Знам, че е нормално през бременността да сме малко по-чувствителни, с изострени нерви, на настроения. Обаче аз на моменти направо не се понасям сама себе си. Вчера, например, се скарахме с мъжа ми /направихме от нищо-нещо, но искам да подчертая, че в случая не бях виновна аз/ и тая сутрин си го изкарах на дъщеря ми. Нахоках я / не че беше без причина - тръгна да излиза навън без да ми се обади / и през цялото време си казвах - детето не е виновно, но въпреки това и се карах. Което е още по-лошо - хем осъзнавах, че правя грешка, хем го правех. После, след като тя излезе, се разревах от яд на мене си. Горкото ми дете - тя е толкова добра, а го отнесе заради пустите ми нерви. А мъжа ми май непрекъснато си мисли, че го манипулирам заради бременността си. Аз пък смятам, че не бива да ми крещи, колкото и да сме ядосани в момента. Не че аз не крещя, ама бременната съм аз все пак. Сигурно някои от вас ще ме упрекнат, но това чувствам в момента. Утре вече ще ми е смешна цялата случка. Как се справяте вие в такива ситуации, когато хормоните бушуват?
Виж целия пост
Как се справяте с нервите?
- Публикувана: 6 юли 2008, 10:56 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2008, 16:47 ч.
# 2
6 юли 2008, 11:15 ч.
Май трябваше да се запита "как се справяте с хормоните"!Те са отговорни за всичко.Моя съпруг се сблъска с един такъв момент и не отреагира ,както очаквах - с разбиране и нежност,а напротив-ядоса се.Тогава,аз го предупредих да бъде по-мек,защото аз също съм толкова безсилна към странните си състояния.Сега нещата са коренно различни,защото той знае и РАЗБИРА 
Дано и вашите близки се отнасят с търпение към тези моменти!
Виж целия пост
Дано и вашите близки се отнасят с търпение към тези моменти! 
# 3
6 юли 2008, 11:16 ч.
Напоследък и аз съм много изнервена.Не с понасям.Дъщеря ми е на 10 месеца, синът ми на 7 год.По цял ден съм сама с тях.Грижите за децата, домакинската работа, която няма край, ми се отразяват зле. 
Опитвам се да гледам по-ведро, но все някое дете ще мрънка за нещо, а като прибавим и мъжо... 
Виж целия пост
Опитвам се да гледам по-ведро, но все някое дете ще мрънка за нещо, а като прибавим и мъжо...
# 4
6 юли 2008, 11:21 ч.
ПуканкаZ, предполагам, че говориш за Neuropan, обаче за бременни не става. Иначе и аз съм пила от него и бях доволна /бяха ми го изписали за сърцебиенето, което бях получила преди няк. години/.
Виж целия пост
# 5
6 юли 2008, 11:22 ч.
Когато бях бременна със синът ми, с мъжо се карахме много често и все за глупости. И аз не можех да се понасям, бях много ревлива и за най-дребното нещо се сърдех. Все повтарях на мъжът ми, че е от хормоните, но не помня да се е съобразявал с това или да е проявявал някакво съчувствие и това ме вбесяваше още повече. Иначе е прекрасен съпруг и баща, но си е мъж. Като не минал през такова състояние няма как да разбере. На моменти се опитваше, но в повечето случаи май забравяше 
Но както и да е, не му се сърдя вече 
Виж целия пост
Но както и да е, не му се сърдя вече
# 6
6 юли 2008, 11:25 ч.
На мене АГ лекарката ми го изписа, сега докато съм бременна. И аз мисля, че след 3тия месец може. На мене ми го изписаха, защото правя пулс над 130 всеки ден, н ми помага много точно на нервите.
Виж целия пост
# 7
6 юли 2008, 11:39 ч.
ВСИЧКО МЕ ДРАЗНИ! КОГАТО НЯМА КАКВО ДА МЕ ДРАЗНИ СИ СЕ ЯДОСТВАМ НА СЕБЕ СИ. ПОЛОВИНКАТА МИ ГО ОТНАСЯ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ, НО НЕ МИ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ, ПЪК И АЗ СЕ ОПИТВАМ ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМ. ПО ПРИНЦИП СЪМ СИ ПО-МЪЛЧАЛИВА, КАТО СЕ ЯДОСАМ ВЗИМАМ СИ ДИСТАНЦИОННОТО, ПУСКАМ СИ ТЕЛЕВИЗОРА И ПОЧВАМ ДА СМЕНЯМ БЕЗЦЕЛНО КАНАЛИ.
НО ХОРМОНИТЕ СА СИ ПРОСТО ГОСПОДАРИ И СИ БУШУВАТ, И СИ ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ИСКАТ.
Виж целия пост
НО ХОРМОНИТЕ СА СИ ПРОСТО ГОСПОДАРИ И СИ БУШУВАТ, И СИ ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ИСКАТ.
# 8
6 юли 2008, 11:43 ч.
YANA S, аз пък , понеже съм по-буйна явно, в такива моменти лъсвам цялата къща /правя го и сега/, а после съм като парцал. Единствената полза от ситуацията.
Виж целия пост
# 9
6 юли 2008, 12:18 ч.
А предупредихте ли мъжете си за следродилната депресия? 
Защото моя си мислеше, че като родя, това с нервите ще свърши, но като му казах че има и следродилна депресия, така ме изгледа уплашен. Не можа даже да гъкне и коментира. 
Виж целия пост
Защото моя си мислеше, че като родя, това с нервите ще свърши, но като му казах че има и следродилна депресия, така ме изгледа уплашен. Не можа даже да гъкне и коментира.
# 10
6 юли 2008, 12:29 ч.
Моя мъж не вярва на такива неща, може би защото първия път не ми се е случило.
Виж целия пост
# 11
6 юли 2008, 13:36 ч.
Мисля че в състоянието което се намираш нервите и заядлевостта са нещо нормално 
Аз толкова крещях и ревях докато бях бременна че никой около мен не можеше да ме търпи-нищо по специално не съм пила за успокоение но и аз много чистих и търках като бясна 
Виж целия пост
Аз толкова крещях и ревях докато бях бременна че никой около мен не можеше да ме търпи-нищо по специално не съм пила за успокоение но и аз много чистих и търках като бясна 
# 12
6 юли 2008, 14:10 ч.
Аз мисля, че по време на бременността не бях много нервна.
Струва ми се, че след като родих бях по изнервена \не съм изпадала в депресия де\, но определено......горкото М \мъжа ми\
Виж целия пост
Струва ми се, че след като родих бях по изнервена \не съм изпадала в депресия де\, но определено......горкото М \мъжа ми\
# 13
6 юли 2008, 14:39 ч.
Ами често казано не се справям никак с нервите.
Нервна бях и през бременността и сега.
Виж целия пост
Нервна бях и през бременността и сега.
# 14
6 юли 2008, 14:41 ч.
Аз много внимавам как се държа с околните, защото съм прекъсвала контакти с мои приятелки, които като бременни са били просто непоносими. Ако много ме задруса нервата отивам с кучето в парка и не говоря с никой. Татковците са също толкова притеснени като нас и не е редно да правим скандали за дреболии.
Виж целия пост
Препоръчани теми