Детето ми посяга да удря

Публикувана: 18 септ. 2008, 00:15 ч.
Последно мнение: 20 септ. 2008, 23:33 ч.

14 227
30

S

18 септ. 2008, 00:15 ч.

Може би темата е много коментирана,извинявам се,ако се повтарям.От известно време синът ми посяга да удря мен и баща си.Без да е предизвикан по никакъв начин,просто идва и удря.Често пак без видима причина си бие или хвърля играчките.Питам се аз ли причиних това агресивно поведение.Старая се да го възпитавам с добро,с много приказки,убеждаване кое е правилно и кое не,но и на мен ми се случва да не ми издържат нервите и тогава викам много. #Cussing out

#Cussing out

Не съм го била,броени пъти само е отнасял леко плясване през ръката,когато сто пъти съм казала нещо и не ме е послушал.Въпросът ми към по-опитните от мен е-как да се справя с посягането?Опитвах с добро,обяснявах,че не е хубаво-не става.Опитвах с лошо-карах се,виках,плясвах през ръцете-резултатът е рев и после пак така.Предварително благодаря за отговорите!

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 18 септ. 2008, 00:30 ч.

Не обвинявай себе си. Stop

Stop

Това е период,повечето деца минават през него.
Поне не посяга на други деца,а ако се опитва,просто бъди нащрек.
Ще отмине.Много търпение и кураж. Peace

Peace

А може би го възприема като игра или пък иска да види докъде може да стигне. newsm78

newsm78

Виж целия пост

S

# 2 18 септ. 2008, 00:33 ч.

Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 3 18 септ. 2008, 08:24 ч.

Цитат на: steli76 в чт, 18 сеп 2008, 00:33

Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.

И иска да види до къде точно може да стигне с тази игра и да ви изпита търпението.
Пак ще се повторя-не се обвинявай!Не винаги тази агресия е провокирана от възпитанието или
домашната обстановка. Peace

Peace

Виж целия пост

K

# 4 18 септ. 2008, 08:34 ч.

Цитат на: Evka в чт, 18 сеп 2008, 08:24

Цитат на: steli76 в чт, 18 сеп 2008, 00:33

Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.

И иска да види до къде точно може да стигне с тази игра и да ви изпита търпението.
Пак ще се повторя-не се обвинявай!Не винаги тази агресия е провокирана от възпитанието или
домашната обстановка. Peace

Peace

Напълно съм съгласна с Evka.
Ситуацията наистина е неприятна, но с времето това "пошляпване" ще отшуми.

Виж целия пост

T

# 5 18 септ. 2008, 09:05 ч.

Цитат на: Франческа Салиери в чт, 18 сеп 2008, 08:34

Цитат на: Evka в чт, 18 сеп 2008, 08:24

Цитат на: steli76 в чт, 18 сеп 2008, 00:33

Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.

И иска да види до къде точно може да стигне с тази игра и да ви изпита търпението.
Пак ще се повторя-не се обвинявай!Не винаги тази агресия е провокирана от възпитанието или
домашната обстановка. Peace

Peace

Напълно съм съгласна с Evka.
Ситуацията наистина е неприятна, но с времето това "пошляпване" ще отшуми.

Съгласна съм абсолютно!Период е! Ще мине.Само наблюдавай го да не почне да бие други деца...не че децата не се бият, нормално е да се скарат за някаква играчка...а да нямаш проблеми с някаква нервна майка!/поне при мен това беше най-притеснително/ Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

# 6 18 септ. 2008, 09:17 ч.

И моята дъщеря сега е в този период-все удря батко си Grinning

Grinning

Надявам се скоро да отмине

Виж целия пост

# 7 18 септ. 2008, 10:26 ч.

Ще следя темата, че напоследък и ние се сблъскваме с този проблем.
Обикновено удрянето е съпроводено с репликата: 'Мамо/Тате, ти не слушаш!Ааааа!' , което ме кара да си мисля, че наистина го възприема като игра.
Но пък в къщи не сме го наказвали по този начин, което ме кара да мисля, че го е заимствал от децата в яслата.

