Недоспала, преуморена и зла

  • 2 324
  • 26
Такава съм в последно време... като изтискан лимон.
Не искам да съм лоша майка, не искам да съм крива и нервна, да изкарвам умората на детето... а най-често той го отнася, защото е винаги с мен.
Имате ли такива моменти в които не можете да се понасяте?
Вече ми идва нагорно, гади ми се от умора... а помощ нямам  Sad
Искам да легна и спя като мечките зимен сън.
Как се разведрявате в подобни ситуации?
Таткото като помощник е отписан - в чужбина е да вади парички.
Охххх...
Виж целия пост
# 1
Не мисля, че има майка, която да не е изпадала в подобни ситуации. Аз също бях започнала да се изнервям от еднообразието и липсата на помощ. И преди да съм превъртяла напълно се върнах на работа. Сега пак не ми е лесно, но двата вида труд и умора са различни и доста по-благодатни за мен. Иначе ако си седиш само вкъщи с детето вече две години, не знам какво бих те посъветвала - може би да започниеш работа, ако имаш възможност...
Виж целия пост
# 2
С мъжът ми нямаме желание да го пускаме на ясла, поне за сега.
Може би на градина в по-късен етап.
Виж целия пост
# 3
И аз изпадам в подобни настроения.То няма човек, на който да не му се случва.Като ми е много уморено криво и нервно, зарязвам всичко и лягам с детето на обяд (това в събота и неделя защото ходя на работа).Оставям домашните задължения за по-късно и гледам да си почина, защото наистина детето го отнася за нищо и после ми става още по-зле.Слава богу нашия татко не само, че си е тук, но и страшно много ми помага.Така, че аз не мога много да се оплаквам.
Виж целия пост
# 4
И аз преди няколко дни имах такъв период.Беше точно преди да ми дойде М.Направо сама не можех да се понасям,и си изкарвах нервите на дребния от което се чувствах още по-зле.
Това което направих аз и което трябва да правя може би по-често е че оставих сина ми на майка ми за 3-4 часа.Тя милата ходи на работа,но не ми отказа след работния ден да го погледа малко.
Така че ако имаш някой роднина или близък на когото да си оставиш детето за няколко часа,определено след това ще се почувстваш по-добре.
Дано тоя ти период да мине по-скоро. Heart Eyes
Виж целия пост
# 5
Когато съм недоспала, преуморена и изнервена аз също ставам зла. Да, 'зла' е точната дума.Не мога да намеря по-подходяща.
На всичко отгоре не мога да се оплача и от липса на помощ.Така че, дори нямам оправдание за моментите в които губя търпение и изпускам нервите си извън контрол, от което потърпевш най-често е детето.
Разбира се, не мога да се понясям в такива моменти и горчиво съжалявам след това (понякога ми е криво дни наред), но не мога да променя случилото се.
Полагам много усилия, за да бъда по-сдържана, търпелива и уравновесена и въпреки това се случва да не успявам да контролирам емоциите си, особено в моменти на преумора и нервно напрежение.
Не е лесно-няма нищо по-трудно от това да бъдеш добър родител.
Виж целия пост
# 6
за съжаление и аз изпадам в подобни ситуации, и помощ за няколко часа няма от никъде. Освен, ако таткото не изведе баткото, а пък аз остана в къщи с бебето. Напоследък спя по 3-4-5 часа и имам една ужасна тенденция  Embarassed и тя е ако трябва да стана след малко сън и съм много изморена, просто нищо не ми се прави, почвам да вися из Интернет, като върша само най-необходимото междувременно - храня децата, готвя за обяд, преобличам ги, пера. Останалата домакинска работа - просто нямам сили и резултата е, че все се чувствам зле и  Embarassed, понеже е разхвърляно. Това е от 1-2 месеца насам, след като малкият бебо беше доста болен, за пръв път се разболя. И аз доста тежко го преживях.
