В магазин не са се тръшкали,но аз предварително обяснявам как нещата там не са наши и са сложени само да се глдат,че не се пипат и други от сорта.навън се е случвало,макар и рядко да ми се тръшнат,но обикновено ги оставям да си излеят емоцията и после им казвам колко е било грозно отстрани това и как са показали ,че не са големи,а все още бебета.Много рядко имат такива изпълнения.
Виж целия пост
Как се справяте?
- Публикувана: 12 ноем. 2008, 16:24 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2008, 23:35 ч.
# 16
12 ноем. 2008, 20:19 ч.
Зависи колко е голямо детето. Ако е много малко, няма да обърне внимание на въпроса-уловка. Бяха пускали тук, във форума, едно филмче за такава ситуация. Там майката също се мята на земята и започва да се тръшка и да вие. 
Това е моят метод. 
За щастие, с големия почти не съм го прилагала. Малкият обаче май ще ми отвори повече работа. 
Аз много обичам някое чуждо дете да се разпищи и затръшка, защото (простете ми
), ползвам го за пример. Гледаме и обсъждаме. Отстрани, както знаете, гледката е грозна. 
Моята племенница беше от децата, които се тръшкат на публични места. Веднъж беше предизвикала бурен смях в непознати. Беше малка, но много честолюбива. Силно се засегна и от този случай - край.
Виж целия пост
Това е моят метод. За щастие, с големия почти не съм го прилагала. Малкият обаче май ще ми отвори повече работа. Аз много обичам някое чуждо дете да се разпищи и затръшка, защото (простете ми
), ползвам го за пример. Гледаме и обсъждаме. Отстрани, както знаете, гледката е грозна. Моята племенница беше от децата, които се тръшкат на публични места. Веднъж беше предизвикала бурен смях в непознати. Беше малка, но много честолюбива. Силно се засегна и от този случай - край.
# 17
12 ноем. 2008, 21:08 ч.
Аз много обичам някое чуждо дете да се разпищи и затръшка, защото (простете ми), ползвам го за пример. Гледаме и обсъждаме. Отстрани, както знаете, гледката е грозна.
Да, на млади години и все още бездетна, като видех нещо подобно си казвах- ужас, моето няма да е такова
! Колко съм била далеч, а !
Виж целия пост
Аз много обичам някое чуждо дете да се разпищи и затръшка, защото (простете ми
), ползвам го за пример. Гледаме и обсъждаме. Отстрани, както знаете, гледката е грозна. Да, на млади години и все още бездетна, като видех нещо подобно си казвах- ужас, моето няма да е такова
! Колко съм била далеч, а !
# 18
12 ноем. 2008, 21:13 ч.
Случва ни се най-редовно 
В такива моменти просто го вдигам и се изнасяме по възможно най-бързият начин, все пак едва ли на някой му е приятно да ни слуша истериите 
иначе говоря, обяснявам-засега полза никаква. Това започна към 12 месеца и както е тръгнало май няма скоро да свърши 
Виж целия пост
В такива моменти просто го вдигам и се изнасяме по възможно най-бързият начин, все пак едва ли на някой му е приятно да ни слуша истериите иначе говоря, обяснявам-засега полза никаква. Това започна към 12 месеца и както е тръгнало май няма скоро да свърши
# 19
12 ноем. 2008, 21:25 ч.
Хубаво,че и на мен още не ми се е случвало.Ако много настоява,да речем,за играчка ,която вече има,казвам през зъби"Остави я и тръгни веднага".Тръгва без възражения.
Тук върви една реклама,която е следната - започва детето да се тръшка и реве на земята,майката го поглежда,ляга на пода в магазина и започва да крещи и реве също като момченцето.То млъква,поглежда я и става.Тя също става,кимва му с глава да тръгват и излизат от магазина.
Чудела съм се неведнъж дали е ефектно това
:35:?
Виж целия пост
До момента не ми се е случвало. Но и не съм склонна към компромиси. Ще го изнеса директно от магазина.
Хубаво,че и на мен още не ми се е случвало.Ако много настоява,да речем,за играчка ,която вече има,казвам през зъби"Остави я и тръгни веднага".Тръгва без възражения.
Тук върви една реклама,която е следната - започва детето да се тръшка и реве на земята,майката го поглежда,ляга на пода в магазина и започва да крещи и реве също като момченцето.То млъква,поглежда я и става.Тя също става,кимва му с глава да тръгват и излизат от магазина.
Чудела съм се неведнъж дали е ефектно това
:35:?
# 20
12 ноем. 2008, 21:39 ч.
