Нормално ли е това поведение за 3 год дете

виждам, че има по-малки братче и сестриче.
възможно е да е реакция от ревност. опитвайки се да привлече вниманието, не се сеща за нищо друго, освен да се държи като по-малък.
търпение му е майката. и непрекъснати поощрения в моментите, в който се държи добре. опитвайте се да забелязвате сами тези моменти и най-наочаквано за самия него да го хвалите. давайте го за пример и на малките.

ако това ще те успокои, можеш и да се консултираш с психолог как най-добре да постъпиш.

Описваш буквално поведението на моето дете в периода 2 до 3 години.
Луда ставах да говоря,очи и на гърба ми излязоха.
Нито страх,нито респект-нищо нямаше.
Рецепта не намерих.
И по лекари го водих.
Мнението беше,че детето си е ОК,просто изпитва сигурност и увереност и разбира,че може да разчита на мен,та затова.
Отделно,че беше с пълна липса на концентрация.
Не може да го накара човек да ме погледне и да се заслуша в обясненията ми.
Никога,ама никога не се е обръщал да види дали вървя след него-хваща си пътя и това е.
Веднъж накарах една приятелка,която срещнах случайно и която той не познаваше да го открадне.
Писна и да върви след него след около 300 метра/време за което той не си е направил труда да погледне през рамо къде е майка му/.
Пристигнаха хванати за ръка-хлапето с предоволна и ухилена физиономия.
Поведението,което описваш не вярвам да можеш да промениш.
Просто ще го израсте както се казва.
При нас положението е кооооооренно различно сега.
Мога да кажа,че имам най-разбраното и спокойно дете сега.
Но не послушно и изпълнително.
Просто вече разходките с него са удоволствие и релакс за мен.
Имаше моменти,в които бяха истинско предизвикателство.
Сега е на 3 години и 7 месеца.
Успех и търпение.

Нормално е, да. Да му мислят родителите, които трябва непрекъснато да са нащрек и да намерят начин да набият в коравата главица поне елементарните норми на поведение.
Брат ми беше до някаква степен такова дете. Не през цялото време, но доста често. Не даваше на майка ни да го държи за ръка, правеше каквото си иска, веднъж избяга от къщи (на 3-4 години беше), защото нещо не ставаше на неговата. Заяви спокойно, че си тръгва и излезе. Баба ми тръгна след него да го види къде ще отиде, вървял е няколко пресечки, без даже да се обърне, но накрая е попаднал в непозната обстановка и се е спрял, колебайки се накъде да поеме. Чак тогава тя е успяла да го настигне и да го върне вкъщи.
Знам, че отстрани лесно се дават съвети, но така или иначе и ти си знаеш - много търпение, постоянство и... кураж ти трябват.

О,направо си познах детето! Вече свикнах,че е такъв. не мога да го изгубя само защото го чувам от разстояние 1 км да ме вика. Иначе ако го викам аз-забрави. Няма страх от нищо-коли на пътя,чужди хора,улични кучета... Просто свикнах да не сядам да пия кафе,а да си го нося в пластмасова чашка,на заведение с него-само ако има детска площадка-открита.Е,много е палав,но и много забавен,въпрос на темперамент.

Все описваш племенникът ми.Същият е.
Вече е на 5 години и продължава да прави подобни неща, но само, когато е с майка си и баща си.
Когато, е с мен и съпруга ми е най-милото, кротко и добро дете на света.
А пък на моята щерка колкото повече се опитвам да й набия нещо в главата, тя толкова по-упорито прави точно обратното.

Моето дете досега ми се изгуби веднъж докато бяхме на пазара на Красно село,но беше на 2г....сега не иска да ми дава ръка,но се оглежда за мен постоянно

Моят по-голям син е почти на 8г, но сякаш по рождение си има убеждението че е един малък голям човек, винаги е искал да си решава сам, сякаш чувства че цялата свобода която имаме ние възрастните му се полага и никак ама никак не можеш да го убедиш в обратното.
Стигна се дотам да обяснявам кой е шефа в къщи и че докато порасне ще слуша просто защото съм по-голямата, по-силната и аз се грижа за него, докато той не може /това че съм му майка не беше убедително/. Това е положението грижа срещу слушане.
Но пък откакто го изяснихме този въпрос: слуша- чакайки да стане голям, но пак с убеждението че това е едно временно състояние което е принуден да търпи.
но аз имам голям стаж с едно дете което изобщо не се поддава на стандартните възпитателни методи и отдавна се водя по него, и експериментирам. той и за госпожите в градината беше предизвикателство. Не е бил лош но ги предизвикваше да намерят подход към него, какато и мене впрочем.
Иска си и си отстоява свободата детето ти, това е според мен. Покрай бебоците  е видял че има "лабаво" и се възползва. Освен това като има по-малки деца вече може да е решил че е  голям вече и му се полага  така де батко е вече.
Пробвай да се държиш с него като с голям, подавай му възможност да решава за някакви неща, за да му се засити необходимостта от самостоятелност и поне да я проявява в някакви поносими области. Опитай да го събираш с видимо по-големи деца от него, и не се намесвай като започнат да го пререждат или не го допускат в играта си: те без нищо да правят ще го научат някои неща за живота...
Опитай се да му обясниш че правилата защитават малките и слабите и ако и големите и силните решат да не ги спазват той ще е първия губещ.
Излезте някой път на разходка, покажи му колко пари си взела и ги похарчи всичките за себе си, като си купиш нещо което той обича, но си го изядеш сама. питай го дали му е харесало ти да нарушаваш правилата.  като повториш това няколко пъти, ще започне да схваща къде е мекото на хляба. Мисля че му липсва това да попадне в среда в която я няма вашата протекция и да изпита законите на джунглата които толкова му се услаждат на свой гръб.
Има деца които се учат основно от своя осмислен опит и обясненията на мама и тати са загубено време... пробвай да го учиш като го поставяш в ситуации от които да си прави изводите, вместо да му обясняваш.Можеш когато те е инфарктирал да му правиш напук и ти, като директно му казваш защо- ти ме разтревожи, развали ми настроението и затова аз нямама вече желание да те зарадвам и да изпълня твоето желание... просто за да осъзнае че е в негов интерес да се съобразявате взаимно един с друг.

Това от пасивна страна, активно може да пробваш и да го "корумпираш", в смисъл да започне да разбира че хората са взаимосвързани и неговата свобода свършва там където започва свободата на другия. Да му предлагаш активно да си сътрудничите взаимно. Бебетата са страхотен обект - "помогни ми по-бързо да ги изкъпем /да доде сапуна, да донесе кърпите, какавото се сетиш и е подходящо за възрастта му/и в замяна времето което спестим, двамата с теб ще правим каквото ти искаш".

Ще се изненадаш колко е резултатно отношението като към възрастен дори към 3 годишно дете. това поколение ще кажеш че са чели хартата за равата на децата и прросто си изискват уважението към тяхната личност, имат чувство за право на равенство с нас просто защото са човеци, видиш ли. това родителската власт им е невнятна май... 

Той иначе е послушен в детската, не са оплаквали от него. Наистина като е с др хора слуша. И баба си слуша, ама тя има много строг и категоричен вид, нема лабаво при нея. И хем я слуша хем мнооого я обича. Ама при нас е диване от класа, подкупващо, упорито и т.н. Мисля, че съм доста строга с него, но наистина понякога става неговото само за да млъкне. И аз действам често с неговите методи, предизвиквам го и го дразня. И той се хили, щото усеща че нарочно го дразня, но пък не се дразни, а му е забавно. Е понякога като прекаля му писва, но никога няма да се вбеси когато види (а той винаги усеща) че го дразня нарочно, а просто си  намира др работа или почва да ме предизвиква в замяна с нещо друго или пък да ми се подмазва нещо. Както и да е, радвам се, че това поведение има шанс да е нормално, защото често се съмнявам наред ли е това дете с мозъка.
То и близнаците имат склонност към бягства, Ева също ни избяга оня ден ама нея бързо я намерихме. И също се държат като неконтролируеми диванета. Но те са малки и им е простено... да се надяваме, че е от възрастта при тях

Да ти е жив и здрав палавника, гледам че е рожденник днес       

послушанието само по себе си никаква добродетел не е, по мое скромно мнение, по-скоро някаква екстра за нас родителите
много по-важно е детето да има чувство за справедливост, да иска да мисли със собствената си глава, да има жал да има характер и въображение
обаче всяка от горните заложби просто си е генератор на бели 
не знам дали си обърнала внимание, но всички известни личности сякаш се хвалят какви палави и пакостливи деца са били и как родителите им са се виждали в чудо с тях.

Ами рожденик, бях забравила да сменя лентичката. Ами ако няма с какво да се хвалят един ден поне с това, че са били палави ще могат 

Е,то това си е рекламен трик за да изглеждат по-интересни

Честит ти рожденник и от мен  

Ооо не сме само ние така, и моя е същия, тръгва натам на където иска, и не го интересува нищо. Гледам постоянно да го държа за ръка, че бог знае накъде ще поеме

Синът ми категорично отказваше да ме държи за ръка до 3 години.
Хващах го за качулката,но и така се усещаше диването и се дърпаше и ме буташе.

Е ти какво очакваш? Да седне в ресторант и да си пие бирата заедно с вас ли
Нормално е, разбира се, това са деца - изучават света, всичко им е интересно, не знаят още какво са правилата. Аз ако тръгна да описвам какво правим...

ЕЕЕ успокоявам се,4е не сме единствени ,но и при нас важи правилото,4е се държи така само като аз или мъжът ми сме покрай него,в детската градина и с други хора е изклЮ4ително послушен,на 2г и половина е.Напоследък оба4е имаме напредък,4е запо4на отвреме на време да ми дава ръка,доскоро беше напълно невъзможно.А ина4е ако ми е сърдит за нещо хуква да бяга нанякъде без да се обръща и хи4 не му дреме ,но съм забелязала,4е се държи така най ве4е като е изморен и му се спи.А другото нещо е,4е също на моменти си мисля,4е въобще не разбира какво му говоря,като се опитам да му обясня нещо запо4ва да се дърпа,да крещи,но той и говори много малко,та комуникацията е трудна.

И моя беше от безстрашните, но на 4 години и половина е вече пъзльо. 
Не се отдалечава от мен и сам ми подава ръка.
Така, че ще дойде и твоя миг за спокойствие.   

Именно, че и на мен ми изглежда нормално. Но ми е трудно да повярвам, че само моето дете е нормално и всички останали са ненормални. Щото както вече казах не видях дете да се държи като моите. Вярно че и др са палави, но се държат къде къде по адекватно и са по послушни. Как може примерно в огромен ресторант пълен предимно с деца, щото бяхме отсегнали в хотел Леголанд, който се посещава основно от деца (разбира се придружени от родители) само моите деца да тичат и пищат и да правят бели, а на друдите да не им се чуе гласеца. Те тва не ми е ясно 

знаеш ли, май месец бях във Виена.
огромно впечатление ми направиха тамошните деца - кротки, спокойни, тихи. играят си около родителите.

в едно кафене с външни маси имаше малдо семейство с момченце на около 2 годинки. около 1/2 час това дете седя на асфалта до масата на родителите си и си игра с колички. в непосредствена близост до кафето имаше голяма улица с натоварено движение.
е, тия родители нито веднъж не станаха да тичат след детето. то нямаше и защо.

представям си, ако аз бях с моята дребната какво тичане щеше да падне. а детето ми го смятам за добро, вярно че е буйничко, но за мен не е ненормлно буйно.

