Ето че дойде и моя ред да пиша тук.
След 12 годишна връзка и 4 годишно дете, дойде моментът в който ще се разделим. Не съм готова за това. Но разумът ми казва, че това е правилното решение. Аз го предложих на партньора ми, и не знам защо очаквах той да не се съгласи. След 5 дни размисли и той реши че това е правилния избор.
Но ме боли. Не знам от раздялата след такава дълга връзка ли, от това че ще съм сама, от това че ще трябва да го обясня на детето, на роднините и приятелите ли? Не знам. Тежко ми е.
Причината за раздялата е, че се отчуждихме един от друг. Улисани в работа, ежедневие и грижи, забравих ме един за друг. Оставих ме връзката, която бяхме изградили да се търкатя сама, докато тя не излезе от пътя. Говорили сме няколко пъти за това, пробвали сме няколко пъти да оправим отношенията си, но не става. Всяко чудо за 5 дни, след което всичко тръгваше по стария начин.
Сега трябва да изчакам няколко дни, докато си намери квартира и да се изнесе. А не мога. Боли ме като го виждам тук, а след няколко дни няма да го има. Не мисля, че нещо може да се промени вече.
Виж целия пост
След 12 годишна връзка и 4 годишно дете, дойде моментът в който ще се разделим. Не съм готова за това. Но разумът ми казва, че това е правилното решение. Аз го предложих на партньора ми, и не знам защо очаквах той да не се съгласи. След 5 дни размисли и той реши че това е правилния избор.
Но ме боли. Не знам от раздялата след такава дълга връзка ли, от това че ще съм сама, от това че ще трябва да го обясня на детето, на роднините и приятелите ли? Не знам. Тежко ми е.
Причината за раздялата е, че се отчуждихме един от друг. Улисани в работа, ежедневие и грижи, забравих ме един за друг. Оставих ме връзката, която бяхме изградили да се търкатя сама, докато тя не излезе от пътя. Говорили сме няколко пъти за това, пробвали сме няколко пъти да оправим отношенията си, но не става. Всяко чудо за 5 дни, след което всичко тръгваше по стария начин.
Сега трябва да изчакам няколко дни, докато си намери квартира и да се изнесе. А не мога. Боли ме като го виждам тук, а след няколко дни няма да го има. Не мисля, че нещо може да се промени вече.
Извинявам се за резкия тон, но не е зле човек да е наясно със себе си за главните неща в живота си преди да проговаря а тях! 
Разумът казва че краят е настъпил отдавна, просто трябва да го приема. Но сърцето не иска. И пак съм объркана. С него съм от 16 годишна, така наречената ми първа любов. 