Циганско лято - като себе си и като метафора

  • 3 085
  • 37
# 15
... Какво е за вас циганското лято ?...

Грубо погазване на европейските норми.
Би следвало да е ромско лято.


Предпочитам да гледам този период през погледа на калайджиите, местещите се катуни, шарените поли, дългите лъскави коси на циганките и шляпащите им в локвите деца. Не ме устройва статистиката на английските работодатели за прииждащите от Източна Европа нископлатени работници.
Лятото се прибира в листата, оставя им своите цветни следи. Циганското лято е внезапната песен на истинското, тя  идва неочаквана и затова ми се струва, че е невъзможно да не я чуеш, да не постоиш. 
И все пак някои измитат улиците от закъснялото лято, събират го в чували. Същите тези, които европейската норма ги вкара в недотам европейски програми за заетост.
Виж целия пост
# 16
Циганското лято е продължение на лятото, когато лятото не си отива или не го пускаме да си отиде.
За мен е като два сезона в един. С вкус на лято и усещане за есен.



Виж целия пост
# 17
Обичам циканското лято, тази година ми липсва обаче,виждам го отдалеко, само усещам неговата топлина. А имам нужда да го докосна, да го помириша, да се потопя в него. Не искам да съм далеко от него.
Липсва ми разходката в парка, мириса на дърветата, пипането на листата, шумоленето им.
Стана ми едно носталгично. ooooh!
Трябва да намеря време да се потопя в циганското лято, това съм аз. Ту имам усмивка,ту сълзи ми потичат от очите.
Виж целия пост
# 18
Не се заяждам, но нито разбрах какво се пита в заглавието, нито смисъла на темата.

Може ли разяснение за по-неразбиращи потребители? Авторката питам, носталгията на повечето от другите я разбрах.
Виж целия пост
# 19
За мен темата е експресия. Не търся друг смисъл. Приятно е да се чете, но едва ли ще напишем кой знае колко различни неща. И не задължително носталгична. На мен циганското лято ми носи усещане за прокраднала се, неканена топлина, светлина и шареност. Което си е направо оптимистично. Оставям цветните описания на по- добрите писачи. Simple Smile Метафорично- не. Отлагам го за старини.
Виж целия пост
# 20
Неочаквано намигване, нетърсено погалване на босоноги, къдрави души.
Виж целия пост
# 21
Сърдита съм му. Тази година ме изостави. Скри се нейде или се остави на дъжда и вятъра да го победят. А толкова го обичам!
Виж целия пост
# 22
Сърдита съм му. Тази година ме изостави. Скри се нейде или се остави на дъжда и вятъра да го победят. А толкова го обичам!
   Анджи,тука е Лятото,не си е тръгнало още. Стяга си куфарите и се оглежда да не забрави нещо. Къде ли да побере цялото слънце,небето без облачета,птичките. Всички цветя и дървета,тревичките,детската глъч и усмивките...Решило е да не взима със себе си листата на дърветата и узрялото грозде,ябълките и дюлите оставя също. Приседнало върху претъпкания си сак,усмихва се топло,замечтано, и си казва:"Дали да не поостана?".
Виж целия пост
# 23
maraidara, това е и моето циганско лято. Продължавай да ни го описваш и ще ни се "накъдрят душите" /Buba Mara/.
Виж целия пост
# 24
Обичам циганското лято, точно защото е неочаквано, не знаеш кога точно ще дойде и колко ще остане.
Метафорично и в живота си съм имала такива моменти - луди, без правила, откраднати мигове свобода , тогава когато най малко очакваш.
Виж целия пост
# 25
Обичам го. Внася ми в живота уют. Възприемам го като жена в напреднала бременност.
Има всичко - дюли, тикви, царевица, доматчетата от циганското лято са най, пипер бол,
поотраснали петлета. Дашно е циганското лято. Като аватара на Пасинет.
Нямам нищо против да отиде до коледа. Обичам сутрин да се
облека дебело и да си доспивам, вървейки по надолнището към града. Е, вечер се налага да
си мъкна якето на рамо.
Сега е най-доброто време за море.
Виж целия пост
# 26
Какво е за вас циганското лято ? - време за влюбване, за правене на бебета, за гледане в точка, за трупане на килца за зимата, за отлагане спирането на бирата и сладоледа, за препичане на слънце, за варене на ракия, за ядене тикви, кестени и всичко, което се сетиш...пренареждане на гардероба, тръгване на училище, университет, градина, за сватба, но не и за мен
Хващате ли го? - редовно го хващам за шлифера и го събличам да не му  ежега, че много пече
Настига ли ви периодично циганско лято в живота или чакате закономерната си есен, за да го броите като гост? - при мен нещата се подреждат наобратно, та си мисля, че като ми дойде възрастта за циганско лято, ще взема да се вдетиня или нещо друг, ще видим. Не робувам на такива ограничения в понятията за възрасти и т.н.
Циганското като липса на правила, като разкошен неочакван кич, или като "откраднато" по цигански, на дребно лято? - и правилата ми са такива като границите ми - аз както си ги наредя и измисля, не е всичко по реда си...
Забелязвате ли го? Тук ли е? - тук е, това си е моят сезон, дишам леко, само ми липсва академична или даскалска обстановка...

А повече от форумките можеш да четеш тук, има и линкове с препратки към други есенни настроения

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=221172.0
Виж целия пост
# 27
valerie, прекрасни са темите ти. Така уютни. За мен е удоволствие да ги чета, без да се налага дори да пиша по тях.
Но, циганското лято, ех, това е моето време, любимото ми Simple Smile
Много по-истинско от истинското лято. Защото я няма онази жежка мараня, която кара нагорещеният асфалт да притрепва, а утрините са прохладни и свежи и дъхави. И смея да твърдя, че в едно циганско лято - сезонът на затихващия живот - има много повече живот от колкото през  който и да е един ден на лятото, когато улиците са пусти, а малкото останали тук хора са се изпокрили далеч от 40градусовите жеги. Толкова носталгия, но и толкова обещание има в това късно лято. Обещание за онези вечери, когато снежинките ще се зателят под уличните лампи. Знаете ли, почти чувам коледните звънчета вече  Embarassed
Виж целия пост
# 28
Лятото е Той. А аз съм просто циганчето, което моли за още глътка лято. И то остава. Още ден. А може би два. Никога не знаеш. Това е най-тъжното и най-хубавото. Миговете са топли, уютни, сякаш никога не е съществувал друг сезон.

Циганското лято е рожденият ден на годината. Всички сезони се събират на празника. Дърветата са празнично украсени. Слънцето от напредналата си възраст все по-трудно се изчервява. Вятърът иска да издуха всички свещи от тортата. Дъждът налива шампанското. Grinning
Виж целия пост
# 29
Мариадара, заради теб ще му простя.
Светлината му е особена.
Преди през октомври ходех край брега и морето зеленееше, а небето беше малко по-тъмно синьо от през лятото. Вълните се надскачаха със слънчеви зайчета.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия