По телефона

  • 5 396
  • 79
Наложи ми се тези дни да се обаждам на
някакви служби в София. Първо, никой не
се представи, като вдигна телефона, пък и
май се изненадаха, като аз си казах името.

Навсякъде ли е така - този, който вдига телефона,
да не се представя, а да смята, че едно "ало" или
"да" са достатъчни? Представяте ли се, като вдигате?
Представяте ли се, като се обаждате?
Или се провежда следният диалог:
- Да.
- Иван?
- Няма го.
Фрас.
Без "Добър ден!", "ако обичате", "бихте ли...", "Дочуване"...

Как общувате по телефона вие?
Виж целия пост
# 1
Ползваме като телефон стария на Евромебел.
Ако някой чете, да го сведе до знанието на компетентните лица от въпросната мебелна къща, които явно нямат желание да си актуализират инфото във Соф справки.
Вдигам телефона и казвам "Еди коя си организация, добър ден!"
А те ми казват без добър ден и каквото и да било: "Оня диван, на Версаче, колко струва?"
За какво си говорим....
Виж целия пост
# 2
Аз рядко вдигам телефона, но, ако се случи, казвам името на фирмата и се представям по длъжност.
Ако ми прехвърлят разговор, задължително се представям и по име.
Когато аз търся някого, се представям задължително. И питам с кого говоря. Рядко се случва да не ми отговорят.
Виж целия пост
# 3
Директният ми служебен телефон е близък до този на таксиметрова компания. Често се случва да ми поръчват такси, въпреки че предварително съм се представила. Задължително се представям и когато търся някого.
Виж целия пост
# 4
Винаги когато вдигам телефона казвам.Еди коя си фирма е добър ден,какво обичате,или кого търсите?
Когато аз звъня винаги поздравявам и казвам какво точно търся и ме интересува.
Но много често съм попадала и на такива хора за каквито говориш.
 А много мразя когато някой звъни и ме попита: Ало кой се обажда?
Виж целия пост
# 5
Не се представям като си вдигам телефона. Вярно, служебен е, но го няма упоменат на публично място, поради което съм приела, че който го има, търси точно мен или е бил насочен от секретарките към мен, с две думи - знае ми името Grinning
Виж целия пост
# 6
Когато се обаждам винаги се представям, след като кажа Добър ден. Автоматично го правя, като през това време мисля за следващата си реплика. Обикновенно уточнвам Обаждам се във връзка с.....
Много мразя по ТВ в директно предаване да чуя "Алооооо, обаждамЕ се от еди-къде-си- .....".
Когато вдигам служебен телефон казвам името на фирмата, не и моето, не знам защо. Може би защото е прекалено дълго, защото говоря предимно с хора, с които вече съм контактувала, с непознати първо минаваме през епистоларната форма. Или просто навик.
Личния си телефон понякога също вдигам с тъпото ****банк, смеят ми се отсреща, и аз се смея Laughing Навик, какво да се прави.
А, да. Случвало ми се е и вместо *****банк да кажа КАнал 8, без никога да съм работила в Канал 8. Оттогава внимавам какво си мисля докато говоря по телефона.
Виж целия пост
# 7
   Винаги, когато вдигам телефона представям фирмата.
Когато аз пък звъня, освен че се представям намирам за уместно да попитам и дали е удобно в момента.
Мои колеги  са намирали за смешно, че поздравявам във всяко такси, че казвам благодаря в магазините.
За съжаление все още имаме да учим елементарни взаимоотношения в общуването.
Виж целия пост
# 8
Наложи ми се тези дни да се обаждам на
някакви служби в София. Първо, никой не
се представи, като вдигна телефона, пък и
май се изненадаха, като аз си казах името.
Изненадващото е, че изобщо са ти вдигнали.
Виж целия пост
# 9
Когато звъня поздравявам, питам за фирмата и конкретен човек, съответно после казвам коя съм. Спестявам им един вид въпросите.
Опитвам се да говоря ясно, за да не се налага да се питаме: А, какво, ъ, не чух, пак ...  моля, не ви разбрах.
Много често се случва да не успея да чуя с кого говоря, не понеже съм глуха или несъсредоточена, а понеже се мънка.
Аз говоря бързо по принцип, конкретно по телефона го избягвам.
Виж целия пост
# 10
Директният ми служебен телефон е близък до този на таксиметрова компания. Често се случва да ми поръчват такси, въпреки че предварително съм се представила. Задължително се представям и когато търся някого.
А на мен личният ми номер е подобен на таксиметраджииска компания от Монтана. Като вдигна направо казвам  " Не съм такси компания" когато ме търси непознат номер. А понякога става сконфузно, защото може и някой мой познат да е Embarassed Но не им се представям, омръзнало ми е да обяснявам надълго и нашироко, как така не съм такси диспечерка Joy
А когато звъня по фирми и служби задължително се представям, но от ответната страна никога няма отговор (представяне). Не знам защо, явно и на тях име омръзнало.... Joy
Виж целия пост
# 11
Да, навсякъде е така, ако се представиш веднага ставаш съмнителен.
Изключвам разбира се служебни разговори, главно в и с недържавни институции. .
Държавните служителки не си правят труда, защото освен, че те колят и бесят, ти им досаждаш в работно време.. Laughing
Виж целия пост
# 12
Ох, ох, умирам да се представям.  Joy Първо, името ми звучи едно такова важно, тежко.  Mr. Green Второ, го казвам още по-важно и тежко. Трето, реакцията винаги е изумено мълчание, пълно сащисване.  Joy (Заради това го правя, разбира се.  Mr. Green). Усещам от другата страна как човекът се паникьосва: "Коя е тая, бе! Защо си казва името! Защо!Ох." Joy Joy Joy А ти се обаждаш да питаш, да речем, защо са спрели тока в квартала.  Whistling
П.П. Искам да отбележа, че повечето хора се сащисват на елементарни изрази от типа на "моля", "благодаря", "бихте ли" и загубват ума и дума. Просто не са научени (а и не са си дали труда да научат, което е трагично). 
Виж целия пост
# 13
Ефектът е такъв , да. "Олеле, явно нещо трябва да ми говори това име" Laughing
И в изумлението си, вземат, че и те се представят...
Виж целия пост
# 14
Когато вдигам служебния тел. винаги казвам името на фирмата, своето -не.

На домашния -не, там рядко ме търсят  Simple Smile.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия