Когато забременях бях най щастливата жена на земята - като всяка една от нас.
Бременността ми протече нормално. Раждането също - природно нормално.
До 2 годиишна възраст се развиваше отлично физически с отклонения само в говорното развитие тъй като расте в двуезична среда и нямаше достатъчно контакти с деца на нейна възраст.
По това време аз забременях за втори път и улисана в бременността си не забелязвах промените станали в детето. После при второто раждане за малко да умра поради тежка загуба на кръв и ми трябваше много време да се възстановя (досега). Малко по късно почина и девера ми (единствения близък роднина на мъжа ми) и това донесе още много болка в дома ни.
Тогава точно и дъщеря ми започна да ходи на детска градина.Улисани в нашите проблеми не забелязвах въобще как детето все повече и повече затъва, докато един ден възпитателките в детската градина не ни повикаха на родителска среща и поговорихме надълго и широко за проблемите на дъщеря ми.
Наложи се да се взема в ръце и да се съвзема доколкото мога по бързо, но се оказа че този проблем не може да бъде решен с едно махване на пръчица.
Правех опити сама да постигна някакъв ред, но уви бях абсолютно безпомощна и накрая се предадох и потърсих специализирана помощ. И когато разбрах че трябва да чакам 3 месеца докато ни дойде реда само дето не се побърках.
Това бяха най тежките месеци от живота ми - малко бебе, ридаещ от мъка мъж и едно момиченце спешно нуждаещо се от помощ заради страдание което ума ми не можеше да проумее и не бях в състояние да му помогна.
Когато ни дойде реда в клиниката аз бях на ръба на нервна криза и толкова слаба и безпомощна колкото никога досега.
Доктора ни прегледа и постави диагноза - Хиперактивност с дефицит на концентрация. Звучеше ми много страшно и непонятно. Получих инструктаж от специалиста как да постъпвам и как да помогна на детето си.
Трябваха ми няколко седмици в които се борех с последните си сили за да овладея страдащото си дете, за да видя първите резултати и да се появи надежда в опустялата ми душа.
Сега година и половина усилия мога да се похваля с приличен успех и възнаградено постоянство - деня ми протича по спокойно, пълен с любов и много смях.
Сега след като ви излях болката си таена толкова време да ви кажа и какви бяха симптомите на детето ми и как успяхме да постигнем напредък
Детето беше през цялото време като на пружина - не можеше спокойно да седи на едно място без да се швъка (като с червйчета в дупето),което водеше до безкрайна гонитба по време на всяко ядене - става, сяда, танцува на стола, кога яде, кога хвърля всичко извън чинията, мята краката насам натам, не спира да говори.
Не можеше да се концентрира изобщо за дълго време с едно занимание - било строене с кубчета, било редене на пъзел, било рисуване и при всеки лек неуспех изпадаше в пристъпи на гняв, след което в плач, после пък в смях.
Тези чести смени на настроението в порядъка на минути бяха за мен изключително изморителни.
Ходенето на пазар се превръщаше в ад от тръшкане, плач и пак тръшкане. Не искам да си спомням
А в детската градина нещата бяха още по трудни - гонеше другите деца, вземаше игракчките от ръцете им (при все че не бяха собствени), блъскаше ги, посягаше да удря, още по чести смени на настроенията, тичане от място на място между кътовете за игра. Просто един тих ужас
По съветите на лекаря трябваше да въведа аболютно стриктен режим (едва ли не спартански) без никакви отклонения, без много дразнители и почасов график за всяко едно занимание, с време за почивка и много гушкане.
при всеки един пристъп на гняв трбваше да клякам на нейно ниво, да търся упорито зрителен контакт и така да и говоря и обяснявам всяко едно нещо което я е ядосало и как мама ще и помогне да стане по добре.
За да наваксаме езиковия проблем се наложи да преминем само на единия език (само на немски) което за мен беше страхотен проблем тъй като изискваше двойна концентрация и много нерви.
Слава Богу това беше първото което наваксахме и аз можех да отдъхна малко.
Постепенно започна да се храни нормално, като се налагаше при всяко ядене да и разрешавам да става, да се разходи и после пак да седне - така по няколко пъти. Сега вече издържа седнала едно цяло ядене без да става.
То има още много да се разказва, ама в момента спомените ми са много объркани и в различни посоки.
