БРЕМЕННОСТ В САМОТА
- Публикувана: 26 май 2008, 22:07 ч.
- Последно мнение: 28 май 2008, 11:52 ч.
# 15
27 май 2008, 16:48 ч.
Аз не разбрах смисъла на темата. 
До колкото разбрах авторът търси да помага на жени, попаднали в такава ситуация.
Виж целия пост
До колкото разбрах авторът търси да помага на жени, попаднали в такава ситуация.
# 16
27 май 2008, 16:56 ч.
Ми на мен ми прозвуча малко кофти, ама днес всичко във форума ме дразни,, така че и аз незнам 
Виж целия пост
# 17
27 май 2008, 22:13 ч.
Четох, четох, и предишната тема изчетох пусната от Сабина (стана ми ужасно мъчно, направо се потресох - но се радвам, че си успяла да го преодолееш! Страшна си!) та не знам и аз какво да кажа по въпроса.
Много едностранчива ми се вижда анкетата. Първо - важно е и как ще забременееш, и от кого, за да направиш избора си впоследствие. В смисъл - може и да е станало насила и т.н.
Пък колкото за подкрепата - сега като се върна години назад, колко ужасно вироглаво магаре съм била. Нито нужда от подкрепа имах, и ремонт правих, и на работа ходих с големия корем и въобще бях едно мъжко момиче и нито за миг не се заглезих и захленчих как искам да ми се купува това-онова, как съм уморена, как не мога да ходя... А е трябвало. И детето го родих сама, а таткото въобще не го беше еня. Един път дойде на свиждане, а аз след секцио, в първия ден, в който можех да ставам го чаках сама и права един час в коридора, защото в реанимацията за родилки не пускат външни лица... А там беше студено и дори нямаше къде да седнеш... Един сандвич не ми донесе дори, закъсня щото бил имал много работа... Добре, че бяха майка ми и приятелката ми, та да не умра от глад.
Когато ни изписаха, акушерката връчи детето на баща ми. Щото той дори на изписването не дойде.
Но пък детето ми даваше сила. И спокойствие.
И ако сега ми се случи да забременея, дори с цената да премина през всичко това отново, ще го родя.
Макар че преди съм се заричала, че няма да го направя
Виж целия пост
Много едностранчива ми се вижда анкетата. Първо - важно е и как ще забременееш, и от кого, за да направиш избора си впоследствие. В смисъл - може и да е станало насила и т.н.
Пък колкото за подкрепата - сега като се върна години назад, колко ужасно вироглаво магаре съм била. Нито нужда от подкрепа имах, и ремонт правих, и на работа ходих с големия корем и въобще бях едно мъжко момиче и нито за миг не се заглезих и захленчих как искам да ми се купува това-онова, как съм уморена, как не мога да ходя... А е трябвало. И детето го родих сама, а таткото въобще не го беше еня. Един път дойде на свиждане, а аз след секцио, в първия ден, в който можех да ставам го чаках сама и права един час в коридора, защото в реанимацията за родилки не пускат външни лица... А там беше студено и дори нямаше къде да седнеш... Един сандвич не ми донесе дори, закъсня щото бил имал много работа... Добре, че бяха майка ми и приятелката ми, та да не умра от глад.
Когато ни изписаха, акушерката връчи детето на баща ми. Щото той дори на изписването не дойде.
Но пък детето ми даваше сила. И спокойствие.
И ако сега ми се случи да забременея, дори с цената да премина през всичко това отново, ще го родя.
Макар че преди съм се заричала, че няма да го направя
# 18
28 май 2008, 07:14 ч.
И аз ще кажа че зависи как си забременяла и от кой.
В една ситуация бих го отгледала сама, а в друга без да се замислям бих направила аборт.
Нещата са много индивидуални, не могат да се унифицират.
И аз не разбирам идеята на авторката Иска да помага на майки от форума или иска да помага на майки с инфото от форума? 
А и до колкото знам има доста агенции, психолози и т.н. изкарващи си хляба точно с тази дейност.... Ако наистина искаш да помогнеш започни работа в социалните или в агенция или завърши психология.... така ще си по-полезна. С информация събрана от тук от там няма да помогнеш, можеш само да навредиш - съвсем несъзнателно.
Виж целия пост
В една ситуация бих го отгледала сама, а в друга без да се замислям бих направила аборт.
Нещата са много индивидуални, не могат да се унифицират.
И аз не разбирам идеята на авторката
Иска да помага на майки от форума или иска да помага на майки с инфото от форума? А и до колкото знам има доста агенции, психолози и т.н. изкарващи си хляба точно с тази дейност.... Ако наистина искаш да помогнеш започни работа в социалните или в агенция или завърши психология.... така ще си по-полезна. С информация събрана от тук от там няма да помогнеш, можеш само да навредиш - съвсем несъзнателно.
# 19
28 май 2008, 11:52 ч.
И аз бременях сама, но при мен това беше мой, съзнателно направен избор.
Истината е, че се чувствах по-добре от колкото с първата бременност, която споделях с таткото.
И бебо си родих сама, а таткото беше с мен, когато раждах брат му.
Нищо ми няма, нямам никаква травма, а и нямам нужда от помощ
Имам нужда от финансова подкрепа, но едва ли авторката ще ми удари едно рамо... или?
Виж целия пост
Истината е, че се чувствах по-добре от колкото с първата бременност, която споделях с таткото.
И бебо си родих сама, а таткото беше с мен, когато раждах брат му.
Нищо ми няма, нямам никаква травма, а и нямам нужда от помощ
Имам нужда от финансова подкрепа, но едва ли авторката ще ми удари едно рамо... или?
Препоръчани теми