А бе психически този месец всичко ми идва нанагорно просто! Поне вече гледам да не си го изкарвам на баткото де ...
Виж целия пост
# 7
Едва ли има майка, която да не е била в такива периоди. Включително и аз, естествено. В последно време преумората при мен започна да си казва думата - наболява ме главата, имам проблеми с кръвното, имам чувството, че някой ми е стегнал гърдите в менгеме... И всичко това в комбинация с жегите, че аз хич не търпя на горещо. Е, хубавото при мен е, че има кой да ми помага.
Бих ти писала да заминете някъде с таткото на почивка само двамата, ако имате кой да гледа детенце, ама си писала, че е в чужбина. Не знам какво да те посъветвам, честно казано. Няма ли кой да ти помогне поне един ден да си починеш?! Кураж!  Hug
Виж целия пост
# 8
На мен, когато ми дойде нанагорно, изоставям всичко и всички, освен детето, с което колкото съм по-изнервена, толкова по-нежно общувам ( някак си се самонаучих на това), защото то няма вина, дори когато цяла нощ е 'мрънкала' примерно.Гледам да си озаптявам нервите с мисълта, че ако нея ( бебка) я нямаше, останалите ми дела и документи не биха имали смисъла, а сега ще чакат. Свалих изискванията си към мен самата, за да не си избивам невъзможностите върху детето.   bouquet
Виж целия пост
# 9
Не се притеснявай, всички сме минали през такива периоди.
Близо 2 г. и половина имах чувството, че съм на края на силите си.
Кураж и от мен! Peace
Виж целия пост
# 10
Стискай зъби докато пораснете.Няма такава която да е доспала или да не е преуморена или пък зла.Е аз като стана зла си го изкарвам на таткото. #2gunfire
Виж целия пост
# 11
огледай се за някоя почасова занималня наблизо и почни да го водиш 1-2 пъти седмично за по 1-2 часа а в това време се погрижи за себе си-отиди на фризьор, маникюр, нещо което да те разведри и да е за тебе си.
често пъти най-уморително и това което ни довършва е именночувството че няма изход и ни трябваучудващо малко свободица за да презаредим

успех
Виж целия пост
# 12
Използвай часовете, когато детето спи да легнеш и ти. Домашната работа никога не свършва, зарежи я. Можеш да я отложиш за по-късно. Още повече, че таткото не си е вкъщи и това е един ангажимент по-малко. Използвай всяка възможност да си почиваш. Говоря ти от личен опит. Аз живея у свекърите и в повечето време ако не се грижа за детето, се грижа за другите, възрастните. Никой не ми влизаше в положение. Затова "обърнах летвата" - използвам всяка секунда за почивка, не си давам зор. Чистенето оставям за съботите, готвя, когато намеря време за това и така. Защото наистина и аз се озлобявах, когато се преуморя и най-често си изкарвах яда на сина и после ми ставаше още по-криво. А сега гледам да отделям повече време за детето и така и двамата сме добре.
Виж целия пост
# 13
Случвало ми се е,разбира се Wink.В такива дни сякаш изобщо не се е случвало да говоря с нормален тон,ами все или викам,или мърморя...ужас Sick.Сама себе си не мога да понасям,пък какво остава за другите...В повечето случаи таткото обаче е на разположение,бабите може да се каже-също,и когато усетя че почват да ми гърмят бушоните командировам малкия някъде Rolling Eyes.После съм успокоена,щастлива и събрала сили за следващия тур Mr. Green.
Откакто е на ясла детенцето,нещата се попромениха-понеже съм по-малко време с него някак си ми е по-миличък,и съм по-спокойна и търпелива,и с малко по-друго око гледам на поразиите и пакостите му Crazy
Виж целия пост
# 14
Аз също щях да ти пиша за очасова занималня.
Или пък да си вземеш жена за домакинската работа. Ако се занимаваш само с детето, и си почиваш, когато то спи... съвсем друго е
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия