Майки на деца с увреждания

  • 129 629
  • 121
Казвам се Мария, на 29 години. Синът ми е Кристиян, 2 г., 6 м. Роди се 10 дни преди термин, 2 кг. 800 грама. Сама съм от началото на 4-ти месец на бременността. Все още съм сама. Имах вяра, че няма да съм, до откриването на заболяването, преди 1 месец. Криси имаше петънца по едното краче, чакахме ги да изчезнат, можеше да са родилни петна. В последствие разбрах, че родилните петна изчезвали до 2 г. възраст. Ако хемангиомът не изчезне дотогава, не чакайте да изчезне. От 6 м. до сега - педиатърката беше забравила, майката - сиреч аз - също. Оказва се съдово заболяване, което се отразява и на растежа на крачето, в лека степен. Привилигирована съм в сравнение с някои от вас, защото разлика в растежа на крачетата в 21 век се коригира оперативно. Основното съдово заболяване обаче - на този етап е трудно лечимо. Привилигирована съм, и Криси също, че нашето е в доста лека степен. Въпреки това, евентуално ни чака назначение за чужбина. Надявам се да не съм ви отнела много време. Надявам се с тази тема да привлека вниманието на други майки и моля да бъде закована. Желанието ми е тук да обсъждаме проблемите на самотните майки с дечица с проблеми. Ако модераторите преценят, нека темата бъде преместена в подфорум Деца с увреждания. Дори бих я пуснала и на двете места. В моята реалност има връзка между понятията 'самотен родител' и 'дете с увреждане'. За да не звучи наизустено и изкуствено, все пак ще кажа, че съм с висше образование и бях доста попрочела за това какво бива и какво не бива по време на бременността. И до сега съм концентрирана върху развитието на сина си. Но разбирам, че това е било важно в пренатален етап. Разбира се е важно и сега.
По гореспоменатите причини мисля, че темата е актуална, и следва да се закове.
Виж целия пост
# 1
В моята реалност има връзка между понятията 'самотен родител' и 'дете с увреждане'.

КСаси, здравей
радвам се за добрите новини покрай лошите - за леката степен и възможните корекции, това наистина е повече от добре
а за този цитат ще кажа, че връзка аз не виждам - реално във форума за родителии за деца с увреждания много малка част се разделят...поне от пишещите.....
искам да кажа, че за мен да останеш сам родител е въпрос на късмет и някакъв избор преди раждането......избора е важен, но не е решаващ, защото уви с годините не знаеш на къде ще поеме партньора ти и ако не е в същата посока като теб...вина няма никой...
а дали си сама заради детето и най-вече проблема му...им не мисля - реално проблема е от скоро и надали това е причината
просто не си срещнала правилния човек, а и има време...не вярвам на правилния човек това заболяване на детето да пречи с нещо....ако този човек иска да сподели живота си с теб - този проблем ще е дребна пречка за вашето щастие заедно

темата е добра - знам че има и др самотни маки на деца с проблеми - а мисля, че никак не е маловажно да може човек да сподели не само проблемите то това че сам се справя...а и реалните проблеми със здравето на детето си...
надявам се темата да бъде закована защото ще бъде някакъв пристан и в помощ
Виж целия пост
# 2
Съгласен съм с всичко написано от catnadeen.

@ Каси
Явно те е разтърсило това заболяване, но недей пада духом. Щом е в лека форма и има начин за лечение нещата не са толкова зле.
А това дали си самотен родител и дали детето има някакви проблеми - няма никаква връзка между двете.
Успех и късмет.   bouquet
Виж целия пост
# 3
Каси и още нещо - ако си сама ЗАРАДИ проблема на детето - то ПО-ДОБРЕ сама тколкото зле придружена, щото човек, който би избягал от такъв проблем...ми не струва за нищо за мен поне!
целуни малчои вярвам, че няма да е далече бъдещето да получиш реванш от съдбата за трудностите, само имай търпение
Виж целия пост
# 4
Благодаря за отговорите и вниманието. Трогнахте ме, наистина.

Не става дума за мен, за Криси. Без значение причината, има самотни майки на дечица със здравословни проблеми. Мисля, че освен мен, и другите се опитват да намерят мястото си под слънцето. Някои от модераторите си беше направил труда да закове темата за самотните майки-осиновителки. Надявам се и нашето положение да бъде взето под внимание. Все пак форумите са с цел благото на децата. То не е за нас. Ако ние намерим подкрепа, ще намерим и сили да отгледаме по-добре същите тези деца.

* много мислих тези дни по въпроса - къде ни е мястото. Във форума Деца с увреждания, често се споменава името на бащата. Което е много болезнено за нас - останалите. Мисля, че по-скоро принадлежим тук. Едно е специалното дете да се гледа от двама души, друго е от един. Всъщност, навлизам в дълбоки води, но най-честата причина за изоставяне на деца, независимо дали здрави или с проблеми, е липсата на втория родител. Незнам защо тази тема не се засяга.
Искам да кажа, че най-рисковите деца, тези в домовете, са децата, които, на първо място са без баща. Оттам натам майката не намира сили....
И понеже много се говори за изоставените деца, дали не е по-добре да търсим в корена на проблема.
Виж целия пост
# 5
Здравей Каси, темата ти ми е много близка и споделям както притесненията ти за сина ти, така и разсъждениата къде се коренят проблемите. Моята дъщеря и аз сме в подобна ситуация. Аз отдавна чета и двата подфорума, а рядко смогвам да пиша в "Деца с увреждания". Мисля, че когато има проблеми със здравето на детето е голямо изпитание за една връзка и в голяма степен може да провокира отчужение и раздяла. В моя случай, многото проблеми около детето ме обсебиха и ангажираха почти цялото ми време и внимание. Това беше и една от причините за раздяла със съпруга ми.
Голяма е отговорността, понякога много ми тежи, да взимам сама решения за най-подходящия подход и лечение. Да не говорим за финансовата тежест. Грижите за дете с проблеми отнемат много повече време и ресурси и ако няма помощници, самотният родител не може да се справи лесно.
Постепенно се научих, че съвременните постижения на медицината и терапията за уврежданията предлагат възможност за избор, особено в случаите когато уврежданията не са много тежки. Трудното в такъв случай е родителят да е достатъчно информиран и да съумее да направи информирания избор за детето. В това отношение, и мисля в твоя случай, имаш основание за позитивно мислене.
Моето убеждение е, че в случая с деца с увреждания, най-важното е родителят да има неизчерпаемо търпение за провеждане на лечение, терапия, рехабилитация. Искам, да те окуража, че постепенно ще научиш все повече, как да се предолява и третира проблема на твоя син. Постепенно, ще намериш най-добрия път да организирате ежедневието си, детето да има пълноценно детство, а ти да възвърнеш увереност.
Виж целия пост
# 6
аз също съм единствен родител и майка на дете със заболяване
сина ми е с Ревматоиден артрит и засегнати сумати стави от заболяването
след продължило година и половина лечение сега е в ремисия, а единственото което мога да правя оттук нататък е да се моля тя да продължи завинаги
няма да коментирам доколко е възможно това де
заболяването, а и агресивното лечение доведоха до още редица пролбеми със здравето му, и не се знае колко още изненади ни очакват
отделно уврежданията си остават и не могат да бъдат премахнати по никакъв начин
за психическото натоварване и болката на детето също е дълго да се говори

а как се справям и как се справях с тичането по болници и месеците неходене на училище - ами както дойде
детето живя почти година при родителите ми, защото аз трябва да работя, а него някой тгрябва да го надзирава да си пие милионите лекарства и да учи, нищо, че не е на училище
тичах между две къщи и работа, висях с дни пред лекарски кабинети и разбрах, че и сама може
като няма с кой друг..........

Виж целия пост
# 7
Каси, освен да ти пожелая много късмет и търпение.. и да попадаш на човечни лекари.  Hug
Виж целия пост
# 8
аз също съм единствен родител и майка на дете със заболяване
сина ми е с Ревматоиден артрит и засегнати сумати стави от заболяването
след продължило година и половина лечение сега е в ремисия, а единственото което мога да правя оттук нататък е да се моля тя да продължи завинаги
няма да коментирам доколко е възможно това де
заболяването, а и агресивното лечение доведоха до още редица пролбеми със здравето му, и не се знае колко още изненади ни очакват
отделно уврежданията си остават и не могат да бъдат премахнати по никакъв начин
за психическото натоварване и болката на детето също е дълго да се говори

а как се справям и как се справях с тичането по болници и месеците неходене на училище - ами както дойде
детето живя почти година при родителите ми, защото аз трябва да работя, а него някой тгрябва да го надзирава да си пие милионите лекарства и да учи, нищо, че не е на училище
тичах между две къщи и работа, висях с дни пред лекарски кабинети и разбрах, че и сама може
като няма с кой друг..........



миме, на теб ще ти отговоря по-специално, може и да няма връзка (бебето, махни поста , ако е извън темата - след 4-5 дни, моля)
преди години бях на кранево в командировка (руски групи в албена, щото) и там при мен се активира артритно заболяване - проявление. диагностицираха алерги4ен (под въпрос) реактивен атрит.
има ли или няма такова - беше ад под небето - утроени и у4етворени глезени, колена и китки. падала съм на изправяне. просто невъзможно да се движа. невъзможно задържане на предмети в ръцете също.
прибрах се в сф. изследвания и тн - търсеха гнойни огнища вкл до зъби.
в последствие отшумя.
появява се на определени климати4ни места при мен. може и да има и друго нещо като фактор, но при смяна на обитание - или се проявява или утихва.
и освен това, вероятно си опитала и това, но за мен от хомеопатията, ве4е категори4но по-добро ле4ение няма, освен ако не се налага оперативно такова.
Виж целия пост
# 9
ами при моя е доказано автоимунно, но си представяш за какви болки и чудеса иде реч
тамън съм го пратила на море на Албена точно, да видим как ще му се отрази
а за хомеопатията - определено съм за, даже се лекуваме и с нея
не можех да се откажа от традиционните мерки, защото веднъж започнати не могат да бъдат спрени рязко, но включих и хомеопатия и сега е прилично добре
ако недай боже някога пак получи криза ще пробвам първо хомеопатията и ако не стане - ами стария ад с милионите хапчета по график
дано не ти се случва пак и на теб
Виж целия пост
# 10
ами при моя е доказано автоимунно, но си представяш за какви болки и чудеса иде реч
тамън съм го пратила на море на Албена точно, да видим как ще му се отрази
а за хомеопатията - определено съм за, даже се лекуваме и с нея
не можех да се откажа от традиционните мерки, защото веднъж започнати не могат да бъдат спрени рязко, но включих и хомеопатия и сега е прилично добре
ако недай боже някога пак получи криза ще пробвам първо хомеопатията и ако не стане - ами стария ад с милионите хапчета по график
дано не ти се случва пак и на теб


на албена ще е ок.
аз на албена съм ок. там е специален микроклимат - от балтата.
виж за автоимунно не са ме изследвали, но имам друго такова, а казват 4е едно появи ли се, следват и други самоунищожителни.
Виж целия пост
# 11
Каси, съжалявам за новините за Криско. Кажи ми, за поликистоза ли иде реч? Дъщерята на моя приятелка е с такова заболяване - има гривничка от капиляри на дясната ръка. Детето е вече на 12 години, но знам, че моята приятелка я водеше на профилактични прегледи и следяха най-много бъбреците. Оказа се, че мъжа й е страдал от поликистоза, която никой никога не е открил....
Ако имаш нужда от доктори или каквото и да е - казвай, все още имам колеги от Медицинска академия, ще помагаме.
Виж целия пост
# 12
може ли някой да ми обясни за тези петна, които са разширени кръвоносни съдове, и не са родилни петна? защото моето врабче има на лявото оченце, и даже по някога изглежда по-затворено от другото. в родилното и неонатологията ми казваха, че е родилно петно, но не дава признаци на избледняване, вече е на 1 г. и 6 м. иначе - сами сме двамата, той е с ДЦП. справяме се, ходя на работа, майка ми помага с отглеждането -  идва у дома да стои с него през деня като съм на работа.
Виж целия пост
# 13
може ли някой да ми обясни за тези петна, които са разширени кръвоносни съдове, и не са родилни петна? защото моето врабче има на лявото оченце, и даже по някога изглежда по-затворено от другото. в родилното и неонатологията ми казваха, че е родилно петно, но не дава признаци на избледняване, вече е на 1 г. и 6 м. иначе - сами сме двамата, той е с ДЦП. справяме се, ходя на работа, майка ми помага с отглеждането -  идва у дома да стои с него през деня като съм на работа.

