Момичета, знам, че няма да открием топлата вода, но ме вълнува вашето мнение за разпространеното твърдение, че децата се раждат с генетично заложен характер, а възпитанието само заглажда и шлифова острите ръбове на характера? Вие как мислите. какви са впечатленията ви?
Виж целия пост
Раждат ли се децата с характер?
- Публикувана: 13 авг. 2008, 15:38 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2008, 11:45 ч.
# 1
13 авг. 2008, 15:47 ч.
Раждат се с характер, да. Още от новородени децата са си отделни характери, отделни личности. Възпитанието може само да насочва характера да се развива в една или друга посока според мен.
Виж целия пост
# 2
13 авг. 2008, 15:48 ч.
Да, раждат се с характер. Възпитанието формира поведение и интереси, не може да възпиташ нито отношение към света, нито любознателност, нито интелект, нито енергичност, нито концентрация и т.н. Всички тези неща са заложени генетично у детето. Без да се забравя и собствената му уникалност.
Моята дъщеря показа характер от първия момент, в който я видях. Опитваше се усилено да си извади тръбата от устата (беше в кувьоз 2 дена). На следващия ден вече беше без тръба и си се хранеше. Моментално разбрах, че детето не може да бъде убедено да прави нещо, което му е неприятно. Оттогава ежедневно се убеждавам, че съм била права, като се добави и факта, че понякога не иска да прави нещо и просто така. Възпитанието досега по никакъв начин не е променило особеностите на характера и. Ще видим нататък.
Виж целия пост
Моята дъщеря показа характер от първия момент, в който я видях. Опитваше се усилено да си извади тръбата от устата (беше в кувьоз 2 дена). На следващия ден вече беше без тръба и си се хранеше. Моментално разбрах, че детето не може да бъде убедено да прави нещо, което му е неприятно. Оттогава ежедневно се убеждавам, че съм била права, като се добави и факта, че понякога не иска да прави нещо и просто така. Възпитанието досега по никакъв начин не е променило особеностите на характера и. Ще видим нататък.
# 3
13 авг. 2008, 15:49 ч.
Мисля, че темпераментът и типът нервна система са вродени, а характерът се оформя в зависимост от околната среда 
Виж целия пост
# 4
13 авг. 2008, 16:00 ч.
зависи какво разбираш под характер 
но да мисля, че всяко дете се ражда с характерни особености....винаги ми е било много смешно да слушам как се "дресирали" децата...
напр. "аааа ама аз като му пусна радио на моето бебе още от ден 1 и то се научава да спи на шум"
, като, че ли на някоя майка ще и е приятно да стои като препарирана , за да не вдига шум 
въпрос на темперамент, харектер или каквото искаш го наречи дадено дете да спи леко или да не му пука ако щеш с бормашина да работи до него
и тн и тн...
има неща които се възпитават...но има и много които не подлежат на пречупване
Виж целия пост
но да мисля, че всяко дете се ражда с характерни особености....винаги ми е било много смешно да слушам как се "дресирали" децата...
напр. "аааа ама аз като му пусна радио на моето бебе още от ден 1 и то се научава да спи на шум"
, като, че ли на някоя майка ще и е приятно да стои като препарирана , за да не вдига шум въпрос на темперамент, харектер или каквото искаш го наречи дадено дете да спи леко или да не му пука ако щеш с бормашина да работи до него
и тн и тн...има неща които се възпитават...но има и много които не подлежат на пречупване
# 5
13 авг. 2008, 16:16 ч.
Съгласна съм напълно с boto. Родителите могат само да го запознаят с етикета - кое е лошо, кое е добро /във всички области на живота/, но самото дете определя това дали ще се съобрази и дали ще последва правилните /според родителите му/ посоки.
Виж целия пост
# 7
13 авг. 2008, 16:46 ч.
Като гледам моята беба що за характер показва, веднага си личи на кого е детенце - по инат прилича на татко си, а по темперамент на мама 
Виж целия пост
Мисля, че темпераментът и типът нервна система са вродени, а характерът се оформя в зависимост от околната среда
# 9
13 авг. 2008, 16:59 ч.
Ами Виктор изцяло е наследил моя инат. Аз съм била много послушна, но всичко съм искала да правя по свой си начин. Той е същият - много послушен на моменти, и страшно инатлив, упорит и тръшкащ се, когато си науми нещо. Баща му е бил много кротък и като бебе и като по-голям. Докато за моя инат се разказват легенди, а и аз имам доста спомени. 
Виж целия пост
# 10
13 авг. 2008, 17:01 ч.
Съгласна съм.
