Правилно ли постъпвам?

  • 1 958
  • 24
Моята дъщеричка кара детски пубертет и понякога се тръшка за глупости. Снощи е само един от случаите, в които иска нещо просто така /не защото й е интересно или става за игра/, обяснявам й, че не може и съвсем спокойно. И тя изведнъж започва да плаче неистово, защото не й е угодено, и в този момент изключва - каквото и да кажа плаче още по-силно, имам чувството, че дори се ядосва задето не може да си постигне науменото. Аз я изпращам в другата стая /стаите са преходни/ и й казвам да се наплаче там и като се успокои тогава да дойде при мен да играем. Тя започва още по-неистово да реве и като види, че не й обръщам внимание започва да ме вика /през плач/ "Гушни ме, гушни ме". Тогава аз й казвам, че няма да я гушна докато не се успокои и в крайна сметка тя сама спира в един момент, хълцайки.
Правилно ли постъпвам първо, че я пращам в другата стая, и второ, че когато ме моли с протегнати ръце да я гушна аз не я гушвам /става ми толкова мъчно тогава/?
Виж целия пост
# 1
Не зная дали постъпваш правилно, самата аз реагирам по- подобен начин след някоя истерия, с тази разлика, че Рая не се успокоява докато не я гушна  Rolling Eyes.
Намерила си начин да се справиш със ситуацията, не се тормози. Децата са големи манипулатори, веднъж мине ли номера, вървят по отработената схема  Crazy. Дано бързо премине момента, въпреки че при нас,  все още има моменти с тръшкане за глупости  Confused.
Виж целия пост
# 2
Според мен правилно постъпваш. Колкото и да ти е жал, важно е да покажеш твърдост, защото разбере ли, че може по този начин да ти влияе, ще изпуснеш контрола.
Виж целия пост
# 3
Според мен правилно постъпваш. Колкото и да ти е жал, важно е да покажеш твърдост, защото разбере ли, че може по този начин да ти влияе, ще изпуснеш контрола.

 Peace

Аз също съм твърда с дъщеря си в такива моменти, за разлика от баща й и баба й.
При тях малката дори не може да се разплаче, защото веднага бива гушкана и глезена.
Интересно е, че вече се е научила и знае, че на мен на главата трудно може да се качи, но виж баба си и бащи си ги прави с малко рев и лека истерийка луди калинки.
Виж целия пост
# 4
Зависи от ситуацията. Понякога го оставям да си пореве, въпраки, че ми е мъчно. Но когато видя, че е прекалено разстроен го гушкам (трудно ми е да устоя на протегнатите ръчички и молещия глас Embarassed) и го държа така без да говоря около минутка, за да му дам време да се поуспокои. След това започваме да си говорим.Със спокоен глас му обяснявам какво се е случило, кой какво е направил и как е правилно или грешно да се прави. Така и двамата се успокояваме и не се сърдим един на друг. И интересното е, че децата помнят тези разговори! Но си зависи и от темперамента на родителите и детето.
Виж целия пост
# 5
Дъщеричката ми е с около 2 месеца по-малка. Винаги когато е разстроена за нещо я гушкам. После отвличам вниманието от това за което сме се "инатили" примерно или нещо почваме да се гъделичкаме и да се смеем и въпросните "кризи" отминават много бързо. Почти веднага и забравя какво точно е искала.

Какво точно означава "детски пубертет", чувала съм за нещо такова около 3 -тата годинка, това ли имаш впредвид ?
Виж целия пост
# 6
За мен е правилно, но за по-голямо дете, над 3.5 г. някъде  newsm78
Под тази възраст използвах игнорирането, действаше.
Виж целия пост
# 7
Никой не може да ти каже дали постъпваш правилно. Всяко дете е индивидуално и методите които помагат при едно дете при друго не действат.
На въпросите ти ще ти отговоря как аз съм постъпвала когато синът ми беше в тази фаза. Не знам дали е правилно  Thinking Когато го пращам го в другата стая, това е за кратко 3 до 5 минутки. След което ВИНАГИ го гушвам и се сдобряваме  Hug
Виж целия пост
# 8
Здравейте!

Тъкмо смятах да пусна подобна тема. Моят син е почти на 3 . През повечето време си е вкъщи( в градината не изтрайва здрав дълго Rolling Eyes). Няма ден , в който да не плачем и да не се поучаваме.
Вечно се тръшка по улиците да го нося, нищо че сме се разбрали и  е обещал като тръгваме.После се връщаме с рев обратно- това ни е разходката( нямам сили вече да го нося  а и не искам вече, голям е).Вкъщи вечно прави напук. Обяснявам му най-подробно и спокойно, но как може да останеш спокоен след 10 -тото еднакво обяснение  за 5 мин, без резултат.
Сега имаме лист на хладилника , на който пишем черни и червени точки( засега сме напред с черните newsm45).
Знам , че трябва търпение и твърдост, но е лесно да се каже.
Надявам се да споделите опит и да ме успокоите  love001
Виж целия пост
# 9
Все едно за моето дете и моите реакции говориш. Според мен е правилно, след като и аз така процедирам. Mr. Green Ще чакаме да израстат тази възраст.  Peace
Виж целия пост
# 10
 И моята винаги на рев го обръща когато не стане на нейната. Следват обяснения от моя страна, че не винаги може да става това което иска, но положението не се оправя, тя си знае нейното. Преминаваме на следваща фаза - обяснения на по-висок тон (от моя страна) .... и от там преминаваме на рев и тръшкане. Аз съм мекушава и веднага се сдобряваме до следващите няколко минути, когато пак не стане на нейната  Tired Опитвам се да бъда по твърда с нея, но когато я видя разстроена и да протяга ръце да се сдобрим и да се гушнем.... не ми издържа сърцето и се гушваме. Не казвам, че това е правилния подход, напротив...но ... не ми издържа от вътре нещо  Heart Eyes
Виж целия пост
# 11
Правилно постъпваш! И аз така правя, ама той още не се сеща да ме моли да го гушна, като че ли знае, че съм сърдита и защо.
Виж целия пост
# 12
И аз постъпвах горе-долу така, когато децата ми бяха на тази възраст и се опитваха да се наложат като еднолични властелини вкъщи. Но с тази разлика, че не съм ги пращала в другата стая, просто ги оставях да си се нареват /понякога толкова истерично, че се давеха и кашляха/. Прегръдка не са получавали след подобна проява. Аз бях сърдита и намусена  и отказвах да разговарям с тях. Избликът приключваше винаги така внезапно, както и започваше. Със сълзите им излизаха и дяволите от главата и отнова ставаха весели и спокойни, миролюбиви деца. Тогава и аз преставах да се сърдя.
Виж целия пост
# 13
Не бих си позволила да ти кажа дали постъпваш правилно или не. Всеки родител познава най-добре детето си и би реагерал по-адекватно отколкото друг спрямо неговото дете.
Аз реагирам различно в зависимост от ситуацията. Ако е вкъщи, обикновено го гушкам, слагам го в мене да седне и спокойно му обяснявам, че не бива да прави еди какво си и така. Ако сме навън и започне да ми се тръшка, първо се опитвам со кротце, со благо да му обясня, но продължи ли, казвам му, че аз си тръгвам и го оставям да си върши дивотиите, но без мен. Тогава се стряска и тръгва. Като ме настигне, пак започва да хленчи, а аз упорито му казвам, че няма да отстъпя, защото правилно съм преценила нещата, че вместо това, ще направим нещо друго. Случва ми се, когато съм много изнервена, да реагирам по-остро, но това не е решение. В повечето случаи прегръдката и отделените 5 минути на детето ми ми спестяват рев, караница, наказание и разтройване както на детето, така и на мен.
Виж целия пост
# 14
И аз така я изпращам в другата стая или в коридора да се нареве. Но ако ме моли да я гушкам не и отказвам. Мисля, че така по-бързо се успокоява и забравя за какво е плакала.
Виж целия пост
# 15
Бях чела някакъв американски автор и той наричаше това пращане в другата стая "тайм аут" и го препоръчваше точно за такива ситуации - детето да реве, да вика , пищи и т.н. докато се успокои само, като му се каже, че трябва да се успокои. Според американеца това действало. Не знам - децата ми по принцип са кротки и не ми се е налагало да го прилагам.
Виж целия пост
# 16
Моето дете също от известно време ми прави напук разни неща. Което, обаче, си личи и не правя компромиси: говоря му с твърд тон, карам му се, ако прекалява и не му обръщам внимание на дрането. Има случаи, обаче, в които определено е разстроен от нещо си. Тогава съм склонна да съм мила, да го гушна, да го успокоя (говоря му между хълцанията, когато не вдига толкова шум Laughing ), защото вече разбира абсолютно всичко. Гледам да преценявам максимално обективно ситуацията, за да не го нагрубя като е наистина разстроен и обратно: да не получава потупване по рамото (или гушка Wink ), когато се тръшка без причина.
По мое мнение постъпваш правилно, но ти си знаеш и ситуациите, все пак Peace

EDIT: сега видях, че и zuki е писала нещо подобно Peace . За изпращането в друга стая също реших да действам индивидуално за моето дете: мисля, че не му се отразява добре и не го правя Rolling Eyes

baibibi , моето дете така имитира хълцането, че шапка му свалям Laughing
Виж целия пост
# 17
Правилно ли постъпвам първо, че я пращам в другата стая, и второ, че когато ме моли с протегнати ръце да я гушна аз не я гушвам /става ми толкова мъчно тогава/?

Все едно описваш моята дъщеря.
По отношение на наказанието - четох, че ако детето приема много тежко дадено наказание, то не трябва да се използва. Дъщеря ми страшно се разстройва, ако реша да приложа тайм аут и само при споменаването му, веднага променя неприемливото поведение. Затова аз съм решила за себе си да не го използвам, пък и не се налага - само споменаването му е с достатъчен ефект.
За гушването - или й казвам, че ще я гушна, когато престане с истериите и драмите или се е случвало да я гушна на момента и веднага спира да плаче, но това много рядко го правя. Понякога съм усещала, че не постъпвам правилно, като й отказвам гушкане. Сякаш родителите се заинатяваме, за да покажем, че контролираме ситуацията и че няма да им позволим да ни манипулират.
Виж целия пост
# 18
Ако с това постигаш ефекта който искаш,значи постъпваш правилно Simple Smile
Виж целия пост
# 19
Като майка на хиперактивно дете , при което истериите са почти ежедневни, знам колко е трудно да се овладее ситуацията. Обикновено като не помогне разговора, излизам от стаята (не е възможно да го пратя в друга, няма как да стане да го накарам да направи каквото и да е, на 5 години не съм могла да го накажа нито веднъж и да седи наказан). При по леките случаи се успокоява за десетина минути, но понякога истерията трае по половин час и се налага да го нося на терасата на студено, това е крайна мярка за около минута гледане на небето и студа го успокояват, но не го оставям сам, а стоя с него.
И аз не знам дали е правилно, просто нямам друг избор, ако почна да му угаждам за всичко претенциите му и глезотиите нямат край.
Виж целия пост
# 20
 И аз го пращам в другата стая да се нареве, на него му помага. Ако иска да го гушкам му казвам да спре да се тръшка и тогава ще го гушна - също действа. Гушкам го и когато се нареве и дойде при мен за да се сдобряваме. Мисля, че сега му е времето да се гушкаме и се старя да не отказвам.
 
Виж целия пост
# 21
И при нас се разиграва подобен сценарий с тръшкането. Само че Ива обикновено не плаче, а просто се просва по лице на пода, или започва да хвърля играчки. Опитвам се или да я игнорирам, или да й обясня, че така не се прави. Баща й обаче е по-твърд от мен и я праща да стои за кратко в едно ъгълче на стаята - не съм убедена, че подобно наказание е подходящо за дете на 2 г. и 4 м., но пък май действа - девойката стои гордо 5-10 мин, след което е ангелче за известно време  Wink
Виж целия пост
# 22
Правя абсолютно същото. Започне ли да се инати и да плаче истерично за дребни неща го пращам в ъгъла за наказание и му казвам, че може да си тръгне от там когато спре да плаче. Когато спре да плаче повечето пъти го карам да дойде при мен да го гушна и на спокойствие да му обясня, че така не се прави.
Виж целия пост
# 23
Спокойно.Понякога е необходимо да си по-твърда.А като мине ревът и истериите-гушкай.
Виж целия пост
# 24
Аз пък когато изпадне в истерия го гушкам, но не му отстъпвам. Напр. разревал се е, защото иска да си играе с водата на мивката - казвам му е не може да си играе с водата, но нека дойде да го гушна и да си поплаче. Гушкам, бърша сълзи и обяснявам защо не може. Обикновено се успокоява за няколко минути.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия