Ох, смущавам се да пиша тук.
Само се уча.
Не мога да съдя тази жена, дори в отношението й към нас, света, околните. Не мога да й се обидя, не намирам за нужно и да се защитавам.
Но от постовете на Поразяваща уста се замислям. Ще мине време и моето момче също с трепет може да прочете, за подобни съжаления, драми, болки. Това ще поражда и надежда, че не, не, той не е бил нежелан (и дано да е радост и успокоение от това), и негово съжаление (чисто човешко за раната на тази жена), а може би болка от объркания си старт в живота?... Дали ще успея дотогава да му предам твърдата си убеденост, че той е чудесен, пълноценен, достоен, а според мен просто прекрасен младеж, независимо от биологичната майка, независимо от мен...? Че той е живот - най-прекрасното на земята, че той е начало и най-достойно се е справил? (Нямам предвид някакви житейски амбиции, а говоря за чувството за собствено достойнство и душевен мир)
Разбирате, че не мога да не вярвам, че това е възможно.
И дали ще се научи, както Алексан, да чисти болката с изразяване, защото много неща държи вътре и не ги пуска навън...?
И накрая, не можах да прочета всичко на Алексан, трябва да си призная това. Дойде ми твърде много и
твърде сконцентрирано върху нея.
Кристи, писали сме заедно
Виж целия пост
Само се уча.
Не мога да съдя тази жена, дори в отношението й към нас, света, околните. Не мога да й се обидя, не намирам за нужно и да се защитавам.
Но от постовете на Поразяваща уста се замислям. Ще мине време и моето момче също с трепет може да прочете, за подобни съжаления, драми, болки. Това ще поражда и надежда, че не, не, той не е бил нежелан (и дано да е радост и успокоение от това), и негово съжаление (чисто човешко за раната на тази жена), а може би болка от объркания си старт в живота?... Дали ще успея дотогава да му предам твърдата си убеденост, че той е чудесен, пълноценен, достоен, а според мен просто прекрасен младеж, независимо от биологичната майка, независимо от мен...? Че той е живот - най-прекрасното на земята, че той е начало и най-достойно се е справил? (Нямам предвид някакви житейски амбиции, а говоря за чувството за собствено достойнство и душевен мир)
Разбирате, че не мога да не вярвам, че това е възможно.
И дали ще се научи, както Алексан, да чисти болката с изразяване, защото много неща държи вътре и не ги пуска навън...?
И накрая, не можах да прочета всичко на Алексан, трябва да си призная това. Дойде ми твърде много и
твърде сконцентрирано върху нея.
Кристи, писали сме заедно
(чудя се как да я нарека тази БМ)ме е оставила през 1973г.Родена съм през август.Майка ми ме е осиновила през същата година.Значи времето е било едно и също.Веднага след като са ме осиновили с баща ми са се развели(в началото на 1974г).Майка ми ме е гледала сама.Личността наречена баща не съществува до ден днешен.Не се е интересувал от мен.Нормално е след като не съм негово дете.Никога не е плащал издръжка за мен,та и финансова помощ не е имала.Живеехме на квартира в едно мазе ,където под пътеките растяха гъби,сигурно от тогава е и алергията ми към мухъл и плесен.Носех дрехи които разни хора (предимно колеги на майка ми) и даваха,играчки почти нямах.Веднъж с майка ми бяхме на разходка и срещнахме нейна приятелка с която не се бяха виждали с години.Та тази жена ме заведе в детмаг тогава и ми купи първата свястна кукла.Хазайката ни беше стара и злобна жена,но дъщеря и ни канеше винаги у тях на нова година или просто да погледам телевизия понеже и телевизор нямахме.Понеже нямаше кой да ме гледа израстнах в ресторанта където майка ми работеше.Все бях с нея на работа.И за да не си помислите,че майка ми е била на някаква висока длъжност там.Нищо подобно.Миеше чиниите.Когато започнах предучилищна( в училище) дойде баба ми за да помага.Така се случи,че скоро след това почина до като спеше с мен в леглото.От тогава ме е страх от умрели.Та исках да кажа,че нямаше кой да ме взима след училище и тогавашната ми учителка- Алексиева 
всеки ден ме водеше в работата на майка ми.Винаги ще я помня.Затова написах името и.Живеехме бедно.Когато по някакъв повод са почерпили майка ми с бонбон,го е завивала в салфетка и винаги ми го носеше.Бях около 6-7 г когато си дадох сметка,че и на нея и се яде,а го пази за мен.Когато получеше заплата ме питаше какво искам да ми купи шоколад или сладолед понеже не можеше и двете.Аз винаги си избирах ескимо,понеже има хем сладолед,хем шоколад.Това се случваше веднъж месечно.За първия учебен ден в първи клас отидох естествено със стара чанта и дрехи.По късно нещата се поправиха.Аз пораснах и на майка ми и стана по леко.Това което съм написала е една малка част от трудностите които е имала майка ми за да ме отгледа.Било и е толкова трудно колкото е щяло да бъде и на онази която ме е оставила.Но се е справила.Било е въпрос на личен избор и удобство.Много пъти съм се изказвала не чак толкова хубаво за майка ми,но не го отдавам на това,че ме е осиновила.Отдавам го на чепатия и характер.Тя е тази,която ме е направила човек.Тя гледаше детето ми до последно и тя ми липсва много 
. Имах нужда от това! Благодаря ти! 
.Пък и днес в училище госпожата ми каза,че Елиас се е сдружил с разни бандити от дома и пребили някакво дете.Та родителите на детето искали да се оплачат в дома,обаче там нямало на кого 
,та го отнесла госпожата.Тежко и болно ми е за това хубаво дете.На малкият пък му откраднали картата на телефона.Вчера обаче са ми направили много красива картичка за празника+мартенички.
