Правя това предложение с цел да подобрим условията за отглеждане, възпитание и оразование на децата ни, с цел да ги подготвим за комкурентната среда, в която ще живеят след 10, 15 години и ще трябва да се борят с техни връстници от Европа. Предлагам тези неща защото:
1. Даваме децата в държавните детски градини и училища на ОТГЛЕЖДАНЕ, а не като място за формиране на подходящо възпитание извън домашното, място за доразвитие и дооформяне на ценностната им система, място за създаване на навици за общуване и поведение и много още други необходими качества и не на последно място – обучение и образование , научаване да мислят, да оценяват, да учат, да сравняват, да анализират и да вземат решения ... Все важни за живота качества
2. Голямият брой деца в групата не позволява нещо повече от ОТГЛЕЖДАНЕ. Персоналът е предимно от по-възрастни жени, с опънати нерви, които наричат децата ни с меко казано обидни думи. Не са изключения и случаите на удряне на дете. Заплатите – ниски, не могат да задържат млади и образовани хора в системата– какво да очакваме? „Минимум 25 деца в група” ми каза директорката на ОДЗ-то, в което е приет сина ми. Огледах помещението. На това пространство те не могат да ДИШАТ, а камо ли да искаме нещо повече.
3. За работещи родители, които нямат баби и дядовци (а дори и да имат) учебното заведение трябва да предлага всичко: от подходящата среда, през възпитанието и обучението, до спорта, езиците, изкуствата, шаха ... ДА можем да ги водим на тези занимания и ние, допълнително, след детската, НО питам, времето след 18.00ч. не е ли по-ценно за общуване с детето, за време със семейството, за излети и почивка. А ако децата са две и повече и са с различни интереси и наклонности ??? Т.е. тгрябва да им осигурим всичко необходимо през „работно време”.
4. Частните учебни за ведения покриват голяма част от тези изисквания, но можем ли да си го позволим финансово??? Повечето от нас – НЕ. Едната крайност е 40 лв./мес., а другата – 540 лв./мес. Трябва ни нещо по средата.
Поради всичко това, предлагам:
1. По финансовата част: да се намери законен начин за плащане на такси от поне 200 лв./мес – за учебни материали, за ремонти, за по-модерни играчки, за транспорт, за всичко, което бихме искали за децата си. Вкл. смея да предложа – за доплащане труда на учителките и за увеличаване на броя им.
2. Да се въведе принцип на подбор при сформиране на групите на на база местоживеене или чий сървър е по-бърз, а на базата на „изпит” за установяване на интелектуалното и умствено развитие на детето, за деца със склонност към спорта или за изявени бъдещи дейци на културата и изкуствата. Това са качества, които си личат от най-ранно детство и трябва да създадем подхоряща среда за доразване потенциала на изявените. Има достатъчно разработени тестове, имаме достатъчно добри детски психолози, които могат да преценят тези неща.
3. Не на последно място, да се измисли система за предотвратяване на злоупотребите и опрпчаване на тази практика. Казвам го, защото, въпреки единната система за записване на децата в детските градини, след третото класиране ще можете извънредно да запишете детето си там, където искате след личен разговор на 4 очи с директорката. Резултатът – повече записани деца, много над норматива. Аргументите – минаваме на делегирани бюджети и получаваме пари в зависимост от броя на децата.
ОБОБЩЕНИЕ: Да има „ИЗБРАНИ” детски заведения с поносими такси и такива, за всички останали, които по една или друга причина не одобряват ранното инвестиране в образование, или нямат възможност, или детето просто още не се е изявили и развило своите способности. Това не е дискриминация, а опит да поставима началото на една образована, възпитана и творяща средна класа в България, способна да се конкурира на Европейско ниво със своите връсници. Ако ние от рано създадем навици за учене, мислене, комуникации, толерантност и др., в бъдеще ще берем плодовете на цялата нация.
Нека , освен това, всеки има право на избор в зависимост от собствените си разбирания за живота. Някои смятат, че трябва да се инвестира в образование след 4-ти клас, други – след седми, а трети – за гимназия и висше образование. Други пък предпочитат да водят децата си сами в различни школи. Т.е. всеки, според собствените си възгледи да определи бъдещето на детето си (доколкото това зависи от нас). Сигурна съм, че ако има такива детски градини и училища за „ИЗБРАНИ” (в добрия смисъл на думата), дори и с по-високи такси, много от нас ще се пробват, най-малкото за да установят нивото на детето си спрямо неговите връсници.
БЛАГОДАРЯ за всички конструктивни критики на моята теория, както и на тези, които одобряват идеята.