Но и родителите играят огромна роля.Малкото ми моиченце е много темпераментно-иска всичко да става както тя иска и на секундата.Трябват много нерви и търпение за да покажеш,че няма да е винаги по нейните правила. Всичко става много бавно и с много компромиси и лишения и от двете страни.
Виж целия пост
Съгласна съм напълно с boto. Родителите могат само да го запознаят с етикета - кое е лошо, кое е добро /във всички области на живота/, но самото дете определя това дали ще се съобрази и дали ще последва правилните /според родителите му/ посоки.
Съгласна съм.Но и родителите играят огромна роля.Малкото ми моиченце е много темпераментно-иска всичко да става както тя иска и на секундата.Трябват много нерви и търпение за да покажеш,че няма да е винаги по нейните правила.
Всичко става много бавно и с много компромиси и лишения и от двете страни. 
# 11
13 авг. 2008, 17:12 ч.
Ами... И двете. Има ревящи бебета. Независимо какви са родителите. Де да знам, сигурно изпитват силна - и продължителна коликова болка и после така си и остават... и си стават по - де да знам, капризни. Но подробностите - дали, примерно, ще си заспива в леглото, дали ще иска да излиза, дали ще играе с играчки - мисля, че зависи от родителя, или изобщо - от гледача...
Виж целия пост
# 12
14 авг. 2008, 09:47 ч.
Не си права
Аз бях дресирала дъщеря ми до 5-та й година да спи на независимо какъв шум има в къщата, защото живеехме в двустаен и просто нямаше начин да е друго яче. След това се преместихме в по-голям и сега изненадващи шумове я дразнят, защото е свикнала да спи на тишина в собствената си стая. Иначе и темперамента и характера й са същите
А на въпроса - да, раждат се с характер.
Аз не се интересувам особено от зодии, но тук се загледах в една тема за Козирозите и се оказа, че дъщеря ми носи доста от белезите на зодията си. Характер
Родителите могат да шлифоват ръбовете, но същността остава непроменена.
Виж целия пост
винаги ми е било много смешно да слушам как се "дресирали" децата...
напр. "аааа ама аз като му пусна радио на моето бебе още от ден 1 и то се научава да спи на шум" , като, че ли на някоя майка ще и е приятно да стои като препарирана , за да не вдига шум
въпрос на темперамент, харектер или каквото искаш го наречи дадено дете да спи леко или да не му пука ако щеш с бормашина да работи до него и тн и тн...
напр. "аааа ама аз като му пусна радио на моето бебе още от ден 1 и то се научава да спи на шум"
, като, че ли на някоя майка ще и е приятно да стои като препарирана , за да не вдига шум въпрос на темперамент, харектер или каквото искаш го наречи дадено дете да спи леко или да не му пука ако щеш с бормашина да работи до него
и тн и тн...Не си права
Аз бях дресирала дъщеря ми до 5-та й година да спи на независимо какъв шум има в къщата, защото живеехме в двустаен и просто нямаше начин да е друго яче. След това се преместихме в по-голям и сега изненадващи шумове я дразнят, защото е свикнала да спи на тишина в собствената си стая. Иначе и темперамента и характера й са същите А на въпроса - да, раждат се с характер.
Аз не се интересувам особено от зодии, но тук се загледах в една тема за Козирозите и се оказа, че дъщеря ми носи доста от белезите на зодията си. Характер
Родителите могат да шлифоват ръбовете, но същността остава непроменена.
# 13
14 авг. 2008, 10:39 ч.
не само, че се раждат с характер. Ами нищо не е в състояние да го промени, дори да го шлифова. 
Виж целия пост
# 14
14 авг. 2008, 10:44 ч.
Детето се ражда с характера и темперамента си.В много малки граници според мен може да се променят нещата и не при всички деца!
Виж целия пост
# 15
14 авг. 2008, 11:03 ч.
Смятам че се раждат с характер,но ние сме тези,който трябва да го "шлифоваме".
Виж целия пост
# 16
14 авг. 2008, 11:25 ч.
Бебетата се раждат различни, някои предпочитат да са близо до мама, други от раждането са малко по-самостоятелни и се забавляват сами. Синът ми отначалото искаше непрекъснато внимание, бързо му доскучаваше, не обичаше да лежи и още от 3 месечен се опитваше да се изправи и да си стъпи на крачетата, за да може да разглежда, просто постоянно зяпаше наоколо с голям интерес
В такива моменти, винаги ми е било смешно, когато майката на някое по-тихо бебче, което обожава да си стои в шезлонга с часове без да издава звук ми каже:"ти си го научила на ръце, затова по цял ден мрънка, моята порева час-два и оттогава се научи да си седи мирна". Как става тоя номер с ученето не ми е ясно
И аз пробвах да науча синът ми да стои на едно място повече от 3 минути, но освен, че посиня от рев друго не постигнах. Може би трябваше всеки ден да го оставям да се дере, а аз да си готвя спокойно.
Така, че да, децата определено се раждат различни.
Виж целия пост
В такива моменти, винаги ми е било смешно, когато майката на някое по-тихо бебче, което обожава да си стои в шезлонга с часове без да издава звук ми каже:"ти си го научила на ръце, затова по цял ден мрънка, моята порева час-два и оттогава се научи да си седи мирна". Как става тоя номер с ученето не ми е ясно
И аз пробвах да науча синът ми да стои на едно място повече от 3 минути, но освен, че посиня от рев друго не постигнах. Може би трябваше всеки ден да го оставям да се дере, а аз да си готвя спокойно.Така, че да, децата определено се раждат различни.
# 17
14 авг. 2008, 11:39 ч.
Да! О, да!
Единият се роди спокоен, беше спокойно бебе, не можеш да го научиш на нищо, което сам не поиска да научи, а като поиска, просто го научава без напъни и рев. Сега е спокоен малчуган и усмивката не му слиза от лицето.
Другият се роди чувствителен, толкова чувствителен, че ревваше, само като ритне и се заклати. Като повишиш тон, веднага го приема навътре, обижда се и плаче жално. Иска да научи всичко едновременно и да може всичко, по възможност непременно и веднага. Разбира се, това е съпроводено с много сълзи на обида и ядосани викове. За почти 9 месеца не се е променил въобще.
Често си мисля, че и двамата ще станат актьори, единият обаче ще бъде комик, а другият - майстор в трагичните роли.
Виж целия пост
Единият се роди спокоен, беше спокойно бебе, не можеш да го научиш на нищо, което сам не поиска да научи, а като поиска, просто го научава без напъни и рев. Сега е спокоен малчуган и усмивката не му слиза от лицето.
Другият се роди чувствителен, толкова чувствителен, че ревваше, само като ритне и се заклати. Като повишиш тон, веднага го приема навътре, обижда се и плаче жално. Иска да научи всичко едновременно и да може всичко, по възможност непременно и веднага. Разбира се, това е съпроводено с много сълзи на обида и ядосани викове. За почти 9 месеца не се е променил въобще.
Често си мисля, че и двамата ще станат актьори, единият обаче ще бъде комик, а другият - майстор в трагичните роли.
# 18
14 авг. 2008, 11:40 ч.
Раждат се с характер. Може би на по-големи деца може да се влияе, естествено не да им се променя характерът или темпераментът, но на бебета е абсолютно невъзможно. Моето бебе винаги е било кротичко и самостоятелно, а от раждането му сме го държали на ръце и гушкали и това не му е повлияло особено. И на мен като на Rylie са ми смешни обяснения как трябва да възпитаваш и дресираш малко бебе. Аз съм чувала такива и от майка, на която тригодишното и дете е залепено за нея, постоянно иска да се гушка и да е на ръце. И точно тя ми обяснява как го е оставяла да плаче по малко като бебе и от раждането му го е сложила да спи в отделна стая.
Виж целия пост
# 19
14 авг. 2008, 13:07 ч.
Децата се раждат с определени особености и темперамент.. родителите, средата и училището възпитават в добро и лошо, кое как и практически умени.. но чувствителността и емоциите те са вътрешни.. предопределени.. не се наследяват, не се възпитават..
Виж целия пост
# 20
14 авг. 2008, 13:27 ч.
Скоро видях едни безпризорни ромчета на около 10-12 г. Едното от тях беше седнало на една пейка и рисуваше с пълнител на химикал. Мръсни, почти без дрехи, а то рисува ли рисува...После ми кажете, че генотипа не определя фенотипа.
Виж целия пост
# 21
14 авг. 2008, 13:57 ч.
Децата имат характер още в майчината утроба! Какво остава да се раждат с такъв...
Виж целия пост
# 22
14 авг. 2008, 14:12 ч.
Трябва все пак да кажете, какво разбирате под характер.
"Психологията проучва и различията между хората. Всеки човек има своя особена такава, според който се различава от другите хора. Всички тези особености заедно представляват личността на човека. Психологията изучава особеностите на личността на човека. Такива особености има повече, от които най-важни са : а) темпераментът - чрез него се изразява бързината и силата на емоционалните реакции; б) характер - изразява отношението на човекът към другите хора, към работата, към себе си; в) способност, с които се проучва интелигентността. г) мотиви, склонности и т.н."
Ако приемем по-горното за вярно, то за мен характерът се възпитава.
Виж целия пост
"Психологията проучва и различията между хората. Всеки човек има своя особена такава, според който се различава от другите хора. Всички тези особености заедно представляват личността на човека. Психологията изучава особеностите на личността на човека. Такива особености има повече, от които най-важни са : а) темпераментът - чрез него се изразява бързината и силата на емоционалните реакции; б) характер - изразява отношението на човекът към другите хора, към работата, към себе си; в) способност, с които се проучва интелигентността. г) мотиви, склонности и т.н."
Ако приемем по-горното за вярно, то за мен характерът се възпитава.
# 23
14 авг. 2008, 16:31 ч.
От личен опит се убедих,
че характерът и възпитанието са две съвсем различни неща.
Детето си се ражда с характер и ние се нагаждаме с него
още от рождението му. Дори и не се усещаме как това постепенно става.
Възпитанието е друга тема за разговор
Виж целия пост
....Ако приемем по-горното за вярно, то за мен характерът се възпитава.
че характерът и възпитанието са две съвсем различни неща.
Детето си се ражда с характер и ние се нагаждаме с него
още от рождението му. Дори и не се усещаме как това постепенно става.
Възпитанието е друга тема за разговор
# 24
14 авг. 2008, 16:55 ч.
Да раждат се децата с характер. Но по мой личен опит оформянето на личността е 50% от характера, а другите 50% от възпитанието
Виж целия пост
# 25
15 авг. 2008, 15:11 ч.
Според мен децата се раждат с характер, а родителите го доопределят, ако мога така да се изразя. Но на едно не мога да си отговоря - кое определя това дали детето ще възприеме възпитанието на родителя или няма? Защото приемам, че детето се ражда с характер, родителят иска да възпита нещо у него, но за целта трябва да "премоделира" нещо в характера на детето, за да възприеме то това, в което е възпитавано. Ама пък характерът на детето е такъв, че то не се поддава на възпитание.
Виж целия пост
# 26
15 авг. 2008, 15:46 ч.
zuki ,може би ако родителите са доста настоятелни във възпитанието нещо да му влезе в главата, но все си мисля, че пак ще си прави това ,което си е наумило, а благодарение на това колко му е набивано в главата, ще изпитва известна вина, ако не се е вслушало....
Виж целия пост
# 27
15 авг. 2008, 23:53 ч.
Наскоро по повод на осиновяването в чужбина на гости на сутрешното предаване на бтв беше "завърнала" се млада госпожица... Красиво и самоуверено мургаво момиче, много привлекателно, много спокойно - не помня, на 19? Или 20? Нещо подобно, учи в колеж, спортува... Показаха и снимка от сиропиталището в ... много ми е зле географията, ама, да речем, Каспичан - може и другаде да е било - мърляво, размъкнато цигане. Познайте коя щеше да бъде, ако си беше останала тук. Та... характерът се възпитава, да. Както и талантите. Човек може би се ражда с нещо, някаква област, в която потенциално би бил по - податлив... и толкоз.
Виж целия пост
# 28
16 авг. 2008, 12:39 ч.
Има нещо, което си е даденост, от детето си е.
Темперамент, склонности към едно или друго нещо. Има и неща, които се раждат при срещата с опита.
Но човекът е сложна материя, никога не се знае кое ще вземе връх И за колко време.
Моята дъщеря например има склонност към типично женските занимания, каквато майка ми упорито и последователно се опитваше да насади у мен - да засили интереса ми към търсенето на идеалния външен вид, към "дамското" поведение въобще. Не успя, не ми иде отвътре, правя абсолютно допустимия минимум.
У детето това чувство си е саморасляк.
Виж целия пост
Темперамент, склонности към едно или друго нещо. Има и неща, които се раждат при срещата с опита.
Но човекът е сложна материя, никога не се знае кое ще вземе връх
И за колко време. Моята дъщеря например има склонност към типично женските занимания, каквато майка ми упорито и последователно се опитваше да насади у мен - да засили интереса ми към търсенето на идеалния външен вид, към "дамското" поведение въобще. Не успя, не ми иде отвътре, правя абсолютно допустимия минимум.
У детето това чувство си е саморасляк.
# 30
17 авг. 2008, 01:04 ч.
Убедена съм в това!
Виж целия пост
Да,всички деца се раждат сьс свой характер.
# 32
17 авг. 2008, 16:47 ч.
Характерът и възпитанието са две различни неща, на са взаимносвързани.
Човек се ражда със своя идентичност, въпрос на възпитание е дали тази идентичност ще се прояви в по-голяма или по-малка степен с възрастта на детето. Освен личностен характер, трябва да се гледа по-глобално и да се вземе и националния характер на дадената страна, който ясно не е вроден във всеки, а се възпитава.
В психологията се смята, че че характерът е тази част от личността, която обслужва всекидневието.
Талантите като рисуване и пеене, не са характер.
Характерът е може би най-обсъжданото психическо качество от обикновените хора. Тъкмо затова около обяснителните схеми, позоваващи се на характер, витае многозначност, пораждаща недоразумения. Затова известни понятийни и терминологични уточнения са наложителни.
Три определения на характера
Когато се употребява думата “характер” във всекидневен контекст се имат предвид следните значения:
своеобразието на психиката и поведението на даден индивид;
констелацията от особености на определен национален или етнически обусловен тип психика и поведение – говори се за “характер на българите”, “латино-американски характер” и пр.;
Тип психика и поведение, организиран около една изпъкваща особеност (черта) – употребяват се изразите “силен”, “сприхав”, “труден” и пр. характер. Тук прототипичният белег е черта, която се мисли за изпъкваща измежду другите особености в състава на характера, а понякога се мисли и като обуславяща ги.
Характерът е устойчива съвкупност (констелация) от особености (черти) на психиката и поведението, най-често между 5 и 7 на брой, които се възприемат или се мислят като присъщи на отделен индивид или на общност (национална или етнокултурна) и организират ефективно възприятие и междуличностно взаимодействие.
В горното определение характерът се интерпретира като реалност, възникваща чрез възприятие и всекидневно мислене, а не толкова като стабилна структура от качества , която има причинно действие
Това е цитат от учебник по психология.
Виж целия пост
Човек се ражда със своя идентичност, въпрос на възпитание е дали тази идентичност ще се прояви в по-голяма или по-малка степен с възрастта на детето. Освен личностен характер, трябва да се гледа по-глобално и да се вземе и националния характер на дадената страна, който ясно не е вроден във всеки, а се възпитава.
В психологията се смята, че че характерът е тази част от личността, която обслужва всекидневието.
Талантите като рисуване и пеене, не са характер.
Характерът е може би най-обсъжданото психическо качество от обикновените хора. Тъкмо затова около обяснителните схеми, позоваващи се на характер, витае многозначност, пораждаща недоразумения. Затова известни понятийни и терминологични уточнения са наложителни.
Три определения на характера
Когато се употребява думата “характер” във всекидневен контекст се имат предвид следните значения:
своеобразието на психиката и поведението на даден индивид;
констелацията от особености на определен национален или етнически обусловен тип психика и поведение – говори се за “характер на българите”, “латино-американски характер” и пр.;
Тип психика и поведение, организиран около една изпъкваща особеност (черта) – употребяват се изразите “силен”, “сприхав”, “труден” и пр. характер. Тук прототипичният белег е черта, която се мисли за изпъкваща измежду другите особености в състава на характера, а понякога се мисли и като обуславяща ги.
Характерът е устойчива съвкупност (констелация) от особености (черти) на психиката и поведението, най-често между 5 и 7 на брой, които се възприемат или се мислят като присъщи на отделен индивид или на общност (национална или етнокултурна) и организират ефективно възприятие и междуличностно взаимодействие.
В горното определение характерът се интерпретира като реалност, възникваща чрез възприятие и всекидневно мислене, а не толкова като стабилна структура от качества , която има причинно действие
Това е цитат от учебник по психология.
# 33
17 авг. 2008, 19:41 ч.
Точно казано. Децата просто се раждат някакви, всяко със своята индивидуалност. И именно чрез начина, по който възпитаваме ние влияем на тази индивидуалност и можем да променяме повече или по-малко.
Едно темпераментно дете винаги ще си остане такова в своята същност, но под влиянието на родителите си може да се научи да се контролира и тази му черта да не му прачи. Примерно.
Виж целия пост
Характерът и възпитанието са две различни неща, на са взаимносвързани.
Човек се ражда със своя идентичност, въпрос на възпитание е дали тази идентичност ще се прояви в по-голяма или по-малка степен с възрастта на детето. Освен личностен характер, трябва да се гледа по-глобално и да се вземе и националния характер на дадената страна, който ясно не е вроден във всеки, а се възпитава.
Човек се ражда със своя идентичност, въпрос на възпитание е дали тази идентичност ще се прояви в по-голяма или по-малка степен с възрастта на детето. Освен личностен характер, трябва да се гледа по-глобално и да се вземе и националния характер на дадената страна, който ясно не е вроден във всеки, а се възпитава.
Точно казано. Децата просто се раждат някакви, всяко със своята индивидуалност. И именно чрез начина, по който възпитаваме ние влияем на тази индивидуалност и можем да променяме повече или по-малко.
Едно темпераментно дете винаги ще си остане такова в своята същност, но под влиянието на родителите си може да се научи да се контролира и тази му черта да не му прачи. Примерно.
# 34
18 авг. 2008, 00:53 ч.
Разбира се и още в бебешка възраст започват да го проявяват. 
Виж целия пост
# 35
18 авг. 2008, 15:09 ч.
Да, всяко дете се ражда с характер и темперамент, които заедно с външните фактири формират поведението му.
Виж целия пост
# 36
18 авг. 2008, 15:28 ч.
Категорично-да! Например аз винаги съм смятала, че едно добре възпитано дете никога не отговаря на майка си, особено пред други хора, не противоречи и не повишава тон и в тази насока съм се опитвала да възпитавам детето си. Нямам успех - нейния буен характер или темперамент не подлежи на обуздаване.
Виж целия пост
# 37
18 авг. 2008, 23:37 ч.
Естествено, всяко дете се ражда със своя индивидуалност, темперамент и вродени склонности. Но мисля, че ролята на родителите за формиране на характера и изобщо на личността не е хич за подценяване. Скоро с една позната мама бяхме на разходка с бебетата и тя ми казва: "Всички бебенца са толкова хубави! Как така някои от тях като пораснат стават серийни убийци?!" Не знам откъде й дойде на ума за серийните убийци, но лично аз смятам, че те стават такива не защото им е вродено, а защото по някакъв начин психиката им е била осакатена много жестоко и то най-често точно от родителите. Знам, че примерът със серийните убийци е малко драстичен, но съдейки от собствения си опит с травматични преживявания като дете и по-нататъшното ми развитие, мога да кажа, че родителите с най-обикновени на глед действия и реакции (или липса на реакция) буквално могат да тласнат децата си в определено жизнено русло. Така че, мами, отговорността ни е много голяма. Особено имайки предвид, че нещо, което на нас, възрастните ни изглежда незначително, може да е ужасно травматично за детето и да остави отпечатък в душата му ако не за цял живот, то за много дълги години.
Виж целия пост
# 38
19 авг. 2008, 00:51 ч.
Бих казала, че се раждат с темперамент. Характерът се оформя допълнително.
Виж целия пост
# 39
19 авг. 2008, 11:56 ч.
По повод на серийните убийци (или др вид престъпници), естествено, че никой не се ражда такъв. Но съм убедена, че при някои хора потенциалната възможност да станат такива е много по-голяма, отколкото при други. И при равно други обстоятелства (еднаква среда, възпитание, лош начин на живот, тормоз и т.н.) едното може да стане, а другото не.
Виж целия пост
# 40
19 авг. 2008, 15:35 ч.
Виж целия пост
Да, всяко дете се ражда с характер и темперамент, които заедно с външните фактири формират поведението му.
# 41
19 авг. 2008, 15:37 ч.
Да ,определено се раждат с характер. Като се замисля за себе си ,това,което съм била като дете, така съм и сега. Независимо от възпитанието което съм получила ,дълбоко в мен са останали нещата такива ,каквито са били и преди. Разбира се ,сега се владея и контролирам, но дълоко в себе си изпитвам същото ,каквото съм изпитвала като дете в еднакви ситуаций.
Най-интересното , е че големият ми син е абсолютно като мен. На моменти при даден разговор знам дори какво чувства, и се опитвам да облекча максимално неприятното, което аз на негово място съм преживяла.
Така че в заключение , определено според мен ,с характер не само се раждаш ,но се и наследява.
Виж целия пост
Най-интересното , е че големият ми син е абсолютно като мен. На моменти при даден разговор знам дори какво чувства, и се опитвам да облекча максимално неприятното, което аз на негово място съм преживяла.
Така че в заключение , определено според мен ,с характер не само се раждаш ,но се и наследява.
# 42
19 авг. 2008, 15:55 ч.
Абсолютно и категорично ДА!
Подкрепям напълно,моята дъщеря ми е одрала не само кожата,но и характера и темперамента ми.
Виж целия пост
Така че в заключение , определено според мен ,с характер не само се раждаш ,но се и наследява.
# 43
19 авг. 2008, 18:46 ч.
Да, мисля че се раждат с характер.
Но понякога, според мен, родителите вместо да загладим ръбовете, повече ги изостряме.
Защото децата виждат не само хубавите неща, които правим, а и всички отрицателни, които забързани в ежедневието ни дори не се стараем да прикриваме... а децата ни неизбежно ни копират 
Виж целия пост
Но понякога, според мен, родителите вместо да загладим ръбовете, повече ги изостряме.
Защото децата виждат не само хубавите неща, които правим, а и всички отрицателни, които забързани в ежедневието ни дори не се стараем да прикриваме... а децата ни неизбежно ни копират
# 44
19 авг. 2008, 19:27 ч.
Да, раждат се с характер. И след това влиза в сила "възпитанието", което сякаш им изтрива най-здравословните за тях черти на характера. Затова моите гледам и по-малко да ги възпитавам.
Виж целия пост
# 45
21 авг. 2008, 09:21 ч.
Определено се раждат с характер, и ние сме тези, които "заглаждат" ръбовете!
Виж целия пост
# 46
21 авг. 2008, 09:57 ч.
Децата се раждат с характер, ние можем да помагаме в изграждането на ценностната им система, но основното си е заложено в тях. Това е и причината две деца в едно семейство, възпитавани по един и същи начин, да са коренно различни - пример аз и брат ми.
Виж целия пост
# 47
24 авг. 2008, 00:14 ч.
Все повече се убеждавам в това! Генът си е ген. Всички храни, които предпочита мъжът ми са любими на детето! Студен чай, само праскова, и за двамата! Еднакво прозяване, по едно и също време, почти еднакви реакции при определени емоции......А почти 96% от времето детето си е с мен!
Виж целия пост
# 48
25 авг. 2008, 14:52 ч.
И аз така мисля. Дано успея да загладя ръбовете, че иначе не знам как ще я караме...
Виж целия пост
Децата се раждат с характер, ние можем да помагаме в изграждането на ценностната им система, но основното си е заложено в тях. Това е и причината две деца в едно семейство, възпитавани по един и същи начин, да са коренно различни
# 49
26 авг. 2008, 08:58 ч.
И аз мисля,че децата се раждат с характера си-ние само помагаме в развитието
Виж целия пост
# 50
26 авг. 2008, 22:54 ч.
Моето момче се роди с характер 
От първият ден не искаше да стои в количката, а искаше непрестанно да го гушкам. Още си е такъв. Доста е буден, нетърпелив и своенравен. На мама сладурчето 
Виж целия пост
От първият ден не искаше да стои в количката, а искаше непрестанно да го гушкам. Още си е такъв. Доста е буден, нетърпелив и своенравен. На мама сладурчето 
# 51
27 авг. 2008, 00:40 ч.
И аз съм на мнение,че характерът е вроден,защото при еднакви родители две или повече деца са различни. Колкото и да има разлики в отнешението към децата,все пак в общи линии по един и същ начин се възпитават,но едно става по-смело,друго по-затворено,трето по- открито и т.н. Не мисля,че мен който и да ме е възпитавал съм щяла да стана по-малко срамежлива или по-общителна,или пък че ако баща ми е бил рокер щях да обичам високите скорости - страх си ме е от екстремни изживявания и това си. За съжаление май синът ни се е метнал на мен,а дъщерята- на баща си и ще берем ядове
Виж целия пост
# 52
27 авг. 2008, 01:26 ч.
Абсолютно съгласна
Виж целия пост
Съгласна съм напълно с boto. Родителите могат само да го запознаят с етикета - кое е лошо, кое е добро /във всички области на живота/, но самото дете определя това дали ще се съобрази и дали ще последва правилните /според родителите му/ посоки.
Абсолютно съгласна
# 53
27 авг. 2008, 08:09 ч.
О да , определено се лаждат с характер и темперамент и то какъв....Възпитанието само шлифова това което е дала природата, от гените си никой не може да избяга.
Виж целия пост
# 54
27 авг. 2008, 09:28 ч.
за мен децата се раждат завършени индивидуалности с всичките им прилежащи характеристики. възпитанието е повече насочено навън, според мен. надявам се да имам достатъчно здрава връзка със сина си, за да го разбирам и да не ми хрумне да налагам, променям,пречупвам, пардон, възпитавам характера му. засега мисля, че се разбираме добре, аз повече слушам
Виж целия пост
# 55
27 авг. 2008, 14:18 ч.
Зависи какво се влага в понятието 'характер'. Благодарение на химични и генетични обсобености, някои деца са по-чувствителни от други, по-емоционални, по-интелигентни и по-бързо адаптиращи се и т.н. Но като модел на поведение децата са 100% продукт на средата. Най-често копие на родителите си и това няма нищо общо с гените, а с най-естественият метод за научаване на всичко - имитирането. Това е.
Виж целия пост
# 56
27 авг. 2008, 22:09 ч.
изобщо не мисля така. аз нямам нищо общо с нито един от родителите си като характер, възприятия, интереси и т.н. имаме някои допирни точки в сферата на хобитата, примерно, но нищо наистина определящо за живота ми като зрял човек. обратното, страшно сме различни. единствено лесното учене на езици може да се каже, че съм унаследила, както и няколко болести. а, и начинът на хранене съм възприела от вкъщи и го пренасям в дома си. но не мисля, че това е характер
Виж целия пост
# 57
27 авг. 2008, 23:56 ч.
Преди години можех фермани да изпиша по темата nature vs. nurture, в посока колко е важна средата и колко е маловажен вроденият характер. Откакто имам две деца мисля точно обратното. Тоест отговорът, който бих дала на въпроса "раждат ли се с характер" е "да, абсолютно". Идват с определени предразположености, темперамент, тип нервна система, или както там искате да го наречете. От там нататък може да се работи с тези предразположености, така че да бъдат развити в положителна насока, а може и обратното - да не се работи или те да бъдат отхвърляни, и да се развият в отрицателна насока. Например с по-затворените деца ако не се работи, не е трудно на следващ етап от живота им да се определят като "темерути", "саможиви", "самотници" и прочее.
Не е задължително въпросните предразположености да са унаследени директно от някой от родителите. Анда беше писала по-горе за "грижата за външния вид" (ех, какъв хубав пример за positive label, аз му викам "суета" или "кокетство" обикновено...). И при нас е сходна ситуацията, що се касае до щерката. Докато синът ми носи моите "особености" в тази насока. И изобщо за много неща са толкова различни, а са родени и гледани толкова скоро един след друг, че би било трудно да се търсят разлики в средата, на които да се отдават характеровите им особености.
Виж целия пост
Не е задължително въпросните предразположености да са унаследени директно от някой от родителите. Анда беше писала по-горе за "грижата за външния вид" (ех, какъв хубав пример за positive label, аз му викам "суета" или "кокетство" обикновено...). И при нас е сходна ситуацията, що се касае до щерката. Докато синът ми носи моите "особености" в тази насока. И изобщо за много неща са толкова различни, а са родени и гледани толкова скоро един след друг, че би било трудно да се търсят разлики в средата, на които да се отдават характеровите им особености.
# 58
6 септ. 2008, 01:28 ч.
Скоро, поспорих с позната на тази тема! Тя се опитваше да ме убеди, че възпитанието на детето е най важното нещо, а генетичните особености единствено определяли темперамента. Даде пример с осиновени ромчета, от цигански махали, израстнали в професорски семейства, които към момента били водещи банкери в лондон и т.н. Но въпреки всичко мисля, че това са две различни понятия, ген и възпитание.Ако на т.н ромче му е заложен интелекет генетично, при определено възпитание ще се прояви, но ако не и при академици да попадне...........
Виж целия пост
# 59
6 септ. 2008, 08:57 ч.
Ама характера какво общо има с интелекта?
Виж целия пост
.............Но въпреки всичко мисля, че това са две различни понятия, ген и възпитание.Ако на т.н ромче му е заложен интелекет генетично, при определено възпитание ще се прояви, но ако не и при академици да попадне...........
# 60
6 септ. 2008, 10:25 ч.
Да си призная честно, предпочитам и двете. Хубаво е, когато детето получи добро раздаване на генетичните заложби. А ние ще се опитаме да ги научим как да спечелят играта.
Виж целия пост
# 61
6 септ. 2008, 19:23 ч.
Определено се раждат с характер, който обаче се доизгражда според родителите и средата. То е като с пола на детето при раждането - ражда се момче или момиче, ама след време може да обърне резбата . Сещам се, че съм гледал по Дискавъри едно предаване за един "учен" в щатите, написал теория, че децата се раждат безполови, независимо от атрибутите и стават момчета, или момичета според това, как ги обличат и възпитават родителите. И много американци му се вързали, че могат да променят пола на децата си и дори ги подложили на операция!
Виж целия пост
. Сещам се, че съм гледал по Дискавъри едно предаване за един "учен" в щатите, написал теория, че децата се раждат безполови, независимо от атрибутите и стават момчета, или момичета според това, как ги обличат и възпитават родителите. И много американци му се вързали, че могат да променят пола на децата си и дори ги подложили на операция! 
# 62
6 септ. 2008, 19:41 ч.
И аз
Виж целия пост
Раждат се с характер- да!
Съгласна са съм със звездичка
Съгласна са съм със звездичка
# 63
8 септ. 2008, 11:45 ч.
под интелект имам предвид, качествата, които са генетично заложени, а възпитанието ги доразвива или унищожава. само мнение.
Виж целия пост
Препоръчани теми