Какъв спорт, /по- амбициозни ли ги прави, ще добавя/

  • 2 374
  • 18
# 15
Дъщеря ми сега ще навърши 7 през август. От две години ходи на художествена гимнастика. Аз подбрах спорта. Всъщност, аз не исках да е точно гимнастика. Но я харесаха и ме издириха и така се стекоха обстоятелствата, че аз се навих, въпреки взетото преди това решение. Доволна съм засега от заниманията. Развива се много добре, оказа се много талантлива и от догодина /всъщност сега през септември/ започва всеки ден да тренира, т.е. малко по-усилено. По тази причина няма и да я записвам на друг спорт. Много ще й стане. Иначе тя имаше желание за още едно нещо, но се опасявам, че ще й е в свръх.

Малкия много искам да го запиша на плуване, но още го обмислям. Сега ще стане на 5 и ще проуча въпроса с плуването. Баща му страшно държи на бойни изкуства, та там със сигурност ще го запиша. Вече съм открила къде мога да го запиша.

Иначе и двамата в ДГ са записани на спортни танци /тя/ и бойни изкуства /той/. Повече от това не знам какво би могло да се направи. Аз и да искам да се занимават с повече от 1 спорт просто нямам физическа възможност да ги водя. Тук, в Пловдив, не ги взимат в спортните клубове под 5 навършени години, затова и моята спортува от две години, а малкия още само в ДГ го раздава спортист.
Виж целия пост
# 16
Благодаря ви за отговорите!!
Безспорно редовната физ. активност е нещо добро, ясна е ползата от движението, каляването, насочването на агресията/ ако я има/ в полезна посока, харм. развито тяло.......
Ако позволите, ще разширя малко темата- интересува ме майки с по- големи деца, които редовно спортуват дали са забелязали по- голяма амбициозност у децата си? Нямам обаче предвид да са амбициозни само в спорта, които упражняват. По- скоро ме интересува доли са станали по- амбициозни изобщо- дали успехите в спорта ги амбицират по- бързо да се научат да четат например, да учат ч. езици и др.

Психолозите твърдят, че умереното спортуване стимулира и насочва и умствения потенциал, но моля за вашето мнение от практическа гледна точка.
Все си мисля, че ако детето ми много обича даден спорт, ще гледа по- бързо да претупа останалите си задължения и да търчи да играе.
Виж целия пост
# 17
Ако позволите, ще разширя малко темата- интересува ме майки с по- големи деца, които редовно спортуват дали са забелязали по- голяма амбициозност у децата си? Нямам обаче предвид да са амбициозни само в спорта, които упражняват. По- скоро ме интересува доли са станали по- амбициозни изобщо- дали успехите в спорта ги амбицират по- бързо да се научат да четат например, да учат ч. езици и др.

Психолозите твърдят, че умереното спортуване стимулира и насочва и умствения потенциал, но моля за вашето мнение от практическа гледна точка.
Все си мисля, че ако детето ми много обича даден спорт, ще гледа по- бързо да претупа останалите си задължения и да търчи да играе.

Според мен е индивидуално както всичко друго. Въпреки всеобщото схващане, че спорта възпитавал дисциплина и т.н.
Моя приятелка има дъщеря, сега завърши 7ми клас. Плува откакто се е родила, тренира години наред, зиме, лете, всеки ден на открития басейн на Морска гара, добра е, ходи по състезания. От година-две назад обаче ходи с нежелание, пропуска тренировки, успеха и в малките класове както на болшинството беше отличен, сега в 7ми клас нямаше никакво желание за учене. Удари ли ги хормона става много трудно. Моя син е същия пример, макар, че тренира по малко време пак плуване.
Спорт не е равно на умствен потенциал отникъде и нищо не стимулира. Аз съм учила до 8 клас в спортна паралелка, момичетата тренирахме волейбол, момчетата борба. Ми в 8ми клас и аз бягах от тренировки, не забелязвам да съм поумняла...
Но че спорта е необходим за физическото развитие на децата е безспорно. Лошото е, че вече няма възможности за масов спорт, не останаха стадиони, басейни, игрища...
За сина ми е късно да имам каквито и да е амбиции т.е. имам но са от съвсем друго естество.
Сиси ходи през учебната година на танци, харесваше и и ще ходи докато иска. За спорт не мисля все още.
Омръзна ми да правя планове за чужди животи.
Виж целия пост
# 18
Синът ми е на 8. Искаше да играе футбол (тук това е националния спорт май). Обаче нямаше места и не знам от къде му хрумна баскетбол. Получи се че играем футбол и баскет. Да обаче футбола не му хареса, по баскета е луд. Имаше желание за тенис, но пак се отказа след няколко ходения. Предпочита да играе с нас. Тренировките му се видяха скучни.
Искаме да го пратим на плуване, но колкото повече настояваме толкова повече се дърпа.
В момента освен баскета, който му доставя огромно удоволствие, се занимава и с кикбоксинг.
По принцип той обича да се съревновава и да е най добрият, даже и когато не спортуваше. Основно мисля, че спорта влияе за физическото развитие и координация на движенията. Освен това така има по-малко време за висене пред компютъра Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия