Един женски въпрос

Не съм мъж, така че не го взимай много в предвид - за мене е страх. Просто мъжа ти го е страх от нещо.

Не искам да ти отнемам надеждите, но за мен такова отношение е недопустимо. Това означава, че този човек изобщо не е готов за семейство пък камо ли за дете. Щом го е страх според мен това е обяснението. Сега може и да се съберете, но това значи ли, че при всяка малка криза той ще ти казва да си ходиш при вашите докато на него му мине и така да се оттърва от всичко. Абсурдно е. Да имаш дете е огромна отговорност и явно твоя човек не е готов за нея.Не искам никого да обидя. Това е мое мнение и може и да не съм права.

Съгласна съм с Ренци, не сте на по 16-17, че да го е страх.
Ами догодина, ако пак се уплаши, ще го връщате на родилния дом ли?
Ей, аман от крехки мъже, значи. (Естествено, и жените си имат кусури, че нали в мъжката част на форума пиша )

Ами не сам  много сигурен, какво му е станало на твоя мъж, обаче историята е много кофти (

Aко преди да забременееш сте си били добре, значи нещо се е променило във вашите взаимоотношения:
 Освен, че коремчето ти е започнало да си личи, с нещо друго променила ли си се? Например станала ли си по-раздразнителна, по-бъбрива, по-фригидна, плачеш ли по-често? Продължавате ли да правите секс всъщност?

Не се опитвам да оправдая мъжът ти, просто се опитвам да ти помогна да намериш причината за това негово охлаждане.

А освен това, извинявай, че те питам, но понеже има и такива случаи: Поддържаш ли външния си вид или си се занемарила. Мъжете може и да не забелязваме всяка нова прическа, но винаги си личи дали една жена се е барнала дето се вика или цял ден ходи несресана.

А освен това е възможно да си е намерил някое ново (или пък старо) гадже. Да е научил някаква кофти постъпка от твоя страна (или пък да са го излъгали за такава). Може и свекърва ти нещо да му дудне на главата, ако случайно не те харесва. Може да се бои за финансовата част след като бебето се появи.

С други думи без да се правя на кой знае какъв психолог:
Хич не обичаме промените, особено ако са такива, които не можем да контролираме. И освен това никак не обичаме нас да ни контролират. Освен това, от време на време, чувстваме как се задушаваме от жените си, от това как се очаква от нас да прекарваме всяка свободна минутка с вас, да ви обръщаме внимание и "да си говорим". Ужас!!!

Помисли за кое от горните неща можеш да направиш нещо. Например добрата храна, сексът (с повече страст и по-често)  и кроткото (в смисъл без излишни приказки) гледане на телевизия могат да свършат чудеса.
Но така или инъче трябва да се замислиш дали си готова да търпиш такъв човек до себе си, който да няма достатъчно сили и желание да се грижи за теб сега (когато още не е станало напечено). Очевидно такъв човек няма да е в състояние да се грижи в последствие за тебе и за бебето. А може и да греша и да е само моментна криза. За всеки случай се замисли доколко този човек е отговорен. Не само към теб, а изобщо.

А за аборт - в никакъв случай недей да мислиш. Първо, че си е убийство. Второ, че е веча малко късно. Трето, че понякога има ужасни последствия за майката (особено в този стадий на бременността). Четвърто, че нещата винаги се нареждат от самосебе си.
Нито ще си първата, нито последната майка, която сама се грижи за детето си. А много се надявам, че няма да се стигне дотам. Ако трябва разделете се наистина за две седмици (ама не се разделяйте с лошо) и после пробвайте пак. Като подиша малко въздух може и за му дойде акъла на човека.

Повече не знам какво да кажа. Дано е било от полза моето писание.

благодаря много за отговора, наистина се замислих да го махна

да махнеш бебето или мъжа?

бебето, то за мъжа е ясно

Това за бебето, че ще го оставиш - ясно е, щото не си струва заради някой си да прецакваш невинния.

А това за мъжа, зрелостта и възрастта - нЕма никаква връзка. Зрелостта идва с решените от самия човек проблеми, а не на 20-30 или 40 години. Така че ако прецениш, поговори с него, дай му нЕкакъв шанс, въпреки че се е държал като истинско Ла'но. Пък и възможно ли е свекървата нещо да го е подхванала?

Но ако си остане Л..., определено няма да е в състояние да се грижи за теб и бебето, а по-скоро ще ти е в тежест.

Обаче мисля си, че е страх, защото
1. ако има любовница - ще продължи и да си я има без да иска да махаш бебето
2. да не харесва външния ти вид - всеки е наясно, че това е само временно.

Това че го е страх, означава че съзнава отговорността, която трябва да поеме, защото много мъже така и не я осъзнават и си остават деца до края на живота.

Мила, Касиопея,
Преди време имахме подобен проблем с много близки наши приятели и те много се обичаха преди сватбата, направиха бебето и сватбата и накрая той я изгони при техните, бременна. Събрахме ги (като техни кумове), бебето се роди и уж бяха много щастливи историята се повтори няколко пъти , дори той подаде молбата за развод.  След второто явявяне в съда и разговоритие с мъжа ми оттегли молбата и са заедно и си гледат детето . Трябва внимателно да прецениш дали можеш да живееш с подобен тип характер!

За зрелостта - да, знам че е така, не зависи от възрастта, някой цял живот не са.
За свекървата - не е тя, гаранция. Даже напротив, свястна е много жената.
За страха - ами ако е това, какъв е изхода???
За външния вид - е верно че съм качила 3-4 кила, ама това се случва на повечето бременни, малко са тези, на които не се е. А пък и преди 1-2 години бях качила някое и друго кило, бях поне с няколко повече отсега, а пък нямаше никакъв проблем, той си ме харесваше. Не че съм първа прелест, но съм си ОК, лакирам се, слагам червило, косата ми е дълга и гъста /разбирай хубава/, купувам си нови дрехи. Нормалните неща. Може да не съм хубава фигура, ама тва е привилегия на малко жени.
Благодаря ви за съветите, дано да имам сили да ги взема предвид, щото ей сега гледах в Торакс за абортите

За аборт е доста късно вече. Едва ли някой свестен лекар ще се съгласи да го направи. Аборт в 24-та седмица се разрешава единствено по медицински причини, а ти вече си в 25-та като гледам. Пък и най-тъпото решение ще бъде да лишиш от живот това дете заради капризите на съпруга си.

Миличка, никак не искам да ти се меся, но недей да правиш аборт. Помисли за това малко същество, дето ти расте в корема. Не си ли го гледала на ехографа как мърда. То е живо, разбираш ли? Ако го махнеш - ще убиеш собственото си дете!
И не само това - нали си наясно какви проблеми ще имаш след такъв аборт? Възпаления, кръвотечения, депресии, запушвания на тръбите. Освен това се поинтересувай какви са ти шансовете за повторно забременяване след аборт в 25-та седмица. Аз самият не съм много запознат, но мисля че бяха под 20%!
И не само, че ще отнемеш живота на това дете, а доброволно ще си отнемеш шанса да станеш някога майка.
Повярвай ми, няма по-голямо щастие за мен в момента, от това да гушна сина си. Както и няма по-голямо щастие за сина ми от това да се гушка в майка си докато го кърми.
И ако случайно си мислиш, че с махането на бебето ще привлечеш мъжа си - МНОГО ГРЕШИШ.
И както вече някой тука спомена, не бива да го убиваш само заради капризите на мъжа си.
Какво, ако вече го беше родила и сега мъжът ти се държеше по този начин какво щеше да правиш? Да си удушиш детето ли? Да си гледа работата твоя мъж, щото явно не е такъв.
Ама и ти явно не си по-стока от него, щом си се замислила толкова сериозно над предложението му да направиш аборт
Така си мисля аз...

Ох, извинявай, ама нещо ме е хванало яд на тия аборти

Уф кофти работа.Аз също не те съветвам да абортираш -виждам че си в почти 16та седмица(долната лентичка е за това колко седмици остават до раждането, а горната лентичка-в коя седмица е бремеността)Пак си е опасно,а и човечето си е вече оформено,мърда си.Искренно се надявам да се намери друг изход на ситуацията-най-добре на мъжа ти да му дойде акъла в главата.Успех