случвало ми се е да, просто купувам метлата, и детето доволно и аз спокойна, имаме такива придобивки с които с дни са се занимавали децата, не мисля че е чак толкова важно да се доказвам за толкова силна и да изтърпя ревове пищене и други за нещо толкова дребно, моите не се тръшкат за всичко но пък и доста неща им позволявам, много пъти сме се прибирали с нещо такова, купичка, четка, понякота те просто внезапно се привързват към даден предмет пък са и малки да разберат че не може да се вземе, ако имам възможност го взимам, ако нямам такава наистина не просто от мой инат се пробвам д аго разсея с нещо от нещата които съм купила, ако не става го гушкам и изваждам, слагам го на някоя пейка и чакам да се нареве, което е доста крайно
Виж целия пост
# 21
12 ноем. 2008, 22:45 ч.
В такава ситуация казвам на детето /независимо кое от двете се тръшка/, ок, щом искаш при метлата те оставям да помагаш на леличката през деня, аз тръгвам, чао. Винаги действа 
В началото правех театро като си "тръгвах" от магазина и веднага бях застигана на изхода. Сега обикновено още с приказването разбират от дума. Е, случва се и аз отстъпя ако става въпрос за бонбони или дъвка. Но за безмислени покупки не отстъпвам.
Труден е периода, но отминава за 2-3 месеца, става въпрос за голямото тръшкане. Докато разбере, че с тръшкане не става.
Моята пък в този период ми правеше друг номер, като се заинати за нещо и реве, тръшка се и накрая се напикае. Случи й се един път на центъра на Сандански, ами тогава я дръпнах в уличката и си отнесе шамарчето, ама сега вече с думи се разбира в повечето случаи
Всъщност забелязала съм, че всеки период който ме е влудявал е минавал за 2-3 месеца, така че аз с това се успокоявам Но после идва нещо друго 
Важното е, че има разнообразие
Виж целия пост
В началото правех театро като си "тръгвах" от магазина и веднага бях застигана на изхода. Сега обикновено още с приказването разбират от дума. Е, случва се и аз отстъпя ако става въпрос за бонбони или дъвка. Но за безмислени покупки не отстъпвам.Труден е периода, но отминава за 2-3 месеца, става въпрос за голямото тръшкане. Докато разбере, че с тръшкане не става.
Моята пък в този период ми правеше друг номер, като се заинати за нещо и реве, тръшка се и накрая се напикае. Случи й се един път на центъра на Сандански, ами тогава я дръпнах в уличката и си отнесе шамарчето, ама сега вече с думи се разбира в повечето случаи
Всъщност забелязала съм, че всеки период който ме е влудявал е минавал за 2-3 месеца, така че аз с това се успокоявам
Но после идва нещо друго Важното е, че има разнообразие 
# 22
12 ноем. 2008, 22:55 ч.
Към авторката: Постъпила си абсолютно правилно. Това не е 'инат', а ЖЕЛАНИЕ. Детето иска нещо, ти не му го даваш - то съвсем естествено се опитва да се наложи. Жените, които искат нещо от мъжете си, а те пък не им го дават ...се цупят или тръшкат врати или...
Просто децата са малки и неопитни в социално отношение.
Добре е заради самочувствието им и самооценката им от време на време /преди да са започнали да се тръшкат обаче/ да се съгласяваме с желанията им дори, когато са идиотски.
Дъщеря ми се тръшка на приливи и отливи около година. Накрая спря.
Към решилите този проблем с шамар или бой: Насилието над деца е забранено и наказуемо в БГ. Всеки сам решава как да възпитава детето си в рамките на закона - боят излиза извън тази рамка. Допълнително може да си помислите как ще се чувствате, когато при следващия спор с мъжа ви той ви ошамари... За да е ясно кой е големия и силния у дома... Баси, поне не се хвалете.
Виж целия пост
Това не е 'инат', а ЖЕЛАНИЕ. Детето иска нещо, ти не му го даваш - то съвсем естествено се опитва да се наложи. Жените, които искат нещо от мъжете си, а те пък не им го дават ...се цупят или тръшкат врати или... Просто децата са малки и неопитни в социално отношение.
Добре е заради самочувствието им и самооценката им от време на време /преди да са започнали да се тръшкат обаче/ да се съгласяваме с желанията им дори, когато са идиотски.
Дъщеря ми се тръшка на приливи и отливи около година. Накрая спря.
Към решилите този проблем с шамар или бой: Насилието над деца е забранено и наказуемо в БГ. Всеки сам решава как да възпитава детето си в рамките на закона - боят излиза извън тази рамка. Допълнително може да си помислите как ще се чувствате, когато при следващия спор с мъжа ви той ви ошамари... За да е ясно кой е големия и силния у дома... Баси, поне не се хвалете.
