В "Позитивно възпитание за деца в предучилищна възраст" на Джейн Нелсън (http://www.book.store.bg/c/p-p/m-47/id-16381/pozitivno-vyzpitani … zhejn-nelsyn.html) има една история за една песничка, в която се пее следното: Момченце тръгва на детска градина и учителката казва на децата да рисуват цветя (червени цветя със зелени листа). Момченцето единствено от групата рисува цветята и листата в най-различни цветове. Учителката отива при него и му прави забележка, че цветята са червени, а листата им зелени и че за всичко си има правила и установен начин. Момченцето казва, че вижда всякакви цветове във утринното слънце, в росата, в звездите и в цветята и иска да ги нарисува. Учителката го наказва заради нахалството му. Детето се изплашило, отишло при учителката и казало "Цветята са червени, а листата им зелени. Вече няма да виждам нещата по различен от установения начин". Минало време, семейството се преместило в друг град и в новата детска градина учителката казала на децата, че в едно цвете има толкова много цветове и ги приканила да ги нарисуват. Момченцето обаче рисувало само червени цветя със зелени листа. Когато учителката го попитала защо, то отговорило "Цветята са червени, а листата им зелени. Аз вече не мога да видя нещата по различен от установения начин".
Една прекрасна и тъжна история как от ранна възраст убиваме креативността на децата. Дано ти даде идеи
Виж целия пост
Една прекрасна и тъжна история как от ранна възраст убиваме креативността на децата. Дано ти даде идеи