Намерих следния линк, който подробно обяснява вида на родилните петна, ако те интересува, погледни: http://www.biberonbg.com/info/petna.htm
Виж целия пост
# 14
Здравей, Каси и всички останали!
Отдавна не бях влизала, но съм доволна, че сега надникнах тук...
Повечето от вас знаят, че Лора има специфичен проблем. Досега не съм говорила по въпроса какво точно е заболяването й.., почти не съм и писала в подфорума на родителите на деца с увреждания и причината за това е една - че предпочитам  да не гледам на детето си като на такова с увреждане, аз самата да не се идентифицирам като майка на дете с увреждане. Не върху това искам да се фокусирам и не по този начин искам да се самоопределям... Предпочитам просто да мисля, че Лора е по-специална - тя е аутист. Но определено пък се чувствам принадлежна към категорията на родителите отглеждащи сами децата си и ще се радвам, ако мога по някакъв начин да съм полезна и на други самотни родители със "специални" деца.  Hands Thumbsup

Иначе и в моята реалност м/у понятията 'самотен родител' и 'дете с увреждане' има неразривна връзка... Но Каси, доколкото разбирам вашия БНД е зачезнал още по време на бременността ти, т.е. налице е една изначална дезангажираност. Докато нашият "татко" би отбой точно като започна да се проявява проблема на Лора - малко след като тя навърши 2г. Той даже нямаше и доблестта да си тръгне сам - просто емоционално се отдръпна и изолира от проблема и от мен; остана да съществува около ни само като "физически параметри" /да не се бърка със секс Blush/ докато в един прекрасен момент аз не му посочих вратата. Просто почувствах че не е по силите ми да се справям с дете с аутизъм и с мъж, който издевателства над душата ми с тоталната си характеропатия. ------ Та просто няма как да не се съглася с catnadeen , че в случаи като нашите /на майки на деца със специфични проблеми/, повече от всякога важи приказката ПО-ДОБРЕ сама от колкото зле придружена.
Виж целия пост
# 15
Здрасти ти блонди
добре, че намина
Проблемите на децата ни не стват по-малки или по-малко сложни от това, че ги гледаме сами. Но определено е добре, че сме достатъчно спокойни и способни да им се посветим, вместо да се тормозим с още един фактор негативен, както казваш.
Нито за момент не съм се замисляла да поискам помощ от ЕРДто или дори да му кажа, че имаме проблеми. Този човек е излязъл от живота ни и с нищо не може да допринесе да стане по-добро това, което имаме сега.
Та не се чуствам ощетена или нещастна или....... ами не знам.
Питали са ме - не ти ли е трудно да се оправяш сама. Всъщност не ми е - аз винаги съм живяла така и не може да ми липсва нещо, което не съм имала. А на преживелите кошмара на дълъг и подтискащ брак - не се ли справяте по-лесно с проблемите сега, когато сте сами и спокойни?
Виж целия пост
# 16
моргана, благодаря за информацията. успокоих се частично, щото за едни от петната пише, че са белег за мозъчни увреждания, каквито ние си имаме, и не се предполага да създават проблеми в бъдеще. а едните особено ми харесаха на име "ангелски целувки". хубав ден на всички.
Виж целия пост
# 17
Проблемите на децата ни не стват по-малки или по-малко сложни от това, че ги гледаме сами...
Така е, Миме, не само че не стават по-малки или по-малко сложни, а напротив - по простите закони на физиката се увеличават като "налягане", защото цялата им "маса" пада само върху едни плещи - нашите... Но в случая /поне в моя/ става въпрос за прост избор - да избереш от двете злини по-малката за теб ---> 1) да имаш насреща си един само фигуративен "партньор", който да те обременява допълнително или 2) да останеш сам родител на увреденото си дете, със всички произтичащи от това тежести.  За мен поне изборът беше прост, защото и докато живееше с нас от БНД не получавах почти никаква физическа помощ... Въпреки всичко бях съгласна да даяня и за двамата, с нищо да не го ангажирам.., в замяна имах нужда само от едно - да чувствам морална упора в него и от време на време с нещо дребно да ми напомня, че съм обичана... За съжаление той се държеше по точно противоположния начин... Така че за мен колебанието дали ще се справя сама никога не е стояло.., беше просто въпрос на време и на преминаване прага на поносимостта ми към болка, да направя този ибор - да остана сама с Лора.  И никога не съм съжалила за него.
Виж целия пост
# 18
моргана, благодаря за информацията. успокоих се частично, щото за едни от петната пише, че са белег за мозъчни увреждания, каквито ние си имаме, и не се предполага да създават проблеми в бъдеще. а едните особено ми харесаха на име "ангелски целувки". хубав ден на всички.

Моята дъщеря се роди с петната "ангелски целувки" - в основата на нослето...Колко плаках, че ще остане с това петно....Е, сега се появява само при много топло време или като плаче. Доколкото четох доста деца се раждат с този вид петна, а понякога и с хемангиоми, но обще взето не пречи на нормалния живот и с времето намаляват. Макар, че хемангиомите са една идея по-сложни образувания и трябва по-внимателно да се следят.
Виж целия пост
# 19
Малко извън тесния контекст на темата, но надявам се че поводът ще бъде зачетен...

Честит имен ден на Каси, summer heat и останалите именници -
благословено е името ви, бъдете живи и здрави!
Да е честит празника на всички ни
и нека Св.Богородица винаги закреля нас, децата ни и хората, които обичаме!
Виж целия пост
# 20
Каси, съжалявам за новините за Криско. Кажи ми, за поликистоза ли иде реч? Дъщерята на моя приятелка е с такова заболяване - има гривничка от капиляри на дясната ръка. Детето е вече на 12 години, но знам, че моята приятелка я водеше на профилактични прегледи и следяха най-много бъбреците. Оказа се, че мъжа й е страдал от поликистоза, която никой никога не е открил....
Ако имаш нужда от доктори или каквото и да е - казвай, все още имам колеги от Медицинска академия, ще помагаме.
не
разширени периферни венички, друго което скоро казаха като 'диагноза' - съдов хемангиом
за медицинска - там ходихме на съдов хирург, той ми е фаворитният до тук
блонди, благодаря за поздрава и пожеланията
Виж целия пост
# 21
може ли някой да ми обясни за тези петна, които са разширени кръвоносни съдове, и не са родилни петна? защото моето врабче има на лявото оченце, и даже по някога изглежда по-затворено от другото. в родилното и неонатологията ми казваха, че е родилно петно, но не дава признаци на избледняване, вече е на 1 г. и 6 м. иначе - сами сме двамата, той е с ДЦП. справяме се, ходя на работа, майка ми помага с отглеждането -  идва у дома да стои с него през деня като съм на работа.
може да е родилно петно, ние уж затова чакахме, при Крис не е обаче
тъй или иначе последното, което прочетох по темата, гласеше, че ако ще изчезва, ще изчезне до 2 г. възраст на детето, ако не изчезне до 2 г., не го и чакайте да изчезне
това, че е на оченцето, е притеснително наистина. ако искаш ми пиши на лични, ще поговорим повече

Здравей, Каси и всички останали!
Отдавна не бях влизала, но съм доволна, че сега надникнах тук...
Повечето от вас знаят, че Лора има специфичен проблем. Досега не съм говорила по въпроса какво точно е заболяването й.., почти не съм и писала в подфорума на родителите на деца с увреждания и причината за това е една - че предпочитам  да не гледам на детето си като на такова с увреждане, аз самата да не се идентифицирам като майка на дете с увреждане. Не върху това искам да се фокусирам и не по този начин искам да се самоопределям... Предпочитам просто да мисля, че Лора е по-специална - тя е аутист.
да, общо взето това са и моите съображения
като включим и това, че изходът от заболяването на Крис е доста неясен, и това, че в момента детето няма видими отклонения от нормата дори и за ортопедичния проблем, т.е. ходи си добре, не куца  - мисля, че не се причисляваме към Децата с увреждания. Така го усещам в момента.
Виж целия пост
# 22
Любомира, честно - има ли болест дето да не мислиш, че детето ти има???

Мими, за артрита на сина ти - кога се прояви? знам, че някои обвиняват една от ваксините, но ще те излъжа коя - но мисля тази за морбили и4 рубеола
освен това стрептококите са чести причинители
вярно, че бишеш за автоимунно заболяване ама аз вече вяра на лекарите почти нямам....
както и да  е исках да ти кажа, че ти съчувствам за болката на детето....нали са ви предупредили за страничните действия на някои лекарства? за зрени2то имам в предвид...не че искам да те плаша, но това трябва да се следи...
целувки и   bouquet

Блонди, наистина ти се възхищавам - проблема ви може и да не е от най-трудните, но въпреки това наистина си е проблем за сами родителски плещи и се възхищавам на позитивизима ти, напук на проблемите
и на този на МИмито...
  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 23
да ти кажа честно мислила съм за ваксините
не мога да твърдя, че е било от някоя от тях, може и от една дъъъълга ангина дето изкара да е
може да е всичко, а може да са се натрупали няколко фактора и да е станала издънката
вече не мисля за причината, а за това как да се оправяме нататък
лекарствата са като при лечение на левкемия и са доста кофти
остеопороза, задържане на вода, скапват черен дроб, влияят зле на стомаха, сега от продължителното им пиене кръвното му редовно пада на 40/70 и ходи като парцал
иначе за очите - на три месеца сме на преглед, защото и от самото заболяване могат да се увредят, не само от лекарствата
сещаш се, лекуваш едно, съсипваш друго и безкрает порочен кръг
ама сега да чукна на дърво сме уж добре и само се моля да изкара така колкото може по-дълго
Виж целия пост
# 24
Каси, съдовите хемангиоми не ги ли третират по някакъв начин? Знам че азотното горене не помагало особено, но няма ли друго лечение? Съдовият хирург смята, че този хемангиом би попречил на правилното израстване на крачето вследствие на нарушено кръвообращение? Ууух, значи....дано нещата да са в начална фаза и да могат да бъдат овладяни без да се стига до операция. Каси, много стискам палци  Криско да е добре! Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 25
Мими, напред и ...ти си знаеш какво ти коства но смело....
а само да спомена, че на баба ми много и помогна като алтернативно лечение ядене но не помня в какви количества и как точно на краставици - от тогава вече колко години артрита й е доста по-добре и поносим....
ще питам и ще пиша, да не пиша просто поредните глупости...
Виж целия пост
# 26
Каси, много съжалявам за здравословните проблеми на Криско. Искрено се надявам нещата да бъдат максимално леки и за двама ви  Hug, както и да се окаже, че в заглавието на темата си използвала неправилно думата "увреждания" вместо "заболявания"  Peace

Това, което прочетох за хемангиомите, доста ме разтревожи - синът ми има на главата от раждането си и не са изчезнали, въпреки че преди няколко месеца навърши 2 години. Признавам си, че бях забравила за тях, защото са под косата му, предполагам, че и личната лекарка изобщо не се е сетила за това. Чудя се, дали да го поведа на лекар (и какъв точно да бъде) или да не дърпам дявола за опашката  newsm78
Покрай раждането на детето в 8-ия месец и хилядите перипетии, докато се позакрепи, си се отходихме по какви ли не щеш лекари...
Виж целия пост
# 27
Мисля, че когато има проблеми със здравето на детето е голямо изпитание за една връзка и в голяма степен може да провокира отчужение и раздяла. В моя случай, многото проблеми около детето ме обсебиха и ангажираха почти цялото ми време и внимание. Това беше и една от причините за раздяла със съпруга ми.
Абсолютно подкрепям това мнение  Peace. Само дето при нас проблемите на детето ни ангажира времето и вниманието и на двамата, но ....... поотделно.
Повечето от вас знаят, че Лора има специфичен проблем. Досега не съм говорила по въпроса какво точно е заболяването й.., почти не съм и писала в подфорума на родителите на деца с увреждания и причината за това е една - че предпочитам  да не гледам на детето си като на такова с увреждане, аз самата да не се идентифицирам като майка на дете с увреждане. Не върху това искам да се фокусирам и не по този начин искам да се самоопределям... Предпочитам просто да мисля, че Лора е по-специална - тя е аутист. Но определено пък се чувствам принадлежна към категорията на родителите отглеждащи сами децата си и ще се радвам, ако мога по някакъв начин да съм полезна и на други самотни родители със "специални" деца.  Hands Thumbsup
Мисля, че много добре мога да те разбера. Нашата диагноза не е аутизъм, но ..... е от него спектър  Confused. Не си спомням да съм срещала твои постове в темата за "Аутизъм...". Пиши ни и там, ще получиш определено голямо разбиране  Hug
Виж целия пост
# 28
Блонди, наистина ти се възхищавам - проблема ви може и да не е от най-трудните, но въпреки това наистина си е проблем за сами родителски плещи и се възхищавам на позитивизима ти, напук на проблемите...
catnadeen , мила, недей ме превъзнася толкова, щото през последните 3-4 месеца позитивизмът ми доста спадна... Embarassed и то по вина на една личност, дето незнайно и за мен самата как, успя да ме накара да повярвам, че е способен да обича мен и Лора, че ни иска в живота си и т.н. Да, ама впоследствие нещата тръгнаха на зле... и аз се чувствам като засмукана от вакуума на някаква емоционална безизходица... и най-лошото е, че усещам как този мой срив се отразява и на вътрешното равновесие на Лора... и от това се чувствам още по-зле... Уфффф, надявам се по-скоро да почна да си възвръщам себе си, че вече сама не мога да се понасям в тази ситуация и в това състояние... Embarassed

pepi_r , действително не съм писала в темата за аутизма, макар че съм я попреглеждала  /причините за не-писането съм ги щрихирала в общи линии/... Но ти благодаря за тази тъй да се каже "покана",  bouquet вероятно ще се възползвам! Mr. Green

Мими, абе аз с вашата диагноза не съм запозната много та да давам ъкъли.., ама понеже за нашето конвенционалната медицина изобщо лечение не предлага, та се насочих към хомеопатията и трябва да ти кажа, че за последните две години откакто започнахме да я прилагаме, определено има резултат... Та защо не се поинтересуваш и за вас?.. newsm78 Знам че диапазонът от заболявания, за които хомеопатията може да се окаже ефективна, е доста широк.
Виж целия пост
# 29
ами така като прочетох май и за трите дето се вместихме тук не се предлага лечение
за нашено със сигурност - няма лечение има постигане на продължителна ремисия
иначе - хомеопатията съм я намесила и да ти кажа - може и да помага
поне аз възлагам надежди

