Изпадам в ужас: от десетина години се чудя какво не му е в ред на мъжа ми, или на отношенията ни, в какво не съм добра, на него какво му е прещракало и пр. И ето, че се наложи баща ми да поживее у нас (вече около месец) и май всичко разбрах: забелязах, че отношението ми към татко е точно такова, каквото е на мъжа ми към мен - рязко, троснато, сякаш твърде много неща у него ме дразнят, все нещо не разбира, не се справя както трябва, измисля разни лудости, пък и се хвърля да ги осъществява без реален поглед върху ситуацията... 
Точно същите реакции, каквито виждам у мъжа си, ги правя към баща си! Боже, съзнавам, че нещо не е в ред, но дори не мога да си обясня ситуацията - на какво се дължи това, а камо ли да измисля какво да правя
Направо се побърквам
!
Виж целия пост
Точно същите реакции, каквито виждам у мъжа си, ги правя към баща си! Боже, съзнавам, че нещо не е в ред, но дори не мога да си обясня ситуацията - на какво се дължи това, а камо ли да измисля какво да правя
Направо се побърквам
! 
Кофтито е, че наистина ме изнервя, изкарва ме просто извън нерви... 
А той е мил и кротък човек, не е агресивен, не е груб, напротив - по-нисък е от тревата, чувства се неудобно, че живее у нас, все иска с нещо да помогне, да е полезен, ама...
