Мъжете от Марс - Жените от Венера?! Или аз съм емоционално нестабилна?!

  • 2 750
  • 42
Напоследък ми се събра твърде много .... Уж наглед дребни неща, а ме изкараха извън равновесие ... А и това ПМС действа като лупа  - увеличава, преувеличава и уголемява всичко ....
Става въпрос за една "връзка", дори не знам дали може да се нарече връзка - прекарваме много време заедно, но сме толкова различни.
Поредната драма я сътворих в четвъртък - деня на взривовете... Не че толкова се уплаших, но тогава разбрах колко съм сама, и .... самотна. Единствените хора, които се загрижиха за мен бяха родителите ми - на 300 км. разстояние. Той ... е тук - на 30 км., но какво от това. Обади се да ми каже, че ще празнува с майка си и сестра си, техен личен празник - аз познавам и двете, доста добре, и даже предположих, че ще ме покани, все пак ... излизаме от почти година. Но - не! Не го направи! Стана ми обидно.... Може би съм много дребнава, но наистина ме засегна това.
И когато си пролича, че настроението ми е понижено - и бях попитана какво ми е ... И донякъде обясних какво изживявам, колко сама се чувствам, без да споменавам главната причина, че не бях поканена, той ме обвини, че съм емоционално нестабилна и правя излишни драми.

И днес сме поканени на рожден ден - нямам настроение да ходя, нямам желание, а и чакам МЦ, няма как да скитам без да знам има ли баня или не и .... въобще не ми се ходи. Но той дори не ми каза, че иска да съм до него на този купон. Изброи всякакви други причини, как щяло да ми се оправи настроението сред други хора, че имало алкохол да ми върне усмивката и как това е най-готиния купон на годината и всякакви такива .... Но не и това, което искам да чуя ...

Дали не искам прекалено много?!
Дали ако обясня всичко това с тези думи ще бъда разбрана правилно?!
Съжалявам за дългия пост .... Просто няма с кого да споделя....
Виж целия пост
# 1
Да, често мъжете не допускат и грам от това, което ни минава през главата и сърцето и ако ти не му кажеш тези неща, които сподели тук, много се съмнявам да се промени нещо.
Моят съвет е да поговориш с него, да му споделиш всичко, което ти тежи, да му обясниш спокойно и неукоряващо кое, как и защо. Без излишни драми, без повишаване на тон и без директни обвинения... Просто споделяш своите усещания и чувства. Ако той държи на теб, мисля, че ще те разбере и ще се опита да промени някои неща, ако се отнесе несериозно и пак ти каже, че си емоционално нестабилна, мисля, че това ясно показва, че този човек не би могъл да те разбере и да помогне да се чувстваш по-добре, т.е. някак си перспективата е ти да се тормозиш и да трупаш в себе си, а не мисля, че някой заслужава това...
Просто мъжете не могат да улавят всички нюанси и е нужно някой да им каже в прав текст какво иска и чувства...А след това вече ще си покаже само... Успех, дано да се разберете.
Виж целия пост
# 2
А и още нещо - не, не искаш прекалено много, искаш най-елементарно внимание и нежност, които иска всяка жена. Просто понякога трябва да кажеш нещата с истинските им имена на глас, без да се страхуваш от последствията.
Виж целия пост
# 3
Опитвала съм се да говоря открито за отношенията ни и промените, които настъпват от това ... Но без особен резултат - отговорът е, че искам прекалено много от него, искам да го променя. Останах с впечатлението, че прекалено много искам, че прекалено издребнявам .... За това сега съм много предпазлива ... Чудя се как да подходя....
Не мога да го питам защо не ме е поканил ... абсурд! Ще побегне с 300 км/ч в обратна посока - ще реши, че искам да  се намъкна в семейството му ...
Виж целия пост
# 4
Не искам да се изказвам крайно и песмистично, но от това, което казваш аз оставам с впечатление, че не това е човекът за теб...или по-точно, че имате различни очаквания за връзката, ти искаш нещо по-сериозно и отговорно, докато той явно иска напълно необвързваща засега връзка и не е готов за нещо повече... Алтернативите са или да се освободиш от очакванията си за момента и да изживяваш само хубавите неща в момента без да се затормозяваш с очаквания и въпроси, или просто да потърсиш нещо, което ще отговори на очакванията и желанията ти...
Виж целия пост
# 5
Има опасност да свикнеш да слагаш неговите нужди пред твоите,така както си тръгнала....
Прекаленото съобразяване и отстъпките ще го накарат да мисли,че си зависима от него и ще си навири носа.Винаги съм казвала-егоизмът е много здравословен в умерени количества.Не го свиквай ти все да отстъпваш,да си мериш всяка дума,това само ще те натоварва.Колко време може да живееш с премълчани болки?
Ако си решила,че това е мъжа за теб, не оставяй нещата да се развиват по този начин,настоявай за равнопоставеност,компромисите са полезни,но не само от твоя страна.
Виж целия пост
# 6
Разкарай го!
Мухльо е.
И цял живот ще е мухльо.
Ако очакваш да се промени - няма да се промени.
Виж целия пост
# 7
емоционално нестабилна си, плюс това самотна. вземи се омъжи ... или поне се сберете на "семейни начала".
Виж целия пост
# 8
Е, това очаквах - мъжко мнение - кратко и ясно!
Не съм самотна, сама съм - или поне аз така се чувствам!
По въпроса със съвета да се омъжа - трудна работа ... нали някой трябва да ми го предложи това ... както и за "семейните начела"... Но това е много страшно за един мъж....  Или поне за този, който имам предвид!
Виж целия пост
# 9
О, "събирането" и омъжването не решават нещата въобще.
Виж целия пост
# 10
Е, това очаквах - мъжко мнение - кратко и ясно!
Не съм самотна, сама съм - или поне аз така се чувствам!
По въпроса със съвета да се омъжа - трудна работа ... нали някой трябва да ми го предложи това ... както и за "семейните начела"... Но това е много страшно за един мъж....  Или поне за този, който имам предвид!

Добре де, след като нямате намерение да се сбирате, какво се вкисваш?
Разбирам да потъва града, че да дойде да те спасява, а то гръмнали военни складове.
Виж целия пост
# 11
Желанието за близост и топло чувство въобще не са признак на емоционална нестабилност. Просто с господина не сте на една вълна ( или както се си изразила ти- Марс и Венера). Но не мисли , че всички са като него- има и мъже, които желаят близост, различна от сексуалната. Дай му малко време, накарай го да те търси... Ако не стане- нали знаеш, че след мъж и трамвай не се тича...
Виж целия пост
# 12
О, "събирането" и омъжването не решават нещата въобще.
    Амм,   защо да не решава, напротив.   Ще се съберат и ще стане или не.  Когато чувствата се
" поотръскат", взорът влюбен,  се поизясни,  много неща си идват на мястото. 
     Освен ако неистово не желаеш  да те заблуждават.
     
Авторът,  ако можеш  - дистанцирай се малко. Виж реакцията,   умна жена си ,  ще разбереш. Ако наистина те искат -   ще го видиш и усетиш,  другото е бошлаф.  Не искам да съм груба.


п.с. изпитвам неистовото чувство, че съм ДиС,  няма лошо.
Виж целия пост
# 13
Страхувам се, че да си "умен" и да "мислиш много" са две различни неща .... И аз съм по-скоро второто ...
Това не е единичен случай, а пореден - поредна драма, която аз явно изживявам така ... За него нещата са много по-прости ... След подобен случай и последващ разговор .... се държи все едно нищо не се е случило ... До следващия път!

Ето ще разкажа за малката си победа, ако всъщност може да се нарече победа.
Вечер ... ще излизаме с негови приятели. Той е готов и ме чака ... Аз също съм готова, ... почти. Облякла съм си нова рокля, една от любимите ми, нагласила съм се, гримирала съм се ... Стоя и се гледам последно в огледалото ... Питам го как съм - "добре" в отговор .... Как така добре ... Добре ми звучи посредствено за ситуацията. Толкова ли му е трудно да ми каже.... Примерно - облечи си друго нещо, ако не му е харесало, или - чудесна си ... Да ме накара да се чувствам красива, да ми създаде настроение .... Но не .... ДОБРЕ!!! Тръгнахме ... но само аз си знам как се чувствах, идеше ми да се върна и да си легна, да си остана у дома, но вече бях обещала.
През цялото време той дори и не се досети какво има ... Дори и не ме попита! Чак пред заведението му светна, че прекалено дълго мълча .... Естествено му казах какъв е проблема.... И какво мислите се случи ?!? Ококори  #Crazy  ей такива очи - каква драма съм направила.

Е, от тогава винаги, когато ме види ми казва с каква страхотна рокля съм и колко ми отива.... Само, че аз си мисля, че го казва нарочно!

Виж целия пост
# 14
Ок, а защо просто не опиташ да му кажеш веднага какво те натъжава, а чакаш, мислиш, самонавиваш се... Честно казано и на мен, ако ми се сърдят, без да знам защо, не бих могла да се поправя...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия