Нормално ли е това поведение за 3 год дете

  • 4 473
  • 51
# 15
ЕЕЕ успокоявам се,4е не сме единствени Peace,но и при нас важи правилото,4е се държи така само като аз или мъжът ми сме покрай него,в детската градина и с други хора е изклЮ4ително послушен,на 2г и половина е.Напоследък оба4е имаме напредък,4е запо4на отвреме на време да ми дава ръка,доскоро беше напълно невъзможно.А ина4е ако ми е сърдит за нещо хуква да бяга нанякъде без да се обръща и хи4 не му дреме ooooh!,но съм забелязала,4е се държи така най ве4е като е изморен и му се спи.А другото нещо е,4е също на моменти си мисля,4е въобще не разбира какво му говоря,като се опитам да му обясня нещо запо4ва да се дърпа,да крещи,но той и говори много малко,та комуникацията е трудна.
Виж целия пост
# 16
И моя беше от безстрашните, но на 4 години и половина е вече пъзльо.  Laughing
Не се отдалечава от мен и сам ми подава ръка.
Така, че ще дойде и твоя миг за спокойствие.   bouquet
Виж целия пост
# 17
Именно, че и на мен ми изглежда нормално. Но ми е трудно да повярвам, че само моето дете е нормално и всички останали са ненормални. Щото както вече казах не видях дете да се държи като моите. Вярно че и др са палави, но се държат къде къде по адекватно и са по послушни. Как може примерно в огромен ресторант пълен предимно с деца, щото бяхме отсегнали в хотел Леголанд, който се посещава основно от деца (разбира се придружени от родители) само моите деца да тичат и пищат и да правят бели, а на друдите да не им се чуе гласеца. Те тва не ми е ясно  newsm78
Виж целия пост
# 18
знаеш ли, май месец бях във Виена.
огромно впечатление ми направиха тамошните деца - кротки, спокойни, тихи. играят си около родителите.

в едно кафене с външни маси имаше малдо семейство с момченце на около 2 годинки. около 1/2 час това дете седя на асфалта до масата на родителите си и си игра с колички. в непосредствена близост до кафето имаше голяма улица с натоварено движение.
е, тия родители нито веднъж не станаха да тичат след детето. то нямаше и защо.

представям си, ако аз бях с моята дребната какво тичане щеше да падне. а детето ми го смятам за добро, вярно че е буйничко, но за мен не е ненормлно буйно.

стигам до извода, че освен възпитание и характер, има едно много важно нещо - темперамент и манталитет, които са характерни за отделните народи.
Виж целия пост
# 19
Това с манталитета е друга тема /въпреки че като заговорих за това в една друга тема ме нападнаха!/ - разбира се, че има огромно значение начина на живот и средата за възпитанието на едно дете. Аз работех в Белгия и действително ми е трудно да направя паралел между нашите и тамошните деца.
Nikifin, никога не сравнявай твоето с другите! Другите си имат едни предимства, твоето - други. Радвай се, че е будно и енергично дете. Замисляла ли си се, че може на пук да прави понякога - нарочно да прави обратното на това, което му говориш или нарочно да не иска да те слуша? Е, при нас често се случва  Wink
Виж целия пост
# 20
И аз това се 4удя нормално ли е поведението на моето дете или е ненормално поведението на 4уждите LaughingИзклЮ4ително рядко виждам тръшкащи се деца,тука в Португалия откакто се е родил малкият да съм видяла най ,много 2 такива слу4ая,но пък съм говорила с майките и те споделят,4е като знаят,4е е такова детето и въобще не ходят никъде с него,през деня си е на детска,а през уикенда най много да отидат до плажа или до парка,но не ходят с такива деца по ресторанти,магазини и про4ее,за да не ги излагат.Само 4е при мен проблема е,4е просто няма на кого да го оставя през уикендите,а няма как да седим затворени вкъщи,та обикновено като пазаруваме примерно аз си пазарувам,детето бяга между рафтовете,а мъжът ми го гони Crazy,а на ресторанти отдавна сме се отказали да ходим Rolling EyesЕто пример как се държи моето дете(с оранжавата тениска) на летище София.
http://zoui.multiply.com/video/item/21
Виж целия пост
# 21
Голям сладур е!!! И какво - напълно нормално си тичкаше, точно както и моето прави има ли пространство.
Моето дете не е от кротките, напротив, но това не ме спира да го водя къде ли не и никога не бих го скрила вкъщи, за да не ме излага!!! Просто преценявам местата - ходим в ресторанти само с градина, където да си тича и играе, в парка, в зологическата и т.н.Там самото дете се чувства свободно. Не че ако скръцна със зъби няма да седне на стола / вкъщи аз съм лошата, а тати е добрия/, но нали идеята на разходката е и детето да му е добре. Еми ясно е, че в запушено кафе два на два няма да му е комфортно и няма да иска да седи кротко! И въобще не се притеснявай, че няма на кого да го оставиш и го мъкнеш с тебе - всяка минута, прекарана с детето е от огромно значение за него!
Виж целия пост
# 22
знаеш ли, май месец бях във Виена.
огромно впечатление ми направиха тамошните деца - кротки, спокойни, тихи. играят си около родителите.

в едно кафене с външни маси имаше малдо семейство с момченце на около 2 годинки. около 1/2 час това дете седя на асфалта до масата на родителите си и си игра с колички. в непосредствена близост до кафето имаше голяма улица с натоварено движение.
е, тия родители нито веднъж не станаха да тичат след детето. то нямаше и защо.