Каси, как сте вие

Виж целия пост
# 30
И аз привърженик на хомеопатията.
Дъщеря ми загуби слуха си вследствие на вирусно заболяване. Нищо особено, настинка и .... оглуша. Разни мнения чух после от конвенционалните специалисти. Включително, че има загуба на слуха по рождение и куп други, дето няма сега да се впускам да обяснявам. Все пак всички специалисти бяха и са единодушни - профилактика и много пазене да не допусне сериозно ушно заболяване. Как се постига това според тях - с антибиотици и закаляване. Не мога да си позволя за щяло и нещяло да давам антибиоитици. Така някак, естествено се насочих към единствения достъпен изход - хомеопатично лечение. Повярвах постепенно, даже след две години се реших и аз да пробвам да лекувам мигрената си хомеопатично. Е, една уговорка - имам си едно на ум, но май повече съм склонна да мисля, че е ефикасно.
Виж целия пост
# 31
Блонди, не спирай да вярваш
позволи си да си нещастна - детето трябва да свиква и с тези моменти...предполагам как това се отразява на нея и най накрая пак опира до теб...но тя трябва да свиква чрез теб че в живота не всичко е песен...сега учи косвено, после...директно...
дано скоро намериш баланса и стъпиш на твърда почва
Виж целия пост
# 32
...предполагам как това се отразява на нея и най накрая пак опира до теб...

catnadeen, съвсем правилно предполагаш ---> поради спецификата на състоянието й, речевата комуникация с Лора е на много ниско ниво. Т.е. тя ме разбира като й говоря, но сама не инициира словесен контакт - просто не се  е отключила още в нея необходимостта да се изразява по този начин - чрез думи и макар че има изграден достатъчно добър речник, не го използва активно... Все трябва да изисквам от нея да се изразява с думи, когато иска да ми каже нещо, а не да се опитва да ме "дерижира" жесто-мимично  ooooh!...  Както и да е, искам да кажа, че поради неизползването на речева комуникация и изобщо липсата на желание за контактуване, характерно за нейната диагноза, колкото и да сме постигнали напредък в тази посока, между нас все още много силно действа интуитивната емоционална връзка. С нея сме като скачени съдове - взаимно си приливаме емоции.., но докато аз контактувам и с външния свят, тя все още има много да наваксва в тая посока... и тъй да се каже използва мен като проводник, чрез който да го възприема.  Да обаче този "проводник" е от плът и кръв и когато по него протичат положителни заряди, дето също е ОК.., но когато протичат отрицателни... Sick  Докато с въпросната ми връзка нещата вървяха почти като в приказка, градяхме планове..и изобщо се чувствах прекрасно, Лора имаше невероятно добър период - беше емоционално стабилна, възприемчива, контактността й също се подобри.., абе изобщо явно й "вливах" от моето щастие... Когато обаче нещата взеха да се объркват, да възникват усложненията, а с тях да расте и моята тревожност и терзания, Лора започна да става също тревожна и отново се явиха някои поведенчески негативи...  Та абсолютно точен ти е извода, че попивайки моите отрицателни емоции, тя на свой ред става нервна и в крайна сметка това се връща като бумеранг към мен, увеличавайки грижите ми около нея... -------------- Та хубаво ме съветваш да си позволя да бъда нещастна, но не ми харесва цената, която трябва да плащам за да си разреша да се потопя в болката си... Tired Face... А още по-лошото е, че и да искам, няма как за подтисна тия си усещания - прекалено са силни...
                      Сега обмислям една "технология" да си самоприложа, а именно да си поставя някакъв краен срок вътре в себе си - да си набележа дата, до която да си позволя да страдам, след което просто да зачеркна всичко и да продължа напред /накъдето и да е това "напред"/...  Мдам, хубаво съм го намислила, остава само и да успея да го приложа... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 33
blondy-mamma имам чувството, че все едно описваш мен и моя син. По-точно не бих могла да го опиша. Абсолютно по-същия начин сме и ние - като скачени съдове. Единствената разлика при нас е, че при него изцяло липсва говор /т.е.. няма абсолютно никакви думички/. Разбираме се, но по наш си начин  Confused. Незнам, не съм те чела преди, но вие ходите ли на градина? Ако да, как се разбирате с другите деца и изобщо навън как сте? Ние като сме навън не се различаваме от тълпата - просто сме майка с детето си, не привличаме по-никакъв начин околното внимание. Той ми ходи и на масова детска градина. И там комуникира без реч, но не прави проблеми  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 34
pepi_r, аз смятам да си прехвърлим "тясно-профилирания" диалог /имам предвид по атутистичната тема/ в съседния подфорум. Не заради друго, ами да не пишем едни и същи неща на двете места... Прочие реших да се възползвам от поканата ти Mr. Green  и да се впиша в темата за "Аутизъм...", но и там така или иначе ще трябва да се представя на останалите мами /и татковци - ако има/.
Само че, гледам, там сте на 15-та страница, т.е. скоро ще я затворят... Та да не стане да пиша-пиша, пък накрая хоп - като се прехвърлите в новата темичка и аз един вид да остана незабелязана Mr. Green /колкото и глупаво нескромно да звучи Laughing/
       А иначе накратко за това, което ме питаш ---> Лорка посещава Дневен център за деца с увреждания в Б-с и съм много доволна. Групичките им са малки - от по 6-8 деца, с възможност за много индивидуална работа, с логопед, психолог.., имат и сключено споразумение с Инспектората и учители ходят там на място да провеждат уч.занимания. До 5-годишна възраст и ние посещавахме масова детска градина, но там не бях доволна и то не от отношението на децата /то и в по-ниска възраст още и не се усеща така контрастно специфичния проблем/, а по-скоро на госпожите... Абе с две думи прецених, че много по-полезно за детето ще е да е в специализирано заведение, но да се държат с нея като с пълноценна личност, от колкото в масово такова, но да я третират едва ли не като малоумна. #Cussing out 
         Тя е на 10г., а вие на колко сте /сина ти де/?
Виж целия пост
# 35
Аз не мисля, чи диалогът ни е "тясно-профилиран", все пак децата ни на всички тук са с някакви увреждания. Темата е точно такава. Няма как да не се пишат едни и същи неща, то ежедневието е едно и също. Няма какво различно да напиша. Разликата е в това, че в тази тема сме се отделили на принципа майки на деца с увреждания. Татковци има в другата тема. Единият от тях е бащата на моето дете.
Детето ми е на близо 6 години /ноември ще ги навърши/.
Виж целия пост
# 36
Като казах  "тясно-профилиран", по-скоро имах предвид че детайлите свързани с аутистичния спектър можем да си ги коментираме ние двете, но останалите мами тук трудно биха могли да вземат отношение, ако ние навлезем навътре в спецификата на проблема. Просто диалогът ни ще се получи някак изолиран, или по-точно ще изолираме останалите, а си има конкретна тема за това.  Докато тази тема е скроена някак комбинирано и обхваща два компонента - не само че сме майки на деца с увреждания, но и че ги отглеждаме сами /това произтича от подфорума/. Иначе е ясно че ежедневието е едно и също и кой знае какво различно нещо човек не може да напише... По-скоро различен е само фокусът на проблема - веднъж го фокусираш погледнато чисто от ъгъла на нуждите на детето; друг път от ъгъла на собствените ти нужди; трети път пък през призмата на самотното родителство.
           Само не ме разбирай погрешно, че нещо се дърпам от диалог - няма такова нещо. Ако се чувстваш по-комфортно в тая тема, ще говорим тук. Само, извини ме за недискретния въпрос и имаш пълното право да не ми отговаряш, ако не желаеш, ама имам усещането че искаш да се дистанцираш от мястото, където пише и вашият татко - нещо такова долавям, права ли съм?  Предлагайки ти да си изнесем диалога в другия подфорум в темата за аутизма,  долавям в реакцията ти някаква обида /може и да си внушавам/, сякаш съм ти стъпила на мазол без да знам...и се чувствам някак конфузно... Sick.. Та само затова си позволявам да ти задам такъв въпрос де... Извинявай още веднъж!
Виж целия пост
# 37
О, не. Определено не искам да се дистанцирам от това място /другата тема/. Напротив, там се чувствам добре. Нито ми е мазол, нито ми е обида  Peace. Но тази тема е по - конкретизираща - освен че детето ми е с проблем, го отглеждам и сама. В нашия "диалог" може да се включи всеки, който пише по темата - не мисля, че е невъзможно. Аз също мисля, че стига да мога бих взела отношение по някой въпрос свързан с някое друго конкретно заболяване или друг въпрос, който за момента не ми е приоритет, но за в бъдеще не се знае. Основното е това, че всички ние тука гледаме от една камбанария и ни свързва нещо много общо - децата ни и проблемите свързани покрай израстването им.

И ето, че наистина стана диалог само между нас двете - докато се изясним  Simple Smile

Виж целия пост
# 38
И ето, че наистина стана диалог само между нас двете - докато се изясним  Simple Smile
Да бе, верно. Mr. Green  Ама е добре че се изяснихме де - кой какво има предвид. Peace
Виж целия пост
# 39
При Крис нищо ново. Ходим си по доктори отвреме навреме, колкото да не заспим. Проблемът на моето дете е лек. Благодаря на Бога за това. Ще слагаме стелка на по-късото краче, защото разликата в дължината в принцип може да се отрази на гръбнака - евентуално изкривяване, за целта се слага стелка на по-късото краче, което в нашия случай е здравото. Ходи детенце, тича, видимо всичко е ОК.
Съдовото заболяване може да си остане на такъв етап, което е доста вероятно, за съжаление лечение не ни се полага, правят се операции в доста по-тежки състояния, не сме на дневен ред, други дечица са с предимство. Казали са ни -следене на 1 година. Дали прогресира и с какъв темп. Догодина лятото - ще се преценява. Благодаря ви за вниманието.
Виж целия пост
# 40
ами щом е лекият вариант сигурно е и по-добре, че не се налага операция
виж за изкривяванията на гръбнака и по-късото краче лошо
но пък не е фатално ако ен е голяма разликата
на моя приятелка сестра и /спортистка/ се оказа с по-къс крак - някакви сантиметри
откриха го чак като беше на 16 години, заболя я тук и там и така.......
една операция, шест месеца шина и е като нова, все едно нищо и никога не е имало
не е леко, но според нея не беше и чак толкова тежко
дано не се налага операция при вас и всичко да си е наред
Виж целия пост
# 41
ами щом е лекият вариант сигурно е и по-добре, че не се налага операция
дано не се налага операция при вас и всичко да си е наред
И аз това Ви пожелавам  Peace.
Аз пък водих Мири на реоценка да го видят специалистите как е, има ли напредък от миналата година, когато го водих за първи път. Помнеха го  Simple Smile и забелязаха огромен напредък в невербалното му общуване. Мири сега ми е предучилищна в детската градина и децата имат добро отношение спрямо него. Онзи ден майка ми отива да го взема и учителката питала децата: "Деца, вие какви сте му на Мири?" и те всичките в хор: "Приятелииии". Ей, толкова хубаво ми стана само като го чух, а ако го бях чула и със собствените си уши сигурно щях да ревна на място. Ей това ми е една от най-големите болки - не мога нито да го водя, нито да го вземам от детската градина, заради работното си време. Добре, че има кой да ми помага, иначе .....
Виж целия пост
# 42
Каси, радвам се че при вас нещата добиват рутинен характер - в смисъл, че щом проблемът на Крис се определя като лек и ви предстоят само периодични консултативни наблюдения..., е, от това по-хубаво би могло да е само пълното здраве...

pepi_r, това е наистина трогателно, дето си го разказала...

Аз уви имам само грижи напоследък, за които обаче никак не ми се говори... Все пак да се похваля и с нещо положително -----> от дневния център на Лора ги водят на конната база в Бургас и благодарение на контакта си с кончето, моята госпожица преодоля почти страха си от животни, който беше добила някъде през март при един инцидент.. Sick.. сега все още се страхува само от птички /то и с птичка беше инцидента де, ама тогава страхът се отключи към всякакви животни - котки, кучета..., само от бубулечки нямаше страх Crazy/...
Та да ви покажа гордостта на мама - малката eздачка Лора ------>

http://images.kukundela.multiply.com/image/5/photos/2/500x500/48 … amp;nmid=94928314

http://images.kukundela.multiply.com/image/10/photos/2/500x500/4 … amp;nmid=94928314
Виж целия пост
# 43
Блонди, да оспамя - много сте готини на понито! Стискам палци конната терапия да даде ефект. Гледала съм разни филмчета точно по този повод - конете и делфините помагали много на децата-аутисти. Моята Лора също обожава конете и чакам да направи 9 годинки да я запиша на езда (има няма още 4 години ще почакаме). В този ред на мисли тези дни се наложи да я оперират отново от херния - този път от дясно и ни препоръчаха по-натам да я запиша на някакъв спорт, укрепващ мускулите на корема. Замислям плуване.....дано пъпната херния поне да ни подмине!
Виж целия пост
# 44
Морганче, хич не е пони, ами баш голям кон си е... newsm47.. и моята Лора си го язди като пич smile3521  Тия снимки са в много близък план и вероятно не може да се прецени големината на жребчето, ама си е бая голямо...  Една друга мама от дневния център също ги снимала, но с аналогов фотоапарат и ми е извадила две снимки на хартиен носител.., та те са правени по-отдалеч и на тях Лора обикаля яздейки, разбира се отпред има водач, който върви и държи юздата /там ясно се вижда съотношението между коня и Лора като големина на фигурите... и майка ми като ги видя тия точно две снимки направо се облещи от невярване на очите си, че внучка й язди Shocked Laughing/  И това което казваш, че конете и делфините действат много добре на аутистичните деца също ми беше известно.., то и затова така се радвам - че се потвърди и при нас. Даже учителките дето са с тях ми разправят, че докато стигнат до конната база Лора може да е била за нещо крива, наплакваща, мрънкаща.., обаче в момента в който я качат на гърба на Джани /тъй се казва добичето Mr. Green/ и тя все едно от шалтер я изключват - спира всякакъв рев и кривотия
и се ухилва до ушите. coolcool
Виж целия пост
# 45
Блонди, само да кажа, че благородно завиждам за ездата! Моята детска мечта! Колкото до въздействието на животните върху децата....в къщи ми се смеят, че имам две деца - кучето и Лора (макар, че кучето е доста минало на заден план...и малко ме е срам ooooh!)! Даже съм наблюдавала, че в моментите на стрес при Лора тя отива при кучето и  "говорят" си нещо двете и нещата тръгват по-добре! Оспамихме темата, дано другите не ни се сърдят  bouquet
Виж целия пост
# 46
Блонди, много обнадеждаващо, радвам се на такива положителни практики. Целогодишни ли са заниманията по езда? Казваш, че са част от програмата на дневния център, а плащате ли нещо от цялото това мероприятие?
Ние изобщо не можем да смогнем във времето, поне за сега, за още едно занимание. А толкова ми се иска Диляна да пробва спортно занимание. Много е енергична и палава и има нужда. Но, избираме по-малкото зло - тази година пак ходим в училището за деца с увреден слух. За последна година ще е. Рехабилитаторката й много я хвали, а после в училище (редовното обучение) все нещо не е разбрала, не е чула, все има забележки и недоволни учителки. Не е само, че не чува, не внимава, разсейва се. Но аз вече не знам как да я мотивирам повече да се старае. Много усилия полага, по всички предмети се подготвя, пита, преговаряме, повтаряме. И накрая - безкраен учебен ден, а учителите все недоволни от нея. Ала, не мога да се клонирам - хем да уча, хем на работа. То стига, че майка ми е непрекъснато асистент и за учене и за пътуване из града.
Виж целия пост
# 47
ами нормално е все нещо да не е разбрала
она ден бях на родитлске среща
стаята е на 4 етаж, обаче прозорците бяха отворени и навън играеха деца
едва половината от репликите на класната на сина ми чувах като хората
а представи си и едно две още говорещи деца в час и какво става
та даже и да е съвсем съсредоточена може да изпусне нещо, а камоли ако се разсее
пък кой е в състояние да е съсредоточен по 40 минути непрекъснато
аз не мога, а те направо..............
Виж целия пост
# 48
Да похваля момичето, вярно че е доста сложно в шумотевицата, особено когато има трудности със слуха. Днес бях в училище, за да помоля една учителка, все пак да й разреши да седи на първия чин. Имаме уговорка с класа, че Диляна сяда напред, за да чува и да следи какво говорят учителите. Тази преподавателка, обаче ги подредила по номера и нашата е на последния чин. Какво се оказа -  учителката изобщо не е разбрала, че има слухов проблем. Момичето ми се се справя направо перфектно за състоянието си, явно ще трябва да говоря с всеки учител по-отделно. Сега е 5-ти клас и всички учители са непознати и незапознати със слуховите проблеми. Но, това да ми е проблема. Много се зарадвах и видях напрактика резултатите от 3-годишното обучение и рехабилитация. Та, продължаваме с търпение и постоянство и много тренировки - слухови и учебни.
Виж целия пост
# 49
milena d , радвам се че при вас нещата са потръгнали така добре в училище.
На въпроса ти за ездата - всъщност инициативата и финансирането на тези занимания на конната база идва от страна на една друга организация /не знам дали няма да се изтълкува като реклама.. newsm78.., затова не я назовавам/, а педагожките от дневния ц-р само ги придружават децата. Водят ги три пъти седмично и не знам за какъв период напред е спонсорството поето, но реално погледнато започнат ли дъждовете и студовете ще спрат посещенията, защото самата конна база си е изцяло на открито.
Виж целия пост
# 50
blondy-mamma, благодаря ти за отговора. Дано се позадържи хубавото време, че да продължат и хубавите занимания за дечицата. А в училище - потръгна, но майка ми и аз си знаем - няма спирка и продължаваме с непрекъснатото асистиране на процеса. Пожелавам ти да сте здрави и да вървят заниманията по реда си.
Виж целия пост
# 51
Здравейте мили мами!   bouquet

Някои от вас знаят мъката ми (писала съм преди доста време),но реших да не ви занимавам със себе си, защото бях разкъсвана от противоречиви мисли.
Имам много болно дете, което е най-голямата ми радост и мъка. Болестта му е нелечима.
Въпреки явната нужда от подкрепа, моя мъж реши, че по-добрия вариант е да ме мобилизира и още от първите месеци ме тормозеше, че не се справям достатъчно добре с нищо. В желанието си да му угодя не спях, не почивах и се изнервих неимоверно. В крайна сметка не бях в услуга на никого.
Не искам да изброявам купищата негативизми, защото няма смисъл ... Чашата преля преди няколко дни когато докато беше пиян поля детето с вода и изпусна част от шишето. Синът ми се разплака, а леглото беше мокро. Нарекох мъжа си "пияница" - само това. Не можех повече да търпя и реших (надявах се да си промени поведението през уикенда за да не пристъпвам към крайности Blush), че е време за крайни мерки. Аз можех да търпя, но детето ми - не!  Naughty
От два месеца плащам всички сметки вкъщи, както и пътуването ни с детето до Германия. Запитах се, за какво ми е мъж, който в крайна сметка не ми носи нищо друго освен негативни емоции?! И ето ме вече една от вас! Помолих го да се изнесе най-учтиво и той ми отказа, но майка ми беше тук, защото беше много притеснена (моля да не разбирате погрешно - не съм мамино дете) и му обясни, че ще спи тук и той се изнесе. Утре ще си вземе и другите неща.
Моля да ме извините за обърканите мисли, но в момента не чувствам нищо друго освен една празнина ...
Виж целия пост
# 52
ами какво да кажа
съжалявам, че се е стигнало до това
съжалявам, че се налага да носиш не само тежеста на притесненията за болно дете, но и неразбирането на мъж
и добре дошла сред нас
ако не друго - имаме опит и знаем поне донякъде през какво минаваш
Виж целия пост
# 53
Незнам какво да кажа..Кураж!
Иска се смелост, за това което си направила, както и за това, да отгледаш сина си..Щом се справяш и сама, и за капак - само негативни емоции - не виждам смисъл да продължаваш да се измъчваш така.. Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 54
possessedmagarence  , много ви благодаря!  Hug
Днес четох форума и най-накрая стигнах до извода, че трябва да взема решение ако искам да се съхраня за да съм полезна на сина си.
Сигурна съм, че съм едва в началото на един мъчителен път (петте фази), но се моля  Praynig да го преживея по-леко. Благодарна съм, че ви има и мога да споделя с вас!   bouquet
 
Виж целия пост
# 55
Днес четох форума и най-накрая стигнах до извода, че трябва да взема решение ако искам да се съхраня за да съм полезна на сина си.
Stephy, това е единственият верен извод, предвид ситуацията която описваш... На времето когато стигнах до решението за развод точно това беше, което ме мотивира и ми даде сили да предприема такава крачка... Но тогава нямаше до кой да се допитам и да почерпя опит... - до същият извод стигнах съвсем сама - просто инстинктът ми за самосъхранение ми го подсказа...
Съжалявам, че и на теб ти се е наложило да стигнеш до същото горчиво заключение... Но тук поне винаги ще намериш подкрепа и разбиране. Hug
Виж целия пост
# 56
Здравейте,
моята история успешно би попаднала в няколко от подфорумите, но все пак реших да пиша тук. Не съм майка (поне по полови белези  Wink), но въпреки това, като че ли спадам към вашата група - родител, който живее и се грижи сам за различното си дете. За сайта зная отдавна, но все не се наканвах да пиша. Струваше ми се, че нямам нужда от това. Синът ми е с проблеми от аутистичния спектър - чудесно шестгодишно момче с "удължено детство" (както ми харесва да го наричам за себе си). Неговият свят е щастлив и не твърде различен от света на обкръжаващите го хора. Притежава много от чертите, знанията и уменията на обикновените деца. В други отношения има сериозно изоставане. Понякога си мисля, че като родител не получих шанса да се радвам на здраво, нормално дете. Друг път се усещам благословен, заради почти бебешкото доверие, с което той се отнася към мен. Невинна душа и колко ли още ще е така. Не пречи никому, но другите странят - съзнателно или не. Аз самият го ограничавам често, защото все се страхувам, че ще се намеси грубо в играта на току-що проходилите малчугани в пясъчника - я ще им развали построеното, я ще им "открадне" играчка, без да се интересува от мнението им по въпроса, я ще ги поръси с пясък докато играе някаква негова си въображаема и ненуждаеща се от партньори игра. Годините минават, успешно потопени в детския свят и детските нужди, които освен всичко се нуждаят и от по-специално отношение. Мисля все повече за неговите неща, а за своите забравям. В някои отношения е по-лесно да си жена, ако си в подобна ситуация. Инстинктите ти работят. Умееш да поддържаш социалните си контакти. А ако си мъж? Кой от твоите доскорошни приятели ще ти влезе в положението? И разрешено ли е да се оплакваш в света на мъжете? Мъжете са силни - карат си колите, работят си работата. За тях са "сериозните" проблеми - колата се повредила, поредният домашен ремонт, заплатата не стига. И не си представят, че някому се налага освен с тези, да се справя и с доста други, напълно непонятни за тях неща. В този свят нямаш право на състрадание. Дори нямаш право на обсъждане. За мъжете важи принципът "Има проблем, има решение". Да, но понякога проблемите нямат решение. Или по-скоро не такова, каквото те биха приели - решение, което не се случва за ден или два, а продължава с години. Един Бог знае колко, а и никой не ти дава гаранция, че въобще ще стигнеш там, накъдето си се запътил. Приятелите ти ще чуят историята ти един път, ще те "разберат" и ще ти дадат мъжките си съвети. Всичките безполезни, разбира се. След това приятелите се отдръпват. Ти - също. Оставаш затворен в малкия детски свят и забравяш, че някога си бил нещо различно от това, което си сега. Преди време една жена побърза да ме категоризира, макар и да ме познаваше съвсем бегло: "Ти си самодостатъчен. Нямаш нужда от никого." Може и да е била права, макар толкова силно развита женска интуиция да ми е малко подозрителна. Родителите на различни също са различни. Няма как да бъде иначе. И аз, макар в тази ситуация, всеки път се улавям, когато видя такава двойка на улицата - човек с някакво увреждане, съпътстван от своя придружител - винаги, макар и инстинктивно, вдигам очи към родителя. И умът ми за миг започва да мисли "нормално": "Ето го родителят на болния човек. Щом е болен, значи и родителят не е нещо в ред." И щом съзнанието ми, толкова обременено от собствената ми история, позволява на една такава мисъл да изплува на повърхността, какво ли мислят останалите - нормалните хора, нормалните родители на нормални деца. Свикнах вече да ме демонизират с поглед. Усещам изпълнените с незададен въпрос и негласно възмущение погледи на обикновените. Различният родител на различното дете. Ходя със сведен поглед и не се интересувам от никого - само от сина си, неговите радости, желания, нужди. Останалите нито ще ми помогнат, нито ще ми навредят. Което изглежда, че потвърждава теорията за самодостатъчността. Но тя се състои от две половини - моята и неговата самодостатъчност. Което пък като че ли описва любовта, такава, каквато всички бихме искали да я видим в живота си - не само в книгата или на екрана. Любов, която не задава въпроси и има нужда само от един - този, който върви до теб и се нуждае само от теб, за да е спокоен. А другите? Защо ни гледат с тревога и антипатия? Нима им сторихме нещо? Ние просто си ходим. Вярно - в техния свят, но какво толкоз - ходим и не искаме много. Ще ви почакаме да се пуснете вие първи по житейската пързалка и няма да крадем от играчките ви, няма да разваляме игрите ви, няма да ви посипваме с пясък. Не искаме толкова много - само да изчакаме кротко реда си. А вие, не ни гледайте така. Нали вие сте щастливите, а ние - не. Един отровен поглед няма да намали нашето нещастие, нито пък ще увеличи вашето щастие. Но как да бъдеш добър? Трудно е. Колата пак е повредена, дойде време да се прави ремонт вкъщи, а заплатата - не стига. Rolling Eyes

Уф, стана много дълго, ама и часът е късен - само за раздумка. Всички тук сте съсвем наясно с това, за което говоря, и все пак ми се искаше да го споделя с някого - макар и виртуално. Животът с различно дете е наистина специален. Той е като изпитание за човека, комуто е отредена тази съдба. Слава Богу, моето дете е щастливо в света, в който живее. Не усеща болка, не усеща липси. Тях ги усещам само аз. Един особен и самотен затвор за един изначално словоохотлив и общителен човек. Изглежда, че именно в това се състои изпитанието. Да преодолееш себе си. Да се откажеш от това, което знаеш, че си. Заради някого, когото обичаш. Поздрави на всички!
Виж целия пост
# 57
не мисля, че е толкова важно дали си мъж или жена, щом си родител и обичаш детето си
вярно, пред мъжете има повче прегради, но те са изкуствено поставени и само от теб, а след това и от нас останалите, зависи да ги преодолеем и да си живеем живота какъвто е
за затварянето в свой собствен свят - случва се често и е наполовина от проблемите на децата ни, наполовина от нас самите, защото в един момент така свикваме и така ни е по-лесно и дори уютно
не е нито добро, нито лошо нещо, важното е ти имаш ли истинска нужда от човек до себе си или е просто защото всички си имат някого, а само ти не
и приятелите, ами така ги отсяваш
щом се отдръпват, значи не са ти били приятели, а просто хора, с които си поддържал добри отношения
не вярвам, че до теб няма поне един, който да те разбира и на който да можеш да разчиташ винаги

и като не можеш да поддържаш споделящият контакг с мъже, ми пробвай с жени
дарслово имаш

добре дошъл сред нас
Виж целия пост
# 58
Добре дошъл! Аз само да допълня твоя пост - нали знаеш, когато жените имат проблем, те не искат решение на въпроса, а само съчувствие. Предполагам това е най-различното при теб като баща, гледащ сам детето си. Затова не се притеснявай, тук спокойно си поплакваме по раменете когато вече ни идва много нанагорно..а и не само тогава! Споделят се и хубави моменти, което също е важно да имаш с кого да направиш! Е, още веднъж - добре дошъл! Grinning
Виж целия пост
# 59
Благодаря за посрещането Simple Smile Morgana, не знаех, че при жените е така с проблемите. Нормално е, мисля, да не зная доста неща от женската част на света. Всъщност нямам нужда от съчувствие, да плача на нечие рамо или нещо такова. По-скоро мисля, че е крайно време да проверя как стоят нещата в света на другите. Затова и пиша тук. Горното беше нещо като представяне. Получило се е по-емоционално, но аз съм си такъв. Колкото и добре да се справя таткото, майката си е майка. Има си разни женски неща, дето ние мъжете не ги разбираме. Предполагам, защото никога не сме се интересували от това. Кой да ти мисли, че ще дойде време да се грижа за дете по този начин. Жените, едно че им е в природата, второ се учат през целия си живот как се прави това. Интересуват се, обсъждат, хвалят и осъждат. Добре, че имам момче, че ако беше момиче, не знам как щях да се справя.  no

P.S. Някой ще ме светне ли, какво е това БНД - нещо за бивш татко ще да е.
Виж целия пост
# 60
БНД е милото обръщение
означава бащата на детето

и ако питаш мен е мит, че майките са по-добрите родители, не е вярно, че им е в природата
това си е вярване, насаждано от поколения възпитание, нищо повече
Виж целия пост
# 61
Здравей и от мен!

Това за преболемите и различноот отнощение на мъжете и жените си е приказка. Казват че жените когато споделят търсят съчувствие, а мъжете търсят решение. И ти самият си го казал. Само че решение не винаги има. Освен това да живеем с някои проблеми.
Имаше една мама от подфорума за деца с увреждания, която по едно време се майтапеше, че трябва да го прекръстим на Родители с увреждания. Защото някои то децата се оправят или поне живеят щастилив със себе си, а родителите са тези, които носят бремето и виждат проблемите.
Надявам се тук да намериш поне виртуална комапния, а може и реална.
Виж целия пост
# 62
Light_in_the_tunnel, до болка ми е познато това, което пишеш. Моето дете и то е 6 годишнишо е от аутистичния спектър  Sad. Засега то е едно щастливо и обичано дете, с приятели в детската, все още неотличаващо се от тълпата. Сред околните изглежда като едно мълчаливо и добре възпитано дете  Rolling Eyes


Заповядай и в тази тема:
Аутистичен спектър. Аутизъм
Виж целия пост
# 63
Light_in_the_tunnel, да ти кажа аз явно не съм много жена. Понеже отглеждането на дете за мен е предизвикателство като всяко друго в живота. И понеже цял живот съм била на принципа - емпиризъм, колежке, емпиризъм - така казваше мой преподавател. Та първо взимам литература по въпроса, правя справка и после - проба-грешка! Целият си научен опит вложих в проекта - Отглеждане на дете! И отвътре ми идва точно толково колкото и като съм си правила научните експерименти! Така, че споко....има и жени, дет не им иде отвътре и нищо не разбират от деца...ама се справят някак! Wink Wink Wink
Виж целия пост
# 64
pepi_r, по мои наблюдения децата с аутистични симптоми условно се разделят на хиперактивни и хипоактивни. Първите искат, но не могат, вторите могат, но не искат. Моят син винаги е бил от първата категория. Всъщност той все повече "може" - учи се, но коства много работа. Точно обратното е на твоя - личи му щом си отвори устата (има говор, даже си е доста бъбрив). Понякога говори съвсем адекватни неща (макар и нескопосано), друг път се отплесва да рецитира някоя реклама. Хич не се съобразява къде се намира - вкъщи ли, навън ли. Последният фрапиращ случай бе рецитирането на рекламата на пастата за зъби "Пародонт актив" - сещате се, онази паста, която ако не използвате, ще ви опадат зъбите  Laughing Обаче реши, че всички в рейса трябва да я чуят от неговата уста и то на висок глас. Обръгнал съм вече на подобни излагации. Почти не минава разходка без това. Успокоява ме това, че виждам смисъл, защото говорът му се подобрява, пък и разбирането донякъде. Затова и така пиша - светлина в края на тунела. Кой не се надява? Всички го правим. Дано повече да имаме успех! Та мисълта ми беше за това доколко личи - на някои им личи повече, на други - по-малко. Нас въобще не ни приемат за възпитани. В първия момент си казват, че детето няма и капка възпитание, после той казва нещо и всички разбират, че има някакъв по-сериозен проблем. Вероятно го мислят за психически болно дете или такова с умствено изоставане. За първото се надявам да не е, за второто съм сигурен, че не е. Но да обяснявам на всеки, че детето ми е странно, изостанало значително, но все пак умно и добро... няма смисъл. Да мислят каквото искат. Част от хората се сконфузват и се опитват да замажат положението. Други си остават навъсени. Набързо се оказва, че техните деца вече са се наскачали на батута или наиграли в пясъчника.  Confused Има и доброжелатели, разбира се. Но деца - приятелчета нямаме. И не е само причината в детето, ами май и у мен. Вярно - родител с увреждане ще да съм, stunnewsm12

Благодаря за пояснението за БНД. Аз пък, като четях, си мислех за нещо много по-зловещо (напр. Баща Нямащ Дете или нещо подобно), но така и не го навързах.  Laughing
Виж целия пост
# 65
Light_in_the_tunnel, въпреки, че децата ми не са с отклонения съм попадала в твойте ситуации да гледат детето и да се чудят дали му има нещо или не. Е, имахме и случай да чуя репликата, че била малко дебилна  Joy Проблема е, че едната е отглеждана в дом за деца до скоро, взех я на 1ви октомври. На възраст е по-голяма от биологичната ми, но на развитие е година назад, което неминуемо прави впечатление. Все още на моменти се смее /то не звучи като смях понякога/ много нервно и силно или просто измучава. Особено, когато се радва на нещо. Или застава на едно място и не иска да мръдне, започва да казва не не не, примерно когато съм и казала, че не може нещо да се вземе или направи. И няма мърдане, просто изключва. Надявам се този период да мине бързо. В игрите с другите деца трудно се вписва, освен ако те не са да тича и рита топка, или да рови в пясъка. Когато свикнеш с особеностите на своето дете някак си не го приемаш за различно.... На моменти се улавям, че размишлявам - ето защо хората търсят да осиновяват само бебета. В следващия момент се сепвам и си задавам въпроса "ако трябваше сега да подам документи за осиновяване дали пак бих избрала по-голямо дете" и си отговарям с да. Различното винаги те кара да задържиш погледа си и да го следиш по-дълго време.... но пък има и едни хубави моменти с тях.......... жегва ме понякога, че само аз им се радвам Flutter
Виж целия пост
# 66
Light_in_the_tunnel , здравей и от мен!

Ако си се върнал по-назад в темата, знаеш че моята дъщеря е също с аутистичен проблем. Скоро ще навърши 11г.
Всичко за което пишеш е преминало през душата ми... и мога да те уверя, че разликата между това да си мъж- или жена- родител на "специално" дете е много малка по отношение на чувството за самоизолация... Т.е. мъжкото и женското приятелство в случая не играят - остава само истинското приятелство ---> един съвсем тесен кръг от хора, които с времето пресяваш, но които наистина примат теб и детето ти такива каквито сте... При мен тези хора се броят на пръстите на едната ръка /дори 1-2 пръста ми артисват, ако изключа от бройката най-близките ми роднини Blush/... А бях също /и все още съм де/ много общителен човек.., просто нуждите ми от тип-общуване се попромениха... И, Да!- Стън е права за това, че ние - родителите /на такива деца/ сме с увреждания... #Silly Шегата на страна, но още преди години детската психиатърка в Б-с се опита да ме подготви за това, което ме очаква с времето /тогава дъщеря ми все още беше 4-5 годишна/, казвайки ми, че колкото повече расте Лора, толкова по-тежко ще ми става, защото на фона на връстниците й нейната различност ще се откроява все повече с възрастта.......  и че нещата, от които се отказват родителите на "различните" в тяхно име, в крайна сметка ги превръща в по-големи инвалиди от самите увредени деца...
          Е, аз драпам със зъби и нокти да не сдам багажа и да не се инвалидизирам зорлян сама.., макар че за тия вече 11г., 9 от които след проявяването на проблема на дъщеря ми, животът яко ме облъска и знам че съм се поотимерутила  Confused ... и си имам моментите на депресия и изпадане в самосъжаление и безсилен гняв в стил "Защо на мене, Господи?!"  и  "Вече не издържам!.." ... Но няма как да е иначе... Пък и като гледам що народ /с далеч
по-"бели кахъри" от нашите/
върви по улиците и си говори сам... Whistling.., си казвам "Блонди, много си си таман даже!" Laughing...
И те така... Mr. Green
          Тъй  че, Light_in_the_tunnel, не свивай байряка... То хора в нашата ситуация няма как да не се самоизолират в известна степен.., но не се отказвай да мислиш за себе си като личност, различна от тази на детето и да се стремиш да правиш нещо за комфорта на тази твоя личност!
           Фактът че си се решил да пишеш тук пак е крачка към излизане от "капсулата".., най-малкото, както вече са ти казали момичетата, тук винаги ще намериш разбиране от "себеподобни" (разбирай) ---> perko hahaha 
Виж целия пост
# 67
Благодаря за подкрепата! Всъщност аз не съм от тия, дето лесно се огъват. Още по-рядко пък ще седна да търся съчувствие или помощ. Такава ми е житейската философия - имаш ли проблем, никой не може да ти го разреши. Съчувствие, разбиране - добре, но това не решава проблема на практика. Човек трябва да е силен и да се справя с каквото му се налага. Последните 2 г. и половина ми бяха особено мъчителни, защото нещата вървяха все по-трудно. Проблемите сякаш бяха решили да се натрупват един след друг. Таман отхвърлиш единия, друг по-тежък се опитва да те смачка. Като в притчата за Йов - хайде да видим колко можеш да понесеш? Е, понесох. Не твърде много, защото всеки човек си има лимит, отвъд който изпушва ако нищо ведро няма на хоризонта. Сега нещата тръгнаха на добре (явно отгоре са преценили, че няма да поема повече  Laughing). Поздрави на всички. Ще поразгледам и другите теми, когато успея, че не съм много добре с компютърното време - от малкия не мога да се добера до компютъра  Laughing
Виж целия пост
# 68
............................ Пък и като гледам що народ /с далеч
по-"бели кахъри" от нашите/
върви по улиците и си говори сам... Whistling..............
малко оff, но по тоя повод си имам договорка с няколко приятелки като стигнем до определено комфортно душевно състояние да си вървим по улиците заедно, да не ни усещат, че си говорим сами  Laughing
Виж целия пост
# 69
Здравейте смели мами и татковци,
Чета темичката , но все нещо не ми достига  да седна да се запиша с моя "сапунен сериал"- къде време,къде смелост, къде сили...Ами и аз сама се грижех за дъщеря си ,която е с диабет от момента на разболяването /тогава беше на 3г 9м, сега е на 13г /  когато баща и реши да замине за чужбина, за да си подобрим състоянието.Замина и първите години си идваше , обаждаше се често, колети по празници, почивки и т.н. После изведнъж всичко спря - нито обаждане, нито пари, нито можехме да се свържем по някакъв начин с него- беше си сменил адреса и телефона.В една неделна вечер се обади и каза , че си идва на другия ден.Идването беше свързано с развод - трудно го преживях, но аз друго не съм и очаквала.Много ми помогна да преживея този неприятен момент /аз съм много чувствителен и притеснителен човек / един специален човек , който тогава просто ме подкрепяше , после нещата спретърпяха развитие и сега е част от живота ми.Заживяхме заедно , разбираме се добре-той се отнася добре с дъщеря ми и тя го харесва , но заедно с нас заживяха и неговите деца -2момичета, аз знаех и нямах нищо против -обичам децата и съм добра домакиня и грижовна жена,но от тук започна проблема.Те са присъдени след развода на него , а той в желанието си да им осигури добри условия на живот - дрехи , храна и т.н. ги е поотървал - работел е много, ходел е в командировки и познайте какъв е резултата.Деца които не са свикнали някой да ги контролира и да спазват нормални норми на поведение.По-малкото на 14г е добро дете, но много податливо на чуждо влияние, но голямото на 17г е кошмар - лицемерно , безсърдечно и да ви кажа честно през живота си по-големи фасони не съм виждала  някой да придава.Понеже е най-голяма тя смята , че за нея трябва да има от всичко по най-много - от място в гардеробите до джобни.В момента в който аз и направя забележка за нещо тя си изкарва всичкия яд на моето дете- включително и няколко пъти я е удряла.Голям панаир бях вдигнала, защото наглоста и няма граници -аз бях в къщи когато си позволи да удари детето защото не ставало от компютъра. Тогава доста се разпених и я предупредих да внимава с държанието си, защото живее в моята къща и аз се грижа за нея и аз мога да я изгоня.Обърна се да ми каже че нищо не съм правила- кажете ми моля ви това че и осигурявам покрив и храна,чистенето , готвенето , шиенето , прането нищо ли са - те дори не се сещат сами да помогнат, ако баща им не ги накара.След този панаир бях тръгнала да си събирам багажа, но мъжа ми ме разубеди под предтекс че ще говори с нея.Е наистина говори , но те са му научили начина на възпитание / той само говори и евентуално наказва, без да проследява дали има резултат от това/ и си правят каквото знаят без последствия.Това си е мъжкото възпитание ....В крайна сметка сега не си позволява открито "панаири" , но постоянно прави едни типично мръсни по-женски номера, ама не ми се изпада в подробности сега.притеснява ме факта че настройва  по-малката си сестра срещу нас и продължава да прави номера на моето, а то милото е длъжно да ги търпи понеже са в една стая .Майка им не беше ги виждала от 5г и като си дойде нищо не им донесе-били я окрали по пътя, да не говорим , че и издръжка не плаща.Та така оплаках се и аз, трудно се разприказвам , а като почна не мога да се спра.Засега на този етап търпя заради мъжа си понеже е много добър ,грижовен и всеотдаен и към мен и към другите , но само аз и детето го оценяваме, а неговите дъщери злоупотребяват с това .
Виж целия пост
# 70
Здравей, ccvveett, прочетох това, което си написала и си мисля, че имаш късмет, все пак - открила си човек, който държи на теб. Ти си му от помощ, той - на теб. Това е достатъчна причина, за да направиш определени компромиси. Постави се и на мястото на неговите дъщери - как се живее без майка в семейството? Разбира се, че ти компенсираш, но знаеш, че чисто психологически у човека остава известна празнина от липсата на биологичния родител. Вероятно затова по-голямата се държи така - не иска да признае положението, което баща и е избрал за семейството. Разбира се - най-лесното решение е да се откажеш от битката. Това, което е направил съпругът ти/съпругата на мъжа, с когото живееш. Това е решение, определено. Не е достойно, но е някакво решение. Дали ще намериш по-добър живот? Може би да, може би не. Шансовете са по-скоро към второто. 17 и 14 години е доста трудна възраст за въздействие, дори и да си по-мъдър от младежите. Те вече се чувстват достатъчно големи и мислят, че по-добре разбират нещата от вас двамата, а положението, така както го виждат, не им допада. Може и точно това да е целта - да ви разделят, защото мислят, че така ще бъде по-добре за тях. Въпреки всичко - много лесно се разрушава онова, което ти отнема време и сили да създадеш. Поздрави!
Виж целия пост
# 71
ccvveett, преди всичко добре дошла сред нас!

