колко часа ще си ходи. Става ми мъчно..какво ли си мисли,  че къде ще отиде..? На жената, която го обгрижва днес и е викнал силно и направо я изгонил от стаята, а нея я страх да ходи при него..направо нямам думи за тази ситуация. Чудя се в тези хоспис дали ще имат интерес за възстановяване на болните от хуманна гледна точка, или не, за да стоят повече...Като цяло ми е много притеснено..Вече не знам какво да очаквам. В понеделник ще го прегледа невролог да видим какво ще каже. Мисля да му взема орехи, били полезни за мозъка. За сега е това от мен. Пожелавам сили на всички в моята ситуация и скорошно възстановяване на болните ни роднини.
Виж целия пост
# 325
Цитат
мозъкът ни дава възможност да учим и да изграждаме нови връзки на друго място

Ей това не може да разбере майка ми,  като вуйчо ти чака сами да се оправят нещата. Мен пък са ме изтървали при раждането ми, получила съм исхемичен инсулт от удара. Странното е, че са забелязали нещо нередно чак към годинката. След 2 операции на крак и една на ръка, много игра навън, съм си ок. Само ръката е малко кофти.

Какви операции?
Виж целия пост
# 326
Цитат
мозъкът ни дава възможност да учим и да изграждаме нови връзки на друго място

Ей това не може да разбере майка ми,  като вуйчо ти чака сами да се оправят нещата. Мен пък са ме изтървали при раждането ми, получила съм исхемичен инсулт от удара. Странното е, че са забелязали нещо нередно чак към годинката. След 2 операции на крак и една на ръка, много игра навън, съм си ок. Само ръката е малко кофти.

Какви операции?

Имам две операции за удължаване на ахилесово сухожилие и една на ръката, за да мога да си държа палеца извън дланта. Всичко е последици от това, че ме изтърват и са ме хванали за левите крак и ръка. Ударила съм си главата в дясно, до около 14 годишна пиех фенобарбитал, въпреки, че не съм имала припадъци, на всеки 6 месеца ЕЕГ, не трябваше да вдигам висока температура, да се пазя от слънце. Някъде 86-87 ми правиха скенер във Варна, казаха, че от това проблеми няма да имам. Но петното си излиза на ЯМР и е описано като белег от исхемичен инсулт. Била съм 1 месец в кувьоз. Чудя се как родителите ми не са забелязали нищо до прохождането ми.
А сега да похваля мама. От края на декември започна яко раздвижване и вече сама ходи до тоалетната. Това стана, защото най-после, след цяло лято караници, намалиха успокоителните, пиеше по 7 валериана и 1,5 и лексотана. Докато ги пиеше в тези дози получаваше изблици на гняв, страх, халюцинираше (виждаше починали роднини, седели около нея на леглото, в стаята). Вече е доста по-спокойна, но и се появи страх от тъмното. Доста и се вие свят, почти постоянно я боли главата, но бавничко с бастунката ходи Simple Smile Ръката и обаче няма да се оправи, като въженце виси, изобщо никакъв рефлекс няма в нея. Но, слава Богу, проходи. Че както пуши, викам и ще се подпалиш и ще изгориш в леглото.
Виж целия пост
# 327
И аз тук в тази тема се записвам за съжаление. Прочетох половината и ще се върна да прочета и останалото. Моята свекърва в петък 13.04 направи хеморагичен инсулт. Кръвоизлива е спрян, но е в кома и за сега нищо не знаем. Докторите не казват много, не знам какво ни предстои. Моля се да оцелее и възстанови доколкото е възможно. Не знаем какви са пораженията. Няма изкривяване на лицето, това дали означава, че има надежда, ако се събуди да няма парализа ?
Виж целия пост
# 328
На 17.04. майка ми получи тежък исхемичен инсулт. Парализирана е дясната страна, нарушен е говора. Почти през цялото време спи, сънлива е, въпреки, че не е на успокоителни. До този момент състоянието ѝ не се променя. В момента е в реанимация, но в понеделник трябва да я изпишат. Възнамерявам да заплатя седемдневен пакет, за да остане в реанимация и да продължи лечението. След това съм запазила дата за рехабилитация отново в Токуда - 7-дневен е пакета. И след това накъде!?
Въпросът ми е кога става ясно дали ще се повлияе от лечението или не? В Токуда е, на 67 г. Благодаря!
А аз междувременно се връщам да ви чета...
Виж целия пост
# 329
Съжалявам се случилото се.
Ясно кога става не мога да кажа. Баща ми като получи първия си по-тежък инсулт беше в кондиция, знаеше къде е и какво се е случило. Но докато лежа, на 4-ти ден направи инфаркт и го върнаха от оня свят. След този случай не беше в кондиция, не знаеше къде се намира, започна да се губи и да говори щуротии. 6 месеца отне да дойде на себе си. Познаваше ни иначе, но само толкова. Всичко друго беше една каша.
Добро решение си взела да остане още няколко дни. Рехабилитацията е важна и се действа веднага.
След това - според възможностите. Вие да я гледате вкъщи, мед.сестра, жени за гледане, или в специализиран дом. Назад са писали за такива.
Дали и колко ще се възстанови е много относително и различно за всеки човек. И според силата на инсулта, според възстановяването, волята на пациента, дали е с ума си, как приема нещата и т.н.

Didi, какво става при вас?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия