И по-конкретно по темата - тази седмица майка ми, която обикновено я гледа, е в провинцията. Малката е при свекърва ми. Свекърва ми и преди я е гледала, така че не е в непозната обстановка. Аз, както и преди, от работа директно отивам при нея /когато майка ми я гледа, просто я поемем и се гледкаме до сутринта, когато пак тръгвам за работа/. Сега отивам, гледкаме се докато дойде време за спане и мама си тръгва. Когато отида - голяма радост и прегръдки. "Мамо гуш" и т.н. В момента, в който тръгнем да разходка /аз, тя и свекърва ми/ започва едно мрънкане да я нося, един рев, тръшкане по земята - въобще едно малко тиранче.
Наясно съм, че ситуацията е нова за нея /или поне не е стандартната/, но това лигавене го прави дори и когато си я гладам аз. Отравя ни уикендите - с вечните нерви и тръшкания. А не върви все един човек да я гледа - кога ще мога да видя съпруга си, кога той ще я види, ако не през уикенда... През седмицата и двамата сме на работа и ни се събират максимум по два часа и половина с детето - време, което не стига. Затова се стремя през уикендите да сме постоянно заедно, но с този стил на поведение на малката вечно сме изнервени и напрегнати.
Хем ми се иска да знае, че я обичам и го изразявам с доста гушкане и игри, хем имам чувството, че ако се държах като Макаренко, животът ми щеше да е много по-лесен...
Имате ли и вие подобен проблем? Имали ли сте го? Как се справяте/справихте?
Очаквам вашите съвети.