# 23
12 ноем. 2008, 22:57 ч.
Чак до тръШкане и търкаляне не стигахме, но да реве и да не иска да върви, zаради неЩо си, ни се случваШе често. В такива случаи след кратък опит zа раzговор и никаква реакция отсреЩа, просто грабвах под миШница и иzнасях навън или в желаната посока. По някое време й минаваха инатите от самосебеси. Просто не виждах смисъл на обЩествено място да клекна до иzпадналото в истерия zаради глупости бебе и спокойно да обяснявам 50 пъти преz крясъците й едно и съЩо_ грабвам я и пътуваме делегация, пък като й мине се обясняваме насаме 
Виж целия пост
# 24
13 ноем. 2008, 08:59 ч.
понякогасе справям,но в повечето случеи не.той се тръшка,реве,ляга по земята направо ужас. 
обеснявам,говоря,оставам го да се тръшка,ефект има много рядко.вкъщи и навънка-голям инат.сега съм решила да го наказвам в количката,ще му взимам играчките,дано има ефект.незнам като тръгнем на ясла догодина какво ще правим
Виж целия пост
обеснявам,говоря,оставам го да се тръшка,ефект има много рядко.вкъщи и навънка-голям инат.сега съм решила да го наказвам в количката,ще му взимам играчките,дано има ефект.незнам като тръгнем на ясла догодина какво ще правим 
# 25
13 ноем. 2008, 09:25 ч.
Често ми се случва.Сина ми е доста инат и имаме големи драми като не стане на неговото.То за това и още обикалям с количката, защото иначе трябва да го влача по улиците като ми се запъне за нещо.
Та просто го слагам в количката здраво вързан (понякога като започне да се мята и изпъва ми отнема повече от 10 мин да го сложа), тръгвам и не му обръщам внимание.Не обръщам и внимание на учудените погледи на хората.Просто вървя, ушите ми понякога бучат от бяс, имам чувството че лицето ми пламти, ама...На моменти и на мен ми е идвало на го шамаросам, но съм се удържала.
Преди да имам дете съм се чудела, даже и съм се възмущавала какви са тези майки, които оставят децата си да реват и пищят, а те са съвсем спокойни, все едно нищо не се случва.Е сега много добре разбирам.
Виж целия пост
Та просто го слагам в количката здраво вързан (понякога като започне да се мята и изпъва ми отнема повече от 10 мин да го сложа), тръгвам и не му обръщам внимание.Не обръщам и внимание на учудените погледи на хората.Просто вървя, ушите ми понякога бучат от бяс, имам чувството че лицето ми пламти, ама...На моменти и на мен ми е идвало на го шамаросам, но съм се удържала.
Преди да имам дете съм се чудела, даже и съм се възмущавала какви са тези майки, които оставят децата си да реват и пищят, а те са съвсем спокойни, все едно нищо не се случва.Е сега много добре разбирам.
# 26
13 ноем. 2008, 10:22 ч.
И ние сме в този период.
В началото и аз като Василиса, по пример от клипа, малката се тръшка и аз правя маймунджулъци. Резултата обаче беше, докато се правя на маймуна тя се смее, в момента в който спра, пак почва да се тръшка. Пък и това важи само за в къщи.
В повечето случаи, игнор, да се тръшка колкото иска, в такива ситуации, думите са излишни, нито ме чува, нито ме гледа.
Два три пъти и казах, че мама ще и се обиди, ако продължава така, и тя идва веднага и ме гушка. Само че този метод не ми харесва, и го спрях, много е привързана към мен, и мисля че такава манипулация от моя страна, после ще има лоши последствия за детето
Май наистина най-добре е, да не му обръщаш внимание, докато не се успокои.
За съжаление вианги се намира услужлива баба, която да попита, ама госпожо, защо не му купите на детето "еди какво си".
Не се обяснявам въобще.
Виж целия пост
В началото и аз като Василиса, по пример от клипа, малката се тръшка и аз правя маймунджулъци. Резултата обаче беше, докато се правя на маймуна тя се смее, в момента в който спра, пак почва да се тръшка. Пък и това важи само за в къщи.
В повечето случаи, игнор, да се тръшка колкото иска, в такива ситуации, думите са излишни, нито ме чува, нито ме гледа.
Два три пъти и казах, че мама ще и се обиди, ако продължава така, и тя идва веднага и ме гушка. Само че този метод не ми харесва, и го спрях, много е привързана към мен, и мисля че такава манипулация от моя страна, после ще има лоши последствия за детето
Май наистина най-добре е, да не му обръщаш внимание, докато не се успокои.
За съжаление вианги се намира услужлива баба, която да попита, ама госпожо, защо не му купите на детето "еди какво си".
Не се обяснявам въобще.
# 27
13 ноем. 2008, 14:38 ч.
- подкрепям казаното по-горе. аз не си позволявам да посягам - обикновено първо започвам да говоря, да обяснявам, че така или там не може, че е опасно и т.н....когато това няма ефект и сме на границата да започнем да се тръшкаме просто го наказвам. ако сме навън стои наказан в количката, а ако сме вкъщи го пращам наказан в стаята му. плаче известно време, след като изтече наказанието го викам при мен, отново обяснявам, че така не може и така ... не знам до колко е правилен методът ми, но мисля, че поне за момента се справяме.
Виж целия пост
Към авторката: Постъпила си абсолютно правилно. Това не е 'инат', а ЖЕЛАНИЕ. Детето иска нещо, ти не му го даваш - то съвсем естествено се опитва да се наложи. Жените, които искат нещо от мъжете си, а те пък не им го дават ...се цупят или тръшкат врати или...
Просто децата са малки и неопитни в социално отношение.
Добре е заради самочувствието им и самооценката им от време на време /преди да са започнали да се тръшкат обаче/ да се съгласяваме с желанията им дори, когато са идиотски.
Дъщеря ми се тръшка на приливи и отливи около година. Накрая спря.
Към решилите този проблем с шамар или бой: Насилието над деца е забранено и наказуемо в БГ. Всеки сам решава как да възпитава детето си в рамките на закона - боят излиза извън тази рамка. Допълнително може да си помислите как ще се чувствате, когато при следващия спор с мъжа ви той ви ошамари... За да е ясно кой е големия и силния у дома... Баси, поне не се хвалете.
Това не е 'инат', а ЖЕЛАНИЕ. Детето иска нещо, ти не му го даваш - то съвсем естествено се опитва да се наложи. Жените, които искат нещо от мъжете си, а те пък не им го дават ...се цупят или тръшкат врати или... Просто децата са малки и неопитни в социално отношение.
Добре е заради самочувствието им и самооценката им от време на време /преди да са започнали да се тръшкат обаче/ да се съгласяваме с желанията им дори, когато са идиотски.
Дъщеря ми се тръшка на приливи и отливи около година. Накрая спря.
Към решилите този проблем с шамар или бой: Насилието над деца е забранено и наказуемо в БГ. Всеки сам решава как да възпитава детето си в рамките на закона - боят излиза извън тази рамка. Допълнително може да си помислите как ще се чувствате, когато при следващия спор с мъжа ви той ви ошамари... За да е ясно кой е големия и силния у дома... Баси, поне не се хвалете.
- подкрепям казаното по-горе. аз не си позволявам да посягам - обикновено първо започвам да говоря, да обяснявам, че така или там не може, че е опасно и т.н....когато това няма ефект и сме на границата да започнем да се тръшкаме просто го наказвам. ако сме навън стои наказан в количката, а ако сме вкъщи го пращам наказан в стаята му. плаче известно време, след като изтече наказанието го викам при мен, отново обяснявам, че така не може и така ... не знам до колко е правилен методът ми, но мисля, че поне за момента се справяме.
# 28
13 ноем. 2008, 14:55 ч.
Между една и две годинки ми се случи няколко пъти да се тръшка на земята. Сграбчвах я и я изнасях навън. Притеснявах се от другите хора, наистина никой не е длъжен да ни слуша истериите. Ако навън продължава вече спирам да и обръщам внимание, не и говоря и чакам да се успокои. Пробвала съм да я разсея като и покажа други неща, които съм купила. Вече не ми се случва да се тръшка на пода, но от време на време ревва в магазините и тогава купивам нещо, но не това, което тя е решила /обикновено е някоя глупост, която вече има или нещо сладко, което дори след това не яде/.
Виж целия пост
# 29
13 ноем. 2008, 15:16 ч.
Рядко ми се е случвало да се държи така и то когато беше доста по-малък. В такива случаи не виках, не се карах, не обяснявах - казвах тихо "спри", обикновено не действаше, но го казвах за да има все пак едно наум. Ако сме били сред много хора го отнасях на по-спокойно място, оставях го да се натръшка. Едва след като се е успокоил и е минало достатъчно време правехме разбор на случката, обяснявахме си кое как и така - без караници и шамари. И до сега обича да си говорим "сериозно като големите, ама тихо и спокойно" /големите според нето нито са тихи, нито спокойни/.
Виж целия пост
/големите според нето нито са тихи, нито спокойни/. Препоръчани теми