стигам до извода, че освен възпитание и характер, има едно много важно нещо - темперамент и манталитет, които са характерни за отделните народи.

Това с манталитета е друга тема /въпреки че като заговорих за това в една друга тема ме нападнаха!/ - разбира се, че има огромно значение начина на живот и средата за възпитанието на едно дете. Аз работех в Белгия и действително ми е трудно да направя паралел между нашите и тамошните деца.
Nikifin, никога не сравнявай твоето с другите! Другите си имат едни предимства, твоето - други. Радвай се, че е будно и енергично дете. Замисляла ли си се, че може на пук да прави понякога - нарочно да прави обратното на това, което му говориш или нарочно да не иска да те слуша? Е, при нас често се случва 

И аз това се 4удя нормално ли е поведението на моето дете или е ненормално поведението на 4уждите ИзклЮ4ително рядко виждам тръшкащи се деца,тука в Португалия откакто се е родил малкият да съм видяла най ,много 2 такива слу4ая,но пък съм говорила с майките и те споделят,4е като знаят,4е е такова детето и въобще не ходят никъде с него,през деня си е на детска,а през уикенда най много да отидат до плажа или до парка,но не ходят с такива деца по ресторанти,магазини и про4ее,за да не ги излагат.Само 4е при мен проблема е,4е просто няма на кого да го оставя през уикендите,а няма как да седим затворени вкъщи,та обикновено като пазаруваме примерно аз си пазарувам,детето бяга между рафтовете,а мъжът ми го гони ,а на ресторанти отдавна сме се отказали да ходим Ето пример как се държи моето дете(с оранжавата тениска) на летище София.
http://zoui.multiply.com/video/item/21

Голям сладур е!!! И какво - напълно нормално си тичкаше, точно както и моето прави има ли пространство.
Моето дете не е от кротките, напротив, но това не ме спира да го водя къде ли не и никога не бих го скрила вкъщи, за да не ме излага!!! Просто преценявам местата - ходим в ресторанти само с градина, където да си тича и играе, в парка, в зологическата и т.н.Там самото дете се чувства свободно. Не че ако скръцна със зъби няма да седне на стола / вкъщи аз съм лошата, а тати е добрия/, но нали идеята на разходката е и детето да му е добре. Еми ясно е, че в запушено кафе два на два няма да му е комфортно и няма да иска да седи кротко! И въобще не се притеснявай, че няма на кого да го оставиш и го мъкнеш с тебе - всяка минута, прекарана с детето е от огромно значение за него!

Абе ако питаш мен си е 99% ген. Защото моите така си се родиха. От болницата още само те се чуваха, бяха с най-мощни гласове и най много реваха. Другите само спяха и ако решат да се обадят се чува само нещо средно между скърцане и мяучене, а моите зееха с глас меден загорски. Та темперамент - да, но манталитет - не вярвам в такава крехка възраст да има особено значение. Тукашните деца по правило са като виенчанчето. Ама да ти кажа, едва ли е от народността, щото с нас имаше едно Танзанииче, черно та черно. И то си беше кротичко и послушно, не му чух гласа. Ама нищо чудно и африканците по правило да са по спокойни от българите

zoui, и моето така тича като отвързано. Значи може да си е от българската жилчица, че тук не съм виждала такова нещо. Не че не съм виждала и българчета тук де, ама и те са някакви кротки. От 20тина се сещам само за едно по дивичко като моето. Ама за него спецовете имат съмнения, че е хиперактивно 

Моето е тихо,тихо,спокойно,неплачливо/я мрънне за нещо един-два пъти в месеца,я не/,не плаче когато се удари,когато е крив,когато му се спи...
Обаче в главата му сто глупости се разминават и все тихомълком си ги прави поразиите.
И като не стане неговата ляга на земята и стачкува мълчаливо.
Инатлив и непреклонен.
Днес ме направиха на мармалад в градината заради лежането му и нежеланието му да говори с госпожите.
Как щял да се социализира,да учи,да го изпитват...?
Такова дете те никога не били имали.
Б.са консервите,скъсаха ми нервите от глупости.

Може да е от смесването на разнообразни гени Във вените а моят син те4е българска,португалска и френска кръв

То от двама татковци ли е  Майтапя се, да не се обидиш...
Аз пък си мисля, че едно дете става такова, каквото е и от ген, но и от обкръжение, обстановка манталитет на родителите. Имам позната, която е самата флегма - говори ужасно тихо, ужасно бавно, ужасно спокойно, че чак понякога нямам нерви да изчакам края на изказването й  Момиченцето й - също тихичко, кротко...не съм го видяла да се инати, да беснее или да се тръшка. В същото време на комшийката ми детето е Денис-белята, но и тя сама е екземпляр...Затова свързвам детето с родителите и средата...Но действително и всяко дете е с вроден темперамент. По принцип съм разбрала, че сравнение между децата не трябва да се прави!

Е моят син със сигурност не се е метнал на мен,защото според моите родители съм била най кроткото дете на света,а и сега съм си доста спокойна,ама той и външно не е взел нищо от мен

- а замисляла ли си се, че именно тези много деца може да превъзбуждат крехката нервна система на твоите? И още нещо - не са ли по-кротки когато са на тихо, спокойно място, например в гора, сред природата, на хижа, далеч от шума? Аз всеки случай го виждам по моето дете - на шумни партита( пък било то и детски такива) на ресторант, на разходка по центъра на града става не неконтрулируем, направо..извън границите на нормалното. Случвало се е като му откажа нещо да подгъне колене на сред асфалта и да закрещи нечленоразделно... А същевремненно бяхме миналото лято за няколко дни на хижа високо в планината, хижата беше почти празна - 10 посетители. Е, все едно че не беше моесто дете - кротко, сговорчиво, апетит му се отвори и така. Замисли се, търси причина в средата повече, отколкото в самото дете.

Съгласна !
Моя близка има нейна си теория, че децата се променят и "порастват" на всеки шест месеца- година, година и половина, две и прочие...все на половинки.
За моето дете важи. И то безусловно. На три и половина спря да тича, да бъде смел до безрасъдство и се превърна в среден пъзльо - за ръката, на тъмно сам- не, пита за всичко дали може или -не, а бе друго дете просто.

Със сигурност когато сме си сами в къщи изобщо не са кротки, още повече полудяват. Сега на хижа в планината не съм ги водила. В гората да, ама там си тичат и им е интересно. Но в никакъв случай не са кротки. При никакви положения. Според мен наистина им е слаба нервната система. Дожи нощем не спят като хората. То е очевидно по държанието им, от нищо се палят и изпадат буквално в истерия. Но специално случая с ресторанта - наистина имаше много хора, но остановката беше много спокойна и приятна, беше тихичко и нищо изнервящо нямаше, по скоро беше уютно и действаше успокояващо. Замисляла съм се за много неща, но продължавам да не намирам логично обяснение защо все моите деца се отличават от  околните и винаги успяват да станат център на внимание с магариите си. И защо поне едно като тях не срещна ей така, да не се чувствам като извънземно само аз.

ох, ние сме в двете крайности - петранка е кротка, спокойна и супер бъзлива. толкова е страхлива, че вече 2 зими отказва да се качи на шейна, щото било страшно  камен, обаче, е магаре от класа. едва на 1г. и 4 м. е и буквално ме втриса какво ни очква след някой-друг месец. гарантирам, че и двете са отглеждане по абсолютно идентичен начин, а и баща е един. не знам как да се оправям. понякога се чувствам супер безсилна - хем е малък и не е редно по някои параметри да го третирам като сестра му, хем се държи като най-изпечения манипулатор и тарикат - във всяка реализирана простотия виждам повече мисъл и злодейство, отколкото петра влага към настоящия момент 