представям си, ако аз бях с моята дребната какво тичане щеше да падне. а детето ми го смятам за добро, вярно че е буйничко, но за мен не е ненормлно буйно.

стигам до извода, че освен възпитание и характер, има едно много важно нещо - темперамент и манталитет, които са характерни за отделните народи.


Абе ако питаш мен си е 99% ген. Защото моите така си се родиха. От болницата още само те се чуваха, бяха с най-мощни гласове и най много реваха. Другите само спяха и ако решат да се обадят се чува само нещо средно между скърцане и мяучене, а моите зееха с глас меден загорски. Та темперамент - да, но манталитет - не вярвам в такава крехка възраст да има особено значение. Тукашните деца по правило са като виенчанчето. Ама да ти кажа, едва ли е от народността, щото с нас имаше едно Танзанииче, черно та черно. И то си беше кротичко и послушно, не му чух гласа. Ама нищо чудно и африканците по правило да са по спокойни от българите
Виж целия пост
# 23
zoui, и моето така тича като отвързано. Значи може да си е от българската жилчица, че тук не съм виждала такова нещо. Не че не съм виждала и българчета тук де, ама и те са някакви кротки. От 20тина се сещам само за едно по дивичко като моето. Ама за него спецовете имат съмнения, че е хиперактивно  Thinking
Виж целия пост
# 24
Защото моите така си се родиха. От болницата още само те се чуваха, бяха с най-мощни гласове и най много реваха.
Моето е тихо,тихо,спокойно,неплачливо/я мрънне за нещо един-два пъти в месеца,я не/,не плаче когато се удари,когато е крив,когато му се спи...
Обаче в главата му сто глупости се разминават и все тихомълком си ги прави поразиите.
И като не стане неговата ляга на земята и стачкува мълчаливо.
Инатлив и непреклонен.
Днес ме направиха на мармалад в градината заради лежането му и нежеланието му да говори с госпожите.
Как щял да се социализира,да учи,да го изпитват...?
Такова дете те никога не били имали.
Б.са консервите,скъсаха ми нервите от глупости.
Виж целия пост
# 25
zoui, и моето така тича като отвързано. Значи може да си е от българската жилчица, че тук не съм виждала такова нещо. Не че не съм виждала и българчета тук де, ама и те са някакви кротки. От 20тина се сещам само за едно по дивичко като моето. Ама за него спецовете имат съмнения, че е хиперактивно  Thinking
Може да е от смесването на разнообразни гени LaughingВъв вените а моят син те4е българска,португалска и френска кръв Crazy
Виж целия пост
# 26
То от двама татковци ли е  Joy Майтапя се, да не се обидиш...
Аз пък си мисля, че едно дете става такова, каквото е и от ген, но и от обкръжение, обстановка манталитет на родителите. Имам позната, която е самата флегма - говори ужасно тихо, ужасно бавно, ужасно спокойно, че чак понякога нямам нерви да изчакам края на изказването й  Confused Момиченцето й - също тихичко, кротко...не съм го видяла да се инати, да беснее или да се тръшка. В същото време на комшийката ми детето е Денис-белята, но и тя сама е екземпляр...Затова свързвам детето с родителите и средата...Но действително и всяко дете е с вроден темперамент. По принцип съм разбрала, че сравнение между децата не трябва да се прави!
Виж целия пост
# 27
Е моят син със сигурност не се е метнал на мен,защото според моите родители съм била най кроткото дете на света,а и сега съм си доста спокойна,ама той и външно не е взел нищо от мен Rolling Eyes
Виж целия пост
# 28
Именно, че и на мен ми изглежда нормално. Но ми е трудно да повярвам, че само моето дете е нормално и всички останали са ненормални. Щото както вече казах не видях дете да се държи като моите. Вярно че и др са палави, но се държат къде къде по адекватно и са по послушни. Как може примерно в огромен ресторант пълен предимно с деца, щото бяхме отсегнали в хотел Леголанд, който се посещава основно от деца (разбира се придружени от родители) само моите деца да тичат и пищат и да правят бели, а на друдите да не им се чуе гласеца. Те тва не ми е ясно  newsm78
- а замисляла ли си се, че именно тези много деца може да превъзбуждат крехката нервна система на твоите? И още нещо - не са ли по-кротки когато са на тихо, спокойно място, например в гора, сред природата, на хижа, далеч от шума? Аз всеки случай го виждам по моето дете - на шумни партита( пък било то и детски такива) на ресторант, на разходка по центъра на града става не неконтрулируем, направо..извън границите на нормалното. Случвало се е като му откажа нещо да подгъне колене на сред асфалта и да закрещи нечленоразделно... А същевремненно бяхме миналото лято за няколко дни на хижа високо в планината, хижата беше почти празна - 10 посетители. Е, все едно че не беше моесто дете - кротко, сговорчиво, апетит му се отвори и така. Замисли се, търси причина в средата повече, отколкото в самото дете.
Виж целия пост
# 29
И моя беше от безстрашните, но на 4 години и половина е вече пъзльо.  Laughing
Не се отдалечава от мен и сам ми подава ръка.
Така, че ще дойде и твоя миг за спокойствие.   bouquet

Съгласна Peace!
Моя близка има нейна си теория, че децата се променят и "порастват" на всеки шест месеца- година, година и половина, две и прочие...все на половинки.
За моето дете важи. И то безусловно. На три и половина спря да тича, да бъде смел до безрасъдство и се превърна в среден пъзльо Laughing- за ръката, на тъмно сам- не, пита за всичко дали може или -не, а бе друго дете просто.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия