"Вие бедни ли сте?"

Веднъж тук споделих, как "новата дограма" била също критерий. 
Синът ми е на осем, но сме си говорили много по тези въпроси в ДГ и той също реагира от няколко години така:  на такива питанки.
Едно хлапе, V клас, веднъж му казало "Вие май сте богати колкото нас.", това е явно важно за онова дете. С другите си приятелчета такива теми не се обсъждат с интерес. Те се вълнуват от топката, от жомашката, от правенето на къщички в гората /с картони/, от сладолед /за това всеки родител отделя без затруднение/, от катеренето по сливата, от някоя игра на компа /този комп е на различна стойност в различните къщи, важното е обаче да може да се играе любимата игра/, от това, дали телефонът работи, за да се обади или да го намерят /цената е без значение, щом върши работа/. Цени на вещите за послужване не се обсъждат много, но вероятно това е при "неговите" деца. Средата е много важна и при хлапетата. Лично аз не харесвам меркантилните такива, чиито вълнения са свързани предимно с паричната равностойност на поредната покупка. Често това се случва при липса на други интереси и ценности. Иначе синът е добре запознат с доходите ни, моите и на съпруга ми, държи си устата затворена дори пред близки, предупреден е, не му съставлява трудност. Предпочитам да е в тези неща, за да има реална представа. Не мисля, че му е вредно да цени трудът, възнагражданетие, което се получава срещу същия, това го стимулира да работи и в момента. Нищо, че е само на осем.
Надделяване и победители в такива състезания няма. Важно е децата да се възпитат в посоката, че винаги може повече, по- добро, по- скъпо и т.н., но че това най- често не е нужно. Както и да си подбират среда според техните интереси и да им се създават овреме такива.

Никога не говоря с детето за пари, това ми е принцип. Малък е още, твърде малък, за да разбере. Ако не желая да му купя нещо, обяснявам защо го смятам за излишно и непотребно, а не се измъквам с класическото "нямаме парички" Думите беден и богат не ги знае още, никога не сме ги коментирали.
А това девойче...горкото...явно в такова семейство расте...щом отсега ценностната й система е ориентирана към имането на някакви неща и оттам преценка за това какви са хората...лоша работа
За спестяването на надпреварата...мисля, че е неизбежно. Знам, че след 2-3 години ще започне да ме врънка за това-онова. Честно казано, не смятам да го лишавам от нищо, но искам да го карам да си заслужи скъпите вещи. Ако иска хубав лаптоп - добро държание, помощ вкъщи, добри оценки. Ако иска нов гсм - нещо друго. Абе да разбере, че хубавите неща се печелят - в неговия случай още не с работа, но с нещо, все пак Ще се постарая да не му давам всичко на готово, защото накрая ще имам най-вероятно едно пълнолетно нищо и половина, да не дава Господ

За съжаление тази ситуация не е изключение.Не мога да разбера каква е тази мания сред децата да се питат едно друго :"ти какво имаш " и т. н..например децата в градината на дъщеря ми и се подиграват,че не и купувам кукла барби,разни детски лаптопи и кукли на уинкс и други подобни неща.Засега успявам да и докажа ч,че книжките са най-хубавото нещо и че няма по-добър приятел от книгата.Знам че на някои ще им се стори твърде глупаво и старомодно на фона на масовата истерия от играчки,но за мен е така.И аз се тревожа дали ще успея да и внуша ценностите на които мен са ме учили ,носъм все по песимистично настроена като гледам заобикалящият ни свят.за мен нещата стоят така-родителите нямат време за децата си и с купуването на скъпи играчки и телефонни апарати по някаккъв начин изкупват вината си.Моля никой да не се засяга от моето мнеие.Не целя да обиждам никого.

Според мен е голяма простотия да "си вреш носьт в чуждата паница",а и да парадираш с злато,комп,GSM и т.н.Уважавам хора с пари,които си мьлчат и не го показват.

Този въпрос не съм го чувала още в обкръжението на сина ми или подобни.
При нас актуалните теми са: Ти имаш ли си гадже? за дисковете на Ю ги Йо и пр.

Но съвсем ясно си спомням, че ние -аз и сестра ми едно време тормозехме майка ми с този въпрос.
Мисля, че това е по-мъчително за родителите.

При нас гледам също още от деца са "марково" ориентирани. Не zнам питат ли богат ли си или не, но марковите неща са куул ...
Сред колегите си гледам строят все големи и нови къщи, не купуват апартаменти или на старо ... е да иzплащт ги по 40 години , но ...
Моят начин на действие е ... детето ходи с каквито дрехи има в гардероба, а те чЕсто са купени на 2 ра ръка или на раzпродажба. ЗА мен дрехите не са иzраz на нещо съществено. Вzехме апартамент , неголям но достатъчен, не сме сторили къщи и пр. , но пък нямаме zадължение към банка и не плащам лихви на никого . За сметка на това пътуваме много в раzлични държави, правим си стойностни ваканции , детето ходи по няколко пъти годишно на море, до Бъгария и си поzнава всички роднини и учи много неща, каним много гости . Поне на 2 месеца веднъж някой пътува насам , уикендите сме на планина, имаме целогодишни карти zа басеини, zоопаркое , паркове. Имам въzможност да zапиш детето на курсове по английски, муzика , рисуване и еzда и zимната ваканция да иде на ски, посещава една от най добрите ясли и е спокоен и му харесва ... Та с 2 думи рипа ми гъzо дали например Магдалена е с блуzка Есприт, а моя ходи с дрешка 2 ра ръка и на Магдалена майка и дали носи перлени обеци, но живее под наем . И като ги гледам хората в първия момент може да се пообъркат от външния вид, но доста бърzо влиzат в час като се zаговорим. 
По повод zа това как се чувства детето, ако ценостите на връстниците не съвпадат с нашите . Ами zа сега не обръща внимание, но смятам да му съzдам доста интереси и zанимания, като намеря средта която му допада и zаниманията в които участват повечЕ деца с подобни раzбирания. Ако на курса по еzда вниманието е насочено към парцаляци ще го zапиша на друго място. Ако смята вместо да учи английски да си гледат ГСМ ите ще иде в друго училище и така.

И моят син се е интересувал от паричното ни състояние и на това на хората около нас. Аз се втрещих когато за пръв път повдигна темата. Сега вече приемам въпросите му, обяснявам, че това кой колко пари изкарва не го определя като човек или приятел.
И аз като авторката на темата имам различна представа за това, какво е необходимо да се купи на едно дете (или респективно в семейството). На никого не дължа обяснение за изборът си.
Ама какво се очудваме, че децата задават такива въпроси, като например собствените ни родители (поне в моят случай) ни искат едва ли не фиша за заплатата.

Децата живеят на същата планета като възрастните. Хваща ги същата мания като на възрастните. Не ми харесва децата да си харесват приятелите по материално и социално положение.
Нашите деца не знаят точно какви са ни доходите, а и това не е тяхна работа. Имало е моменти на сравнения - защо ние имаме/нямаме това, а други имат/нямат онова. Говорим си за тези неща с идеята да разберат, че за различните хора количеството пари Х може да се изхарчи за едно или за друго (например да си купи нов телефон или да запише курс по танци) и как всеки от нас преценява кое му е по-важно.
Засега рядко се е случвало някой да ги пита богати ли са или бедни, може би са извадили късмет с децата, с които се срещат обикновено и с които ги свързват всякакви други неща, но не и парите.

Мисля,че децата трябва да знаят стойността на парите.Как се изкарват,и че нищо не пада даром от небето.Големият ми син /19 г./ миналото лято си намери работа за 2 месеца като охрана в един супермаркет,защото искаше нов телефон.Казахме му,че ако изкара поне половината пари,ние ще доплатим.Малкият ми син /11 г./ искаше колело с не знам колко скорости.Цялата минала зима спестява пари,пролетта ходи да помага на дядо си да берат череши и с малко наша помощ купихме колелото.Тази година сменихме компютъра с по-нов пак по тяхно желание и с тяхно участие.Можем да си позволим тези разходи,защото не са деца които постоянно искат нещо,но мисля,че е добре да знаят кое колко струва и какво струва на едно семейство да го осигури.

Задаван ми е този въпрос-"Ние бедни ли сме?" Тя още не може да прецени кои дрехи са маркови и дали компа или телевизора са скъпи. Но хубавите и по  качествени  играчки ги разпознава. И  ако поиска нещо , което няма и аз откажа е  задавала този въпрос.

Ами дечицата са проекция на семейната си среда и обществото като цяло...Каквото ни обществото - такива и децата в него

С тази идея, Красимира, в нашето семейство по тези въпроси се говори с детето /голямото/ така, както се обсъждат всички други важни неща. Но това си остават наши, семейни разговори.
Най- доброто за синовете ми е да съзнават, че само по себе си богатството, респ. бедността зависят основно от тях самите и това е редно да се научи рано. Освен това така ми е по- лесно да откажа покупка, ползвам реални аргументи, истинските такива, които си важат и за нас, възрастните.
Когато бях още ученичка и исках нещо скъпо бях своевременно научена, че за да имам нещата, които искам, трябва да работя повече. Ако пък не ми се работи, то е по- добре да сведа и желанията си до по- малки висоти. Хареса ми тази практика и я прилагам към детето, живот и здраве ще я приложа и по отношение на второто.

Да , добре е да се дава правото на иzбор и решение на децата, докато аz май не успявам и тук бъркам. Някак си ми е по лесно да рпавя нещата както аz мисля zа правилно. Хм . ще опитам да приложа някой от вашите варианти 

Аз пък не виждам нищо лошо в това, детето да знае, че има бедни и богати хора. Надявам се някой ден, да науча дъщеря ми, да помага на хората, които са в по-лошо материално състояние от нея. Не мога да си затворя очите и да кажа, всички сме равни.
Има много богати хора, има и много бедни хора. Това е действителността.
Никога не бих казала, ако еди кой си няма компютър, значи е беден, или ако дрешките му не са маркови, значи няма пари. Както и не бих казала, еди кой си има еди какво си, значи е много богат. Аз ценя хората спрямо това което имат в главата, а не в джоба.
Не бих се обидила, ако някой каже, ама вие нямате еди какво си, значи сте бедни. По-скоро бих обяснила, на върпосния човек, че ние може да нямаме това, но пък имаме друго (било материално или духовно)
Въпросите, които детенцето е задало, наистина може да са продиктувани от приказките на възрастните.
 Не мисля и да обсъждам материалното ни положение пред децата преди да разбират, още по-малко пък чуждото материално състояние! Нито деля детето си от дечица от семейства  в по-лошо материално състояние. Напротив.
Аз също си имам виждане по някой въпроси. Няма да купя на детето гсм, до определена възраст, не защото нямам възможност, а защото не смятам, че и е необходим. Не смятам да купувам купища дрехи, и то маркови, на дете, което ги израства за няколко месеца. Купувам това което и е необходимо. Имам си становище и по въпроса, колко и защо да давам джобни. Не давам на детето определени храни по същата причина, защото аз така преценявам. И това, че майката, която блъска шоколад в ръцете на дъщеря ми обяснява, че това е тоблерон, също не ме впечатлява. Надявам се детето винаги да има това от което има нужда, и не смятам да прекалявам, не искам да възпитам глезанка, която знае че всичко и е позволено и може да има всичко. Пък другите ако искат да мислят че сме бедни.