Трепва ли му на таткото, за детето

Когато моите деца паднеха,аз започвах да се смея и да ги окуражавам.Ти пък с тази истерия да не мислиш,че много им помагаш.Мисля,че "таткото" си е в реда на нещата.

При нас таткото е "паниката"  . Всяка цицина е комоцио, всяка синка на крака е съмнение за счупен крак  .
До човек си е, аз съм  много по-спокойна и не съм черногледа, а си обичам децата и се грижа за тях  .

Е, аз пък не съм от най-спокойните, но с децата съм желЕзна! И при нас е така, както го описва Ellipr.Трепва ми, разбира се, при това даже много ми трепва, но никога не съм се шашкала видно. Никога. Докато той...не дай си, Боже някой да падне или да направи нещо по-опасно...Подскача и много се притеснява. Децата ми, например, (не че е лошо, даже напротив), откакто са се качили още на колелцата с трите гуми карат с каски и това не подлежи на коментар, но идеята не е моя, а негова. В интерес на истината, почти всеки в квартала ме е разпитвал защо моите деца карат колело с "тия неща по главите си"-единствените са )
...Но, по принцип, съм съгласна напълно с Ellipr-наистина си е до човек и темперамента му или, както в нашия случай, до нагласата. Аз съм се научила да не реагирам когато някой падне или нещо друго стане. В момента, в който се случи, запазвам самообладание и съвсем спокойно изтупвам панталонки, почиствам рани, превързвам или каквото там...После мога да си поплача пред някой, та да ми олекне, защото ми става мъчно или пък се успокоявам, от само себе си, виждайки, че няма нищо страшно като последствия...Но после, не пред тях. Знам, че няма нищо по-неподходящо от това да подскачам и да се ошашквам като стане нещо. Само вредя, с нищо не помагам и повече се притесняват децата, като видят, че съм по-уплашена и от тях. Гушвам ги, успокоявам ги, но спокойно. Това, забелязала съм, най-помага...И не мисля, че е до "татковци" и "майки". Не мисля, че е свързано изобщо с пола...

Трепва му разбира се, но и нашият татко не създава паника. Може би защото разчита повече на мен. Миналата година се случи така, че мен ме нямаше и детето се разболя. За един ден ми звънна около 20 пъти.

Еее все едно пишеш за нашият татко Аз му завиждам на "биволското"спокойствие!Когато сьм го питала:"Ти защо така не реагираш,като мен?",той ми отговаря:"Аз не показвам ,а го доказвам!"

У нас сме обратното. Не, че не я обичам, не че не се притеснявам, не че не ми трепва, но просто реагирам спокойно като стане нещо, докато той направо откача

 Обратният вариант е много по-неприятен и изнервящ.И в двата случая бащите се притесняват за децата, просто реагират различно.
 

Трепва му, но не го показва в критични моменти. При положение, че аз съм притеснена поне той да е хладнокръвен. Случвало да съм много паникьона за здравето (заради нещо много сериозно) на някое от децата и той е поемал пълна отговорност (в някоя разправия с лекар), защото е бил хладнокръвен и е потиснал емоциите с цел да реши проблема. Досега не е грешил и съм му много благодарна. (да е жив и здрав!)

Не виждам с какво притеснението помага на детето. Нали се сещаш, че след като е паднало дали ще тръгнете веднага или след 2 минути не е толкова важно. По-важно е било да го гледате да не падне. Не виждам причина да се драматизира излишно, това са деца, нормално е да падат. И аз се ядосвам, когато чакам да се облечем, за да излезем, но определено това не значи, че той е по-малко заинтересован от дъщеря ми.
В интерес на истината аз не се трогвам от синините, паданията и др.под. Хубавото е, че и дъщеря ми не се притеснява особено. Мисля, че два или три пъти досега е заплакала от падане. Радвам се, че има висок праг на болка. Не виждам причина да се притеснявам от нещо нормално.

Аз съм хладнокръвната, което не означава, че не ми пука, напротив, така по-трезво гледам на нещата.  Болести досега не са ме притеснявали, но пък и не са боледували сериозно. Действително притеснена бях след едно падане, когато спря да си ползва ръката.  Оказа се само навяхване.

На мъжа ми му "трепва" в крайни ситуации.
Обаче това е добре. НЕ може да се тресе при всеки сопол на детето. При наранявания е много адекватен. На секундата сме се озовали в "Пирогов".
Но когато не вижда кръв и травми, някак си изглежда доста хладнокръвен. Не е от липса на любов, така са устроени мъжете. И по-добре, нали ние сме за това - да се паникьосваме.

И ние си имаме тати-спокойствие.Блазе му!

И при нас таткото е спокойният, а аз 

ceceyy представяш ли си ситуацията, ако и той започне да подскача за всяко спъване на детето и да кърши ръце при всяко закашляне? 

Радвам се, че съпругът ми запазва хладнокръвие, когато аз съм паникьосана и не на себе си.Поне един трезвомислещ и адекватен на ситуацията да има.  
Често неговото спокойствие вдъхва  кураж и увереност и на мен.
Сигурна съм, че му пука за сина ни, сигурна съм, че го обича безкрайно, сигурна съм, че също се тревожи за него, просто е с различен темперамент. Той е спокоен и уравновесен, а аз прекалено емоционална-затова и реагираме по различен начин.