Виж целия пост

A

# 8 18 септ. 2008, 11:40 ч.

Аз съм пускала такава тема преди време. Много посягаше, продължава и до сега. Дано не те отчайвам, твоето дете може да е различно, ама ние прибавахиме към удрянето - хапане, плюене, ритане и обиждане (всички, които го дразним сме лоши). И аз като теб всичко опитах, нищо не помага и сега крещя и наказвам всеки път и това е. Много е гадно все да има някое разплакано дете заради нас, все да съм нащрек, ама какво да направя, аз начин да се справя с моя хулиган не съм намерила за сега Sad

Sad

Виж целия пост

Ентусиаст

# 9 18 септ. 2008, 12:03 ч.

Пробва докъде са границите, които са приемливи за вас. Сега е с посягане, като пораснат се опитват да подлагат на съмнение авторитета ни по други начини. Това е просто част от порастването. Те растат и ни принуждават да израстваме като родители заедно с тях.

Виж целия пост

S

# 10 18 септ. 2008, 12:07 ч.

Благодаря на всички,които ми отговориха!Но какво ще ме посъветвате да правя,как да се държа в такива случаи?С добро или с лошо да подходя?В смисъл да продължавам ли да обяснявам,че това не е хубаво,или да наказвам с плясване през ръката /друго не бих си позвлила да направя/?

Виж целия пост

Ентусиаст

# 11 18 септ. 2008, 12:32 ч.

Защо просто не започнеш да го наблюдаваш по-внимателно и той ще ти подскаже на какво ще реагира по-добре?Всяко дете е различно и колкото и добри съвети да ти дадем тук, ти най-добре познаваш своето дете, така че пробвай кое ще му въздейства-аз не съм пляскала моята дъщеря в отговор на подобна постъпка, но пък при нея ефект имаше от наказанията-лишавам я от приказка преди сън(най-голямото наказание за нея) или не я водя на определена разходка, за която сме говорили-в зоологическата, в парка и т.н. Докато се научи.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 12 18 септ. 2008, 12:42 ч.

Съгласна съм с Мартини.
С обясненията и забележките може да нямаш видим резултат в началото.
Но все някаква част от обясненията детето възприема по негов си начин,и
не са отишли напразно.Аз лично съм пошляпвала,и сега понякога пошляпвам,
в такъв случай,колкото и да не е препоръчително.Но аз виждам резултат.
И пак търпение,дано скоро отшуми този период при вас! Peace

Peace

Виж целия пост

Потребител

# 13 18 септ. 2008, 15:13 ч.

А в какви ситуации го прави?

Големия ми син, примерно, търсеше така внимание. Обяснявахме с баща му, че вместо да ни удари, може да ни хване за ръка, показахме му как, или да ни повика с "мамо", "тате". По-лошото беше като удряше когато беше ядосан. Обяснявахме, че така не се прави (и тон съм повишавала), пробвахме да го пращаме и в друга стая като удари, а и ние сме се махали от стаята, но така само още повече взаимно се изнервяхме, така че се отказахме набързо от тези варианти. Проблемът при мен беше, че това поведение ме изнервяше. Големите усилия, които трябваше да положа, е да се науча да запазвам самообладание. Оттам насетне нещата си идваха естествено. Ако ме болеше като ме удари, изохквах "О, така боли!", хвашах го за ръката, но всичко това спокойна, без да съскам и нервнича, кляках до него, казвах "Очевидно си ядосан, трябва ти малко време да се успокоиш", понякога допълвах (особено когато наистина чувствах това, което казвам) "Усещам, че и аз почвам да се ядосвам и на мен ми трябва малко време" и така стоим няколко секунди-минута, време за което и двамата се успокоявахме. Чак като е спокоен вече казвах, че хората не се удрят. Общо взето така процедирах... Между впрочем поредният случай, в който се уверих, че с добро нещата се решават много по-спокойно, без допълнително напрежение и нерви и за двете страни...

Виж целия пост

Z

# 14 18 септ. 2008, 15:55 ч.

Според мен това е един период от няколко месеца, който отминава, но не те съветвам да подхождаш с безразличие към това, защото рискуваш детето да го приеме за нормално поведение и...
Синът ми също удряше, но не без причина. Удряше, ако аз или друг му се скараме, удряше, ако не искаше да направи нещо, което сме го накарали, удряше, ако някой му вземе нещо, независимо дали беше дете или възрастен. Даже посягаше да хапе. юНо аз нито за миг не спирах да му повтарям, че това не нормално. Питах го, дали вижда някой от нас, възрастните, да правим нещо подобно и т.н.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

14 225
526

Нашите деца от 1 до 6 години

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

6 891
72

Нашите деца от 1 до 6 години

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

1 531 768
3 619

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.