Виж целия пост
1. Даваме децата в държавните детски градини и училища на ОТГЛЕЖДАНЕ, а не като място за формиране на подходящо възпитание извън домашното, място за доразвитие и дооформяне на ценностната им система, място за създаване на навици за общуване и поведение и много още други необходими качества и не на последно място – обучение и образование , научаване да мислят, да оценяват, да учат, да сравняват, да анализират и да вземат решения ... Все важни за живота качества
2. Голямият брой деца в групата не позволява нещо повече от ОТГЛЕЖДАНЕ. Персоналът е предимно от по-възрастни жени, с опънати нерви, които наричат децата ни с меко казано обидни думи. Не са изключения и случаите на удряне на дете. Заплатите – ниски, не могат да задържат млади и образовани хора в системата– какво да очакваме? „Минимум 25 деца в група” ми каза директорката на ОДЗ-то, в което е приет сина ми. Огледах помещението. На това пространство те не могат да ДИШАТ, а камо ли да искаме нещо повече.
3. За работещи родители, които нямат баби и дядовци (а дори и да имат) учебното заведение трябва да предлага всичко: от подходящата среда, през възпитанието и обучението, до спорта, езиците, изкуствата, шаха ... ДА можем да ги водим на тези занимания и ние, допълнително, след детската, НО питам, времето след 18.00ч. не е ли по-ценно за общуване с детето, за време със семейството, за излети и почивка. А ако децата са две и повече и са с различни интереси и наклонности ??? Т.е. тгрябва да им осигурим всичко необходимо през „работно време”.
4. Частните учебни за ведения покриват голяма част от тези изисквания, но можем ли да си го позволим финансово??? Повечето от нас – НЕ. Едната крайност е 40 лв./мес., а другата – 540 лв./мес. Трябва ни нещо по средата.
Поради всичко това, предлагам:
1. По финансовата част: да се намери законен начин за плащане на такси от поне 200 лв./мес – за учебни материали, за ремонти, за по-модерни играчки, за транспорт, за всичко, което бихме искали за децата си. Вкл. смея да предложа – за доплащане труда на учителките и за увеличаване на броя им.
2. Да се въведе принцип на подбор при сформиране на групите на на база местоживеене или чий сървър е по-бърз, а на базата на „изпит” за установяване на интелектуалното и умствено развитие на детето, за деца със склонност към спорта или за изявени бъдещи дейци на културата и изкуствата. Това са качества, които си личат от най-ранно детство и трябва да създадем подхоряща среда за доразване потенциала на изявените. Има достатъчно разработени тестове, имаме достатъчно добри детски психолози, които могат да преценят тези неща.
3. Не на последно място, да се измисли система за предотвратяване на злоупотребите и опрпчаване на тази практика. Казвам го, защото, въпреки единната система за записване на децата в детските градини, след третото класиране ще можете извънредно да запишете детето си там, където искате след личен разговор на 4 очи с директорката. Резултатът – повече записани деца, много над норматива. Аргументите – минаваме на делегирани бюджети и получаваме пари в зависимост от броя на децата.
ОБОБЩЕНИЕ: Да има „ИЗБРАНИ” детски заведения с поносими такси и такива, за всички останали, които по една или друга причина не одобряват ранното инвестиране в образование, или нямат възможност, или детето просто още не се е изявили и развило своите способности. Това не е дискриминация, а опит да поставима началото на една образована, възпитана и творяща средна класа в България, способна да се конкурира на Европейско ниво със своите връсници. Ако ние от рано създадем навици за учене, мислене, комуникации, толерантност и др., в бъдеще ще берем плодовете на цялата нация.
Нека , освен това, всеки има право на избор в зависимост от собствените си разбирания за живота. Някои смятат, че трябва да се инвестира в образование след 4-ти клас, други – след седми, а трети – за гимназия и висше образование. Други пък предпочитат да водят децата си сами в различни школи. Т.е. всеки, според собствените си възгледи да определи бъдещето на детето си (доколкото това зависи от нас). Сигурна съм, че ако има такива детски градини и училища за „ИЗБРАНИ” (в добрия смисъл на думата), дори и с по-високи такси, много от нас ще се пробват, най-малкото за да установят нивото на детето си спрямо неговите връсници.
БЛАГОДАРЯ за всички конструктивни критики на моята теория, както и на тези, които одобряват идеята.
Вече ще отсяваме елита от простолюдието още от тригодишна възраст, че и по-рано. Възоснова на какво - психологически тестове... Уважавам психологията, но това е вероятно най-субективната наука на света и използването на такива тестове за други цели, освен диагностично-терапевтични, според мен е нарушаване на човешките права. В сравнение с тази идея чистата арийска раса ще започне да ми се струва направо почиваща на сериозни научни доказателства...
Освен това децата там имаха допълнителни занимания срещу заплащане по приложни изкуства, танци, бойни изкуства, плуване, футбол, почти всеки месец идваха различни артисти и им изнасяха представления, всяка зима им се организираха ски ваканции. По мои наблюдения голяма част от редовното им обучение беше в игрова форма, нищо че повечето учителки бяха около и над средна възраст. 
в групата.