Жалко,4е си дале4е,ина4е щяхме да си спретнем една среща,тъкмо да докажа на мъжът ми,4е не сме единствени А 4естно да ти кажа ти в моите о4и си майка героиня,успяваш да се справяш с породени деца,близнаци и то дива4ета ,4естно казано немога даже и да си го представя,аз с едно едвам се оправям

Хехе, а моят мъж дори не забелязва разликите и казва, че всички деца са така и нищо им няма. Като се случи на момента да му дам пример с деца, които са пред очите му  той само мъцва и изобщо не се опитва да намери разликите. В къщи им дава пълно игнор, само аз викам и се разправям, той си чете встника спокойно, докато може да се избиват в др стая. И да реват толкова се абстрахирал от всичко, което се случва около него, че изобщо не чува. Бе пълен непукист. Направо съм си като без мъж. Даже ми е в тежест, щото му трантувам и пренебрегвам децата заради него. Ама пък и те трябва да свикват да не им се обръща много внимание. Навремето бабите ни като са бъхтели нон стоп, едва ли са имали време да си играят с децата. Децата сами са се занимавали, па пак са станали хора. Така си мисля поне де. Въпреки че може и да не съм съвсем права, щото пък тогава са живели по 100 човека заедно и все се е намирала по някоя грохнала пра баба дет друго не може да прави освен да бави детето докато по работоспособните вършат жизнено важните неща

Описват гледам дъщеря ми тук ...късно видях,но се включвам-само на 1г и 9 месеца е,но сигурно до 3 г ще го откара така-не дава за ръка да я водя,тича,но аз след нея,не я е страх от нищо и аз говоря до спукване,а тя само ми се хили и с нищо не мога да я сплаша да върви близо до мен,до сега не ми е изчезвала,защото аз просто тичам редом с нея.....Абе почти всичко описано от сега го виждам в нея-а все пак се описва 3г дете...

Нищо му няма на детето - просто си е такова. Има още толкова много такива деца. Моята малката щерка пък е другата крайност - много е бъзлива. Другите деца, например, се пускат по някаква по-различна пързалка, тя казва "тази малко страшничка ми се струва". Трябва доста да погледа хлапетата как се пързалят, за да се престраши да се пусне и то се запъва с ръце и крака, и се пуска едва едва. След това и харесва. Освен това не иска да влиза в морето, че я е страх от вълните и други такива.

майка ми ни помагаше като се роди Ерик и тръгнеше ли на раходка разбирахме, кога се е отдалечила достатъчно и кога се прибират


сега не пищи, но и на едно място не седи
ето, че няма нужда да снимам сина си октомври месец като се прибираме


с мъжа ми на ресторант, кафе и тн не сме сядали... като дойде майка ми да помага, си наваксваме...иначе сме плътно тримата

и въпреки всичко много си харесвам дечко- винаги съм искала жизнено дете... ето на имам го да ми е здрав и все така енергичен за мен най важното е да е щастлив.. другото.. минава
ама второ дете скоро няма да има, ако има де

Ей затова говорим,иска ми се второ дете,ама след Дани не ми стиска,едва ли ще се навия в близките 2г А авторката не само,4е се е навила,ами и близна4ета,4е пъки диви4ки ,е 4естно казано шапка и свалям

1. Напълно нормално е да няма търпение в ресторант. и да ходи, и да крещи, и да закача хората. Решението? Какво търсите с 3 годишно дете в ресторант?
2. Същото се отнася и за филмчето.
3. Не го водете на места с много хора. Ако много се налага - дръж го за ръка.

Ще ти кажа, защо се навих на второ толкова бързо след едно хипеактивно. Защото бях минала 30така и нямаше за кога да чакам. А държах да имам 2 деца. И въпреки всичко като забременях с вторИТЕ, бях в паника. Тогава още не знаех, че са 2 броя. Събрах мамите от групата да им обявя новината както и паниката, която ме е обзела как ще гледам бебе с този дивак. Имаше една мама с 2 деца с малка разлика и ме успокояваше, че ще се справя. Но като цяло май ме съжаляваха като ме гледаха как не мога да се оправя с Давид. И както още не съм свикнала с мисълта, че ще има второ изведнъж виждам на скенера цели 2   Това беше най-големият шок който съм преживявала - никога няма да забравя ужаса и паниката, в която изпаднах. И скочих да душа мъжа ми, като че ли той е виновен. Понеже Давид ми се стори толкова труден за гледане и мислех, че второто квото и да е, няма как да е по-зле. Оказа се, че винаги може по-зле. Теди не беше толкова лош за гледане, като изключим, че много боледуваше. Ама Ева се роди с проблем и не можеше да спи и само тя да си ми беше пак щеше да е по-зле от Давид. Пък те цели 2. Разказаха ми играта. Ама когато човек няма друг избор оцелява неясно как. Никога не съм искала  близнаци, защото все ме е било страх, че може да не са съвсем наред както не рядко се случва с близнаците. И мен не ме подмина. родиха се недоносени, а Ева се роди с крив врат и до сега си е леко крива, понеже брат и я е притискал 8 месеца и не е могла да мръдне. Единствената причина, поради която не ги махнах е, че съм против абортите, не мисля, че имам право да се правя на Господ и да решавам кой ще живее и кой не. Но както знаете за деца не може да съжаляваш, каквито и да са. Така и аз. Благодаря на Господ, че за сега ми помага да се справям с това предизвикателство. И често си мисля как навремето нашите баби са се оправяли с 10тина деца, и са си били все бременни и кърмачки. И то без всичките улеснения, които сегашният живот ни предлага. И за тях е било нормално, никой не се е имал за герой. А ние днешно време направо сме се разлигавили ми се струва. Щом вече много от нас не могат и да родят нормално, а ги режат значи много сме отслабнали като физика и психика и изобщо.
Абе знаете ли кво се сетих. Че не съм чула за някой да е полудял от гледане на дете. Вие чули ли сте за подобни случаи? Има откачили по всевъзможни причини, но като че ли предизвикателствата с децата ни правят по-мъдри, търпеливи, зрели... но не и по-луди  

katiABV,  както вече казах става дума за Леголенд, което е нещо като Дисниленд, но за по малки деца. Това място е точно за Давид (близнаците ги взехме, че няма кой да ги гледа, не сме отишли там заради тях разбира се). И както пак казах става дума за ресторанта на хотела, който е на Леголенд и е пълен предимно с деца. Както и ресторантът суответно беше пълен предимно с деца. Затова именно ми направи впечатление, че моите пак изпъкнаха на фона на останалите. Не съм го завела в изискан ресторант дето никой си не води децата, а в ресторант специално за деца. Нали знаеш, че като си на хотел, няма как да си готвиш, а се храниш в ресторанта

Добре другият път няма да го водя на летището и ще пропътуваме 4хил.км с кола
 NikiFin аз все като си се навивам сама за второ и си викам,абе по зле от Дани няма как да е,още пове4е 4е изживяхме и кошмарна зима откъм болести,вклЮ4ително и операция,оба4е сега като те 4ета теб и май скоро няма да се навия,ще го из4акам първо да се кротне малко

аз съм казала на мъжа ми за второ ще говорим след 3-4 години( а ако нещо стане непредвидено няма да го връщаме , я!)...вече не ми пука , че ще над 35 год.... в крайна мсетка не искам да съм тотално изкрейзила от нерви мама

NikiFin
 вярно е, това което казваш за нашите баби.....ама сега сме прекалено информирани и прекалено се стремим към  хъм.. съвършенство

Ох, какво успокоение, имало и други като моя Евгени. Иначе наживо не съм виждала по-голям дивак, но след това, което прочетох се чувствам по-добре и вярвам, че нещата ще си дойдат на мястото с времето.

Моя приятелка има дъщеря на 3 години, която се държи точно по същият начин. По цял ден скача, тича, катери се по всякакви мебели, имитира скачане с парашут прави всякакви бели и лудории и вдига шум колкото за 20 деца в началото си мислех, че майка й не й обръща достатъчно внимание и тя се опитва да й го привлече да, ама не! По-късно с очите си видях как жената се опитва да й чете книжка, да си играят с куклите, да готвят заедно, да рисуват и кво ли не, обаче нищо не й задържа вниманието, единственото интересно за нея е да тича и да прави бели

На моменти се чудя дали и моят синковец не върви по тоя път просто истерясва и се тръшка за всяко нещо, ако не стане неговото започва да се дере, все едно го колям, а ако му се спи е толкова крив, че да не си наблизо и по цял ден тича и пипа всичко, което не трябва да се пипа. Както се вижда чакам второ, дано да е по-кротичко, че иначе не ми се мисли

Хехе, като гледам са връстници с моя Теодор. Даже същата зодия Близнаци  . Не се трае направо, по е лигав и ревлив от големия си брат. Оня на неговата възраст колко и див да беше, не ревеше и не се тръшкаше нон стоп както прави Тодоранчо. От най кротък стана най непоносимия от трите 

на моменти и аз започвам да се чудя дали не е от зодията. моите родители и тия на мъжът ми все повтарят, че сме били най-кротките деца на света и двамата сме били много тихи и много злояди, е, Райънчо е точно обратното, голямо мрънкало и тръшкало е, ама пък да го похваля яде като за световно каквото и да му дам, даже всякакви гадости като зелен боб и спанак

А твоите деца са страхотни образи, явно у вас е голям купон

На тази възраст обикновенно се опитват да утвърждават собственото си "аз". Жив пример - моят малкия, въпреки че скоро ще стане на пет и вече доста се вслушва в това, което му казвам, пак има такива моменти - на противопоставяне. Миналия ден батко му беше болен с температура и все на сън го избиваше, а малкото швъкало беше си наумило че иска да се борят и аз му казвам" Само да пипнеш батко, ще ядеш шамари!"( естествено нямаше да го нашамаря, но да го сплаша), а той с най дяволитата си усмивка ме гледа право в очите и с едно пръстче бута батко си по рамото , е това ако не е противопоставяне и правене на инат, не знам как да го нарека. Но да са живи и здрави, растат  и се променят и по-кротки стават с времето.

На зодии не вярвам, щото не мисля, че е възможно 1/12 от хората да са със сходни характери. Но за протокола - мъжа ми е близнаци, малкия също.

така е, познавам и кротки близнаци и бесни такива

Тъй като и моята Василенка е от същият тип дечица, реших и за да се включа.

Няма спиране на едно място, няма гледане не филми, постоянно движение и лудеене.

В началото много се дразнех като гледах другите дечица как си стоят мирно и кротко в ресторанта а пък аз тичам постоянно след нея.

Но вече я приемам такава каквато е. Просто е по емоционална и енергична, трябва да си хаби енергията за да се изморява и после да спи добре. Няма смисъл от постоянното викане след нея.
Да ви кажа виждам резултат от това мое поведение. Поощрявам, когато е свършила нещо добро и тя усеща. Например след упорито и продължително убеждаване че трябва да си прибира играчките когато не играе с тях, най накрая видях резултат от действията си. На няколко пъти се случва сама да започне да ги прибира и да ми се хили насреща за да я целуна например.

Относно ресторантите - тази година на морето приложих хитринка - казах му, че който го няма на мястото му като дойде какичката - сервитьорка, на него не му носят нищо за ядене - ефекта беше поразителен - сам си поръчваше "кабапчета и пени копки" - кебапчета и пържени картофки" и чакаше чинно да му ги донесат

Съвсем нормално е. Не смятам, че се опитва да подражава на по-малките в семейството, просто това е характер. Бунтар. Явно има по-тежък "детски пубертет". Търпение, само търпение. Боя се изключва напълно.