Не знам дали на правилното място побликувам темата, но тук ми се стори най подходящо. Знам че тази тема ще има както положителни така и отрицателни отзиви, но все пак искам да споделя какво ми се случи и ако не съм постъпила както трябва някой да ми даде съвет как да постъпя ако втори път се случи.
Малкото ми дете е на 1 и 7 месеца. По принцип от бебенце си е ревлива, а като поотрасна стана и палава - да ни е жива и здрава. Никога не съм я виждала да показва че се страхува от нещо, но се оказа че не е така. От около две седмици започна да се държи странно. Имаме една съседка, която е с малко бебенце и често си гостуваме. Забелязах, че не иска да се доближава до нея а имаче е свикнала с присъствието и т.е. не е нов а нея човек. Не и даваше да говори с мен. Но се държеше не само с нея така а и със всички хора, независимо дали ги познава или не. Започна да се циври почти непрекъснато. Все ходи след мен и така до миналата седмица когато ставайки от сън я облякох, обух и обувките както винаги и я пуснах на земята. Тя обаче веднага се разпищя и протегна ръчички да я взема. Направо изтръпнах. Дойде си батко и, татко и - не - детето не иска да върви и това е. Първо си помислих че е лепнала някой вирус, или че си е ударила крака и я боли....изобщо трудно ми е да обясня шока в който изпаднах, защото нямаше нищо от нормалното поведение на детето ми. И така се запътихме към ЛЛ. Там беше много обстойно прегледана - стомахче, крачета и изобщо всичко, което ни дойде на ум. Обаче не - детето цяла вечер стоя в ръцете ни. На другия ден - същото. Обаче като и дадох неща които по принцип не и разрешавам да пипа и тя започна да ходи. И изведнъж се сетих че тя явно се страхува от нещо но не знам от какво. Нищо друго обезпокоително нямаше в поведението освен този отказ да върви. И така имах светена вода и започнах да мия личицето и с нея. И така детето постепенно преодоля страха си и си стана нормално, но продължи да циври почти непрекъснато и да следва по петите някой от нас. Накрая реших да я заведем да и леят куршум. Разликата беше светкавична. Детето си стана каквото беше. Пак си се заиграва сама и вече е спокойна - не циври постоянно. Много неща изчетох за това - за и против. Аз съм християнка и казват че християните не бива да прибягват до тези методи но как да си оставя детето да се страхува?? Много мои познати си водят децата още от бебенца - да им леят куршуми за страх и уруки. Някой ще попита - е хубаво за какво си ги изписала тези неща,направила си това което си сметнала за необходимо.? Така е по принцип но не искам това да става по вече и ми се иска някой да сподели как се справя по друг начин със страха на децата си. Съжалявам ако съм била досадна за някой но знам че много родители имат такива проблеми и се интересуват как да се справят. Защото явно медицината не може - така поне си мисля. Може и да не е така но в нашия макък град определено няма лекар който да се справя със страховете на едно дете, което даже не може да каже от какво точно се страхува.