Пък и стана много дълго
Готова съм да отговоря на всички заинтересовани майки и да потърся информация за да я преведа
Виж целия пост
Бременността ми протече нормално. Раждането също - природно нормално.
До 2 годиишна възраст се развиваше отлично физически с отклонения само в говорното развитие тъй като расте в двуезична среда и нямаше достатъчно контакти с деца на нейна възраст.
По това време аз забременях за втори път и улисана в бременността си не забелязвах промените станали в детето. После при второто раждане за малко да умра поради тежка загуба на кръв и ми трябваше много време да се възстановя (досега). Малко по късно почина и девера ми (единствения близък роднина на мъжа ми) и това донесе още много болка в дома ни.
Тогава точно и дъщеря ми започна да ходи на детска градина.Улисани в нашите проблеми не забелязвах въобще как детето все повече и повече затъва, докато един ден възпитателките в детската градина не ни повикаха на родителска среща и поговорихме надълго и широко за проблемите на дъщеря ми.
Наложи се да се взема в ръце и да се съвзема доколкото мога по бързо, но се оказа че този проблем не може да бъде решен с едно махване на пръчица.
Правех опити сама да постигна някакъв ред, но уви бях абсолютно безпомощна и накрая се предадох и потърсих специализирана помощ. И когато разбрах че трябва да чакам 3 месеца докато ни дойде реда само дето не се побърках.
Това бяха най тежките месеци от живота ми - малко бебе, ридаещ от мъка мъж и едно момиченце спешно нуждаещо се от помощ заради страдание което ума ми не можеше да проумее и не бях в състояние да му помогна.
Когато ни дойде реда в клиниката аз бях на ръба на нервна криза и толкова слаба и безпомощна колкото никога досега.
Доктора ни прегледа и постави диагноза - Хиперактивност с дефицит на концентрация. Звучеше ми много страшно и непонятно. Получих инструктаж от специалиста как да постъпвам и как да помогна на детето си.
Трябваха ми няколко седмици в които се борех с последните си сили за да овладея страдащото си дете, за да видя първите резултати и да се появи надежда в опустялата ми душа.
Сега година и половина усилия мога да се похваля с приличен успех и възнаградено постоянство - деня ми протича по спокойно, пълен с любов и много смях.
Сега след като ви излях болката си таена толкова време да ви кажа и какви бяха симптомите на детето ми и как успяхме да постигнем напредък
Детето беше през цялото време като на пружина - не можеше спокойно да седи на едно място без да се швъка (като с червйчета в дупето),което водеше до безкрайна гонитба по време на всяко ядене - става, сяда, танцува на стола, кога яде, кога хвърля всичко извън чинията, мята краката насам натам, не спира да говори.
Не можеше да се концентрира изобщо за дълго време с едно занимание - било строене с кубчета, било редене на пъзел, било рисуване и при всеки лек неуспех изпадаше в пристъпи на гняв, след което в плач, после пък в смях.
Тези чести смени на настроението в порядъка на минути бяха за мен изключително изморителни.
Ходенето на пазар се превръщаше в ад от тръшкане, плач и пак тръшкане. Не искам да си спомням
А в детската градина нещата бяха още по трудни - гонеше другите деца, вземаше игракчките от ръцете им (при все че не бяха собствени), блъскаше ги, посягаше да удря, още по чести смени на настроенията, тичане от място на място между кътовете за игра. Просто един тих ужас
По съветите на лекаря трябваше да въведа аболютно стриктен режим (едва ли не спартански) без никакви отклонения, без много дразнители и почасов график за всяко едно занимание, с време за почивка и много гушкане.
при всеки един пристъп на гняв трбваше да клякам на нейно ниво, да търся упорито зрителен контакт и така да и говоря и обяснявам всяко едно нещо което я е ядосало и как мама ще и помогне да стане по добре.
За да наваксаме езиковия проблем се наложи да преминем само на единия език (само на немски) което за мен беше страхотен проблем тъй като изискваше двойна концентрация и много нерви.
Слава Богу това беше първото което наваксахме и аз можех да отдъхна малко.
Постепенно започна да се храни нормално, като се налагаше при всяко ядене да и разрешавам да става, да се разходи и после пак да седне - така по няколко пъти. Сега вече издържа седнала едно цяло ядене без да става.
То има още много да се разказва, ама в момента спомените ми са много объркани и в различни посоки.
Пък и стана много дълго
Готова съм да отговоря на всички заинтересовани майки и да потърся информация за да я преведа
