Значи, в миналото имам един спонтанен аборт и един по желание - това, докато бях още с бившия... А след като се взехме със сегашния ми мъж, мина доста време, докато се решим да имаме детенце (главно аз бях колебаещият се фактор), но когато станах на 30, реших, че е крайно време да действаме... а това желание постепенно стана неудържимо Получи се доста бързо, в края на 2003 г.... бяхме много щастливи - изчакахме до третия месец и започнахме да се хвалим... бях казала дори в работата. И изведнъж, на прегледа - гръм от ясно небе... мисед! Бях съкрушена... тъй като се случи без никакво предупреждение или признаци, а и от това, че всички наоколо знаеха и, естествено - ми съчувстваха, но от това ставаше още по-зле...
Както и да е - след 6 месеца бях отново бременна... но вече не можех да се зарадвам, да не говорим да се похваля. Но някак си се опитвах да си внуша, че този път всичко ще е наред... За съжаление, отново се оказа, че не е - този път беше "класически" спонтанен аборт, отново по същото време (9-10 седмица).
Тъй като вече ми се беше случвало, го понесох почти спокойно на повърхността... но като се има предвид, че това ми беше вече четвърти аборт (наистина, единият е по желание, но пак не се знае какво е щяло да стане...), започнаха да ме гризат съмнения дали след всичко това изобщо някога ще си имам дете и дали нямам някакъв генерален проблем. Направихме пълни генетични изследвания, при които не се откри нищо обезпокоително...
И така, през април 2005 се стигна до третата ми желана бременност - отново нямах сили да се зарадвам, особено до края на третия месец... но след това постепенно започнах да се отпускам и успокоявам постепенно. В края на 5-я месец дори отидохме на море... където получих доста сериозно кървене - бях ужасена, особено като се има предвид, че на място нямаше как да получа квалифицирана помощ... Но полежах и нещата се оправиха за момента. След като се върнахме, лекарят установи, че имам плацента превия... според него нямало нужда да лежа, просто да се пазя. Но много пъти получавах кървене... единия път, в първите дни на 7 месец, беше особено сериозно и имаше съмнение за изтичане на околоплодни води... приеха ме по спешност в Шейново, където в крайна сметка останах до раждането т.е. около месец и половина. Доста гадно нещо се оказа тази ниска плацента... особено в моя случай, тъй като е била от най-лошия вид - превия тоталис, т.е. затваряща изхода на матката - при това положение се ражда единствено със секцио, нормалното раждане е опасно.
И така - след месеци в болницата на системи и доста екстремно секцио по спешност една дъждовна нощ, се появи нашият Борис Тъй като се роди в осмия месец, го подържаха в кувьоз, което беше много тъжно... но после си го взехме в къщи и оттогава му се радваме без почивка