И азе се чудя нещо

  • 2 185
  • 12
Седя си аз така, дебелея си активно и си размишлявам върху разни неща Thinking Когато се разделихме с бившия, Ина беше на 3г и много добре помни всичко. Той я взима чат пат, така че тя е напълно наясно със ситуацията и що е то разведени родители. Сега обаче ще си имам бебе от втория ми съпруг и изведнъж се замислих, че в даден момент ще трябва да му обясня положенито. Просто няма как да не му направи впечетление, че сестричката му си има друг тати и не е със същото име newsm78. Та питам се аз, как според васи би трябвало да се обясни това на другото детенце?
Виж целия пост
# 1
Незнам нистина как би било най добре, Марти също е наясно с що е това разведени родители, но един ден ако има братче или сестриче ще трябва да се обяснява на маника защо има друг тати..не че ти помогнах много но и аз си мисля по въпроса ...може би като порастне достатачно(3-4г) ще му обясниш по същият начин ..поне аз так бих направила
Виж целия пост
# 2
Аз имам 1 брат от втория брак на майка ми и още 2-ма братя от втория брак на баща ми. Ами нищо не са им обяснявали, те израстнаха с това положение и за тях е естествено- кака им има друг/а баща/майка. Осъзнаха реалната ситуация доста големи, когато разбираха много неща вече.
Виж целия пост
# 3
И аз съм си задавала този въпрос,но мисля че с времето ще му намеря отговора.А и дечицата като пораснат ще схванат ситуацията.
Виж целия пост
# 4
Та питам се аз, как според васи би трябвало да се обясни това на другото детенце

....с думи прости и ясни и на подходяща възраст да е детето де Wink!
Умница си ти  Heart Eyes - все ще измислиш нещо  Grinning
Виж целия пост
# 5
ами какво му пречи да му кажеш истината? за него тя няма някакво странично действие - защото ти живееш с НЕГОВИЯ татко... най-много да го интересува предпочиташ ли него или сестричето/братчето...
защо мислите че ще е трудно за малкото дете да приеме истината?  Thinking
най-много да се чувства по-привилигировано - щото си с НЕГОВИЯ татко, а не с ДРУГИЯ...
Виж целия пост
# 6
Ами, аз не виждам проблем, освен в "Седя си аз така, дебелея си активно"  Mr. Green

Сега сериозно Peace
На бебето ще му кажеш когато стане достатъчно голямо да разбира що е това фамилия и бащино име. Когато това стане детето ще е достаъчно голямо да разбира и ще ти е много лесно дя обясниш.
Знам ли,  newsm78 аз поне така бих направила. Определено не бих лъгала или измисляла разни небивалици. Ще си кажа истината. Ще кажа, че преди да се роди, мама е живяла с друг мъж (е, така че детето да го разбере де) и той е татко на голямото дете, но после сме се разделили и сега имам нови двама души които безкрайно обичам..... и все от рода.....
Виж целия пост
# 7
Макар при нас положението да е абсолютно същото (дъщеря ми е от първия брак, беше на 3 години, когато се разделихме и баща й идва да я вижда от време на време) все още не ми се е налагало да обяснявам "защо".
Синът ми (от втория брак) в момента е вече на 3 г. и половина и преди около година, когато вече беше започнал да говори разбираемо, на няколко пъти се подведе по сестра си и нарече първия ми съпруг "тати", но просто му обяснихме, че за него не е тати, а е "Юли".
Той го прие и повече не се е бъркал в това.

Скоро пък твърдеше, че фамилията е като на сестра му (просто си повтаряше в комбинация името и фамилията), но му казахме, че неговата фамилия е друга и той си го прие нормално и започна да си повтаря правилно името+фамилията без да задава повече въпроси.
Поне за мен е още малък да му обяснявам подробности, но и като го гледам, той не проявява интерес. Сигурна съм обаче, че когато започне да разбира и ако запита, ще му отговорим директно и няма да го лъжем.

В интерес на истината, точно заради този момент след развода аз си запазих фамилията от бившия съпруг. Счетох, че така ще е по-добре за дъщеря ми - да сме с еднакви фамилни имена. Впоследствие добавих с тире фамилното име на втория ми съпруг и така имам фамилните имена и на едното, и на другото дете.
Виж целия пост
# 8
Здрасти ти поне си успяла да намериш втори съпруг, ами аз си мисля че на мен никога няма да ми се случи. Дали защото около мен няма подходящ незнам, но имам чувството че всички са еднакви и че никога няма да намеря мъж който да приеме детето ми и да не го пренебрегва, а за второ не мога и да си помисля.
Но мисля, че започвам да свиквам и рано или късно ще се примиря със самотата, аз май сбърках тмата трябваше да търся нещо като жалби или отчаяни родители. Но както и да е надявам се, че твоето дете ще те разбере когато и да го обясниш и по какъвто и да е начин.
Чао и успех Wink
Виж целия пост
# 9
Здрасти ти поне си успяла да намериш втори съпруг, ами аз си мисля че на мен никога няма да ми се случи. Дали защото около мен няма подходящ незнам, но имам чувството че всички са еднакви и че никога няма да намеря мъж който да приеме детето ми и да не го пренебрегва, а за второ не мога и да си помисля.
Но мисля, че започвам да свиквам и рано или късно ще се примиря със самотата, аз май сбърках тмата трябваше да търся нещо като жалби или отчаяни родители. Но както и да е надявам се, че твоето дете ще те разбере когато и да го обясниш и по какъвто и да е начин.
Чао и успех Wink

Я... Сродна душа намерих!
Мила, и аз се чувствам точно по този начин... ама горе с главата...
Виж целия пост
# 10
Ми то и аз така се чувствах! Близо три години си се влачех като парцал и си мислех, че ще си остана самотна майка до края на живота и всички злини на мойта глава са се струпали. Ма не било точно така Grinning И слава богу Grinning Във всеки случай първата крачка трябва да си я направите вие - сиреч да се огледате, да си спомните, че сте страшно готини хора и че живота продължава, със или без муньото който ви е зарязал! После нещата някак си се нареждат от самосебе си в благопрятната посока Laughing
Виж целия пост
# 11
Здрасти ти поне си успяла да намериш втори съпруг, ами аз си мисля че на мен никога няма да ми се случи. Дали защото около мен няма подходящ незнам, но имам чувството че всички са еднакви и че никога няма да намеря мъж който да приеме детето ми и да не го пренебрегва, а за второ не мога и да си помисля.
Но мисля, че започвам да свиквам и рано или късно ще се примиря със самотата, аз май сбърках тмата трябваше да търся нещо като жалби или отчаяни родители. Но както и да е надявам се, че твоето дете ще те разбере когато и да го обясниш и по какъвто и да е начин.
Чао и успех Wink
съжалявам за офф-а
Мила и аз 3-4г докато си нямах никой /дори дете/ си мислех, че вечно ще съм сама...
МИслех си, че ще съм самотна...
Сега с дете и съпруг понякога си мисля някои от старите неща - защото човек може и с мъж до себе си да е самотен - "човек се ражда, живее и умира сам" - това е вярно!!
НО - когато гушна малкия не съм самотна толкова и не съм ссама!
Дано намериш някой да ти дате топлина!
Виж целия пост
# 12
Здрасти ти поне си успяла да намериш втори съпруг, ами аз си мисля че на мен никога няма да ми се случи. Дали защото около мен няма подходящ незнам, но имам чувството че всички са еднакви и че никога няма да намеря мъж който да приеме детето ми и да не го пренебрегва, а за второ не мога и да си помисля.
Но мисля, че започвам да свиквам и рано или късно ще се примиря със самотата, аз май сбърках темата трябваше да търся нещо като жалби или отчаяни родители.
Имам усещането, че си много млада? Я по- бодро, какви са тия  мрачни мисли... стегни се, не се  ДАВАЙ НА ТАКИВА НАСТРОЕНИЯ и всичко ще си дойде на мястото:))
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия