Ще предадете ли уменията си на децата си?

  • 2 186
  • 32
Ако имате някои специфични умения ще ги предадете/предавате ли ги на децата си? 
Преди известно време познат ме попита дали ще науча детето си на еди какво си. Аз зяпнах, защото изобщо не ми беше хрумвало.
Принципно съм на мнение, че децата сами трябва да избират с какво да се занимават и, че ще ги науча на това, което умея само ако те сами пожелаят. Да, ама в последно време установявам, че голямото хлапе, ако го чакам само да пожелае каквото и да било различно от игри и забавления, ще се отчакам..
Та, все пак каво мислите за предаването на знания и умения на наследниците  Simple Smile?
Виж целия пост
# 1
Фактът, че съществува т.нар. семеен бизнес, че има фамилии, които поколения наред развиват един бизнес и успяващ при това, говори сам по себе си. Очевидно уменията до голяма степен са генетично заложени и обусловени. Друг е въпросът, дали детето иска да се занимава с нещо, с което родителят се занимава.
Аз бих се опитала да науча детето си на това, което мога много добре, но не бих насилвала нещата да се случват. Синът ми очевидно носи много от уменията на баща си и виждам, че проявява желание да прави определени неща, които се удават на баща му. Малък е и не знам, дали няма да промени предпочитанията си, когато порасне, но ако тогава не го влече, не бих го насилвала. Обаче не съм много сигурна в това, което казвам. Сякаш, зависи от момента, от времето, от обстоятелствата. Засега така разсъждавам, ама знам ли...
Виж целия пост
# 2
Разбира се, ако не го науча на това което знам и мога най- добре, на какво да го науча ?
Виж целия пост
# 3
Хм, не съм се замисляла.
В интерес на истината, сега се замислих какви умения имам всъщност, които бих могла да предам на някого  Blush Знания, култура някаква - да. Бих искала също така да усвои от баща си разни елементарни технически умения, да не е вързан в ръцете.
Ама дайте с примери, че не ми е много ясно - за какви умения става въпрос? Професионални, домашни, хоби...?
Виж целия пост
# 4
Освен че, готвя хубаво не мога да се сетя какви други умения мога да предам на дъщеря си Blush
Ако, говорим за професионална насоченост, едва ли ще се натискам да предавам опита си, не искам дъщеря ми да избере моята професия. Но, ако поиска разбира се, че ще й помогна няма да я спра.
Виж целия пост
# 5
Обикновено става съвсем естествено - децата гледат какво как правим и после подражават. У нас е заложено да им предаваме нашите умения и знания, защото на това се крепи човешкото развитие във всяка област (култура, техника и т.н.) и оцеляването на всяко следващо поколение.

Понякога споменавам за някоя прилика в способностите и им показвам нещо. Понякога се случва да се впечатлят от някое мое умение и да искат да ги науча. Същото важи и за баща им и бабите и дядовците.

Например, щерката открила мои стари рисунки при нашите и беше много впечатлена. Попита ме защо никога не ме е виждала да рисувам така и поиска да я науча. Но така като гледам по-скоро аз имам нужда от уроци.
Виж целия пост
# 6
Разбира се, ако не го науча на това което знам и мога най- добре, на какво да го науча ?

Абе, то ученето е ясно, ама ако някой отсреща приема, а не само ти да предаваш.
По лични мои наблюдения много комплекси и семейни трагедии са свързани именно с настояването на родителите да предадат знанията и уменията си на потомците. А повечето от тях са свързани с неща като дарба, интереси, физиология, ако щете...
Достатъчно съм се нагледала, например, на пишман доктори около мен - все издънки на прочути лекарски фамилии или на пишман художници, или на пишман...
Амбициите са хубаво нещо, ама да има и почва за тях.
Виж целия пост
# 7
Да де, ако има интерес
Виж целия пост
# 8
Не знам. Май уменията не се предават насила, с някои човек си се ражда и при добри обстоятелства може да ги развие. Не мога да науча сина си да рисува ако държи четката като кирка, нито баща му може да го научи да пее и свири ако няма слух и глас. До този момент ми се струва, че в тези области детето ни е съвсем посредствено. Водя го на кръжок по рисуване, защото му е приятно и се забавлява.
Виж целия пост
# 9
Със сигурност бих насочила вниманието на децата си към моите знания и умения и, ако те проявят интерес, бих им помогнала да ги развият. Но ако нямат изявен талант за точно определено занимание, не бих ги карала насила да го правят. По-добре самите те да харесват това, с което се занимават, отколкото да се занимават с това, което родителите им харесват.
Виж целия пост
# 10
Винаги ме е било яд, че майка ми не ме научи да шия на машина.
Баба ми ме учеше да плета, ама нямах интерес. Мога обаче да бродирам бод зад игла, макар да не практикувам Simple Smile
Да, мисля, че е много хубаво човек да научи детето си на това, което умее. Не става въпрос за професия, а за домашно "можене". Когато е споделено, е много приятно. Не толкова, защото бодът зад игла е рядко и ценно умение, а защото любим човек те е научил.
Виж целия пост
# 11
Вече съм й показала моето умение да избирам и купувам обувки... схваща неочаквано бързо.  Mr. Green
Манията ми за подреденост също е прихванала...
Смятам е добре с оглед на това, че майка ми не ме научи ни да шия, ни да плета като нея.  Tired

Що се отнася до професията - абсолютно никакви амбиции нямам.  Stop
Виж целия пост
# 12
Да, бих предала знанията си и уменията на децата си. Естествено ако има някакъв интерес.
Ние учим децата си до 7годишна възраст, после го поемат учители. Учим цял живот.
Виж целия пост
# 13
Още не мога да простя на баща ми, че не ме научи да свиря на барабани, а толкова много исках!!!
Молех му се, постоянно!!! Praynig
А неговият отговор беше:"Не е женска работа това, хвани някой друг инструмент."  Tired
Много се ядосвах на този толкова тъп отговор!
В крайна сметка, бягах от училище и ходех да се уча сама в едни гаражи, където свиреха едни батковци, които ми даваха да свиря след техните репетиции... и т.н.... историята нататък е дълга и не по темата...
Идеята е следната: предпочитам да съм такава каквато съм с моето дете, без да се опитвам да му натикам това или онова умение, но в момента в който то прояви интерес към нещо, което мога да правя, да му предам умението си, без да го разочаровам.
Ако не съм много сигурна в себе си, ще му предам умението донякъде, а после ще го пратя на уроци, ако има амбиция и талант.
Виж целия пост
# 14
Сетих се за един дядо от моето село, който се кахъреше, че има само внучки - кой да научи да пълни както си е ред пръскачката и да пръска лозето както трябва. "Ех, ако имах внук, па седнем с него, да му покажа, да го науча, спокоен да си ида, че лозето няма да буреняса".
Аз нямам такива "специфични" умения за предаване. Затова съм и по-спокойна от дядото за бъдещето. Засега де.
Виж целия пост
# 15
Не притежавам кой знае какви специални умения които да предам на децата си.  Embarassed Искам да са добре образовани, но според техните собствени интереси, а не моите.
Аз съм доста страстен читател и винаги съм мечтала и децата ми да обичат литературата. За сега със синът ми удрям на камък, нещо не го влекат книгите, но се надявам това да се промени с времето. Наистина е важно за мен.
Виж целия пост
# 16
да, определено. голямата вече рисува, води много добре кукла, чак и поглед следи, иска да се научи да шие.

в това виждам само хубави неща. пък в последствие дали ще стане счетоводител, юрист или дизайнер напр. си е нейна работа.
т.е. не е задължително тези усвоени умения от родителите да се приложат непременно и в професията.

но е жалко, ако родителите могат нещо и не научат на това децата си.
ако вторите, разбира се, имат желание.
вариантът, в който научаваш дъщеря си да шие, вързана за стола, не ми е привлекателен. Mr. Green
Виж целия пост
# 17
Аз имам особено мнение по този въпрос.
Мисля, че на първо място детето трябва да осъзнае силните и слабите си страни и ако те предполагат моите или на баща и силни страни, бих и помогнала, разбира се.
Аз нямам и грам съжаление, че не мога да плета, шия или да пръскам лозе, нито смятам, че дъщеря ми ще загуби много, ако не притежава тези умения, но със сигурност, ще направя необходимото, за да кара ски, играе сравнително добър тенис, да шофира добре и да говори поне два езика.
Останалото бих предпочела, както казах, да развиваме в движение, в зависимост от нейните лични качества.
Виж целия пост
# 18
Ако прояви интерес / желание... Ами я си представете, че 5 пари не дава за физика, а иска да пее и умее - пък аз и 1 нота не мога да хвана - какво, да го възпра ли?.. Ще учи каквото иска - и то ако иска...
Виж целия пост
# 19
Обикновено става съвсем естествено - децата гледат какво как правим и после подражават.

Да, съгласна съм. Ние и двамата нямаме някакви изключителни умения (талант), но за ежедневните такива мисля, че ще ги предадем - от домакинство, през справяне с нестандартни ситуации до избор на пълноценни по нашите разбирания развлечения. Със сигурност не е насила. Просто при проявен интерес показваме и оставяме да действа, независимо от последствията.
От битовото "можене" дотук дъщеря ми се е научила да шие (купувах й детски гобленчета и й показвах, въпреки че аз самата не обичам гоблени), да боядисва с блажна боя (аз лично обожавам и периодично пребоядисвам по нещо вкъщи), да готви някои неща, помага при присаждането на цветя.
Прихванала е чувството за ред (у нас не е задължително да е много чисто, но е желателно да не е разхвърляно).
Увлечение към рисуване е "наследила" по-скоро от моя род и се случва да й показвам, а за моя радост тя не се притеснява да пита.

Виж целия пост
# 20
С радост. Умения в повече на никого не са навредили. Бих я научила да пее, с мъжа ми танцуваме що годе прилично - ще се радвам и тя да прихване, а ако се и научи да решава задачи като мъжа ми, ехеееее.
За сега надделява умението да началства.
Виж целия пост
# 21
Под умение разбирам бродиране, готвене, плетене, нещо такова, Поправете ме ако се лъжа, защото другото си е вроден талант, развит с много труд. Няма как да се предаде на едно дете например умението да свириш на пиано, нали? така че ако умея да готвя, плета, правя хубаво кафе и т. н...ще предам само след интерес и желание от страна на детето. Мисля, че е добре като родители да се опитваме да ги запалим по нещо което правим добре, но ако няма ответна реакция, по-  добре да не ги насилваме.
Виж целия пост
# 22
Рисувам и щерката като ме види и тя взима лист и моливи и почва Sunglasses Но не е много запалена...така да се каже.Всъщност учудвам се и се ядосвам,че все още няма кой знае какви интереси....
Каквото ги влече това ще е.

Под умение разбирам бродиране, готвене, плетене, нещо такова, Поправете ме ако се лъжа, защото другото си е вроден талант, развит с много труд. . Мисля, че е добре като родители да се опитваме да ги запалим по нещо което правим добре, но ако няма ответна реакция, по-  добре да не ги насилваме.
Peace
Виж целия пост
# 23
И свиренето на пиано е умение, защото се учи. Никой не се е родил и хоп, изведнъж просвирва на пиано. Дори Моцарт се е учил от баща си. А талантът според мен е някакво вътрешно състояние на човека, може би настройка за обработване на информацията по рождение, а не много тясна специализация. Ако някой е талатлив в едно нещо, то със сигурност е талатнлив поне в още няколко неща. Сещам се за хора, които познавам и които са много добри инженери (или лекари) и в същото време са добри и в някои изкуства. А исторически личности колкото искаш с всякакви умения и таланти.
Виж целия пост
# 24
Да,бих го научила на онова,което мога,но не бих настоявала да се занимава с него ако не проявява интерес.Оглеждам се за негови специфични умения ,някои деца проявяват таланта си от рано,за да мога да го насоча да го развива.Не изпадам в мании и болни амбиции!
Виж целия пост
# 25
Да, и свиренето на пиано е умение, но то се предава ако детето е музикално и реши че има желание да се научи да свири. Има обаче някои по- простички умения, като например да правиш красиви фигури от салфетките за хранене, които се учат бързо и не изискват твърде много таланти. Само желание от  детето и време от страна на родителите....., но желанието на детето е решаващо. Познавам много талантливи родители с желание да предадат опит и знания, но отсреща няма никой и обратно.
Виж целия пост
# 26
Тц. Отиди в някоя детска музикална школа и ще видиш колко много деца свирят на пиано или на друг инструмент само заради натиска на родителите си и без наличие на особена музикалност. Ама свирят, къде ще идат! А учителките не могат да върнат такива деца, освен ако не са някакъв тежък случай на липса на слух.  Peace
Някой напомни за разни пишман-доктори и адвокати и т.н., които са станали такива само заради родовата традиция.
Виж целия пост
# 27
Точно!И аз така мисля, на сила хубост не става! Не знам дали има случаи на изявени имена в някоя област, просперирали заради болни родителски амбиции.
Виж целия пост
# 28
Ако не са се предали генетично-не знам ThinkingПоне ще опитам с чужди езици.
Виж целия пост
# 29
Ако прояви интерес / желание... Ами я си представете, че 5 пари не дава за физика, а иска да пее и умее - пък аз и 1 нота не мога да хвана - какво, да го възпра ли?.. Ще учи каквото иска - и то ако иска...

естествено, че се ръководим и от желанията на децата ни. това няма какво да го коментираме.
въпросът беше, ако родителят има някакви умения би ли ги предал на детето си.
а за да разбереш,ч е 5 пари не дава за физика, нали трябва да пробваш.

то и майка ми е счетоводител, но аз като извадя от 187 числото 3 и получавам 157.....
Виж целия пост
# 30
Да, ако прояви интрес да се развива в областите, с които аз или баща му се занимаваме. 
В против случай не бих настоявала. Нямам болни амбиции.  Naughty
Виж целия пост
# 31
Един познат дърводелец каза:
-Не даваме на  децата да се занимават с нашата дейност , мислейки че са още малки. После те порастват и губят интерес...
И така за нас каката няма интерес, но с дребната - на 3 - готвим, рисуваме, плуваме в морето...

Искам да ги науча да са обичащи, щастливи хора.
Виж целия пост
# 32
Единственото, на което държа да го науча, е да плува. Плуването отпуска, успокоява, полезно е за тялото. И аз, и баща му сме добри плувци, ще ни е много хубаво след време на морето да си плуваме тримата. А относно професия,  това, в какво училище или университет ще учи, въобще няма да го насочвам. Моите родители работят в една сфера и не са направили дори най-малък опит да ме окуражат или разубедят и аз да започна същото. В резултат, аз се занимавам с нещо съвсем различно, но съм щастлива. А ние с мъжа ми имаме абсолютно различни професии, образование, отношение към спорта и изкуствата и въобще не ме блазни мисълта всеки да го дърпа в своята си посока.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия