Защо пропушихте?

Пропуших, ей тъй, и аз не знам защо. Знаех,ч е егадно, обаче набарах ФЕмината на баща си и палнах. Баси отвратът беше. После си купувах  много леки цигарки. Явно съм искала да съм  отракана и аз, че минавах за задръстенячка в 11 клас...
 Като  се запознах с мъж си, той реши, че вече няма да го кефя, щом пуша. Да, ама аз си паля и сега, той знае, казах му. Имам си в чантата една кутия - пуша, отвращавам се, пак паля и тъй- една кутия със седмици.
Запали, бре, щом те мъчи толкоз!

Мога да пуша, мога и да не пуша. (почти) Всичко мога, стига да искам.
Започнах от келешлък.
Цигарата е свързана с двете най-плътски сетива: ръката и устата (после е добре да си измиеш зъбите, де; като при секс).

Ако обаче все пак решиш да копираш Лиска,
недей изобщо да пропушваш. Тя никога не е
пропушвала. Тя обича да й е вкусен порокът.

Палването на цигара не води до пристрастяване. Обаче ако нямаш какво да правиш по цял ден и вече се чудиш какво да измислиш - да, чудна идея - пристрастяваш се за дни.

Ако пък имаш много да пишеш, учиш и да стоиш до късно - цигарките с кафета и готово - пристрастяване.

Аз пропуших от келешлък.
Спрях от бремелък.

И аз от келешлък. Осми клас, да не оставам по-назад от съучениците. Също с Фемината на баща ми, ама ментолова. Беше гадно, ама ей на... И досега пуша.
Наслада са ми само цигарите с кафе, всички останали са навик.

Не обичам да копирам. А на мен пороците, които аз съм си избрала, винаги са ми вкусни. Те са вкусни, защото са пороци и защото са забранени.

Аааааа, ментолът беше супер гаден. Обаче след една кутия си като нафтова печка - димиш отвсякъде. Атракция.

А Онзи Ротманс, плочката, помните ли? Влизаш в помещение, където се чади здраво, но винаги можеш да познаеш ако някой е запалил такъв... Ех, времена, ех, цигари...

Какви ли не цигари помня...ех, времена...

Пропуших от гъзарлък така да се каже. Не помня точно какви цигари бяха,но усещането беше ужасно и давещо  ,а сега си пуша с кеф,понякога без,абе според настроението ми и не ми е гадно.

А Феникс-пакет (бял) с къс, оранжев филтър? Бляк....

Пропуших от серсемлък - всички около мен пушеха, а аз не! 
И като непушеща, заек в работата, непрекъснато ме юркаха да свърша нещо, докато те си изпушат цигарите.
Е, и аз пропуших от серсемлък. 

И пак от това ги спрях! 
И така вече 4 години. 

Пропуши на 22, защото ми беше по- лесно да пуша, отколкото да обяснявам за хиляден път, че никога не съм пушила, дори не съм опитвала цигара и не, не искам точно сега да пробвам, благодаря, може би наистина са най- готини точно тези цигари, ам айде другия път ще си взема ..... и т.н. Един ден просто везх предложената ми цигара и така до днес. Не ми се стори гадно особено, защото дълго време пушех "на уста", т.е. не гълтах дима.
Отивам да пуша. 

Ако някога пропуша, ще кажа защо, но мисля, че това никога няма да стане.

О, Флор, и аз съм от тях. И аз все това казвам, не съм бе, не съм палила цигара в живота си. Звучи като, че идвам от Марс. И все пак не е това причината, поради която бих пропушила. А това с негълтането на дима е добро решение, макар, че аз пък откакто се помня си гълтам дим като пасивен пушач.

Пропуших 8-9 ти клас. Просто си купих ротманс роялс дълъг/тогава не знаех че са толкова силни/, и от тогава всеки ден си купувам цигари.Пропушвайки свалих около 5-7кг за месец -два. Намалявала съм ги но не съм ги спирала, а и нямам желание, пушенето ми доставя огромно удоволствие.

Аз колкото пъти съм употребила "никога", толкова пъти съм се опровергавала...

Пропуших в девети клас защото акъла ми е бил толкова.Всичките ми съученици пушеха и аз да не остана по-назад.Пуша до ден днешен.

В 10-11 клас, от глупост. Като се замисля, по време на соца на пушенето се гледаше по-скоро като на привилегия на възрастните и нарушение на дисциплината, отколкото като на нещо вредно за здравето, а и се пушеше масово, дори по филмите. Поне половината от съучениците ми пушеха още в 8-ми клас, а на бригадите няма какво да обяснявам какво ставаше. Така и нямаше никой "хванат" и с намалено поведение, защото учителите се правеха на разсеяни.

Тъй, тъй. Змиите може да са отровни, но са мъдри. И знаят какво говорят 

Пропуших на 18г. в компания... почерпиха ме една цигара, на другия ден пак, и пак...
На края реших, че е крайно време да си купя цигари, а не да ме черпят.
Казах на родителите ми, които бяха много разочаровани - спортувах активно и бях единственна сред връстниците си, която не е палила.
Пушила съм много - до 2 кутии, спирала съм при бременност и кърмене, сега пуша умерено - около 5 цигари.
Незнам дали съм пристрастена, но цигарата ми носи все още удоволствие и усамотение на балкона. Когато се отвратя, ще ги спра завинаги.

За друго може, ама до 35 да не запаля и после да ми дойде мерак, не знам, поне не познавам някой пропушил на такава преклонна възраст. 

Пропуших за да съм готина.Никога не съм пушила с кеф, сега паля цигара само сутрин с кафето.

Хаха, това съм аз!

Пропуших в седми клас (със "Стюардеса" почнах ).
Сама се научих, защото исках да видя какво е усещането от това, да пуши човек. Постепенно увеличавах броя на цигарите, превърна се в навик. И така години подред. По кутия и отгоре на  ден.
Вече не пуша. Спрях ги от раз преди четири години.
Не ми липсват цигарите, никакво желание нямам да пуша.

Много пъти са ме карали да пробвам, ама аз отказвах. Изглеждах като задръстенячка спрямо другите, но твърдо отказвах. 
Все още не съм опитвала. Като малка си дадох обещанието да не пропушвам, и все още го спазвам.
Всъщност, исках да съм различна от другите и това ми даваше стимул да не запаля.

И кво, само аз ли съм непушачка!!!
Знаех си, че само аз съм свет, знаех си.

И аз не пуша може би от 5 години.

Ще те разочаровам, ама и аз съм непушачка  

Е, паля по цигара на заведение и в компания, но никога по друго време  

Копирате ме, дами, копирате ме. 

Радвай се, че те копираме за хубаво.

Реших да пробвам как е, изглеждаше ми интересен жеста. Когато запалих първата си цигара, около 17-18 години сигурно съм била, нито се закашлях, нито ми беше гадно, харесах пушенето. Роден пушач съм. Най-гадното е, че обичам пушенето, а в същото време съм напълно наясно за вредите, които ми нанася /всяка сутрин се будя подкашляйки, синът ми ме имитира как кашлям, мисли си, че е супер забавна игра/. Последното ме побърква.

Ами така е като висиш само във форума.  Ако аз бях писала преди теб, ти щеше да копираш мен   

Пропуших в техникума.., зарад йордечките дето им се натягах с огънче! Дасътакоамвмалоумника... взех, че зарад некви пизди пропуших и аз... 
Е, сега погледнато- аз съм си виновен, ама в пубертета никой не те пита пецка ли ти се.. и какво трябва да направиш за да ти пуснат! 
С днешна дата не се жалвам, че пуша! 'мииии пуша бе - кеф ми е, и си пуша.., а и не смятам да пускам крилца!

На теб ти е по лесно,защото доколкото съм разбрала, /дано не се излагам и да греша/, но ти не си в БГ. А тук да си непушач си е по трудничко.
Сега е момента да се изтъкна пред светата Лиска. 

Прекален светец и Богу не е угоден... дай ся да тъ изплющя.., че да има някакъв баланс!

пропуших в гимназията зад физкултурният салон всичко заради ГЪЗЕРИЙКАТА нали знаете"гъзерията топли и храни"

Другото беше "гъзарията почивен ден няма".

Пропуших,за да изглеждам като големите.. Харесва ми да пуша,осъзнавам,че съм пристрастена но и безсилна...поне за сега.

Пропуших банално ... на една бригада.
От семсерлък.
Официално - от любовна мъка 
Усещане - беше гадно : ревях, а моите мили дружки ме убеждаваха , че като дръпна ще ми мине .
Глупости. Поне давейки се в пушека, оправдавах цивренето си 
По-късно, когато трябваше да спра да ям , поради диета разбрах, че намирам сила в тютюна ...
Та така и до днес  ....
Но ям вече , да не помислите нещо 

Аз пък не пуша и  ми е супер кеф

Интересна тема - пропуших на 15 год - бях се хванала на бас с едно момче, по което си падах и което твърдеше, че не мога да пуша - ходех и се криех по градинки с моята приятелка и се учех да пуша - беше ми гадно и не гълтах дима, ама от инат - откъде на къде ще ми казва, че не мога да пуша
След това пуших по една цигара на седмица има няма - с постепенно увеличаване преминавайки през гимназията и университета, където по купони докарвах по 1 кутия

Винаги съм вярвала, че мога да спра да пуша от раз - така и стана - преди 2 год 

Човек никога не се насища на това, което НЕ иска. Осъзнавате ли този парадокс? Алкохоликът мрази алкохола, който съсипва живота му, но постоянно го търси. Има хора, които ненавиждат големите количества храна, които ги водят към затлъстяване, но постоянно са в хладилника. Могат да се дадат куп други примери. Същото е и с цигарите.

Пуша ги отдавна и ги мразя. И все не успявам да ги спра.
Ама не губя надежда.

Винаги съм питала пушачите какво е удоволствието да пушиш цигари ...така и не могат да ми отговорят точно,просто навик казват. Иначе в техникума си бях наумила, че трябва да пуша цигари щото видиш ли всички пушеха,купих си китийка Карелия лайт ама се мъчих с тях бая време и установих, че от мен пушач няма да излезе...Та това е моя скромен опит като пушач

Ами зашото ми харесваше самото пушене, и защото бях един гневен и нещастен тинейджър и ми олекваше като си пафках

Пушил съм 17 години...но съм спортувал.
 От 6 години..не пушех..но от няколко дена пуша...и не знам защо.глупаво е

Пропуших, за да не съм по-назад от другите.
Отказвах ги февруари, но след месец и половина пак ги почнах.
Припалвах от време на време, но сега си пуша качествено.
Чак се ненавиждам начи.
Интересното е, че ги отказах много лесно.
Винаги съм си мислила, че отказването им е много трудно начинание.
Мисля пак да се пробвам, но това като тръгна на работа след 2 седмици.Сега няма какво да правя.

 Пропуших като ученичка-научи ме гаджето ми, който беше доста по-голям от мен и пуши, доколкото знам, и досега, като комин. Защо? За да се почувствам по-голяма, равна на него. Е, запалих и пропуших от раз.Голям праз (ще кажете)! Обаче тогава се почувствах като "голяма работа"-нищо ново под слънцето !Никога не ми е било гадно да пуша-още с първата цигара (беше едно Лъки) си ми хареса. Но никога не съм пушила много(с редки купонджийски изключения ), а преди да забренея за пръв път, почти ги бях спряла. Спрях ги лесно и напълно в момента, в който видях резултата от теста за бременност. После почти 8 години не пуших. Нито са ме дразнили пушачите и пушенето след това, нито са ми липсвали цигарите, нито станах антиникотиноман-пропагандатор, като повечето бивши пушачи. Избягвала съм цигареният дим само заради децата си, както продължавам да правя и сега. Пропуших отново преди известно време-при една стресова ситуация, в която попаднах с кутия хубави цигари в чантата си, забравени от моя колежка. Няма какво да лъжа-лекото омайване от хубавата цигара ме накара да се почувствам по-добре. Лъжовно било снижаването на стреса-е, да, знам, ама става за "временно ползване"! . И  оттогава попушвам по малко. Обичам ароматни и средносилни цигари и пуша, когато ми е кеф и ми се пуши. Не е навик-не си загубвам съня, ако нямам цигари или нямам възможност да пуша. Не пуша пред челядта. Мога да седна в заведение или на купон и да изпуша цяла кутия, а после със седмици да не пуша-нямам проблеми, защото цигарите са ми нещо като алкохола-само за кеф и понякога.

Пропуших, защото почти всички пушеха около мене. Тъй де, няма да се цепя от компанията я! Пък и модерно беше  .Пуша и сега. Когато забременея ще ги спра.

От келешлък, естествено. Една приятелка успя да ми втълпи,че е голям пропуск и срам да не пуша и с цигарка в устица ще съм далеч по-привлекателна гледка, отколкото иначе, и аз нали съм добър и доверчив човек.....

Гевезлък.

Пропуших, като бях последен курс студентка на 23г и аз не знам защо, и сега не мога да ги откажа, два пъти спирах веднъж за 8 месеца и веднъж за 3м, но изпуша ли първата цигара, нямам спирачки, кофти, ама факт!!!!

Пропуших на 15-16 г. покрай гаджето ми - първо само си дръпвах по веднъж-два пъти от неговата. Не помня как съм изпушила първата цяла цигара. Като забременях ги отказах за 3 години, но като се върнах на работа пак ги пропуших - вече 6 месеца. Така си почивам от работата. Мога и да не пуша, обаче май съм си пристрастена, защото с дни мога да не запаля, но ако съм спокойна, че си имам цигари под ръка - остана ли без...  

Бяхме на РД на един съученик ,а майка му работеше тогава в ресторант.И вечерта ни донесе стек с цигари,даже не помня какви бяха и понеже всички запалиха,аз да не остана по-назад...
Мисля че бях на 14.

Пропуших, защото ми беше толкова акъла........явно и до сега ми е все малко, щото още пуша!

Истиснката причина е, че пропуших заради една гадже, което пушеше, много исках да му правя компания в голямото междучасиев техникума....абе загубена работа..

От любопитство 

Малиии, каква тема... Не помня самото начало, но ясно си спомням ваканциите на село, как измисляме фантасмагории, за да купим "Стюардеса" или "Феникс", как се крием вдън гори тилилейски, за да пафкаме със сестра ми. Това си стана ритуал за летните ваканции, а да не пропусна и момента с отмирисването, то не беше орехова шума за триене на пръстите, то не бяха борови иглички за дъвкане, като няма дъвки, голям екшън. После в техникума /мале значи прохождането е било още в осн.у-ще, ужаЗ/ почти всички пушеха аз не.. до някое време. Там пък криене от даскалите по градинките, учителите редовно правеха хайки обаче. След това започнах работа, че и нощни смени, там падна яко пушене, но само като съм на работа, у дома и на ум не ми идваше да пуша, нито пък желание. Та така я карам на периоди, но пушаческия ми се проточи няколко години вече и много ми се ще да се разделим с цигарите, ама воля ник'ва... Пък и има едни приятелки, дет само като ги видиш с каква наслада дърпат, направо цигарката сама скача в устата ми. Осъзнавам, че съм пристрастена вече, не ме кефи това положение. От друга страна сякаш ми дава някаква свобода и ми е кеф... В мигове на напрежение определено веднага паля, но повечето издимени цигарки са от келешлък и "компаниране".

Като гледам 99% са пропушили за "гъзария" и "да не останат по-назад от другите".
Добре че не съм попаднала в такава компания. Въпреки че най-добрата ми приятелка след 9ти клас пушеше като комин, ама то това още повече ме отврати, дори не съм си помисляла да пробвам.

От нерви пропуших...

Напук на баба ми !Когато съм сама не се сещам за цигара,но ако съм в компания....леле дърпам като трифазна помпа

Трети месец не съм...

Тайно наблюдавах баща ми как сладко си опъва. Започнах със Средец 100 сама вкъщи. После се надушихме с една комшийка и къдяхме у тях. После  в гимназията си беше най-нормално да си пушач. Пфуу, омръзна ми вече и само си мисля за край, но все отлагам.

Защото много ми се пушеше. На 17. Ей така, пушеше ми се, наистина. Може би защото цял живот съм била пасивен пушач покрай майка ми и баща ми, не знам.
Лесно спирам, без драма и без нерви. Но се оказа, че понеже лесно ги спирам, лесно ги и почвам - като знам как лесно ги спирам...

И аз съм дърта непушачка. Добра душа съм и ще ти правя компания. 
Контролираният опит на около 3 не го броя. Той беше заради педагогиката. 

Пропуших, защото там където работех си даваха почивки за цигара, а само аз бачках.Да не остана по назад и то на 29 години. И досега не мога да ги спра.

Не пуша и няма да пуша.Достатъчно ни тровят че да се тровя и с цигари.

И наркотиците така се почват... То и никотина е наркотик но поне е разрешен...

Не пуша и тайно издирвам този дето е измислил цигарите... ако някой му има координатите да ми ги метне на лични... 

пропушихме заедно няколко девойки, от келешлък, да изглеждаме по-важни и отракани. Т.е. и ние от гъзария
пропуших наистина, когато започнах да си купувам цигари, за да не муфтя околните.

За да правя кръгчета,повредих си челюстта чак да тракам

Започнах да пуша в 7 клас  В осми, вече си купувах цигари... Беше ми приятно, чувствах се модерна  и порастнала. Даже се гордеех, че бях една от първите в класа, които пушеха с по-големите. Мислех, че изглеждам добре с цигара в ръката. После започнах да спортувам и когато усетих, че цигарите ми пречат, че не ми достига въздух, разбрах, че съм се пристрастила. Правех опити да спра, но нямах достатъчна мотивация. Все още ми харесваше да пуша...
Докато не видях двете чертички на теста за бременност  Цигарата, преди да си направя теста ми беше последна...

Не мога да отговоря на така поставеният въпрос.
Когато за първи път пуших чай (от шипки), беше от чисто любопитство.
Така и не ми се превърна в навик.

Пропуших, защото почти всички пушеха около мене.И ми беше интересно и запалих и аз.И така до сега единствено 9 месеца не съм пушила и сега пак пуша чак ме е яд на мен,че пак ги пропуших.

От келешлък. Пък и всичко около мен пушеше. Не знам точно кога се пристрастих, но беше доста време след като опитах за пръв път, когато в един момент останах без цигари и луднах. Тогава осъзнах, че съм станала зависима от цигарите.

Щот' съм глупава...

От келешльк В момента вече навик.

Пропуших в края на 10 клас на една бригада
Бях влюбена и това беше повд да забивам гаджето
След близо 14 години пушене ги спрях от раз
Просто разбрах че вече е време
Скоро стават вече 5 години откакто непуша

Пропуших рано, още като ученичка - всички пушеха , и аз да не остана по- назад . Отказвала съм ги общо 3 пъти - двата пъти бяха свързани с 2-те ми бременности - когато спирах да кърмя обаче веднага си правих кафе и запалвах цигара след дългата почивка.После реших да ги откажа - мъжът ми, баща ми , брат ми и майка ми ги отказаха, та аз да последвам примера им . Не пуших 8 месеца, сега пак пуша - ами пуши ми се .

От келешлък. През лятната ваканция след 8-ми клас. Отказах ги преди 4 години, подхванах 5-тата. Съвсем съзнателно. Не смятам да ги подхващам отново.

За да разбера какво е да пушиш.
Така и не станах страстна пушачка обаче.
Пушех главно когато пиех алкохол - когато спрях да пия - не ми се пушеше.
И така спрях цигарите.

Явно от слабоумие започнах. И още съм слабоумна, щом продължавам.  

Пропуших на 20г,за да приличам на всички останали студенти около мен.Тогава беше модерно да се пуши.Слава Богу вече не е така и все повече младите хора не пушат.

Сега са модерни по-страшни и по-вредни неща. Така че аз предпочитам да са модерни цигарите.

пропуших,защото всички около мен го правеха и аз да не остана по назад

Пропуших, защото ми се струваше безкрайно драматично да
размахвам фас, докато се обяснявам с някой младеж и очите ми убедително се пълнеха със сълзи. Така си и остана, пуша като ми е напечено или като пия.