Притеснявате ли се?

Публикувана: 13 юли 2005, 22:48 ч.

Последно мнение: 14 юли 2005, 09:12 ч.

635

13 юли 2005, 22:48 ч.

Мили майчета, аз май нещо откачам! Усещам, че съм напрегната и разтревожена постоянно. Слава Богу детенцето ни е здраво. Притеснявам се от съвсем делнични неща: Дали ще опищи улиците и парка по време на разходка? Как ще стигна до там, ще има ли по пътя паркирали коли, които да ми пречат? Ще заспи ли без проблем довечера или ще има изпълнения? Като се събуди какво ще правим? Защо плаче сега? и много др.
Вие как се чувствате и как се справяте с делниците?

Виж целия пост

esprit

Регистриран

# 1 13 юли 2005, 22:56 ч.

Споко,ще ти мине:-))Нормално е:-)

Виж целия пост

ЛаБомба

Регистриран

# 2 13 юли 2005, 22:59 ч.

Както ти е казала есприт, не се притеснявай.Всяко нещо с времето си.Ти ако си задаваш постоянно тези въпроси, ще откачиш.Не го мисли изобщо.

Виж целия пост

pinka

Регистриран

# 3 13 юли 2005, 23:00 ч.

Аз също имам подобни претиснения Wink

,но смятам че е напълнно нормално.Предполагам ,че е така защото ни е първо бебе Thinking

Можеби при второто ще сме Hug

Виж целия пост

Лого5ка

Регистриран

# 4 13 юли 2005, 23:01 ч.

В началото на майчинството е нормално да се чувстваш така, но аз бих ти препоръчала да започнеш да гледаш по-спокойно и ведро на отглеждането на детето. Все пак твоето напрежение се усеща от бебето и това го прави нервно. Можеш да избягаш от стреса като се събираш с други мами, но от по-спокойните или четеш книги , които нямат нищо общо с отглеждането на детето. Така ще се разтоварваш и храниш емоционално. Освен това, ако имаш някоя близка леля или баба или съседка, но по-възрастна, вече отгледала здрави и умни деца, можеш да я ползваш като психотерапевт, който да те успокоява и внушава сигурност, а не да те обсипва със съвети как да бъдеш съвършената майка. И ето, че стигам до кулминацията: Няма съвършени майки. Приеми го. Ако ще на челна стойка да застанеш, пак няма да си 100% перфектна. Така че изпусни парата, свиркай си и гледай ведро на нещата.

Споко бе човек, много се шашкаш

Виж целия пост

beti_bratanova

# 5 13 юли 2005, 23:51 ч.

мило:)
това го изживявам от време на време, но се боря с това чувство, мъжът ми го нарича "хронична тревожност". ама това адски много ми пречи, когато по-малко се тревожа, се справям много по-добре с ежедневието.
аз ползвам няколко трика - 1-во противопоставям мисълта, логиката на емоцията и тревожността. Когато мисля как да наравя нещо, стъпка по стъпка, или действам, нямам време да "си губя времето" в притеснения Simple Smile

2-ро - избягвам да се тревожа за неща, които още не са се случили, ще ги мисля когато се случат, иначе означава въобще да не изпитвам радостта от живота и майченството. Поне открих, че със сина ми всеки ден, всеки миг е различен:) демек няма какво да се притеснявам предварително,, просто реагирам когато трябва. Ух имаше много хубава приказка на Делай Лама... ако я намеря тояно ще ти я напиша, за да ти стане лозунг, когато си в криза на тревожността.
3-то една книжка "Емоционална интелигнетност" поне на мен много ми помогна:)
има и още, ама мъжът ми се прибра от работа:)
горе главата,бъди по-търпелива и добра към себе си! Радвай се на живота - всичко лошо е временно, стига да не зациклиш:) страхът е най-лошия съветник, той не позволява на хората да са щастливи!
прочети малко за следродилната депредсия, там също ще намериш отговори... а да въпреки,

Виж целия пост

Ema

# 6 14 юли 2005, 00:17 ч.

Да, имала съм такива моменти в началото, но от доста време съм по-спокойна. Явно си е нормално... Wink

Виж целия пост

Ада Деспейнада

Ентусиаст

# 7 14 юли 2005, 00:39 ч.

това е първона4алнпото привикване ..на6ия тати например ..понеже не се разхождаме 4есто с него все още изпада в паника при мисълта 4е мога да ги оставя двамата .има страх 4е ше се разпла4е , 4е ще я изпусне от поглед такива неща ..като свикне6 с проблемите ,разходките ще станат лесни и проблемите ше отпадата един по един

Виж целия пост

11bobi11

# 8 14 юли 2005, 00:42 ч.

От това което си изброила аз се притеснявам, ако незнам защо плаче и като не мога до го успокоя. Но като цяло съм много спокойна около отглеждането на бебчо

Виж целия пост

ala

Регистриран

# 9 14 юли 2005, 08:29 ч.

Ами нормално е при малко бебе. И аз се чувствах така Сашко като беше съвсем мъничък. Не се притеснявай, по-полека и нещата сами ще си дойдат на мястото Grinning