Как да се отърва от приятелката си?
С приятелката ми сме заедно от няколко години. Но моите чувства се промениха с времето. Изневерявах й, a тя ме хващаше и прощаваше и аз пак така. Тя не харесва майка ми, а аз искам те да се разбират и да живеем заедно. Но нито едната нито другата са склонни към компромис. A аз съм между чука и наковалнята и изневерявайки разпускам. Разбирам, че все повече започвам да приличам на баща си, а бях свидетел как той малтретираше майка ми. Приятелката ми ме обича, а аз я наранявам постоянно. Допускам майка ми да се меси между нас, а тя има власт над мен. Разбрах за себе си, че не мога да бъда само с една жена и не искам да имам семейство - жена деца и т.н. т. А приятелката ми вече ходи да си прави изследвания и настоява за деца. Как да й го обясня, че не съм готов, страх ме е дори и от себе си. Все пак едно дете е отговорност, а аз все повече заприличвам на баща си. Крещя постоянно, наранявам я, виждам я как плаче и как въздиша тежко понякога. Тя не го заслужава.
Как да го покажа още на приятелката ми, че да си тръгне? Не може ли да разбере, че майка ми е по-важна от нея? Последната ми покупка беше цифров фотоапарат вместо хладилник от който имахме нужда. Голям скандал ми вдигна и вече не иска дори и да готви след като няколко пъти изхвърляхме манджата. А аз все се оправдавам, че имам работа и се прибирам само за спане.
Виж целия пост
С приятелката ми сме заедно от няколко години. Но моите чувства се промениха с времето. Изневерявах й, a тя ме хващаше и прощаваше и аз пак така. Тя не харесва майка ми, а аз искам те да се разбират и да живеем заедно. Но нито едната нито другата са склонни към компромис. A аз съм между чука и наковалнята и изневерявайки разпускам. Разбирам, че все повече започвам да приличам на баща си, а бях свидетел как той малтретираше майка ми. Приятелката ми ме обича, а аз я наранявам постоянно. Допускам майка ми да се меси между нас, а тя има власт над мен. Разбрах за себе си, че не мога да бъда само с една жена и не искам да имам семейство - жена деца и т.н. т. А приятелката ми вече ходи да си прави изследвания и настоява за деца. Как да й го обясня, че не съм готов, страх ме е дори и от себе си. Все пак едно дете е отговорност, а аз все повече заприличвам на баща си. Крещя постоянно, наранявам я, виждам я как плаче и как въздиша тежко понякога. Тя не го заслужава.
Как да го покажа още на приятелката ми, че да си тръгне? Не може ли да разбере, че майка ми е по-важна от нея? Последната ми покупка беше цифров фотоапарат вместо хладилник от който имахме нужда. Голям скандал ми вдигна и вече не иска дори и да готви след като няколко пъти изхвърляхме манджата. А аз все се оправдавам, че имам работа и се прибирам само за спане.
,а се мъчиш по възможно най-грозните начини да я накараш да ''се усети'' че не я искаш и обичаш вече....Кажи и директно какво искаш,и я оттърви от себе си.Не я мъчи повече,никой човек не заслужава такова отношение(и унижение...) 