След това, да кажа, че споделям разсъжденията на Light_in_the_tunnel по повод ситуацията в която се намираш - принципно е напълно прав..., но добре разбирам и теб и мога да си представя какво е да живееш ежедневно и ежечасно в такава обстановка...- все едно си насред минно поле... - на където и да направиш крачка, все съществува риск да "детонираш" някоя Misc Bomb... и най-гадното е, че 17-годишната госпожица е вече достатъчно хитра да спекулира точно с тази взривоопасност... Боя се, че тя подсъзнателно си отмъщава на теб - от една страна за безхаберието на собствената си биологична майка, а от друга - за това че баща й я е натресъл в ситуация да трябва да се подчинява на една чужда жена /теб/ и да търпи присъствието на едно чуждо дете /твоето/.  Знам че тия ми думи ти звучат жестоко, но те не изразяват моето виждане, а мисля че тъкмо такава е позицията /осъзната или не/ на това 17-годишно момиче. И точно защото възрастта й е такава, мога да те уверя, че тя пет пари не дава /или по-точно изобщо не се замисля над факта/, че ти се грижиш, готвиш, храниш, переш и прочие нея и сестричката й. --------------  От всичко, което си разказала обаче, аз виждам един много положителен момент - ти имаш до себе си мъж, който те подкрепя, разбира и не е склонен на всяка цена да защитава родните си дъщери, а напротив стреми се обективно да преценява, заема позиция и ти съдейства... Ти казваш, че възпитателните му методи не са особено ефективни.., но факта, че все пак оценява правотата на една или друга твоя позиция и взема твоята страна, това само по себе си е обещаващ фактор за промяна на нещата... /Виж ако непрекъснато защитаваше децата си и вземаше с повод и без повод тяхната страна, тогава щеше да е лошо.../
       И за да не ставам излишно многословна, ще дам практическа идея, която би могла да помогне:
Защо не опитате да направите нещо като семеен съвет, в който да се включите абсолютно всички и всеки със спокоен тон да изложи какво не му харесва, какви са очакванията му от съвместното ви съжителство.., а вие с мъжа ти като родители да внушите все пак на децата, че - Да, те имат право на свое лично пространство, свои очаквания и претенции, но също така трябва да поемат и определени ангажименти, да имат определено отговорно отношение като участници в тази малка общност, която представлява семейството...

Аз нахвърлям само идеята си... - конкретните думи ще си ги подберете вие с мъжа ти... Но определено смятам, че един такъв честен разговор между всички ви може да изиграе много положителна роля, особено по отношение на 17-годишната... Нейното поведение сега се ръководи от огромна вътрешна съпротива - тя се чувства насила вкарана в ситуация, за която никой не е искал съгласието й, а е била заставена да приеме и се подчини. И затова за нея няма значение колко добра и грижовна си ти, тя няма емоционалната "свободна ниша" за да оцени това, защото всичките й емоции са ангажирани от яда, че принудително е вкарана в тоя "сапунен сериал" /както сама си се изразила/...  Но ако й се даде възможност тя да се усети личност в очите ви, т.е. вие да покажете заинтересованост към нея като такава, изслушвайки я, дайвайки й възможност да се изрази пред вас и останалите две момичета... Изобщо да се почувства действително обект на вашето внимание, а не само обект на инструкции и изисквания... Е на тогава, смятам че може и да промени поведението си /стига озлоблението й да не е пуснало твърде дълбоки корени.../

Улях се от писане, за което се извинявам, Blush  но се надявам да съм била полезна....
Виж целия пост
# 72
blondy-mamma  благодаря ти за отговора - не си никак жестока, напротив много точно си усетила ситуацията.Твоята препоръка за семейния съвет сме я прилагали , но за съжаление без ефект.17годишната фръцла все бърза за някъде и за нещо и сяда при нас просто защото няма как, и разговора се състои в говорене от наша страна и пълно/ама само привидно / съгласие от нейна страна.Реплики от сорта -да , добре  и т.н. като сме "очи в очи" и после всичко продължава постарому , да не казвам че наглоста и безочието и даже стават по-големи.Аз още като се събрахме да живеем заедно съм им обяснила , че трите са ни деца еднакво - в смисъл че ще се стараем за всяка да има по-равно място за дрехи,за учебници, джобни пари и т.н. Е, да си призная не винаги се спазва, понеже един си къса обувките, а друг ги пази , едното израства и всичко му окъсява другите са спрели да растат и имат дрехи, моето е болно и има нужда от определена храна, но се стремим с мъжа ми да сме максимално обективни и да действаме според ситуацията и нуждите с преоритет.Всичко това сме им го обяснили, ама няма разбиране -НИКАКВО! Това за мен е много странно защото мирогледа на човек  се възпитава до 10-12г, в смисъл че на тази възраст  той вече знае какво е добро и какво лошо, какво трябва и какво не трябва да прави, кое е правилно и кое не е .От там насетне човек е отговорен за постъпките си, може да се говори с него като с възрастен и на него не бива да се гледа като на малко дете/ не да му наливаш възпитание , а да даваш насоки, да му повлияваш със собствения си личен пример /. Децата цял живот ще са ни  деца - грижа и обич наша, но като попораснат целта ни е вече да не се държим с тях като с дечковци , а като с осъзнати личности.Такива каквито искаме да станат- отговорни, сърдечни, грижовни, добри , мислещи хора. За съжаление този момент при някои е протуснат и няма наваксване, докато същите тези хора не попаднат в подобна ситуация....
 
Виж целия пост
# 73
сетих се основният проблем на еднолични родители с болни деца какъв е
времето
хем трябва да работя, хем трябва да тичам по лекари и изследвания
малко трудно съчетавам и двете
а няма кой да ме отмени един път поне

това по повод новата серия лекарски кабинети и изследвания в тактически отдалечени една от друга лаборатории
Виж целия пост
# 74
А защо пропускаш времето което губим за чакане в РЗОК, аптеки и разкарването по няколко пъти до социални грижи??!!!
Виж целия пост
# 75
ами в нашият случай поне това е спестено, защото, след като една интелигентна жена от комисията по ТЕЛК успокои детето ми, че цял живот ще го боли ама той е мъж и ще издържи, ни дадоха по-малко от 50% и не се класираме никъде
обаче ще добавя рехабилитацията - на няколко месеца по десет процедури, ако успееш да се вредиш по здравна каса
от процедурите пък му пада кръвното и се влачи като парцал, та се налага да го тъпча с шоколади и кола......
виж с аптеките е забавно
основното ни лекарство доскоро не се внасяше и се налагаше да си го осигуряваме от чужбина
където пък е с ограничена продажба, защото е кофти лекарство
значи намираш познат извън страната, с познат в аптека, че иначе не става
Виж целия пост
# 76
Съчувствам ти , но нямаше ли основание да обжалваш решението на ТЕЛК-а?Да намериш познат доктор или лаборант да запише завишени показатели на изследванията.
Обикновено за нелечими хронични заболявания без проблем дават най-високия процент при децата.
Виж целия пост
# 77
пробвах, но се оказа, че съм попаднала в период, когато комисиите просто не дават над 50% ако ще и детето да е за 100%
връзки в комисията и да знаеш на кого да си платиш
общо взето обречена работа.....
Виж целия пост
# 78
Ами пробвай се отново . Сега отново подай молба за явяване на ТЕЛК- уж че му се е влошило състоянието -защото за децата никак не са малко паричките които отпускат от социалните.Виждам че си от София .Ние за първи път тази година минахме тук на ТЕЛК и то толкова безхаберно от тяхна страна/един ден подадох документи при някакво медицинско лица и на другата седмица отидох да си взема решението/, че чак се учудих.
Виж целия пост
# 79
От коя дата ви е Решението на ТЕЛК? Късно ли е да се обжалва. На мои познати дадоха 20 %, те обжалваха пред НЕЛК и сега са с 80 %. Всичко си е до комисия  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 80
абе то още малко и ще дойде време за нов ТЕЛК
другата седмица влизаме в болница за изследвания, защото пак не е добре нещо детето и ще видя как ще се развият нещата
общо взето една крачка напред две назад се движим

но ако се пробвам отново и отново е под 50%, със сигурност ще обжалвам
не че не мога да си гледам детето, но всичките поддържащи лекарства, рехабилитации и изследвания не са никак евтини
от друга страна ми е някак съвестно - има и деца много по-зле от моя, а те нямат никаква помощ от държавата
Виж целия пост
# 81
от друга страна ми е някак съвестно - има и деца много по-зле от моя, а те нямат никаква помощ от държавата
За това ти нямаш никаква вина  Sad. Ти си имаш детенце, за което да мислиш и на което да осигуриш най-доброто  Peace
Виж целия пост
# 82
           Мили момичета, да ни е честит 8-ми март!
                     
На пук на живота днес смятам заслужаваме да празнуваме двойно, щото дет`се вика
        "ний майка, ний баща" Mr. Green на нашите специални деца!
Hug
Виж целия пост
# 83
наминавам да се оплача, че пак почнахме кръстоносни обиколки по доктори
никой не се съобразява с работното ми време или с възможностите ми
майка не мога да пращам, защото не е запозната с всички тънкости и детайли и все ще пропусне нещо
докога ще ме търпят работодателите...........

вие как сте
Виж целия пост
# 84
Тази година не тръгна добре Cry -всеки месец сме в болница и след последния престой ни изписаха защото и докторката се вида в чудо  ooooh!със неконтролируемото състояние на Вили. В момента ми е трудно да компенсирам заболяването , но с този пуберитет по принцип е много трудно....Ядовете ми са свързани главно със това , иначе успях да се преборя след ТЕЛК-а със всички бюрокращини в соц.грижи и в следващите 3г. само ще си гледам дебитната карта дали ми превеждат парите и ако ходим на балнеолечение ще ходя да ми осребряват фактурите.Сега се надявам да удължат или премахнат срока на протоколите за лекарства по РЗОК който е 6месеца, че април трябва пак да си вземам 1-2дни отпуска да ходя до специалиста да напише нов протокол да го заверя в касата и пак при джипито и по аптеките.
possessed  стискам палци всичко да мине възможно най-леко и безпроблемно!И да пишеш .
Виж целия пост
# 85
не знам писах ли тук, че ме с рецидив
да не ви връщам да четете назад - с ревматоиден артрит сме
сега се колебая да пробвам ли нов телк, но просто нямам време да обикалям наново всички леекари и лаборатории за изследвания и снимки и тн

май ще изчакам до лятото и ако не се подобрят нещата ще си взема отпуска и вместо на море - на лекар
именно заради балнеолечение и рехабилитация, без която настъпват необратими увреждания на ставите

ccvveett , а вие да се стабилизирате по-бързо
и успех с всичката бюрокрация
Виж целия пост
# 86
Здравейте мами.След 10 годишен непрестанен тормоз,реших че е време да сложа край т.е. да се разведа.Детето ми е родено с вродена аномалия,още други 2 придружаващи заболявания,и астма за капак.Таткото отказва да плаща издръжка.Търпях какви ли не унежения и заплахи, smile3512 а напоследък най-модерната е "ще умрете от глад,не ме интересува оправяй се"Сякаш аз съм виновна че съм родила такова дете. smile3518 smile3518 smile3518  А пък той много добре знае,че немога да започна работа (все още)заради детето,никой не ми помага нямам баби,а той е постоянно болен.Детето е с 54%НСА.Искам да попитам мамите някоя от вас дали е имала подобен проблем,и знаете ли този "умник" по закон каква издръжка може да плаща? Също така, бих искала да помоля ако знаете  къде мога да получа безплатна правна консултация.Искрено се надявам да получа отговори тук. newsm78предварително БЛАГОДАРЯ!!!  bouquet
Виж целия пост
# 87
... знаете ли този "умник" по закон каква издръжка може да плаща? Също така, бих искала да помоля ако знаете  къде мога да получа безплатна правна консултация.Искрено се надявам да получа отговори тук. newsm78предварително БЛАГОДАРЯ!!!  bouquet
Първо съжалявам за това, което ти се е наложило да преживееш  Sad.
А колкото до въпросите, които те вълнуват питай тука  Hug
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=342862.0
Виж целия пост
# 88
След 10 годишен непрестанен тормоз,реших че е време да сложа край т.е. да се разведа.Детето ми е родено с вродена аномалия,още други 2 придружаващи заболявания,и астма за капак.Таткото отказва да плаща издръжка.Търпях какви ли не унежения и заплахи, smile3512 а напоследък най-модерната е "ще умрете от глад,не ме интересува оправяй се"...

Здравей! Да, разбирам, че не е лесно, онова което си преживяла и взетото решение. В малкото описано за семейната Ви история откривам елементи на психично домашно насилие.

Мисля, че полезни биха ти били услугите и специалистите от фондация “Анимус”-София. Имат добри психотерапевтични и подкрепящи програми за жени, жертви на домашно насилие.

Препоръчвам ти първо да се запознаеш със закона за домашното насилие и да видиш по кои аспекти от него отговаря преживяното от теб и детето ти в дома Ви.

И после да посетиш Анимус- София (имат филиали и в провинцията).
Ако в тези институции  те (Ви- с детето) разпознаят като техен контингент могат да Ви включат БЕЗПЛАТНО в свои програми: психотерапевтичните ще Ви помогнат ти  да се подредиш, психоемоционално(детенцето да се стабилизира от преживяванията си за загуба от раздялата на родителите си)  и да пристъпиш с повече сила и увереност към борбата!
Анимус- София имат юристи, които  консултират и водят дела за техни клиенти (също безплатно)


Ето линка към информацията за “Анимус”-София:
http://www.animusassociation.org/bg/index.html

Виж целия пост
# 89
Слушам за промените в семейния кодекс и си мисля-никъде в този кодекс не е упоменато какви са задълженията на родител дължащ издръжка на дете с увреждане(множество и/или тежки увреждания) след като това дете навърши 18г-и преди и след пълнолетието си то не може да се гледа само,но единият родител съвсем законно и окончателно си бие камшика(детето вече не е дете и той/тя не му дължи нищо), а другия съвсем затъва и детето заедно с него.
Не мислите ли,че след като в закона има точка задължаваща децата да се грижат за родителите си на старини(ако не могат сами),че е редно един родител да направи същото,ако детето му е в тази ситуация? newsm78
Виж целия пост
# 90
Не се бях замисляла по този въпрос, но сега като го спомена го направих. Абсолютно си права. Наистина, че колкото повече пораства детето, толкова повече има нужда от средства и помощ. Едно е да се оправяш с дете, друго с вече порастнало такова  Peace.
Виж целия пост
# 91
Напълно сте прави момичета - безотговорни бащи колкото щеш.
За съжаление дечицата не са виновни са болестите си , но след като бащите им са се дистанцирали и не вземат участие в отглеждането , то поне финансово да помагат #2gunfire
Аз напоследък се замислям по друг въпрос - защо трябва издръжката за деца да е под общ знаменател.В смисъл има дечица с увреждания - те милите не са виновни , че са болни , наистина получават помощ от държавата , но защо отговорността на техните бащи трябва да се свежда до месечна сума, която дори не плащат?!И защо точно до навършване на 18г.?
Виж целия пост
# 92
Напълно сте прави момичета - безотговорни бащи колкото щеш.
За съжаление дечицата не са виновни са болестите си , но след като бащите им са се дистанцирали и не вземат участие в отглеждането , то поне финансово да помагат #2gunfire
Аз напоследък се замислям по друг въпрос - защо трябва издръжката за деца да е под общ знаменател.В смисъл има дечица с увреждания - те милите не са виновни , че са болни , наистина получават помощ от държавата , но защо отговорността на техните бащи трябва да се свежда до месечна сума, която дори не плащат?!И защо точно до навършване на 18г.?


издръжката е под общ знаменател за да се дели на две
друг е въпроса като се дели на две що няма ефикасно изискване за плащане от бащите
а до 18г - защото се счита че на толкова си достатъчно зрял сам да се грижиш за себе си - все пак не можеш да разчиташ доживотно на някой... виж за случаи на деца с проблеми - може би трябва да се предвиди нещо...но то реално няма такъв морален закон задължаващ някого да се грижи за другиго...
не ти ли идва от вътре и ще въртиш и сучеш и ще намериш врата да избягаш
Виж целия пост
# 93
catnadeen, изказването ти докосва една много болна моя тема, а именно за морала. Понеже в БГ не можем да разчитаме на морал (защото е много рисковано, имайки предвид действителността) регулирането на издръжката на децата на разделени/разведени родители, според мен, би следвало да се регулира със закон.
И това делене на 2 по отношение на издръжката  Sick Всъщност в по-голямата част от случаите майката поема по-голямата тежест.  Sad
Имам позната, чийто БНД (първото) не е изплаща редовно издръжката на детето. Ако не е тя, от какво би живяло то?

Просто разсъждавам "на глас" ...
Виж целия пост
# 94
аз не съм "за" това ка кес постъпва в Бг...и не само тук
просто описах съществуващото положение    bouquet
Виж целия пост
# 95
Здравейте мили майчици  Hug. Скоро не сме писали в нашата тема. Какво става с Вас и Вашите деца? Как се справяте?
Да споделя за нас - ние сме вече първолаци в масово училище. Трудно би ми било с училището ако нямахме баба на разположение. Иначе от таткото не се оплаквам - помага много. Слава богу останахме с него в едни много добри отношения.
Виж целия пост
# 96
Здравейте,
Останах без работа , писна ми да съм майка героиня и заведох дело за издръжка, но се изнервих от бюрокращината в БГ. Дъщеря ми е на 15г и вече ми е много трудно да се справям и да издържам на особеностите и на другата ''болест''-пуберитет.
Виж целия пост
# 97
Цвети, успех!  Praynig

Виж целия пост
# 98
Здравейте и от мен.
Когато за първи път влязох в форума, по тази тема нямаше никакво движение и затова не се преставих.
pepi_r, надявам се, че първокласника се справя.
ccvveett, моят син също е в пубертета и проблемите стават все по-големи. Аз поне имам работа, за сега.
Видях, че Блонди е писала тук(вече не пише в аутистичния спектър). Може ли да помоля, да сподели как се справят те.


Виж целия пост
# 99
Казвам се Мария, на 29 години. Синът ми е Кристиян, 2 г., 6 м. Роди се 10 дни преди термин, 2 кг. 800 грама. Сама съм от началото на 4-ти месец на бременността. Все още съм сама. Имах вяра, че няма да съм, до откриването на заболяването, преди 1 месец. Криси имаше петънца по едното краче, чакахме ги да изчезнат, можеше да са родилни петна. В последствие разбрах, че родилните петна изчезвали до 2 г. възраст. Ако хемангиомът не изчезне дотогава, не чакайте да изчезне. От 6 м. до сега - педиатърката беше забравила, майката - сиреч аз - също. Оказва се съдово заболяване, което се отразява и на растежа на крачето, в лека степен. Привилигирована съм в сравнение с някои от вас, защото разлика в растежа на крачетата в 21 век се коригира оперативно. Основното съдово заболяване обаче - на този етап е трудно лечимо. Привилигирована съм, и Криси също, че нашето е в доста лека степен. Въпреки това, евентуално ни чака назначение за чужбина. Надявам се да не съм ви отнела много време. Надявам се с тази тема да привлека вниманието на други майки и моля да бъде закована. Желанието ми е тук да обсъждаме проблемите на самотните майки с дечица с проблеми. Ако модераторите преценят, нека темата бъде преместена в подфорум Деца с увреждания. Дори бих я пуснала и на двете места. В моята реалност има връзка между понятията 'самотен родител' и 'дете с увреждане'. За да не звучи наизустено и изкуствено, все пак ще кажа, че съм с висше образование и бях доста попрочела за това какво бива и какво не бива по време на бременността. И до сега съм концентрирана върху развитието на сина си. Но разбирам, че това е било важно в пренатален етап. Разбира се е важно и сега.
По гореспоменатите причини мисля, че темата е актуална, и следва да се закове.
А от какво се е получило това заболяване и как се лекува?
Бащата те е оставил заради това ли? В 4-я месец е нямало как да знае...

...и ако питаш мен е мит, че майките са по-добрите родители, не е вярно, че им е в природата
това си е вярване, насаждано от поколения възпитание, нищо повече

Да, изключенията са толкова малко, че не изключват правилото.

Здравейте,
Останах без работа , писна ми да съм майка героиня и заведох дело за издръжка, но се изнервих от бюрокращината в БГ. Дъщеря ми е на 15г и вече ми е много трудно да се справям и да издържам на особеностите и на другата ''болест''-пуберитет.
А издръжката със задна дата ли ще я получиш?

Здравейте,
Останах без работа , писна ми да съм майка героиня и заведох дело за издръжка, но се изнервих от бюрокращината в БГ. Дъщеря ми е на 15г и вече ми е много трудно да се справям и да издържам на особеностите и на другата ''болест''-пуберитет.
Да питам нещо - щом нямаш издръжка, БНД всъщносте не се води баща, нали?
Виж целия пост
# 100
Издръжка се дължи за времето докато детето навърши пълнолетие-аз я получих за 2.5 години назад т.е. до края на май понеже наказателното дело беше на 01.06.За жалост бащата след това отново не е плащал,но аз другото гражданско дело/за лихви за времето когато не е плащал и за всички разходи по делата и адвоката/ не съм го прекратявала и очаквам ново дело.
Мъжът от момента в който признае детето документирано в акта за раждане е баща за цял живот ,независимо иска или не,независимо от настроенията и липсата на отговорност,независимо плаща или не издръжка.
Виж целия пост
# 101
Здравейте мили майчици  Hug. Скоро не сме писали в нашата тема. Какво става с Вас и Вашите деца? Как се справяте?
Да споделя за нас - ние сме вече първолаци в масово училище. Трудно би ми било с училището ако нямахме баба на разположение. Иначе от таткото не се оплаквам - помага много. Слава богу останахме с него в едни много добри отношения.
pepi_r, много се радвам на постове като твоя, когато има разбирателство между родителите когато са раделени. Може би, защото все по-рядко се среща.  Peace
И да са живи и здрави бабите, които помагат!   bouquet
Виж целия пост
# 102
Stephy  Hug Аз честно казано не мога да разбера защо когато двама възрастни се разделят, трябва децата да страдат от това. Не се обичат, не се понасят - ок, разделят се. Но детето е съвсем друго нещо. Ако бащата не се заинтересува после от детето си, това означава ли че за него детето е било бреме още докато е бил с майката. Вярно е, че има и случаи в които и майката не допуска после бащата до детето си по чисто егоистични причини и с цел да го накаже бащата. Изключвам естествено случаите, в които е по-хубаво детето да няма досег с бащата /пиянства, тормоз и т.н./.
Нашия случай е класика - след като разбрахме, че имаме специално дете /това е около третата му година/, малко след това се разделихме. Но не защото таткото се е отдръпнал от отглеждането му, а защото всеки си изживя кошмара сам за себе си. Съответно се отдалечихме емоционално, не контактувахме помежду си и .... ясно ви е. Просто ни дотежа това съжителство. Разделихме се и нещата се оправиха. Но вече няма чувства. Имаме просто едно приятелство.

А иначе отчет да дам и за детето - във втори клас сме в същото училище. Деца и учители го приемат добре. Специално за деца като Мири има открити нови клубове /спортни, музикални, театрални.../, които служат за приобщаване на нашите деца.
Виж целия пост
# 103
pepi_r, не бих искала да обобщавам, но ми се струва, че има още много време докато стигнем до ниво, при което да общуваме с уважение. За съжаление сме свидетели на изоставени майки не само със специални деца и последващата незаинтересованост за мен е престъпна. За мен всяко дете има нужда от майка и баща (когато няма сигнал за девиация при родителите и опасност общуването да навреди на детето), защото всеки дава различна уникална гледна точка на детето. Бабите и дядовците също.
Но ме боли, защото държавата няма ресурса да подпомага самотните родители и децата със специални нужди. Защото много често изоставянето на такава майка със специално дете означава, че то ще отиде в дом.
Говорила съм с много приятели и роднини, които живеят извън България, и без да абсолютизирам мога да кажа че грижата за различните малки и големи е много по-голяма отколкото при нас. Познати са емигрирали заради по-доброто здравеопазване и помощи в други страни. Но се питам, това ли е начина?
Виж целия пост
# 104
Лошо е, че повечето родители се разделят точно заради децата си.
Просто единия/ най-често бащата/ не издържа на психическото напрежение.
Много често при такива случаи се търси и вина в другия родител.
Отнася се и до баща/майка, брат/ сестра на единия или другия.
Хубаво е когато семейства се разделят заради самите родители, но често не е така.

Stephy, да тръгнеш сам с дете с увреждане по държавите е изключително трудно и рисковано.
Виж целия пост
# 105
Лошо е, че повечето родители се разделят точно заради децата си.
Просто единия/ най-често бащата/ не издържа на психическото напрежение.
Много често при такива случаи се търси и вина в другия родител.
Отнася се и до баща/майка, брат/ сестра на единия или другия.
Хубаво е когато семейства се разделят заради самите родители, но често не е така.

Stephy, да тръгнеш сам с дете с увреждане по държавите е изключително трудно и рисковано.

Снежа63, според мен раздялата когато е продиктувана от слабохарактерността на възрастен индивид, не е заради детето - то е предтекст. В нашето общество ние сме като обречени/неприети когато детето ни е различно, а в другите не гледат на нас по този начин. Не искам да критикувам или оправдавам тези мъже или жени, които изоставят детето си, защото е различно. Аз имах този избор (в болницата ме попитаха няколко пъти), но за мен беше немислимо.
Знам, че е трудно да се имигрира с различно дете. Нямам предвид авантюристично заминаване а обмислено, но съм наясно, че при много малко хора е възможно. В доста западни държави има възможност да се грижат за детето в специализирани места, докато родителя работи. Но да не се размечтавам .... написах го като пример.
Виж целия пост
# 106
Здравейте,интересува ме има ли майки на които Общините и изплащат издръжка за дете със здравословен проблем?Пишете ми на лични.
Виж целия пост
# 107
Здравейте мами , искам да попитам нещо . Дъщеря ми е на 14 и е с ТЕЛК от 2009г. 51% 2012 не се явихме на ТЕЛК защото имаше подобрение няколко месеца . Сега се явихме на 5.2.2013г. и взехме ТЕЛК-а . На ТЕЛК-а пише "преосвидетелстване" степен на увреждане 50 % СЛ дата на определения процент вид и степен на увреждане 02.04.09г. Водеща диагноза - астма прегледа е извършен на 05.02.2013г. Мисълта ми е тази една година назад която не се явих ще ми бъде ли изплатена или за колко месеца назад ще ми платят ?
Благодаря ви предварително !  newsm78
Виж целия пост
# 108
Попитай в тази тема: ТЕЛК, Обжалване на ТЕЛК 2
Тук се обсъждат точно такива въпроси  Peace
Виж целия пост
# 109
Здравейте,според вас дали е добра идея,да направим подписка по онзи въпрос за дискриминацията и здравните и пенсионни осигуровки?Сега има ново правителство,няма ли да ни обърнат внимание?Ако има някой по-инициативен от мен,да направи подписката,веднага се включвам.
Виж целия пост
# 110
Здравейте,според вас дали е добра идея,да направим подписка по онзи въпрос за дискриминацията и здравните и пенсионни осигуровки?Сега има ново правителство,няма ли да ни обърнат внимание?Ако има някой по-инициативен от мен,да направи подписката,веднага се включвам.

Здравей semelyna,

Би ли припомнила каква е била дискусията за дискриминацията и здравните и пенсионни осигуровки, моля?
Виж целия пост
# 111
Stephy,
написах го по повод на това http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=687816,
а и други майки съм чувала да го ворят за това.Не съм обаче много запозната.За това писах,ако има някой по=информиран по въпроса,да направим някаква петиция,новият премиер сега гледа да угоди на масите,току виж ни чул.
Виж целия пост
# 112
Stephy,
написах го по повод на това http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=687816,
а и други майки съм чувала да го ворят за това.Не съм обаче много запозната.За това писах,ако има някой по=информиран по въпроса,да направим някаква петиция,новият премиер сега гледа да угоди на масите,току виж ни чул.


Нещо не му вярвам на новия премиер, но това си е мое мнение. Така или иначе, semelyna, идеята е страхотна. Чудя се дали няма някоя неправителствена организция/ии, които да работят с въпросната комисия от НС, по въпроса!? Аз лично не съм чувала нищо и благодаря, че ме информира и приложи линк-а.  Hug Ако има петиция, веднага подписвам.
Виж целия пост
# 113
личен асистент съм на детето си,гледам го сама.разведена съм,но сега имам приятел,който иска да сключим брак.Искам да попитам дали някой знае как това може да повлияе на това че съм личен асистент.Мога ли отпадна от програмата.Ако някой може да ми помогне му благодаря предварително!
Виж целия пост
# 114
Съжалявам, че нахлувам в темата, но мисля, че ще е полезно.
Децата, които са с продължаващ ТЕЛК (т.е. да са преосвидетелствани), им се полага помощ под формата на храни, които се раздават от червения кръст.
Извинявам се, ако се повтарям с някои от предните постове.
Виж целия пост
# 115
Zdr Kasi.Iskam da vi kaja 4e trqbva da badete silna i borbena.Az sa6o sam maika na dete s uvrejdane Generalizirasto psihi4no razstroistvo na razvitieto autisti4en spektar,I jiveq samo zaradi nego makar i umorena psihi4eski.Kazvam vi vsi4ko tova zadavi nasar4a da se borite badete tarpeliva i Bog dani blagoslovi vsi4ki mami
Виж целия пост
# 116
Здравейте на всички! Отскоро съм потребител на сайта и не знам дали  групата, в която споделям въпроса си е точната. Извинявам се предварително, ако не е така. Сестра ми е дете с увреждания, зрителни и говорни, с 100 % инвалидност, на 23 год. Ние сме близначки. Ако някой се грижи за човек в подобно състояние, бих се радвала да сподели как се грижи за устната хигиена, тъй като при нас това е невъзможно. Зъбите се разрушават, като част от тях бяха отстранени.  Търся паста за зъби без флуор или някакъв друг продукт за грижа.
 Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 117
Здравейте на всички! Отскоро съм потребител на сайта и не знам дали  групата, в която споделям въпроса си е точната. Извинявам се предварително, ако не е така. Сестра ми е дете с увреждания, зрителни и говорни, с 100 % инвалидност, на 23 год. Ние сме близначки. Ако някой се грижи за човек в подобно състояние, бих се радвала да сподели как се грижи за устната хигиена, тъй като при нас това е невъзможно. Зъбите се разрушават, като част от тях бяха отстранени.  Търся паста за зъби без флуор или някакъв друг продукт за грижа.
 Благодаря предварително!

Здравейте !
Включвам се и аз , въпреки ,че съм татко , а не майка на дете с увреждане Simple Smile
Проблемът с устната хигиена е много голям и повечето от децата ,които познавам,включително и моето врабче /госпожица с ДЦП/ се налага да използват анестезия.
При нас предстои  такава интервенция и косата ми настръхва ,защото ме е страх да няма негативни последици от упойката.
Като разбера конкретни имена на стоматолози и анестезиолози,работещи с нашите деца ще ти пиша подробно.
Що се отнася до пастата за зъби без флуор - използваме такава от около 3 месеца и съм радостен ,че я открих, защото вече не се притеснявам ,че госпожицата я гълта докато мием зъбите.
Ще ти пиша на лични,че някой ще реши ,че правя реклама.
Поздрави на всички!  bouquet
Виж целия пост
# 118
Ааааа не на лични  Simple Smile и други се интересуваме. Едва ли някой ще го приеме за реклама, все пак всеки търси най-доброто за детето или близкия си. И мен ме интересуват координати на стоматолози, а и пастата  Peace
Виж целия пост
# 119
Здравейте! Пастата за зъби "Ненедент" е без флуор. Има я аптеките. Тя е детска попринцип.
Виж целия пост
# 120
Здравейте. Виждам, че в темата не е писано много отдавна, но я смятам за най-подходяща по моя въпрос и искрено се надявам на отговор.

Имам малко дете на 2 години, което отглеждам сама. Завела съм дело за издръжка срещу бащата, най-вероятно ще му отсъдят минималната такава. Проблема е, че детето ми има заболяване на бъбреците. Често се налага лечение, влизаме в болница и пие скъпи лекарства. Разбрах, че когато детето има заболяване може да се иска по-висока издръжка.
 Моля за разяснение как става това и какви документи ще се изискват да предоставя?
Детето ми не е с ТЕЛК,  има хронично бъбречно заболяване.
Виж целия пост
# 121
Слънчева, здравейте!
Предполагам си имате адвокат. Хубаво е да зададете на него тези въпроси.
Като юрист, макар и в съвсем друга сфера, както и като жена, с две дечица с ТЕЛК, която е в процес на развод с баща, който не иска да дава издръжка, ще ви отговоря следното:
Необходимо е да говорите с личния лекар на детето и да задвижите процедура за признаване на ТЕЛК. Трябвало е да го направите досега, защото в момента законодателството е такова, че след признаването на ТЕЛК, се изплащат помощи до една година назад. Преди е било до три.
Първо - отивате при личния лекар на детето и той Ви дава документи, които да подадете в районния ТЕЛК. От там ще Ви определят лечебното заведение. От същото лечебно заведение ще Ви определят дата за явяване на ТЕЛК и ще получите писмо кои специалисти следва да посетите с детето, те ще го прегледат и ще Ви дадат заключения. С тези заключения, прегледи и изследвания се явявате в лечебното заведение на определената дата. След това ще Ви признаят ТЕЛК, ще Ви дадат решение, което ще занесете за заверка в Регионалния ТЕЛК, а след това отивате в съответната служба за социално подпомагане.
Струва си, вероятно на детенцето ще признаят между 70 и 90 процента, което си е над 400 лева на месец.
Тук има раздел за дечица с увреждания, там майките ще Ви обяснят, аз просто нахвърлях нещата съвсем бегло.
Второ - имате право да търсите издръжката до една година назад от подаване на исковата молба. Т.е. ако я подадете на 10 октомври т.г., имате право на издръжка за минал период до 10.10.2016 г.
Това, че детенцето има ТЕЛК не освобождава бащата от отговорност за издръжка. Минималната издръжка е нормативно определена и е 1/4 от минималната работна заплата, установена за страната, т.е. сега е 115 лева. Минималната издръжка се дава обикновено, когато бащата е на минимална работна заплата, има и други деца, за които плаща издръжка, детенцето няма особени нужди - здраво е, самият баща е с признат ТЕЛК и т.н. Предполагам, че Вашият случай не е такъв и имате право съдът да Ви определи издръжка над минималната. Това, че бащата не работи, води се без работа не е основание да не плаща издръжка. В зависимост от имотното му състояние /дали има жилище, автомобил/, доходи /не само заплата, но и рента, наеми, хонорари от граждански договори и т.н./, квалификация, образование, възраст и здравословно състояние, съгласно постоянната практика съдът решава, че такъв човек може да реализира    месечно поне минималната работна заплата, а в някои случаи и средната.
За пред съда следва да представите всички епикризи и медицински документи, от които да е видно, че детето е с хронично бъбречно заболяване. Също и фактури и касови бележки от платени процедури, прегледи, манипулации и изследвания. Отделно касови бележки и фактури за дрешки, обувки, по-едри покупки като креватче, столче за кола, количка и др.
Непременно си наемете адвокат. Попитайте го, каква е възможността бащата да заплати разноските по делото, мисля, че при дела за издръжка, като го осъдите, разноските са за него, включително и хонорара.
Тук има и тема с правни консултации, колежките адвокати са доста по-подготвени от мен, питайте.
Желая Ви успех и не губете време нито с подаването на документи за ТЕЛК, нито с делото за издръжка.
Пишете, ако имате нужда!
Успех!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия