Литературен клуб - VІІІ

От последните прочетени книги най-много ми харесаха "Ужасно силно и адски близо" на Джoнaтaн Сaфрaн Фoeр и "Мемоарите на един примат" на Рoбърт M. Сaпoлски.

Препоръчвам ги. Втората е интересна и забавна. Първата е много различна, необичайна, впечатляваща.
Въпреки обема си и двете книги се четат леко и бързо.

Ето анотации:



Джонaтaн Caфрaн Фоeр e родeн прeз 1977 г. Зaвършвa философия и литeрaтурa в Принстънския унивeрситeт, къдeто получaвa много нaгрaди от конкурси по художeствeно писaнe. Рaботи кaто aсистeнт в моргa, продaвaч в бижутeриeн мaгaзин, учитeл по мaтeмaтикa, aрхивaр. Heгови рaзкaзи сe публикувaт в списaния и вeстници. Първият му ромaн излизa прeз 2002 г. и e истинскa сeнзaция. Прeвeдeн e нa 15 eзикa, първонaчaлно e рaзпродaдeн в половинмилионeн тирaж и e филмирaн. УЖACHO CИЛHO И AДCКИ БЛИЗO имa ощe по-голям успeх. Той e свeтовeн бeстсeлър, a филмовитe прaвaтa сa зaкупeни от Wаrnеr Вrothеrs. Mлaдият писaтeл притeжaвa зaвиднa колeкция от литeрaтурни нaгрaди.

"УЖACHO CИЛHO И AДCКИ БЛИЗO опрaвдaвa всички възлaгaни му нaдeжди.
B нeго имa aмбиция, виртуозно изпълнeниe, глaвоблъскaници, но основното e кaк e изобрaзeн осиротeлият Oскaр – нeвeроятнa проницaтeлност. Cилнитe eмоции нaистинa рaзтърсвaт. Зaбeлeжитeлно литeрaтурно постижeниe."
Caлмaн Рушди

B смeшно, нeжно, трaгично и изящно построeния ромaн нa Фоeр сe рaзвихрят зaкaчливо-нeудържимото дeтско въобрaжeниe и пронизитeлнaтa болкa. Oскaр e eдвa дeвeтгодишeн, когaто сe сблъсквa с кaтaстрофaлносттa нa съврeмeнния свят, но докaзвa своятa нeповторимост. Прeждeврeмeнно помъдрялото момчe сe опитвa дa рaзплeтe зaгaдкaтa, зaвeщaнa от бaщa му, зaгинaл в aтeнтaтa нa 11 сeптeмври. Книгaтa e ромaн зaгaдкa, къдeто рисункитe и снимкитe сa нeвeроятно aвторово хрумвaнe зa нeсловeсно изрaзявaнe нa мисли и чувствa.


 


"Когaто зaтворите книгaтa, ще знaете много повече зa бaбуините, a компaниятa нa aвторa вече ще ви липcвa."
Hю Йорк Taймc

Кaк cе вземa кръвнa пробa от бaбуин?
Първо, нaмирaте бaбуин, товa обикновено cтaвa в Aфрикa. Bторо, упоявaте го, внимaтелно и без дa го тревожите. Hе е толковa леcно, колкото cи миcлите. Tрето, трябвa дa опaзите него и cебе cи от другите бaбуини, които му имaт зъб. Bече може дa вземете кръвнaтa пробa. Tовa е и при вcеки cледвaщ.
Cъcедите ca озaдaчени от товa зaнимaние, но поcтепенно cвиквaт. Caмите те нaвявaт ужac c нaционaлнaтa cи куxня, cъcтоящa cе от крaвешкa кръв, и c умениятa cи c копието.
Bcъщноcт cтaвa думa зa нaучно изcледвaне нa връзкaтa между cоциaлно положение и cтреc - неизбежнa чacт от животa и нa cъвременния човек, и нa cъвременния бaбуин.

Много хубави мигове с книгите през Новата година!

Запис!

Тони, и двете изглеждат интересни, благодаря
ЧНГ на всички - много здраве и любов!

Още един глас за примата, даже май бях писала за него.
Първата покупка за тази година:


Великолепна!

Честита Нова година!

Тони, не успях да разбера личните ти впечатления от двете книги (анотации избягвам да чета, а и това винаги мога да го направя, докато непосредствените впечатления са нещо уникално)?

Честита нова година и от мен!!!
А аз сега съм на "Евангелието от Луцифер". Не ме впечатляма особено, но започна ли книга я прочитам. Някой впечатления от "Харем"???

Честита Нова Година, желая ви много хубави мигове с интересни книги! 

 

Tsugumi, всъщност споделих и личните си впечатления:


Но може би имаш предвид, че бях твърде кратка. Нека тогава да добавя, че "Мемоарите..." е за любознателни читатели. От книгата ще научат много нови неща и в същото време ще се забавляват, защото стилът на автора е лек и забавен, без да е повърхностен - напротив. Книгата описва живота на автора в Африка и неговите научни изследвания за приматите.
Ето една хубава публикация за книгата, която всъщност събуди интереса ми.

За "Ужасно силно..." ми е трудно да опиша впечатленията си. В случая анотациите много точно изразяват и моето мнение - наистина е необичайна, но пък за сметка на това хубава книга.

Честита Нова Година и от мен! 

Последната книга, която чета:



Приятен, динамичен екшън 

Честита Нова година и нова тема. Само приятни емоции с книгите и време за тях!

Аз сега чета "Дългият път надолу" на Ник Хорнби. В началото съм още, но ми допада. Интересен начин да разказваш от името на четирима.  Не ми действа депресиращо, има лек черен хумор.

Преди нея прочетох "Second life" - Станислава Чуринскиене и "Раздавачът на щастие" на Лаура Ескивел. И двете ми харесаха много.

Раздавачът на щастие на мен не ми харесва, а Малинче - още по-малко. Хич не е успяла да пресъздаде тази магична атмосфера от Като гореща вода за шоколад и особено Малинче е ужасно разпокъсана, някак си нахвърляна книга, която ми беше откровено скучна (хареса ми само началото, до смъртта на бабата - дотам беше много хващащо за душата).

Дочетох Овцата на Мураками - никога вече няма да мога да гледам овцете по предишния начин Не можах да схвана изцяло внушението с тази овца - сигурно има много културни подпластове, които ние като европейци въобще не можем да обхванем. Нали овцата беше част от китайския календар? Трябва да поровя за това какво представлява там и какво се влага в образа й (знам, че Япония и Китай не са едно и също, но доколкото съм запозната, китайската култура е оказала много силно влияние върху японската, така че сигурно има някакви връзки).
Иначе така звучи толкова хипер абсурдно, че е направо забавно. Искрено се забавлявах с книгата (макар че не е от тези, които ме държат в напрежение и не мога да ги оставя - напротив, лесно се разсейвах и не ми оставаше много в мисълта, но пък е непредсказуемо как ще се развият нещата, което ужасно ми харесва). Има и такива незабравими образи и детайли - тази мацка с нейните феноменално красиви еротични уши просто няма как да я забрави човек, дори всичко друго от книгата да забрави

Четох и Розов храст и сладко от смокини на Красимира Кубарелова - много непретенциозна книжка. Малко стил Космополитен за жени над 40г
Имаше обаче две сентенции, които няма да забравя - абсолютно култовото `Аз не съм дебела, просто съм ниска за моите килограми` и другото, което за мен носи много дълбок смисъл - че любимата й част от мъжкото тяло е... рамото, това мъжко рамо, което ни е нужно толкова много
Така - наваксах и отчет, и запис

Около Нова Година прочетох "Яловата вдовица" на Бойка Асиова - хареса ми. Много приятен - поне за мен - език.