Добра дъщеря?!

  • 4 517
  • 36
Винаги съм била добрата дъщеря на мама и тате. Винаги съм искала да ги радвам и правя щастливи, ако има нещо не добро, да им го спестя, за да не ги разтревожа, да се съобразявам с техните желания и очаквания... И, така до 30-тата ми година, когато усетих, че никак не съм щастлива, нито удовлетворена от живота си.ПРОМЕНИХ СЕ - КАК?! С МНОГО РАБОТА НАД СЕБЕ СИ И МНОГО ПРОМЯНА В ЖИВОТА МИ - няма да досаждам с обяснения. НО, вече не ги харесвам както преди, и не се чувствам ОК, когато съм с тях, а когато предстои празник, на който трябва да ги поканя, вече не го чувствам като празник. Те, хем очакват да ги поканя например за рождения ден на детето, хем като ги поканя, почват да мрънкат, че им е трудно да дойдат, болят ги краката, не може да шофира бащата в този  софийски трафик, с какво да дойдат, в колко часа да дойдат когато им е удобно, като дойдат какво да им пусна по ТВ-то да гледат (мач, спорт, или нещо друго, музика и разговори и веселби с мен не признават) и вече не знам как да се държа с тях. Хем ми се иска да се виждат с внучето и аз да ги виждам, хем ми вгорчават и най-хубавият празник с техните  претенции и мрънкания?!
Виж целия пост
# 1
Аз не разбрах какъв е въпросът? newsm78
Виж целия пост
# 2
Никак не си добра дъщеря....  Confused
Виж целия пост
# 3
Май ти е писнало вечно да правиш компромиси на твой гръб,
Ако досега винаги е било така,родителите ти трудно и трагично дори ще приемат промяната.
Може би трябва да си поговорите,поне да опиташ да те разберат, newsm78за да не ви се изострят отношенията все пак.
А може и просто да минаваш такъв етап и не търпиш много-много....
Виж целия пост
# 4
Затова си празнуваме празниците с когото става празник, пък при родителите ходим преди или след /изтърсваме им се/! Те, разбира се, много се радват и всички са щастливи. Като ни писне, ставаме и си тръгваме... 
Виж целия пост
# 5
Май ти е писнало вечно да правиш компромиси на твой гръб,
Ако досега винаги е било така,родителите ти трудно и трагично дори ще приемат промяната.
Може би трябва да си поговорите,поне да опиташ да те разберат, newsm78за да не ви се изострят отношенията все пак.
А може и просто да минаваш такъв етап и не търпиш много-много....


и аз съм се питала дали не минавам през някяква фаза, но тя не преминава вече 3-4-та година, а се затвърждавам като друг характер, който не само родителите, а и останалите роднини не приемат, приятелите, обаче ме приемат, мъжа ми също. Само роднините, които явно са свикнали да съм меката мара и сега не ме приемат като не съм. вече не съм угаждачката, а имам и аз изисквания и те не искат да свикнат и просто се дистанцираме newsm78
Виж целия пост
# 6
Такъв е животът - променяме се ние, променят се и хората около нас, и неизбежно някои от познанствата и приятелствата остават в миналото. Странно е, че при теб са  и родителите  Thinking поста ти ми напомни за мен всъщност, аз май само родителите ми не съм отрязала още  Mr. Green особено откакто се появи детето, разкарах /грубичко/ доста хора, които "не ме познават такава". То и аз не се познавах, но ето на, свикнах.. и също както теб, се чувствам добре, така че, изобщо не се впечатлявай на родата и познатите, които са свикнали да бъдеш мека и съгласяваща се с всичко. Бъди себе си - новото ти "АЗ", с което се чувстваш добре в кожата си  Peace явно просто си намерила себе си - и си "пораснала"  Wink
Виж целия пост
# 7
Никак не си добра дъщеря....  Confused
Peace


Нали не живееш с тях , какъв е проблема не разбрах  newsm78 не можеш да ги изтърпиш дори за даден повод  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 8
Никак не си добра дъщеря....  Confused

Аха...на мен ми мирише на "натриване" на носа на мама и тате след време!В смисъл не си удовлетворена от себе си,че си живяла така,но то е защото ти си го искала,явно е било продиктувано от страхове,имала си нужда от одобрение,за да се чувстваш щастлива,според мен проблемът е в теб,имаш някакъв комплекс!Та сега на този етап от живота си си решила "да го върнеш" на всички !

Не се сърди,но така ми "звучиш"!  bouquet
Виж целия пост
# 9
Никак не си добра дъщеря....  Confused

Аха...на мен ми мирише на "натриване" на носа на мама и тате след време!В смисъл не си удовлетворена от себе си,че си живяла така,но то е защото ти си го искала,явно е било продиктувано от страхове,имала си нужда от одобрение,за да се чувстваш щастлива,според мен проблемът е в теб,имаш някакъв комплекс!Та сега на този етап от живота си си решила "да го върнеш" на всички !

Не се сърди,но така ми "звучиш"!  bouquet




много мъдро и психоаналитично. имала съм нужда от одобрение - да, кой не е имал от родителите си?! но идва момент, когато хората порастват, променят се и ми се струва, че близките трябва да те приемат такъв какъвто си, а не какъвто им се иска и са свикнали, защото те така са те дресирали за свое удобство?!
Виж целия пост
# 10
...и сега е дошло време ти да ги дресираш... да ги накараш те да се съобразяват с теб?
Виж целия пост
# 11
Честито! Имала си шанса да пораснеш най-накрая (за промяната става въпрос)! Ако не си изживяла пуберския бунт в гимназията сега ти е дошло времето. Изобщо не се напрягай и не се обвинявай. Не е до добра или лоша дъщеря, а до самостоятелност. И те ще трябва да преглътнат хапа, защото още те мислят за доброто момиче, чиято задача е да радва мама и татко.
Виж целия пост
# 12
...и сега е дошло време ти да ги дресираш... да ги накараш те да се съобразяват с теб?

далеч съм от мисълта да променям когото и да е, само искам да не се пробват повече с опитите да ме върнат в миналото и в техните коловозите.
Виж целия пост
# 13
Спри да им угаждаш! Покажи себе си и не се самообвинявай! Peace
Виж целия пост
# 14
Същия проблем имах и аз... "Лечението" се случи изведнъж и вече съпругът и детето са ми приоритети. Явно с появяването на детето човек израства и започва да гледа повече себе си и своето семейство, отколкото всички роднини, желаещи да им се угоди..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия